За благодаренето с дела. Проповед за Неделя на десетте прокажени

Лук. 17:12-19

Кол. 3:4-11

В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Веднъж, когато Господ влизал “в едно село, срещнаха Го десет души прокажени, които се спряха отдалеч и с висок глас викаха: Иисусе Наставниче, помилуй ни!” Те молели не за излекуване, а просто за милост. Хората се обръщат така към Бога по различни причини. Или от съвършена вяра, когато си готов да приемеш всичко като Божия милост. Или от слаба вяра, когато ти е страшно да не загубиш и нея, ако не получиш желаното. А когато молят мнозина едновременно, то един Бог знае кой каква вяра има и според чия вяра се дава на всички.

Тъй молели и прокажените. Вярата им стигнала само да нарекат Иисуса “наставник”. И Господ според слабата им вяра така и отвърнал: “Идете, покажете се на свещениците”. И те тръгнали. И тръгнали навярно също с различни чувства. Някой със слаба надежда, някой с разочарование. И изведнъж по пътя започнали да стават  чудеса: един след друг, а може би и всички едновременно, “докато вървяха, се очистиха”. Очистили се и… продължили по-нататък! И само един “от тях, като видя, че е изцерен, върна се, прославяйки Бога с висок глас, и падна ничком пред нозете Му, като Му благодареше”.

Но защо не са дошли и останалите? “Нали десетимата се очистиха? А де са деветте?” Трудно е да си представим, че, получавайки всички заедно изцерение, те са могли да допуснат, че това е обикновено съвпадение. Най-вероятно някои са размишлявали така: “Защо да се връщаме? Причината за всичко е Бог. А Той е навсякъде. Достатъчно е дори, както си вървим, да възкликнем: “слава Тебе, Боже!” – и това стига, Той ще чуе”. Ето как, успокоявайки съвестта си, те се избавили от труда на обратния път. А други може да са разсъждавали и така: “По Неговото слово аз се изцерих. Но нима Той ми нареди да се върна и да благодаря? Той ми нареди да отида и да се покажа на свещениците, което аз и правя, строго според думите Му”.

В първия случай обикновената леност иска да се оправдае с благочестиви разсъждения. Да, Бог е навсякъде. И добре е, че вярваме в това. Но вярата без дела е мъртва. И благодаренето трябва да става с дела. В този случай – с връщане, с изминаване на обратния, може би немалък, път. Във втория случай виждаме послушание не по разум. Нали се обърнахте именно към Иисус, нали именно Него молехте за изцерение? Получихте ли го? Значи трябва именно при Него и да се върнете, именно Нему да благодарите, а след това вече да вървите при свещениците.

Може би ти някога по време на тежка болест си помолил плахо Бога да те помилва, дори без да вярваш, че ще бъдеш чут. И тук изведнъж и добър лекар се намерил, и нужните лекарства, и през нужното лечение си минал. И даже оттогава да е минало много време, все пак спомни си, че някога ти, макар и неуверено, си помолил Бога за помощ. И преди да благодариш на хората, благодари на Него. Благодари Му с дело, с някакво усилие. Иди в храма, постой, помоли се, поклони се, поръчай благодарствен молебен, направи нещо за другите, помогни на бедните. Не бъди неблагодарен и слабопаметен. И тогава ще видиш как вярата ти ще порасне. И следващия път ще молиш не като чужденец, а като син, който знае, че родителите му имат една цел: да ти бъде добре и в този живот, и в бъдещия.

Превод: Андрей Романов