Евангелието за слепия Вартимей
Много, премного неща има в света, които човек или употребява не за това, за което са предназначени, или злоупотребява с тях.
Мнозина носят дебели златни верижки на часовника си – да започнем с това – не заради часовника, а заради хората: за да видят хората какви украшения имат!
Мнозина държат охранени коне и красиви коли не за да могат да се возят по необходимост, а за удивление на света и напук на враговете! И стократно нещастни са онези, на които безсловесните коне и мъртвите колела издигат авторитета!
Мнозина се обличат неподобаващо не за да скрият своята окаяна голота и да защитят тялото си от студа и праха, а за да изглеждат по-красиви. О, незавидна красота, която сухата трева и животинската кожа могат да направят по-голяма!
Мнозина отрупват къщата си със златни и сребърни съдове и други ненужни вещи, само за да имат какво да пазят от крадците до края на живота си. О, бедни братя, нима не виждате, че пазите от крадците най-големия крадец, който напълно е ограбил и опустошил душата ви? Ако пазехте така грижливо душата си, както пазите своите накити, душата ви би надживяла накитите, а така накитите ще надживеят душата.
А какво да кажем за храната и питието, които Бог е дал на хората, за да хранят телата си, и които хората употребяват за опропастяване и на тялото, и на душата?
Какво да кажем за езика, който е даден на хората, за да славят Бога, да се учат и утешават едни други, и който хората употребяват за хула на Бога, за самохвалство, оклеветяване, озлобяване и отравяне на душата?
Какво да кажем и за разума, който е даден на хората, за да им проправя пътя към божествената истина, и който хората употребяват за помощник и слуга на всеки грях и порок?
И още, какво да кажем за човешкото сърце, което е дадено на хората, за да бъде орган на любовта, орган на зрението за Бога и небесния свят, и което хората са превърнали в свърталище на всяка нечистота: похотливост, сребролюбие, гордост и омраза?
Същото може да се каже и за очите. Бог е дал на хората очи не за нещо друго, а за да могат, гледайки този свят, да видят една приблизителна картина на онзи другия, важен и безсмъртен свят. Но както някой би се загледал в сянката, забравяйки за дървото, на което принадлежи тя, така и много хора с очи, цял живот гледайки изключително този веществен свят, съвършено ослепяват с душата си за Бога и небесния свят. Тогава за какво им са очи? Не са ли станали техните очи техни погубители? Очите не са им помогнали да намерят пътя към вечната истина, но са ги отклонили от добрия път, на който Бог поставя всички млади души, в безизходната бъркотия и тръните на този свят, от които не се вижда нищо освен тази бъркотия и тези тръни. О, колко и колко, не хиляди, а милиони са човешките същества, на които очите са донесли пълна гибел на душата! Можем ли да изброим колко царе в историята е погубило царството заради ненаситността на техните очи? И колко мъдреци – умът? И колко почтени мъже и жени – гордостта? Колко богати домове са били опропастени заради женските накити, напълно ненужни на слепия! Колко болници са пълни с хора, които първо са сгрешили с очите си, а след това са заплатили за своя грях с телесно тление и душевен мрак! Наистина, ако човек можеше да изброи всички жертви на ненаситните и прелъстителни очи, не би се въздържал да не извика: трябва да завиждаме на слепите!
Затова и Господ Иисус нито един слепец по тяло, който е излязъл пред Него, никога не е нарекъл слепец, но е нарекъл слепци народните старейшини, духовните водачи и книжниците, които са имали очи, но не са виждали нищо (Мат. 13:15). Защото който е сляп с телесните очи, той е сляп само временно и в този свят, а който е сляп духом, той е сляп и за двата свята, и за този, и за онзи, и временно, и вечно. Телесната слепота е само бледа сянка на духовната и ясно предупреждение към духовните слепци, които не виждат нито Бога, нито Божието царство, да дойдат на себе си и да се лекуват, докато още има време. Чрез телесните слепци Бог иска да открие слепотата на духовните слепци. Слепотата на очите не идва от Бога, а, както всички останали недостатъци и болести – от човешкия грях. Ако нямаше духовна слепота у хората, за един миг и всички телесни слепци биха прогледнали. Но докато има духовни слепци, които духом не виждат Бога, дотогава Бог ще изобразява тяхната слепота върху затворените очи на телесно слепите.
Ако нямаше духовна глухота и немота у хората, в един миг всички глухи биха започнали да чуват и всички неми биха проговорили. Но докато съществуват хора, които нямат слух да чуят Божия закон, нито език, за да говорят за величието и славата на Бога, дотогава Бог ще си служи с телесно глухите и телесно немите, за да изрази духовната глухота и немота на първите.
Ако нямаше духовна проказа, нито парализа, нито треска, ако нямаше нито една духовна болест, всички телесно болни веднага биха оздравели от тези болести, проявяващи се в тялото, защото техният заболял дух ги кара да се проявяват и да показват неговото състояние. И докато съществуват всички тези болести в човешкия дух, дотогава те ще се проявяват и в човешкото тяло.
И така, слепотата на телесните очи има своя дълбок духовен смисъл и своето обяснение единствено в духовното учение. Който не познава духовното учение, той и не знае, нито може да узнае извън областта на духовното учение, защо в света съществува телесна слепота, глухота и немота, защо съществуват всички останали болести и недъзи в човешкото тяло. Такъв може само да зине от учудване пред слепия човек, да се изпълни със съжаление и да си каже: слава на Бога, че не съм сляп! А кой ти казва, че не си сляп? И защо съжаляваш този, който е изпратен от тайнствения Промисъл пред теб от съжаление към теб? Ако ти не беше сляп духом, пред теб не би се появил този слепец. Но той се е появил пред теб като диагноза на твоята болест, на твоята вътрешна слепота. Ако слепецът само е предизвикал съжаление у теб и ти си бръкнал в джоба си и си му подал милостиня, тогава нито ти, нито той сте изпълнили добре своята задача. Задачата на слепеца при срещата му с теб е чрез своята външна слепота да ти покаже твоята вътрешна слепота; а твоята задача в този случай е добре да научиш преподадения ти урок, да заплачеш над своята собствена слепота, и да побързаш да се лекуваш от слепотата на духа. Къде да побързаш? При кого да побързаш? Кой е лекар на слепите по света? Никой от смъртните хора. Само Онзи, Който е създал духовното и телесното зрение – Той единствен е в състояние да излекува както духовната, така и телесната слепота.
Но защо Господ Иисус, ще попиташ, когато вече е имал силата да лекува слепи, не е излекувал всички слепци на земята? А как тогава би се разкрила духовната слепота на хората? Какъв смисъл би имало да се пише книга за духовната слепота, когато хората трудно учат урока и от живите слепци, които виждат пред себе си? Докато има духовна слепота, дотогава ще има и телесна слепота.
А сега да разгледаме днешното Евангелие, от което ще се види защо Господ Иисус е изцелил именно и само онези слепци, които е изцелил.
В онова време, когато Той се приближаваше до Иерихон, един слепец седеше край пътя и просеше. Тогава Господ Иисус пътувал от Галилея за Йерусалим, и следвайки пътя по долината на река Йордан, минал през град Йерихон. Това било Неговото последно посещение на този град. Първото при всички случаи било около три години преди това, и то тогава, когато Господ излязъл с останалия народ на Йордан, за да се кръсти от Йоан Предтеча. Каква разлика имало между тогава и сега! Тогава Господ вървял сред тълпата народ като непознат; и никой в тази тълпа, въодушевена от Йоан, не забелязал Него, по-Големия от Йоан, докато Йоан сам не Го посочил с пръст и не казал: ето Агнецът Божий и: Този е (Йоан. 1:29-30). А сега с Него вървели учениците Му и множество народ (Марк. 10:46) и гръмка слава, която достигнала чак до йерихонските слепци. Тогава Той едва започвал Своята божествена мисия, а сега вървял към кървавия и победоносен край на тази мисия.
Всичко в живота на Христос ставало уж случайно, но всъщност всичко, и до най-малките подробности, протичало по Божия план, съставен за човешкото спасение. Един слепец седеше край пътя. Като че случайно! И като че случайно Христос минал край него. Всъщност всичко било по Божи Промисъл. Господ трябвало да отвори телесните очи на този беден слепец само няколко дни преди духовните слепци в Йерусалим да Го разпънат на кръст. Той искал чрез вярата на този слепец да посрами неверието на йерусалимските старейшини и книжници. Искал е още веднъж ясно да покаже, че в този свят на човешкия грях всичко е обърнато наопаки, за да видят онези, които не виждат, а тези, които виждат, да не видят. Както преди това Сам е казал, че е дошъл в този свят, за да виждат невиждащите, а виждащите да станат слепи (Йоан. 9:39). Тези, които всеки ден в храма гледали с очите си Свещеното Писание и го тълкували на народа, не успели да видят Месия и Спасител в лицето на Господ Иисус, а този йерихонски слепец, който нито можел да чете Свещеното Писание, нито пък да го тълкува, видял в лицето на Христос Господ и Спасител на света. От Марковото Евангелие се вижда, че този слепец е бил син на някой си Тимей и затова се наричал Вартимей. Евангелист Матей споменава не един, а двама слепци. Но тук няма противоречие между евангелистите, а както и в случая с бесноватите в Гадара, единият евангелист споменава двама, а другият – само този, който бил главен и по-известен сред хората. Тези двама слепци дори биха могли да не бъдат заедно, но единият да бъде на единия край на града, а другият – на другия. Защото често се случвало Господ на едно място да извърши много чудеса и да изцели много болни в един ден. Но тук става дума за един, и то за този, който бил по-известен в града, Вартимей.
Този слепец не само бил сляп, но и крайно беден, защото се казва: седеше край пътя и просеше. Просията е занимание на повечето слепци в света. Едва ли има някой, който да не види Божия пръст в това, че между бедните по света има най-много слепци? Слепецът, ако сам не вижда, той неизбежно трябва да вижда много повече. Така той служи на хората като реално предупреждение от другия свят. Слепецът богаташ, затворен между своите четири стени, е двоен слепец, защото нито вижда, нито другите го виждат, и така остава безполезен и за себе си, и за другите. А бедният слепец е принуден да се движи между хората, за да проси.
И така, Вартимей седял, както обикновено, край прашния път и просел милостиня от минувачите.
И като чу да минава край него народ, попита: какво е това? По онова време много народ вървял след Христос. И шума от това множество народ чул Вартимей със своя изострен слух, който, както е известно, се усилва поради слепотата. Обадиха му, че Иисус Назорей минава. Тогава той завика и каза: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Достатъчно било само да чуе това велико име, та слепият Вартимей веднага да завика с цяло гърло. Това значи, че той вече познавал Господ Иисус не само по име, но и по дела. Той трябвало да знае, че много негови състрадалци, слепци, са били изцелени от Христос. И може би затова той вече много време копнеел този единствен Изцелител да мине по пътя, край който прекарвал дните си, сляп като праха, в който седял, нямайки на какво да се надява в този живот, освен на Христос или на смъртта.
И тъй като толкова дълго копнеел за Христос и очаквал Неговото минаване, Вартимей вече имал на езика си готов вик: Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме! Защо го нарича син Давидов? Защото очакваният Месия трябвало да дойде от Давидовия род, както и станало, след като Пресветата Дева Мария вече била от този род. Помилуй ме! Тоест: дай ми това, което само Ти можеш да дадеш. Смили се над праха в праха! Малките хора с мъка ми дават грошове, за да мога да храня тялото си с хляб. А Ти можеш да ми дадеш всичко, което желая. Аз искам само едно: да прогледна. Вярвам в Твоята милост; вярвам, че Ти по-лесно и по-охотно ще дадеш зрение на очите ми, отколкото хората ми дават грошове. Защото Ти си царски богаташ по дарове и милосърдие. Иисусе, помилуй ме!
Тия, които вървяха напред, смъмраха го, за да мълчи; но той още по-високо викаше: Сине Давидов, помилуй ме! Народът бил толкова много, че някои тичали пред Христос, а други бързали след Него. Вартимей вероятно е викал с цяло гърло, когато го карали да престане и дори го заплашвали, за да замълчи. Неговият отчаян глас вероятно е надвиквал целия шум и глъчка на огромната маса народ. Неговият вик навярно е станал досаден на мнозина, след като вече били принудени да го накарат да замълчи. Но Вартимей не замълчал. Той знаел, че е дошъл неговият съдбоносен час: или да бъде изцелен от Чудотвореца Христос, или до смъртта си да остане край пътя, заобиколен от доживотна нощ. Затова той не обърнал никакво внимание на заплахите и забраните на онези, които, дори и при най-голямо милосърдие, не могли да му дадат нищо друго, освен дребни грошове, но продължил да вика към Този, Който може да му даде онова, което само Бог дава. Иисусе, помилуй ме!
За съжаление, такива сцени и днес се повтарят безброй пъти. Много хора, които биха искали да дойдат при Господ Иисус, биват възпирани, и то обикновено от онези, които вървят отпред: от народните старейшини, духовните водачи и книжниците. Много жадни души викат към Христос, но биват поругавани и принуждавани да замълчат. И обикновено простите и бедни хора, чието сърце не е така закоравяло от злобата и порока, се опитват да дойдат при Христос и викат към Него, докато онези, които са изгубили пътя и са се заблудили в тръните на този свят, ги заплашват и не им позволяват да се приближат към Христос. И това, което става с отделни хора, става и с цели народи. Обикновените хора в цяла Европа, например, днес викат към Христос като към единствения прозорлив Пътеводител и Спасител, докато онези, които управляват европейските народи, ги ругаят, карат ги да мълчат, а понякога дори забраняват на народа да произнася това свято и спасително име. И така, тези, които вървели отпред и карали слепия Вартимей да замълчи, били по-слепи от него, както повечето народни старейшини и учени хора, и така наречените народни просветители в Европа са по-слепи от селяните. И така, днес, както и тогава, се потвърждават Христовите думи: тези, които са слепи, виждат, а тези, които виждат, са станали слепи.
Но вижте какъв дивен пример на търпение във вярата дава на всички нас слепият Вартимей! Заплашват го, а той не обръща внимание на това. Карат го да замълчи, а той вика още по-силно. Защо да обръща внимание на сухите тръстики, които са вътрешно слепи, както той е сляп външно, с телесните си очи? Неговата жадна душа чувства, че чрез Христос тече реката на свежия и съвършен живот; чувства, че този Иисус, за Когото толкова е слушал и размислял, носи небе на главата Си, мъдрост на езика, милост в сърцето и здраве в ръцете. Какво са в сравнение с този животворен Иисус всички фарисеи, първосвещеници и книжници, които се хвалят само със светско знание и се препират за книги и идеи? Сухи тръстики, които кънтят на кухо; мъртвешки кости, скърцащи от триенето една в друга! С цялото си знание, мъдрост, власт и суета, те не могат да дадат нищо на него, отчаяния слепец, освен мръсни и съмнително заслужени грошове. Това са тези, които сега със заплаха издигат юмруци срещу него и го карат да мълчи – сега, когато истинският Мъдрец, истинският Човеколюбец и истинският Лекар удостоява със Своите свети нозе праха край пътя, падащ върху изгнилите дупки на някогашните очи на Вартимей. Трябва ли да слуша тях в този съдбоносен час? Трябва ли да се страхува от шума на сухите тръстики и скърцането на мъртвешките кости? Не, не за нищо на света, Вартимей! По-добре да издъхнеш под техните удари, отколкото да останеш край пътя, зависим от техните грошове. Не, за нищо на света не прави това и ти, християнино! За нищо на света не се страхувай от онези, които стоят между теб и Христос, дори и да носят царски корони на главите и железни жезли в ръцете, и цялото знание на този свят в умовете си. Защото, сравнени с Христос, всички те са сухи тръстики и мъртвешки кости. Нито самите те виждат, нито могат да ти дадат зрение; нито сами имат живот в себе си, нито могат да го дадат на теб; нито сами знаят нещо, нито могат да научат теб. Цялата им земна сила, всичкото им богатство и мъдрост са като дребни монети, които те просят от този земен свят и, ако просиш от просяк, получаваш и ти.
О, християнино, не преставай да викаш към Христос, подобно на слепия Вартимей! Викай, викай все по-силно, докато Той не те чуе. Нека те заплашват, нека ти се надсмиват духовните слепци; нека шумят сухите тръстики, нека скърцат мъртвешките кости – ти само продължавай да викаш: Иисусе, помилуй ме.
Този сляп Вартимей наистина не е бил сляп с духа си. Неговата силна и непоколебима вяра в Христос Господ давала зрение на духа му. Той гледал с духа си и виждал Бога, въпреки че с телесните си очи не можел да вижда Божиите творения. Той гледал и виждал онова, което е най-важно, което е могъщо, непреходно, безсмъртно, нетленно и вечно живо и радостно. Тези, които го карали да мълчи, били истински и неизлечими слепци. Те напразно тичали пред Христос като Негов авангард, но били по-слепи от Вартимей; защото не знаели пред Кого тичат и Кой върви след тях. Какво страшно и величествено поучение за Христовите свещеници в днешно време; за онези, които вървят отпред и ръководят духовния живот на народа! Нека се затворят в стаята на душата си и сами да размислят дали притежават по-добро зрение от слепия Вартимей, който не можел да види с очите си нито дърветата, нито камъните, нито зверовете, нито труповете, но който духом гледал Бога, гледал и виждал божеството на Христос Господ? Дали някои от тях не приличат твърде много на онези, които вървели отпред, когато заплашват истински вярващите хора; когато се надсмиват нод човешките души, викащи към Живия Христос; когато карат истинските богомолци да мълчат и ги отблъскват?
Накрая и Господ Иисус се приближил, чул вика на слепия Вартимей и видял онези, които го заплашвали. Иисус се спря и заповяда да Му го доведат. Хиляди хора минавали край отчаяния слепец и не се спирали, нито се смилявали над него; нещо повече, заповядвали му да мълчи, за да не отегчава ушите им. А Иисус го видял и се спрял. Как да не се спре пред слепеца, когато и той е човек, а Господ е дошъл на света заради хората? Как да не се спре пред човека, който Го вика и търси Неговата помощ, пред един добър човек с прозорлива душа? Защо да бърза за Йерусалим? Там са Ирод, Пилат и Каяфа – хора, по-лоши и по-слепи от този Вартимей. Той проси спасение от Него, а те искат кръст за Него. Спира и заповядва на немилостивите тичащи и те да спрат и да смилят над своя беден брат. О, как и днес Господ заповядва на всички, които се стремят към така наречения прогрес, а оставят без грижи своите бедни братя в калната локва край техния път на прогреса да плачат и викат напразно – как им заповядва да спрат! Ето, за Него човекът е по-голям от всеки човешки, външен, лъжлив прогрес, от всички цивилизации, университети, книги, машини. Милостта е по-голяма от всички човешки фрази, от всички човешки творения, умни и материални. Тези, които тичат напред, се ръководят от малки ценности, а Христос винаги се ръководи от най-големите ценности. Тичащите напред са търговци на дребно, които събират и раздават грошове, а Христос е истинският Богаташ, Който носи и раздава най-големите блага.
Евангелист Марко ни казва, че след Христовата заповед да Му го доведат, някои дошли при слепия Вартимей и му викнали: дерзай, стани, вика те! Той хвърли горната си дреха, стана и дойде при Иисуса. От това се вижда, че Вартимей, докато седял, викал, силно викал, за да го чуе Христос. Както изглежда, той не можел да стане, преди да бъде извикан, от силната възбуда и страха, че Христос може да мине край него, без да го чуе. А сега, о, радост, когато му казали, че Той го вика, Вартимей скочил, хвърлил дрехата си и дошъл.
Зад тези думи се крие един дълбок вътрешен смисъл, а именно, зад тях се крие целият път на спасението на нашите души. В своята духовна слепота и ние седим в праха на този свят. Почувствали близостта на Бога, ние в същото време най-болезнено усещаме своята заслепеност от греха, своята немощ, нечистота, нищожество. Тогава започваме със сълзи да викаме към Бога за помощ, но винаги седейки, защото не можем да станем от тинята на греха, колкото и да мразим греха, докато не почувстваме, че Бог е чул нашия вик. Дерзай, стани, вика те! Пробудилият се грешник има нужда да чуе тези думи, преди да се вдигне от греха и да се реши да дойде при Бога. Защото, почувствал Неговата близост и своята заслепена греховност, човек бива обзет от неописуем страх от Божия съд. Той седи като парализиран, трепери от страх и вика към Бога за помощ. Първо трябва някой да му каже да не се страхува, после да стане от тинята на своята немощ и греховност, и едва след това Бог да го призове. Кой е този, който ще каже това на пробудилия се грешник? Църквата. Тя затова и съществува, за да окуражи пробудилите се грешници, да им помогне да станат, да ги увери в Божията милост. Тя е за това да отговори на всеки, който призовава Бога за спасение: дерзай, стани, вика те! Но защо Вартимей хвърлил от себе си дрехата си, преди да стане и да дойде при Христос? И това има своя дълбок вътрешен смисъл. В духовен план тази дреха означава дрехата на греха и порока, в която е облечена душата на заслепените грешници. От тази дреха на греха тяхната душа е сляпа и не вижда Бога; от тази тежка като олово дреха те не могат нито да станат, нито да дойдат при Бога. Затова те трябва да отхвърлят тази нечиста, тежка и непроницаема дреха от своята душа – тоест, първо трябва да отхвърлят от себе си всеки грях – и едва тогава ще могат да станат и да дойдат при Бога.
И когато оня се приближи до Него (Иисус), попита го: какво искаш да ти сторя? Той рече: Господи, да прогледам. Защо Христос пита слепеца какво иска от Него, след като Той предварително знае? Наистина, Той предварително знаел не само какво иска от Него слепецът, но още преди да стигне до Йерихон, знаел всичко, което ще се случи там този ден. Той, Който предвидил четиридесет години по-рано разрушаването на Йерусалим и разпръсването на евреите по целия свят, Който предвидил края на този свят и Страшния съд няколко хиляди години преди това да се случи, лесно е можел да предвиди какво ще се случи този ден в Йерихон, и още повече какво иска слепият Вартимей Той да направи за него. Следователно, Христос го пита не защото не знае, а го пита заради самия него, за да изрази той ясно своето желание и да открие с думи онова, което чувства сърцето му. С това Господ дава поучение и на всички нас, че е необходимо да придаваме ясен израз на всяка наша молитва към Бога. Молитвата, изказана с думи, кристализира, пречиства и усилва нашата сърдечна молитва. А заради народа Господ го пита, за да чуе целият народ какво иска слепият човек от Него. Именно, за да чуят всички, че слепият Вартимей не проси от Него милостиня в грошове, а проси онази милостиня, която смъртните хора не са в състояние да му дадат и която само живият Бог дава. Защото до този час Вартимей не е изказал съвсем ясно какво всъщност иска от Христос, въпреки че в сърцето си ясно чувствал и с ума си ясно знаел какво търси. До този час той само викал: помилуй ме! Но той викал същото и на другите хора, от които очаквал милостиня в пари. Той можел да вика на всеки минувач: помилуй ме! Ето, и затова Господ иска слепецът ясно и пред всички да каже какво желае да направи Христос за него.
Господи, да прогледам! С тези думи Вартимей отговаря на Христовия въпрос. Да прогледам! Забележете, че когато се приближава към Христос, Вартимей вече не Го нарича нито Иисус, нито син Давидов, а Господ. И така, когато се приближил до Христос, той познал, че Иисус е Господ. Така става и с всички верни: отдалече Христос им изглежда само човек, макар и велик човек. Отдалече ние Го наричаме с човешко име и говорим за Неговия земен произход. Но когато се приближим до Него, когато почувстваме Неговото мощно и животворно дихание, ние едва тогава познаваме, че Той има небесен произход, че не е от този свят, че идва от вечността, за да посети временните пътници, и че Той наистина е Господ.
Господи, да прогледам! – казва Му треперещият език на слепия Вартимей. А Иисус му рече: прогледай! твоята вяра те спаси. И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. Само една могъща дума: прогледай! – и слепият Вартимей прогледнал. Това не е никакво внушение, за което толкова много говорят „пророческите” духове на нашето време. Но това е могъщото Божествено слово, което, още щом бъде изречено, думата се превръща в дело. Защо, както в началото на сътворението, когато Бог рече: да бъде светлина, и биде светлина! С внушение си служат лисиците спрямо кокошките, а не Бог спрямо хората. Защото ако това чудо обясняват с внушение духовните слепци, които не обичат Божието всемогъщество и Божията близост, тогава трябва чрез внушение да обяснят и изсъхналата по Христовите думи смоковница, и укротяването на бурята в морето, и спирането на вятъра. Но можем ли и да си представим някой с внушение за един миг да изсуши едно дърво, и с внушение да укроти неживите стихии, каквито са морето и вятърът? Кой и кога е можел да си служи с внушение спрямо дървото, ветровете и бурите?
Твоята вяра те спаси. За да научи хората на смирение и кротост, Господ Иисус казва тези думи. Така Той често говорел на изцелените от страшни недъзи. Така казал и на кръвоточивата жена, която дванадесет години страдала от кръвотечение и се изцелила само с едно докосване до Христовата дреха: дерзай, дъще, твоята вяра те спаси (Мат. 9:22)! Но каква вяра е помогнала на толкова обладани от бесове луди, които Господ изцелил? Каква вяра е помогнала за възкресяването на сина на Наинската вдовица, когато Господ внезапно възкресил момчето тогава, когато никой не изисквал, нито очаквал това от Него? И не ли Господ възкресил Лазар не по вярата на Марта и Мария, а въпреки тяхното съмнение? Следователно, даването на зрение на слепия Вартимей е дело на Христовата мощ, но Господ иска да припише това дело и на вярата на Вартимей, за да ни научи на смирение и кротост и с това да съкруши главата на сатанинската гордост у хората, които дават грош на слепеца и се превъзнасят в сърцето си, като че са извършили нещо голямо. В духа на Христовата кротост говори и апостол Павел: нищо не вършете от обич към препирня или от пустословие, но от смиреномъдрие смятайте един другиго за по-горен от себе си (Фил. 2:3). Казвайки тези думи на Вартимей, с това Христос иска да отдаде чест на човешкото достойнство; иска да покаже, че хората са призвани да сътрудничат на Бога във всяко добро. Ако искате, хора, да знаете в какво се състои вашето сътрудничество с Бога, тогава знайте, че то е във вярата в Христос Господ. Това е единственото, което се иска от вас и единственото, което можете да направите. Вярвайте, и Бог ще направи за вас това, което желаете според вярата си.
И Вартимей веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. Щом отворил очи и прогледнал, Вартимей видял Господ Иисус пред себе си. Блажен е, защото, веднага след като отворил очи, той видял най-достойния за гледане предмет. И не можел да откъсне очите си от Него, от Неговата красота и възвишеност, и тръгнал след Него като прикован. И наистина, какво друго имал да гледа? Мръсния Йерихон, своето тъмно място за мъчение? Или тревата, която ще увехне? Или облаците, които ще изчезнат? Или животните, които чакат да бъдат заклани? Или хората, които неудържимо бързат към гроба и тлението? Или целия този пъстър свят, който се ражда в мъка и умира в мъка, чакайки своя гроб и своя край? Не, но Вартимей се вгледал в безсмъртния Иисус, по-силен от целия свят, по-силен от гроба и от всички адови сили, и погледът му останал прикован в Него. Всичко, което окото може да види в света, трябва да служи на човека като пътеводител, насочващ към най-сладката гледка, към виждането на Бога. А ако не служи за това, тогава всичко това насочва човека към объркаността, тръните, духовния мрак и крайната погибел. Вартимей, още щом прогледнал, видял Бога без посредничеството на природата, и не искал, нито имал нужда, да гледа каквото и да било друго. Защо да гледа в лицето смъртта, след като е видял Нетленния? Защо да гледа към преходното, когато е застанал до Непреходния? Защо да се държи за безсилните неща на този свят, когато се е хванал за Всесилния? И тръгна след Него, славейки Бога. Сега неговите очи управляват езика му, нозете му, цялата му душа и цялото му тяло. Гледайки живия Христос, сега той знае и за какво му е езикът: за да слави Бога. И той започва да слави и хвали Бога. И така Вартимей не злоупотребил със своите очи за разврат и погибел, а ги употребил за това, за което Бог е дал очи на човека: за да гледа Божието величие и Божията слава. И цялото множество народ, който присъствал тук и който видял това славно чудо, хвалел Бога. Дарът, който Господ Иисус дарил на Вартимей, бързо се разпространил и върху много други, и така много съмняващи се и невярващи, заслепени от съмнение и неверие, отворили духовните си очи и започнали да хвалят Бога.
Всичко това, което се случило със слепия Вартимей, се случва и днес с много духовно слепи хора, когато им се възвърне духовното зрение. Тогава те тръгват след Христос и не искат да гледат нищо друго. Тогава те хвалят Бога и не искат да хвалят нищо друго.
О, колко голяма болница е този свят! И най-големият брой болни в тази болница са слепците. И единственият Лекар в тази болница е Христос Господ. О, колко прашен е йерихонският път на този свят, и колко много мрачен народ тича по този път! И само Един върви след този народ, Който може да даде зрение на всички слепци. Това е Христос Господ. И един телесен слепец, Вартимей, веднъж стоял сред този народ от духовни слепци. Такова е истинското съотношение и днес. И днес броят на телесните слепци е много по-малък от огромния брой духовни слепци, на които телесните слепци служат само като реално напомняне, реална картина и реална диагноза. Но колкото по-голям става броят на духовните слепци, толкова по-голям ще става и броят на телесните слепци. Европейската култура може да скрие в болници всички телесни слепци, но не може да намали техния брой. Може да ги затвори зад стени, за да не ги вижда светът, но тогава толкова по-жалко за света! Тогава безброй духовни слепци повече няма да могат да виждат по ъглите на градските улици и селските кръстопътища картината на своята душа и да прочетат диагнозата на своята духовна болест.
След като отишъл от Йерихон в Йерусалим, Господ Иисус бил убит от духовните слепци, от Ирод, Пилат, Каяфа и от една сляпа маса първосвещеници и книжници. Но гробът едва Го задържал за три дни, след което трябвало да Го пусне. Той можел да заповяда на земята да Го пусне от гроба, както заповядал на слепотата на Вартимей да изчезне от неговите очи: И Неговият гроб станал като едно светло око за целия свят. Господ възкръснал и ходи като жив и днес, невидим за телесните, но видим за духовните очи на хората; ходи по прашния път на този свят и очаква някой слепец да Го извика за помощ: Господи Иисусе, помилуй ме! Той е готов да помилва всеки, който само завика към Него, както е помилвал и Вартимей. И всеки, който получи от Него духовно зрение, ще тръгне след Него и ще прослави Бога. Да бъде слава и хвала на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, заедно с Отца и Дух Свети – Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, и през цялото време и вечност. Амин. | www.svetosavlje.org.
Превод: Татяна Филева
