Евангелието на Небесния Хляб в сламата
По онова време света управлявал кесарят Август. Неговото единовластие на земята било образ на Божието единовластие и в двете вселени: в духовната и материалната. Многоглавата хидра на властта, която от началото на греха трови народите по земята, била останала само с една глава. Всички известни земни народи и племена се покорявали на властта на Август, пряко и косвено, било само изпращайки му своя данък, било признавайки римските богове и римските чиновници. Борбата за власт била утихнала за известно време и властта над света било изцяло в ръцете на кесаря Август. Над него нямало нито човек, нито бог. Защото и самият той бил обявен за бог, и хората принасяли жертви на неговия лик: заклани животни и кадило. Откакто светът съществува, никой смъртен човек не се бил издигал до по-голямо могъщество от кесаря Август, който владеел без съперник целия свят; и наистина, откакто светът съществува, никой човек, сътворен от живия Бог, не бил слизал до такава низост и отчаяние, започвайки да обожествява римския кесар, човек с всички човешки немощи и слабости, с живот колкото една върба, със стомах, черва, черен дроб и бъбреци, с всичко това, което след няколко десетилетия се превърнало в смрад, червеи и бездиханен прах. И накрая, човек, чиито идоли по цялото царство надживели и него, и силата му, и царството му.
В онова време на външен мир и вътрешно отчаяние се родил Господ Иисус Христос, Спасителят на човешкия род и Обновителят на цялото творение. Защо Той не се родил като син на велик кесар, за да наложи на света – за един миг, с един указ – нова вяра, без мъки и унижения, без кръв и трънен венец, без кръст и мрачен гроб? Единовластният Кесар можел всичко, можел да нареди за един ден да изпотрошат всички идоли в царството, да се прекрати поклонението на лъжливите богове и да се установи вярата в единия жив Бог, Творец на небето и земята. Защо е трябвало Христос да се роди в едно неизвестен народ, израилския? И в едно неизвестно село, Витлеем? И от една неизвестна девойка, Мария? Нима е било мъдро Спасителят на света да се роди в такава унизеност, да живее, да пострада, да умре и възкръсне, и едва половин столетие след Неговото идване в света великото римско царство да подочуе за Неговото име? Нима Той не би успял по-бързо и повече, ако се беше родил в столицата на света, в разкошния град Рим, в двореца на кесаря? И ако източната звезда беше изгряла над Рим? И ако Божиите ангели бяха запели песента на мира и благоволението над позлатения покрив на царския дворец, за да ги чуят най-великите хора на този свят и, чувайки ги, веднага да се обърнат към Христос като Богочовек и Спасител? И Христос още като юноша да обърне на Палатин всички синове на първенците към Своето Евангелие? И да произнесе на римския Форум Своята славна Проповед за блаженствата, и с това да смекчи сърцата на всички граждани на двумилионния град Рим? И така с указ след указ новата вяра да бъде утвърдена, небесното царство да бъде установено на земята и Христос да се възцари не на престола на някакъв пастирски цар Давид, а на престола на могъщия кесар Август?
Какво бихте казали на това? Ние казваме, че всичко това е една смешна лудост. Господ да ни прости, че изрекохме тази лудост, но ние го направихме с добро намерение – за поука на онези, на които тази лудост може да дойде на ума и сърцето, размисляйки за раждането на Господ Иисус. За да разрушим тази лудост – което не е по-трудно да направим, отколкото да издухаме въглените от огнището – веднага ще напомним, че Бог е сътворил първия човек от преголяма любов и е основал битието му на два принципа: на свободата и смирената послушност. Свободата се състояла в това, че човекът можел да разполага с целия рай по своя воля, да яде от всеки райски плод и да господства над животните така, както иска. А смирената послушност трябвало да бъде постоянен коректив на човешката свобода. Защото само Бог е съвършен в свободата и няма нужда от никакъв коректив, тъй като Той не знае и не може да съгреши. Смирената послушност допълвала недостига и несъвършенството на човешката мъдрост и любов, така че той, с дарената му от Бога свобода и с драговолното му, смирено послушание пред Бога, да бъде напълно съвършен като творение.
Адам изпробвал своята свобода в рая над милиони творения и твари: това не е ли доказателство за безкрайната Божия любов? А своето смирено послушание Адам изпробвал по отношение на една-единствена Божия заповед и на един-единствен предмет в рая, на дървото за познаване на добро и зло. Не е ли и това доказателство за безкрайното Божие човеколюбие и снизхождение? Но още щом Ева и Адам се приближили до дървото, те съгрешили: тяхното смирение се превърнало в гордост, тяхната вяра – в съмнение, и тяхната послушност – в непослушание. И така съвършеното Божие творение изгубило равновесието на ума, сърцето и волята, защото помислило зло и пожелало зло; а с това то отблъснало водещата Божия ръка и паднало в смъртоносната прегръдка на сатаната. Тук е ключът и обяснението на всички събития в историята на човечеството, включително и на това защо Господ Иисус не се е родил в Рим като син на кесаря Август и защо не е наложил на света Своето спасително учение с царски указ и със сила. Когато детето се отскубне от ръката на майка си и се устреми към бездната – коя майка се облича в коприна и прави мраморни стълби, за да слезе на дъното на бездната и да спаси детето си?
Бог е можел да огради с огнен пламък дървото на изкушението в рая така, че Адам и Ева никога да не могат да се приближат към него. Но тогава къде би била свободата на очарователното Божие създание, на човека, малкия бог? С какво той би се отличавал от останалите, несвободни творения?
Бог е можел да избере и още по-кратък път. Можел е и да не изпраща в света Своя Единороден Син, а само да спусне едно цяло воинство от Своите свети ангели, да заблестят със своя блясък, да затръбят нашир и надлъж по земята: и хората в страх и трепет да паднат на колене, да познаят истинния Бог и да отхвърлят мрачното идолослужение. Но пак – тогава къде би бил чарът на човешката свобода и на смирената послушност пред Твореца? Къде би била разумната човешка душа? Къде биха били любовта и синовството?
Господ Иисус е имал да покаже четири ясни като бял ден неща, които заблуденият и помрачен човек бил предал на забрава, а именно: синовното смирение и послушание на човека към Бога, отеческата любов на Бога към човека, изгубената царствена свобода на човека и накрая, царствената сила на Бога.
Синовното смирение и послушание Господ Иисус е показал с това, че изобщо е решил да се роди като човек в тяло. Защото унизеното човешко тяло за Него е било още по-убога пещера от Витлеемската. Освен това Той е показал Своето смирение и послушност и с това, че се е родил в крайно скромна среда и бедни условия на живот: в малко известен народ, в още по-малко известно село, и от майка, съвсем неизвестна на света. Новият Адам е трябвало да излекува стария Адам от непослушанието и гордостта. Лекарството се състояло в послушание и смирение. Затова Господ не се явил на света от гордия Рим, а от Витлеем, и не от самообожествения дом на Август, а от покайния и смирен Давидов дом.
Отеческата любов на Бога към човека Господ Иисус е показал чрез страданието с хората и за хората. Как би могъл Господ да покаже Божията любов чрез толкова страдание, ако беше роден в Рим, в двореца на кесаря? Този, който нарежда и властва с укази, смята страданието за унижение.
Царствената свобода на човека над природата, над Своята телесна и душевна природа, както и над цялата физическа природа наоколо, Господ Иисус е показал чрез Своя строг, продължителен пост, чрез Своята неустрашимост пред всички опасности и несгоди на живота и чрез Своите божествени чудеса, посредством които се е проявявала Неговата цялостна власт над природата.
Царствената сила на Бога над живота и смъртта Господ Иисус е показал най-вече със Своето славно и самовластно възкресение от гроба.
Ако Той се беше родил в Рим като син на кесаря Август, кой би повярвал в Неговия пост, в Неговите чудеса, в Неговото възкресение? Не би ли казал светът, че всичко това е обявено, разгласено и преувеличено посредством царската власт и богатство?
И накрая трябва да кажем: и за смирението на Божия Син има една граница. Тази граница се създава от греха. При такава нечистота – духовна, нравствена и телесна, каквато представлявал Рим и дворецът на кесаря в Рим, Бог не можел оттам да слезе в света. Този, Който е трябвало да очисти човечеството он греховната нечистота, трябвало да се роди в чистота, невинност и безгрешност.
Следователно оттук е ясно, че Божията мъдрост, проявена при раждането на Спасителя, а именно: при избора на народ, племе, място и майка – е толкова неизказано голяма, колкото и Божията мъдрост при първоначалното сътворение на света. Всичко, което Бог прави, го прави не като вълшебник, а като домостроител. Той зида бавно, но зида на здрава основа. Сее и чака да поникне трева, тревата да цъфне и накрая посевът да даде плод. Той търпеливо понася хилядите временни поражения, за да стигне до единствената вечна победа.
По това време кесарят Август заповядва да се извърши преброяване в Империята. И всеки трябвало да отиде в своя град, за да се запише. Каква гордост у господаря на света! И какво унижение на хората! Всичко, което сатаната употребява, за да унизи Бога, се превръща в мъдрост на Промислителя за унижение на сатаната, за слава Божия и за полза на спасителното домостроителство за човешкия род. С единовластието на кесаря над света, сатаната целял унижението на Бога, но това единовластие Бог употребил за установяване на мир на земята в онзи час, когато Царят на света трябвало да се яви на човешкия род. Чрез всеобщото преброяване на хората сатаната искал да направи очевидно робуването на всички хора на един обожествен човек, но това преброяване било употребено от Бога за изпълнение на пророчеството за раждането на Спасителя във Витлеем (сравни с Блажени Теофилакт).
Тогава тръгна и Йосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов. От Назарет до Витлеем се пътува пеша почти три дни. Но тъй като Светата Дева била непразна, можем да вярваме, че светото семейство прекарало и повече време в път, докато стигнало до града Давидов. Какъв изморителен и тежък път! Най-напред вървене през дългата и еднообразна галилейска равнина, след това изкачване и спускане нагоре и надолу по планините на Самария, а после внимателно и бавно вървене през високата и суха Юдея. Ако на такъв дълъг път, поради умората, не се усеща глад, то със сигурност се усеща жажда. Само два-три пъти пиене на вода за целия този път! Но можете да си представите каква огромна тълпа народ чакала и се блъскала при всяко пиене на вода по време на голямото преброяване!
Послушният и смирен Господ идва на света по трънлив път, и започва да върви по него още в утробата на Своята Майка. Кесарят нарежда всички негови поданици да се запишат при него, и Този, на Когото са поданици серафимите, послушно отива да се запише като поданик на тленния, земен кесар. Преди да е казал на Своя Предтеча и родственик Йоан: тъй нам подобава да изпълним всяка правда (Мат. 3:15), Той на дело е показал това още в утробата на Своята Майка. И преди да е казал това поучение на хората: отдайте кесаревото кесарю (Лук. 20:25), Той буквално го е изпълнил още преди да е излязъл от утробата на Майка Си.
Да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. Славният евангелист Лука, учен и със светска мъдрост, и в Светия Дух, особено внимателно изтъква факта на свръхестественото зачатие на Светата Дева. За всички онези, които са измъчвани от съмнение в това свръхестествено зачатие, евангелист Лука е добре дошъл като помощник на тяхната съвест. Свети Лука бил лекар; първо лекар на тялото, а след това и духовен лекар. Като учен и лекар, той трябвало да знае кое за какво може да бъде причина във физическия свят. Но той имал колкото съобразителност, толкова и смелост, за да потвърди и писмено да обяви едно невиждано събитие, в което висшата духовна сила се намесила във физическите закони и където един живот бил заченат по изключителен, безплътен начин. Такова свидетелство на един лекар наистина е неоценимо важно. На девическото зачатие на Мария се спира най-вече свети Лука от всички евангелисти. Той първо пространно ни описва разговора на архангел Гавриил със Светата Дева (1:26-38). Сега той ни казва, че Йосиф е ходил във Витлеем да се запише с Мария, сгодената за него жена, която вече била непразна. Говорейки за родословието на Господ Иисус, евангелист Лука ни казва: „Иисус, когато начеваше служението Си, беше на около трийсет години, и беше, както мислеха, син Йосифов, Илиев“ (3:23). Тоест: както светът мислел, а Той всъщност не бил син Йосифов, а Син Божи. Наистина, предивно и човеколюбиво Божие Провидение! Заради домостроителството на човешкия род, Провидението превръща гонителя на християнството Савел в най-големия защитник на християнството Павел, и телесния лекар Лука в най-големия свидетел на едно духовно събитие в света.
И въпреки че Йосиф е от Давидовото коляно, а Давид от град Витлеем, нито Давид, нито Йосиф, неговият последен потомък, нямат нито един сродник във Витлеем. Йосиф идва във Витлеем, в своя град по история и по дух, но вече по нищо друго. Нямал нито един сродник, който да го приеме, нито един приятел, който да му окаже гостоприемство. Нямаше за тях място в странноприемницата. Частните къщи са чужди къщи, в които чуждите хора посрещат своите сродници и приятели. Нямало къде да отседнат, освен в една пещера, където пастирите затваряли стадата си!
Юдея е пълна с такива пещери. Това са пещери на пророци, пещерата на Манасия, пещерата на свети Сава Освещени, пещерата на свети Харитон Велики, пещерата на светите братя Хозевити, пещерите над Мъртво море, в които Давид се криел от Саул, пещерите под Планината на Изкушението; и освен тях, и пещерите, които заради славата на Витлеемската пещера са озарени от светийска слава, съществуват множество други пещери, в които и до ден-днешен бедуините овчари затварят добитъка си, както може лично да се увери всеки пътник по Светите земи.
И роди своя Син, Първенец, пови Го и Го положи в ясли. И тук, както и в Евангелието от свети Матей, трябва да отделим думата Първенец от предходната дума своя. Защото не се мисли за първородния син на светата Дева, а за божествения Първороден. За Единородния Син Божи, Който при новото сътворение е Първороден между многото братя (Рим. 8:29). Мистичен Първороден в Троичното царство във вечността, и исторически Първороден в Божията църква, във видимото и невидимото Божие царство.
Пови Го и Го положи в ясли. По-добре чиста слама, отколкото нечиста коприна. Колко по-безгрешни са яслите от дворците на кесаря, и овчата пещера от Рим, столицата на всесветовното царство! Нека сладкият Младенец бъде в пещера и в ясли! Воловете и овцете не познават греха, а и пастирите познават греха по-малко от останалите хора. На Господ Иисус е светло там, където е безгрешно, и Му е топло там, където грехът не вледенява хората. Кой знае колко пъти най-младият Йесеев син, Давид, се е отбивал в тази пещера! Оттук той тръгнал на бой срещу Голиат и убил този въоръжен до зъби великан с едно камъче от своята прашка. В тази пещера сега лежи Младенецът според човешкия закон от племето на същия този пастир Давид; и Той ще тръгне срещу един страшен голиат, срещу сатаната, който царува в Йерусалим в лицето на голиата Ирод, а в Рим – в лицето на голиата Август, а в целия свят – в лицето на голиата Грях, и на най-големия голиат – Смъртта. Цялото войнство на сатаната е въоръжено до зъби; и ще се засмее, когато види как Иисус върви срещу него с едно на пръв поглед нищожно оръжие, както първият Голиат се надсмял над Давид и неговата прашка с камъче. Победното оръжие на Иисус ще бъде още по-меко и от камъче. То ще бъде от дърво – дървен кръст.
Било нощ и нощна тишина. Уморените пътници, поданици на кесаря, отпочивали и се укрепявали със здрав сън. Били будни само пастирите, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си. Тогава Витлеемската пещера трябва да е била извън града, иначе пастирите от околността едва ли биха могли да я използват. Но по-късно, когато тази славна пещера станала главна забележителност на Витлеем, тя вече се намирала във вътрешността на града. На половин час спускане от Витлеем и днес съществува малко селце, наречено Пастири. По традиция на това място пастири пазели своите стада. Че пастирите са били далеч от пещерата и от Витлеем, се вижда от тяхното договаряне след явяването на Ангела: да идем до Витлеем, и да видим случилото се там.
И така, на това място, според достоверна традиция, пред пазещите пастири се явил Ангел Божи и слава Господня ги осияла; и се изплашили твърде много. Прекрасна е Божията слава, която озарява и ангели, и праведници! Някои и в смъртно тяло и преди са се удостоявали да видят светлината на Божията слава. Така пророк Йезекиил говори за своето собствено видение: „И видях като че силна светлина, и вътре в нея нещо като огън, и сияние имаше около него. Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо. Такова беше видението на отблясъка – от славата Господня. Като видях това, паднах ничком“ (Йез. 1:27-2:1). Но Ангелът от този небесен пламък успокоил пастирите с думите: Радвайте се, защото ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли. При Новото Сътворяване ангелите вървят като стража пред Създателя. Ангелът първо се явил на Светата Дева Мария, и след това на праведния Йосиф, а сега на пастирите, след което ще се яви на мъдреците от Изток, в съответствие с чистотата и нуждата на домостроителството. Могъщият Архангел се обръща към Светата Дева с думите: радвай се! Също и на пастирите казва: благовестя ви голяма радост. Всъщност Христос е неизказана радост. Той идва при осъдените в тъмницата, за да ги освободи – може ли да има по-голяма радост за онези, които ще Го познаят? И онези, които съобщават за Неговото пришествие, пришествие на Приятел и Освободител, какво по-истинно могат да кажат за редкия Посетител на тъмницата от това, че Той е радост, че радостта идва, че радостта е дошла?
И още щом Ангелът Божи изрекъл това, около него се оказало многобройно войнство небесно, което хвалело Бога. Само Господ Бог е по-съвършен по красота от ангелите. Само Неговият глас е по-сладък и животворен от ангелския глас. Великият Исаия слушал този преумилен ангелски глас, който пеел: свет, свет, свет е Господ Саваот! цяла земя е пълна с Неговата слава! (Ис. 6:3). И най-големият тайновидец на Новия Завет, свети евангелист Йоан, пише за своето видение на ангели: „След това видях и чух гласа на много Ангели около престола… и броят им беше много милиони“ (Откр. 5:11).
Такава величествена небесна слава се открила и на простодушните витлеемски пастири. Дотогава цялата тази слава можели да видят само отделни избрани хора, и това е първият случай, за който Свещеното Писание съобщава, че цяла група от смъртни хора е могла наяве да види и чуе безсмъртната ангелска войска. Това е знак, че с пришествието на Христос на земята небето е широко отворено за всички хора, които с чисто сърце желаят небето.
Но това явяване на ангели донесло и друга радост, дотогава непозната на хората и за която не се говори в Свещеното Писание. Това е новата песен, която Ангелите пеят. Великият Исаия чул ангели, които пеят: свет, свет, свет е Господ Саваот! Това е песен преди всичко на възхвала на Бога. Но сега ангелите пеят пред пастирите една нова песен, която би могла да се нарече химн на спасението. Тази нова песен гласи:
Слава във висините Богу,
и на земята мир,
между човеците благоволение!
Когато хората на първо място и с радостни сърца славят Бога във висините (а не някакъв човешки бог на земята в низините), последица от това е мирът на земята, а следствие и от двете – благоволението между тях. Господ Иисус е дошъл на земята, за да възнесе цялата земя слава на Бога във висините, и така да се установи мир на земята и благоволение между хората. Аз съм Господ Бог, Който правя мир (Ис. 45:7). Докато праотецът Адам непрестанно, със сърце и уста пеел слава на Бога над него, дотогава земята на неговото същество била в мир, тоест неговото тяло не било разпъвано от никакви желания и страсти, а било в съвършена хармония с душата и духа; и дотогава той бил изпълнен с благоволение, тоест с любов както към своя Творец, така и към всички Божии творения около себе си. А когато извършил грях, сърцето му се свило от страх, устата му замлъкнали от ужас, тревога изпълнила цялото му същество и злата воля в него се усилила в него бързо като сън, зла воля и към Бога, и към неговата жена, и към всички същества в Рая, и към самия себе си. Тогава той се почувствал гол и започнал да се крие от Божието лице. – От Адамовия грях чак до Христос само отделни праведници, като Авел, Енох, Ной, Авраам, Исаак, Яков и други, умеели и можели да славят Бога във висините, да имат мир в земята на своето тяло и благоволение към хората. Останалите хора били вечно разделени в славенето на различни богове в низината, на земята, в славенето на различни образи или идоли, или на самите себе си, обожествените. И се разгоряла битка и свада между хората: кое божество трябва да славят? От непрославянето на истинния Бог и славенето на лъжливи, измислени богове, дошло неспокойствие на земята, на цялата земя, а от двете – отново зла воля между хората, която превърнала човешкия живот във вавилонска бъркотия и адски огън.
При Новото Сътворение трябва да възстановят онези три неща, които правели Адам щастлив в рая. Затова при раждането на Новия Адам, Господ Иисус, ангелските воинства пеят химна на спасението:
Слава във висините Богу,
и на земята мир,
между човеците благоволение!
Затова всички апостоли в своите послания отдават слава и хвала на Бога във висините, а апостол Павел възкликва: Той е нашият мир (Еф. 2:14). Всички Божии светии, от самото начало, ни учат, че добрите дела не се оценяват с количеството на даровете, а с добрата воля. „Защото за Бога няма по-богата жертва от добрата воля”, казва свети Григорий Двоеслов (Беседи върху Евангелието, кн. 1, бес. 5).
След това събитие, уникално в човешката история и достойно само за Господа Спасителя, ангелите се скрили от човешките очи и оставили пастирите в радостно учудване.
Да идем до Витлеем, казаха си пастирите един на друг, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. Защо не казват: Ангел, а Господ? Защото Ангелът Божи се е появил в такова величие, блясък и красота, че човешкият ум никога не би могъл да си представи и Самия Господ Вседържител нито в по-голямо величие, нито в по-сияен блясък, нито в по-дивна красота. И освен това в Свещеното Писание Ангелът Божи по-често се нарича Господ. Това идва оттук, че истинските израилтяни били строги във вярата в Единия Бог, и всичко, което познавали чрез Ангел, смятали, че идва от самия Бог.
Да видим случилото се там. Пастирите не казват: да видим дали там се е случило това. Те нямат и най-малкото съмнение, че е трябвало да се случи това, което Господ им е открил в такава слава. Техните прости сърца изобщо много малко познават съмнението. Съмнението се загнездва най-вече в сърцата, нечисти от греха и страстите.
И дойдоха бързешком, и намериха Мариам и Иосифа, и Младенеца да лежи в яслите. Можете ли да си представите колко бързо трябвало да тичат пастирите нагоре към Витлеем! Радостта ги била окрилила. И те вече скоро били в компанията на светото семейство. В пещерата, където затваряли стадата си, намерил място за нощуване Този, за Когото е тясна цялата вселена; в яслите, където те слагали храната на овцете си, лежал повит Небесният Хляб (Витлеем или – на еврейски Betlehem – значи дом на хляба). Тайнственият смисъл на това название се разкрива от раждането на това място на Господ Иисус, Небесния Хляб, Който храни с живот всичко живо. Огризките от слама, останали от овцете, служели за постеля на Този, Който от сътворението на първия свят седял на пламенни херувими. Евангелистът казва: Мария и Йосиф. Обикновено винаги първо се споменава бащата и след това майката; така е и до ден-днешен, и още повече по онова време, когато жената се смятала за нещо второстепенно в сравнение с мъжа. Евангелистът обаче споменава първо Мария, противно на обичая на всички времена. Той прави това съзнателно, за да подчертае, че Божията Майка е единственият родител на Спасителя на земята. Защото Йосиф не е мъж на Мария, а само неин помощник и защитник.
А като видяха, разказаха каквото им бе възвестено за тоя Младенец. И всички, които чуха, почудиха се на това, що им разказаха пастирите. Пастирите наистина са имали какво да разкажат. Техните очи били видели онова, което малко смъртни очи на земята виждат, и ушите им били чули онова, което малко смъртни уши чуват. И всички, които чули, се удивили. Значи това не се отнася само за Мария и Йосиф, иначе нямаше да е казано всички, а още някои други в околностите на пещерата, във Витлеем, на които по Божи Промисъл пастирите били открили тази предивна небесна тайна.
А за Пресвета Мария евангелист Лука казва: А Мариам спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си. Евангелистът е изключително внимателен към благодатната Дева. Той винаги следва Нейното сърце и мери отпечатъците върху това най-нежно сърце, венчано единствено с Божия Дух. Тя слушала всички думи, които небето и земята говорели за нейния Син, и ги слагала в сърцето си. Ще дойде време, когато тя ще отвори уста и ще изнесе богатството от съкровищницата на Своето сърце и ще изкаже всички тайни, от които ще се поучат и евангелистите, и апостолите. Това ще бъде след прославянето на нейния Син. Когато Първородният разруши гроба и възкръсне, тогава апостолите още веднъж ще се запитат помежду си: кой е Той? Кого ще питат за това? Нея, единствено нея на земята. И тя тогава ще им изкаже всички думи, пазени в сърцето – както думите на Архангела в Назарет, така и тези на пастирите във Витлеем. И много, много други думи и тайни, които само тя е можела да знае от най-близкия досег с Учителя на апостолите.
И така, Господ Иисус се е родил не в Рим и в кесаревия дворец, за да бъде господар на света с помощта на силата и оръжието, а между пастирите, за да покаже с това главната отличителна черта на Своето миролюбиво служение в света. Както пастирът милва и храни своите овце, така и Той ще милва и храни всички хора. И както пастирът се грижи за една болна или изгубена овца повече, отколкото за деветдесет и деветте здрави и неизгубени, така и Той ще се грижи повече за грешниците, отколкото за праведниците, тоест, повече за хората, отколкото за Ангелите. И както пастирът познава всяка своя овца и всяка овца познава своя пастир, така ще бъде и с Него, Ахрипастира, и Неговото словесно, човешко стадо. И както пастирите добре бдят над своето стадо през нощта, когато целият свят безгрижно спи, така и Той, Най-добрият Пастир, ще прекарва много и много нощи, изпълнени с ужас и изкушение, бодърствайки над човешкото стадо и молейки се за него в смирена послушност към Своя Небесен Отец.
Всяко събитие в Неговия живот е цяло едно Евангелие. И тогава, когато току-що се бил родил и още не можел да отвори устата Си и да каже и дума, Той със самия начин, място и среда на Своето раждане дал на човечеството едно цяло Евангелие.
Той не е можел да се роди в царския дворец, защото Неговата задача не била да управлява земята като земен цар. Неговото царство не е от този свят, мрачен като облак и преходен като сън. Той не е можел да се роди като син на земен цар, защото Неговият метод не можел да бъде огън и меч, нито указ и сила, а благо лечение на болните и постепенно връщане на пътя на здравето. Събитията от Неговия живот не противоречат на Неговото учение, а напротив: те потвърждават думите Му. Неговият живот и Неговите думи съставят Неговото учение, Неговото спасително Евангелие.
Всичко, което е станало с Него при Неговото идване в този свят, е толкова премъдро, че човешкият език не може да го изкаже. Затова смирено и послушно да се поклоним на Божията Премъдрост, която не само удовлетворява нашия човешки ум, но и изпълва сърцето ни с радост, та изпълнени с радост, да повторим ангелската песен: Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! Слава на Единородния Син на небето и на земята, на херувимския престол на небето и във витлеемската слама на земята, заедно с Отца и Светия Дух, Единосъщната и Неразделна Троица, сега и винаги, през цялото време и цялата вечност. Амин. I www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева
