Изгонването на Адам от рая – проповед на Неделя Сиропустна
„Понеже, както смъртта дойде чрез човека, тъй и възкресението от мъртви дойде чрез Човека. Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят.“ (I Кор. 15:21-22)
Нека, скъпи братя и сестри, разгледаме подред трите понятия: изгонването, Адам и рая. Тук нямаме предвид някакви исторически и географски категории, а връзката на тези три думи с нашия живот и нашето спасение.
1. Изгонването
Ще започнем с един въпрос: кой изгони Адам от рая? Вие ще кажете – Господ. Не! Не се учудвайте на този отговор. Адам сам се е прогонил. Всъщност три големи гряха прогониха Адам от рая, възникнали поради безразсъдната употреба на свободата, дадена му от Господа. Това са гордостта, непослушанието и лакомията.
След като се е оставил да го подмами дяволът под образа на змия, човекът се възгордял и си помислил, че може сам да е Господ и без послушанието, и затова се полакомил и бързо приел предложението на Ева. Лакомията извади Адам от рая, както ни казва св. Йоан Златоуст.
2. Aдам
Трябва да признаем, че почти винаги, когато четем историята за падението и изгонването на Адам, си мислим за него само като за библейски персонаж. Преди всичко трябва да знаем, че Адам е прототип на всеки един от нас, под една или друга форма ние повтаряме историята на падението. Не само той е паднал и е бил изгонен, а и всеки един от нас вкусва от падението, но не можем да кажем, че сме изгонени, защото сами се прогонваме от рая, от царството на светостта, правдата и истината. Ние сме свързани с нашия праотец не само чрез родствена връзка, а и чрез унаследяването на последствията от неговия грях, наречен първороден. Св. апостол Павел много ясно пише: „Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха…” (Рим. 5:12).
Знаем, че човекът се очиства от първородния грях в светото Кръщение. Явно е обаче, че последствията от този грях няма да имат сила, ако не повтаряме грешките на нашия прародител. А освен тези грешки, още за колко ли други наши грехове знае Господ? В канона на св. Андрей Критски се казва следното: „След като усърдно подражавах на престъплението на първосъздадения Адам, познах, че съм се лишил от Бога, от вечното царство и сладост заради моите грехове… Раздрах първоначалната одежда, що бе ми изтъкал Създателят в началото и гол лежа сега. Навлякох парцаливата дреха, която с коварен съвет ми изтъка змията, и цял съм в срам.” Св. Андрей е изразил поетично тази истина за нашата тясна връзка с Адамовия грях. От друга страна обаче, когато произнасяме името Адам, не трябва да мислим толкова за стария Адам, колкото за новия Адам – Иисус Христос, Който Сам е Пътят, повеждащ ни към изгубения рай.
3. Раят
Изгубеният рай не трябва да се разбира само като място (географска точка), изпълнено с плодни дървета, напоявано от четири бистри реки, като градина на благоденствието и щастието. Под „рай” разбираме преди всичко максималната близост до Бога, щастието да живеем с Него, да усещаме присъствието Му, да говорим с Него. Място, на което да се почувстваш в абсолютна безопасност, където злото не може да те доближи.
Затова и, вече изгонен от рая, Адам преживява раздиращата болка на откъсването от Бога и копнежа отново да усеща Неговата непосредствена закрила. От Адам всяко човешко поколение насам преживява тази носталгия по рая. Или както пише един наш богослов: „Думата носталгия се състои от две гръцки думи: nostos, което означава завръщане, в смисъла на завръщане у дома, и algos, което означава болка. Носталгията е мъка по мястото, на което си бил преди и за което носиш спомена и до днес – като за гнездо на изгубеното щастие… Идеята за рая е универсална, тя е на цялото човечество… Тази идея е обща за всички религиозни учения и за всички земни поколения. Тя е навсякъде, където има чудодейно съгласие между човешките души, независимо от времето или мястото на тази земя, което ни говори за самата универсалност на вярата в Бога…“.
Наблегнах върху тази въздишка на човека по изгубения рай, защото това е нашата въздишка, на всички ни. Сирна неделя обаче не е само „напомняне” за трагедията на изгонването от рая, а е покана да тръгнем по дарения ни от Христос нов път към възвръщането ни в така желания рай. Отец Клеопа казваше на онези, които му искаха съвет: „Дано да се видим в рая!” Защото след като си паднал, много е важно да знаеш как да се вдигнеш. Преди всичко трябва да имаш волята да се вдигнеш. Защото, както казва авва Алоний, ако поискаш, можеш в рамките само на един ден – от сутринта до вечерта – да влезеш в Божията мяра. Подобна подкана за постоянство на човека в акта на издигането, можем да открием и при британския поет Киплинг (1865-1936), който пише в стихотворението си „Ако“:
Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени — да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: „Влезте в крак!“
Спасителят ни е дал пътя на спасението и придобиването на рая. Един от тези пътища е постът. Както знаете всички, от утре започваме пътуването във Великия пост. Многократно сме говорили, че за да бъде истински полезен, постът трябва да бъде въздържание не само от храна, но и от трупането на грехове. Добре е тук да си припомним една мисъл на св. Василий Велики, която гласи, че онези, които се въздържат от ядене, но не и от мрачни помисли и дела, приличат на дявола, който, въпреки че нищо не яде, не престава да греши”.
Друг светия на Църквата – Астерий Амасийски, ни призовава постът ни да бъде автентичен, а не да постъпваме като кръчмарите: както те слагат вода във виното, така и ние често „разреждаме“ строгостта на поста като посвещаваме твърде много време и усилия да приготвяме изкусни постни ястия. Както не ни харесва, че те произвеждат псевдовино, нека и ние избягваме да „произвеждаме“ псевдопости.
Затова, братя и сестри, нека с надежда и вяра в придобиването на рая, от утре започнем да се възкачваме смирено по стъпалата на поста. Амин. I www.doxologia.ro
Текстът е публикуван със съкращения
Превод: Сандра Керелезова
