За дълготърпението

По време на криза най-дефицитното и най-липсващото качество се оказва най-нужното и най-ценното. Това е търпението. Библията прави разлика между обикновеното търпение и това, което нарича “дълготърпение”. Ако отворим посланието на св. апостол Яков, ще прочетем следното: “И тъй, братя, бъдете дълготърпеливи до пришествието Господне. Ето, земеделецът чака драгоценния плод от земята и за него търпи дълго, докле получи дъжд ранен и късен. Дълготерпете и вие, укрепете сърцата си, защото пришествието Господне е наближило” (5:7-8).

Ние, християните, вярваме, че Иисус е дошъл веднъж на земята, за което свидетелства Рождество Христово. Но ние също вярваме, че Той ще дойде втори път, ще има второ пришествие и по всички признаци то наближава. Следователно ние имаме всички основания да бъдем не само търпеливи, но и дълготърпеливи. Трябва да издържим на несправедливостите, на обидите, на клеветите, щом сме уверени, че е близо деня на върховната и окончателна справедливост. Най-великата и най-силната наша надежда е самият Христос, Който е Божи Син и наш Спасител.

Като земеделеца ние очакваме бъдещето с надежда. Земеделецът засява семето и очаква търпеливо жътвата. Така и ние очакваме времето, когато Бог ще въздаде всекиму според делата, когато ще накаже злите хора, служили на дявола, и ще награди верните на Христос. Той е обещал на Своите ученици, а чрез тях и на нас, че ще се върне. Това е най-сигурното нещо на света. Немският пастор и богослов Хелмут Тилике бил запитан какво ще каже на Христос, когато дойде отново. Той отговорил: “Ще Му кажа: Знаех си, че ще си сдържиш обещанието”.

Добрият живот, за който мечтаят повечето хора, е награда, а не заслуга. Животът ни може да е изпълнен със страдания и насилия. Но както пише апостол Павел до филипяните: “Вам е дарувано заради Христа не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него” (1:29). Днес нашият живот може да е труден, но това няма да трае дълго. Вечният Съдия бди над своите, чува техните молитви и е готов да унищожи злото. Идва времето, когато Божията любов и Божията справедливост ще възтържествуват. Но за целта трябва да бъдем дълготърпеливи, както ни призовава апостол Яков.

Редно е не само да четем и пишем за търпението, за което избухливият и вироглав картагенски гений Тертулиан пише специален трактат, а сами да го усвоим. Някои хора са флегматици по темперамент и изглеждат търпеливи като впрегатни добичета, но това не е гаранция, че търпението им е и вътрешно, а не само външно. Други хора с холерическа нагласа “кипват” по всеки повод, а днес особено поводите изобилстват. Приучването на дълготърпение става с продължително самонаблюдение и упорита борба със себе си. Важното е веднъж да се сложи начало. Още великият Конфуций отбелязва парадокса, че безкрайното търпение поражда незабавни резултати.