За Света Богородица и смирения ум
Св. Богородица е като рая. Когато имаме общение с нея в мислите и чувствата си, е все едно, че прекрачваме райските селения. Радостта от връзката ни с Богородица е райско преживяване.
Помня веднъж, когато в манастира ме бяха връхлетели големи трудности, моята майка ми каза: „Ами ако вече не можеш да седиш там, ела си у дома, ти поне имаш къде да се върнеш…”. Това е толкова трогателно!… Виждате ли какво означава майчиното сърце? Никога няма да те остави. Другите ще те оставят, възможно е всички да странят от теб, да те отхвърлят, да те изолират, да те потискат… Това може да направи всеки човек, но не и майчиното сърце.
Ако земната майка е такава, представете си каква е Богородица! Богородица да ни изостави някога? Възможно ли е това? Не, не е възможно! Защото тя не е майка само на Христос, тя е майка на всички нас, на тези, които искаме да ни бъде майка. “Ти, ако вече не можеш да седиш там, ела си у дома, та ти имаш къде да се върнеш…” Знайте, че Богородица ни говори по същия начин! Когато казваме “Богородица”, все едно произнасяме някаква титла, но никога не бива да забравяме, че тя е Майка. Отец Арсение Папачьок е написал в своите „Духовни беседи“: “Това, което Господ може с божествената Си сила, Богородица го може с молитва”. Нейната сила е безгранична, защото молитвата й няма предели и чрез нея се излива върху нас благодатта на Сина й, нашия Господ.
Със своя отговор на благата вест: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“, Божията майка показва съвършеното смирение пред волята Божия. А това ми напомня за казаното от отец Арсение Бока, Бог да го прости: „Ние имаме ум, който спори с Господа, вместо да приемем волята Му без много приказки“. Св. Богородица е имала именно такъв ум, който е приемал Божията воля без да спори. Тя никого не занимавала и не говорила за избора си, за това какво й е било на нея – за това знае само тя. Никога не е парадирала с чистотата си на Дева, с висшата благодат, която й е донесъл този избор, с истинското си величие. Вместо това тя е водила тих и вглъбен живот. Това е пример за нас, когато се усетим, че за пореден път копнеем да бъдем център на внимание – нека тогава се сетим за нейното смирение, за да се върнем към правия път… към пътя на Богородица. Светата Дева сякаш е знаела за мисълта на св. Исаак Сириец – че съвършенството е пропаст от смирение…
“Каквото ви каже, сторете.” (Йоан 2:5) – нека си спомним и за тези нейни думи на сватбата в Кана Галилейска и ги приемем като вечен завет. Те съдържат в себе си посланието на Божията майка, валидно във всички времена и епохи – че Спасението е само чрез Господа. Напразно искаме изключителни неща. Това, което трябва да направим, е просто да се оставим в ръцете на Господа и ако Той иска да ни утвърди, ще го направи, а ако не иска – напразни са усилията ни да се утвърждаваме сами. Това означава да следваме примера на Божията майка, да бъдем смирени – без прекалени земни амбиции и духовни претенции. Това не означава, че като християни не бива да заемаме челни места в обществото. Можем да бъдем всичко това и да даде Бог все повече добри християни да заемат видни места в обществения живот, за да могат да помагат на другите и да служат на Господа.
Свети евангелист Лука ни обръща внимание, че скоро след Христовото Рождество, щом пастирите разказали на другите за възвестеното им за Младенеца, някои се почудили…. мнозина от тях навярно скоро са забравили… Но Св. Богородица спазваше всички тия думи, като ги слагаше в сърцето си (Лук. 2:19). Ето защо Св. Богородица е истинският образ на Православието – защото тя пази като скъпоценност в сърцето си най-святото слово, най-истинните думи.
Според евангелския разказ тя е пребивавала предимно в мълчание, но е говорила, когато е било необходимо да каже нещо важно, както и за прослава на Спасителя: „… душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си…“. А може би ние си правим извода, че е водила мълчалив живот, защото светите евангелисти ни говорят малко за Божията майка. Ето, например интересен е моментът, в който Божията майка открива 12-годишния Иисус в храма, и тогава тя Му казва: “Чедо, защо ни направи тъй? Ето, баща Ти и аз твърде много се измъчихме да Те търсим”… Думи на разтревожена майка, в които има и упрек, и безпокойство, и облекчение…
Преди време четох една книга, в която авторът разсъждаваше над въпроса защо днешните християни почитат по-малко Св. Богородица. Отговорът, който той дава, е важен, а именно: “Съвременното ни християнство е християнство на идеите, а идеите нямат майка”. Ако за нас Христос е реалност, не може да не почитаме и Божията майка. Ако обаче за нас Христос е само абстрактна идея, няма защо да почитаме Божията майка, защото идеите нямат майка. Ето, толкова простички са нещата!
Мисля, че Богородица е добра и към тези, които не я почитат, не защото имат нещо против нея, а защото гордостта и греховете ги обезсилват и не им дават възможност да разберат нещата такива, каквито са, и не се оставят Църквата да ги води. А ние толкова много искаме хората да имат поне малко от радостта, която имаме ние поради факта, че почитаме Богородица.
Защото няма Православие без почитта към Божията майка. I parinteleteofil.wordpress.com
Беседата е публикувана със съкращения
Заглавието е на редакцията
Превод: Сандра Керелезова
