Един неизбежен принцип
Преди доста години в един от централните храмове на Варна имаше интересен случай. Една от иконите в дома на дългогодишен християнин изведнъж замироточи.Той я взе, занесе я на духовния си наставник, а той се обърна към владиката. Внимателно разгледаха всичко и се произнесоха, че мирото е истинско и че иконата на неръкотворния образ на нашия Господ Иисус Христос (убрус) е посетена от Божията милост. Беше установено, че сълзите от очите на образа на Спасителя са се появили необяснимо и че сме свидетели на истинско чудо.
После, след като това бе огласено в енорията, иконата бе положена върху светия престол. Но веднага след това отецът извика мирянина и му каза: ”Внимавай много, подготви се! Защото знай, че сега ще последва силно изкушение!”. И наистина, не след дълго този мирянин получи силна криза и се наложи да влезе за известно време в болница. Неговият изповедник, опитен свещеник, едва ли имаше някакъв особен дар на прозорливост, а просто изразяваше един от духовните закони. Познаваше тактиката на духовната битка. Защото има такъв неизбежен принцип – преди или след всяко добро дело следва изкушение.
Светите отци, тези истински сърцеведи и боговдъхновени мъже, са го разбрали и обяснили на подвизаващите се. Те са описали всеки детайл от стихията на невидимата бран и са научили ходовете на вечния противник – дявола и подвластните на него поднебесни духове на злобата. Във величието и милостта Си, Бог допуска всичко това, за да изпита търпението и верността на онези, които са приели да следват Неговото учение. Допуска сатаната да ги изкушава, за да могат, претърпявайки, да се превърнат в истински достойни за небесните Му дарове.
Да бъдеш изпитан по този начин всъщност е привилегия. Само най-добрите бойци и опитни воини могат да понесат тези особени изпитания на духа. Това са онези, които не само на думи изповядват вярата си в Христос, а Го носят като печат на сърцето си! Това е тест за истинските поклонници, най-дръзновените, обрязаните по сърце!
Един от най-великите мъже на древността и основател на монашеството на Изток, изпитан боец в битките с демоните – свети Антоний Велики, изрича следното: ”Изкушенията върху никого не връхлитат така, както върху тия, които са получили Светия Дух. И нашият Господ, върху Когото при Кръщението Му слязъл Светият Дух във вид на гълъб, след това бил изведен в пустинята и изкушаван от дявола. Той го изпитал през всичките си изкушения, но в нито едно не е успял да го уличи… Така и всички, приели Духа, които се борят, Светият Дух ги укрепява и им дава сили да побеждават всяко едно изкушение!”
Всъщност най-определящият пример за нас е животът в плът на Самия Христос, осеян с изпитания. Тържественото Му влизане в Йерусалим, когато е посрещнат като очаквания Месия и Цар Израилев, е последвано от драматичните събития на Страстната седмица, за да се стигне до кървавите страдания на Кръста. Но този кръстен път е увенчан със Светото Възкресение – най-великата победа на силите на светлината над силите на мрака. Тържествуващата Пасха!
Този кръстен път можем да видим и в житията на боговдъхновените мъже – на всички, които, като великия Павел, са се стараели да изобразят в себе си Христа. За да станеш знаме на Църквата, трябва първо да бъдеш пречистен през огъня на изпитанията.
Колкото по-голяма е благодатта, толкова по-силни са изкушенията. Истинността на този принцип виждаме засвидетелствана и в житията на велики Божии угодници като св. Йоан Златоуст, свети Йоан Кронщадски или свети Нектарий Егински. Техният път е драматична епопея – бичувани до смърт от връхлитащите изкушения. Но всичко това е допуснато промислително от всемогъщия и всемилостив Бог, за да просияе духовното им достойнство и да застанат отдясно до Неговия свят престол.
Този принцип е валиден и за нашия, макар и окаян живот. Нерядко се случва тези изпитания да станат по-интензивни в живота на християнина преди или след предприемането на някое поклонническо пътуване, преди отиване на изповед или за свето Причастие. Съвсем неочаквано ни връхлитат различни болести, служебни неприятности, семейни скандали и несправедливи нападки от колеги и роднини.
Защото за всяка крачка напред в изкачването на духовната лествица подвизаващият се следва да бъде изпитан – дали наистина и доколко е готов да устои на мястото си, за да продължи по пътя си нагоре.
Но това не трябва да го плаши, а да го радва, не бива да го отчайва, а да го вдъхновява да продължава храбро напред. Именно за това ни свидетелства с надежда и любов самото Свето Писание: ”Смятайте го за голяма радост, братя мои, кога паднете в разни изкушения, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда търпение; търпението пък нека бъде съвършено нещо, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък” (Иак.1:2:4).
Само така, обгорени и очистени от гумното на греха, можем да бъде достойни за живот в царството Божие. На нас ни е обещано „ново небе” и „нова земя“, за които обаче трябва да положим усилия, да заслужим с дръзновение и постоянство!
