Защо нашата плът ни побеждава толкова лесно?
Великопостна проповед
Знам, че мнозина от вас четат вкъщи Светото Писание, но знам и това, че четете най-вече Евангелието, а посланията на апостолите и Деянията апостолски четете малко.
Защо ги четете малко? Защото, първо, не знаете колко много висока мъдрост се съдържа в тези послания, смятате ги за второстепенни в сравнение с Евангелието
Това е първата причина. А втората причина е в това, че посланията на апостол Павел, които са по-голямата част от апостолските послания, са написани на труден език. Мисълта му тече твърде своеобразно, не така, както обикновено мислят хората.
Днес ще ви обясня едно твърде важно място от посланието на апостол Павел до Римляни:
«А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя» (Рим. 7:15).
«Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша» (Рим. 7:19).
«Нещастен аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт?» (Рим. 7:24).
Нещастни всички ние! Кой ще ни избави от тези тела на смъртта?
И в друго свое послание, посланието до Галатяни, свети Павел казва приблизително същото:
«Аз казвам: живейте духом, и не ще изпълнявате прищевките на плътта. Защото плътта желае противното на духа, а духът – противното на плътта; те се противят един другиму, за да не правите онова, що бихте пожелали» (Гал. 5:16-17).
Ето в това е проблемът: че нашият дух се противи на плътта, а плътта се противи на духа.
Духът се стреми да издигне сърцата ни горе, към престола на Всевишния. Духът се стреми да ни изпълни със стремежи от висш род: не с долни страсти, а с най-високи, най-дълбоки духовни копнежи.
Със стремежи от висш род бяха изпълнени всички светии; те покоряваха плътта си на духа, живееха не според културата на тялото, а според културата на духа: те пренебрегваха плътта си, духът беше за тях всичко.
Те живееха само с дух, бяха духовни, а не душевни хора, каквито са повечето хора.
Какво означава душевни хора? С тази дума се означават хората, при които всички желания, всички стремежи, всички цели в живота са насочени винаги към едно: да изпитат през този кратък живот колкото се може повече удоволствия.
Те не искат нищо, което да пречи на удоволствието. Ненаситно търсят наслади. Какви наслади? Само наслади от най-нисък род, наслади на плътта.
Чужди са им стремежите към най-висшето блаженство, стремежа на духа към Бога. Бога те не искат да знаят, живеят без Него, живеят с това, към което се стреми техният външен, душевен човек.
Какво означава думата душевен? Душа имат не само хората, душа имат и животните. Душата е съвкупност от всичките ни впечатления, всичките ни възприятия. Тя се състои от нашите мисли, желания, стремежи.
Всичко това го има и при животните: и те възприемат със сетивата си всичко онова, което възприемат и хората. И те имат стремежи, желания.
Ако човекът живее основно с тези стремежи, тези желания, а не със стремежи от по-висш род, то той заслужава да го наричаме душевен човек.
Има нещастни хора, стоящи на твърде ниско стъпало на духовно развитие – с малко превъзхождат те животните: подобно на животните, и те се стремят само към задоволяване на исканията на своята плът.
Животните нямат висши стремежи, нямат дух, който е даден на нас, хората, чрез когото ние влизаме в общение със Самия Бог по време на молитвата.
Та ето на, плътта се противи на духа, а духът се противи на плътта. Те се борят помежду си и животът ни се състои от постоянна борба между стремежите на духа и влеченията на плътта.
Тази борба са изпитвали и такива велики светци като апостол Павел. Тази борба са изпитвали и всички светии, и тази борба е била за много от тях изключителна тежка и жестока.
Затова апостол Павел казва: «А каквото правя, не зная; защото не това, що желая, върша, а онова, що мразя, него правя».
Защото той е ненавиждал всичко, което иска плътта, ненавиждал е всички страсти, всички похоти. Но и той се е борел със страстите и похотите. Стремял се е да прави само доброто, но често не е можел да го направи: надделявали страстите на плътта и той не можел да прави това, което искал, а правел това, което ненавиждал.
«Не доброто, което искам, правя, а злото, което не искам, него върша».
А какво да кажем за нас, безкрайно далечните от Павловата светост?! Та нали всички ние сме постоянно в борба с похотите и страстите, те постоянно ни обсебват.
Защо е всичко това: защо е толкова лесно да вършим зло и толкова трудно да вършим добро? Защо толкова лесно ни побеждава плътта ни?
Много по-лесно е да правши зло, отколкото да правиш добро; да спазваш поста е много по-трудно, отколкото да насищаш ненаситно и неудържимо своята утроба, да спазваш целомъдрие е неизмеримо по-трудно, отколкото да се отдаваш на блудство. И така е във всичко: това противоречие съществува между исканията на тялото, от една страна, и исканията на духа, от друга.
Хората, които служат на плътта, са безброй, защото служението на плътта, изпълняването на нейните желания и похоти носи незабавна наслада.
А онази радост, която получават хората, служещи само на доброто, онази радост, която получават изпълняващите закона Христов, се получава от тях не веднага, не толкова очевидно, не толкова явно, не толкова непосредствено, както се възнаграждава служението на похотите.
Онзи дълбок душевен мир, онази близост към Бога, която е наградата за вършещите добро, съвсем не веднага, не непосредствено следва вършенето на добро.
Това е радостта в Светия Дух, това е онзи мир, който ние получаваме само тогава, когато целият ни живот е изпълнен с вършене на добро.
И тъй, твърде лесно е да се изпълняват исканията на плътта, да се задоволяват нейните страсти и похоти; ние получаваме наслада непосредствено след изпълняването на тези греховни подбуди.
Неизмеримо по-трудно е да се изпълняват исканията на духа, отколкото исканията на плътта, и това служене на духа трябва да продължава дълги години, преди да усетим най-големия плод на духа – радостта и спокойствието на съвестта.
Ето, виждате ли, именно за това говори апостол Павел в послание до Римляни: «И не предоставяйте членовете си на греха за оръдия на неправдата, а предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите, и членовете си – Богу, за оръдия на правдата» (Рим 6:13).
Той говори за членовете на тялото си, и ненапразно говори, защото във всички членове живеят страстите.
Предоставете себе си Богу като оживели от мъртвите!
Трябва първо да възкръснем от мъртвите и да умрем за греха, трябва да се съразпънем с Христа. Светът трябва да бъде разпънат за нас, както за апостол Павел.
И само тогава, когато предоставим себе си Богу като оживели от мъртвите, само когато успеем да предоставим членовете си на Бога, а не на дявола, тогава ще работим за доброто, а не за злото.
Защо знаете, че едни и същи членове могат да служат и на доброто, и на злото; знаете, че ръцете ни могат да бъдат издигнати към Бога в чиста и свята молитва, могат да дават милостиня, да се грижат за нещастните, онеправданите, бедните. Но могат и да се протягат към кражба, блудство, дори към убийство.
Краката ни могат да бъдат насочени в пътя на доброто, да ни носят натам, където трябва да помогнем на клетниците, но могат и да ни водят към убийство и кражба.
Очите и слухът могат да бъдат насочвани тъй, че да гледат и слушат само добро, но пак те могат да бъдат използвани, за да възприемат с наслада сладострастното и нечистото.
И тъй, виждате, че членовете могат да бъдат насочени и към служение на доброто, и към служение на злото. Нека да се изпълним със стремеж да служим н на плътта, а на духа.
Да изпълним това, което ни нарежда св. апостол Петър:
«Възлюбени! Моля ви, като пришълци и странници – защото всички сме пришълци и странници на тази земя – да отбягвате от плътските похоти, що воюват против душата, имайки помежду си добри обноски сред езичниците – между всички онези, които не вярват – та те, кога ви злословят като злосторници – а ви злословят мнозина – щом видят добрите ви дела, да прославят Бога в деня на посещението» (1 Петр. 2:11-12).
И, стремейки се да служите не на плътта, а на духа, да станем светлина за хората, живеещи в мрака.
Ето това е нашата цел.
И тъй, да служим всички на духа, а не на плътта, да бъдем всички поне мънички Божии светилници, за да служим на хората, живеещи в мрака, със светлината на нашите сърца. Амин.
Превод: Андрей Романов|pravmir.ru
