„… И ще те осветли Христос!“



Prot.Alexander Men(Еф. 5:14-28)

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

В църквата чуваме множество молитви и песнопения. И всеки век, всяко време прибавя към тази съкровищница нови и нови творби на хората, посветили усилията си за създаване на химни, молитви и псалми, които звучат между стените на храмовете. Покойният патриарх Сергий, покойният митрополит Никодим са съставяли служби и молитвословия. Всички вие знаете добре акатиста Страсти, който четем по време на Великия пост – той е съставен преди сто години от Инокентий, архиепископ Херсонски. И тъй, всяко време има своите химнотворци и съчинители на молитви.

Днес ние с вас четохме посланието на апостол Павел, в което той привежда думи от едно от най-древните песнопения на Църквата. То не е запазено цялото, но първите му редове са останали в паметта на верните, понеже апостол Павел цитира тези думи: „… стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“.

Ето три призива, три обещания, насочени към всекиго от нас: събуди се ти, който спиш, защото Христовото слово е глас Божий, който буди заспалия човек, живеещ сякаш в полусвяст, в тъмнина; човек не си дава сметка за своите постъпки, той броди през живота до гроба, не знаейки как да живее, накъде отива, за какво живее, какво ще принесе в този живот и с какво ще се изправи пред Бога в неговия край. Затова древният, неизвестен нам по име химнотворец ни призовава и говори: „Стани ти, който спиш!“

През вековете преминава гласът на незнайния молитвеник на Църквата, след 20 века той се обръща към всекиго от нас: „Погледни своя живот, загледай се в сърцето си, помисли за какво се готвиш; събуди се ти, който спиш! стига си спал; може ли да се живее така, както ти живееш? Нека да те укори твоята съвест. Нека да те привлече Христовата светлина! Нека ревността по Бога да изпълни твоето сърце! Събуди се ти, който спиш!“ – ето какво ни казва това песнопение.

Нещо повече, то ни намеква, че нашата дрямка, нашият сън всъщност означава смърт. Човек живее и не знае с каква цел и защо. Може би ти си християнин или християнка; може би смяташ себе си за вярващ, но всичко е като насън: сутрин ставаш, измърморваш молитвите си без да мислиш и несвързано, отиваш да вършиш своята работа и постъпваш така, както постъпват езичниците – в злоба, завист, омраза, клевета – във всичко онова, което Господ ни е забранил в нашия живот.

Ние спим и никога не се замисляме какво точно е необходимо да променим в нашия живот, за да станем истински християни. И ето при това положение е нужен този глас, казващ:

„Стани, събуди се ти, който спиш…“

Ти си мъртъв. „Възкръсни от мъртвите“ – са вторите думи. Възкръсни!… защото това е мъртвешки живот, който само се нарича живот. Ние живеем, дишаме, ядем, спим, мислим за нещо, за нещо се грижим, но това не е истински християнски живот, в него липсва горене на духа, липсва стремеж да бъдем наистина достойни чеда на Църквата Христова, достойни ученици на нашия Господ.

Но ние ще кажем: „Какво да правим? Кой ще ни събуди? Кой ще ни даде тази сила?“. И краят на тези редове обяснява: „И ще те възкреси, и ще те осветли Христос“. Той прави това, Той извършва това.

Всички вие знаете притчата за десетте девици, които трябвало в брачната нощ тържествено да посрещнат младоженеца със светилници в ръце. И Господ Иисус Христос уподобява всекиго от нас на тези девици. Те очакват празника, очакват жениха, тържеството, те трябва да държат светилниците си запалени.

Така и ние сме длъжни да не спим, а да бодърстваме. Светилниците на нашата съвест, на нашия разум, на нашата воля, на целия наш живот, посветен на Христос – трябва винаги да бъдат подготвени! Господ казва: „Бъдете бодри!“. Не спете, а бъдете бодри.

И когато тези девици заспали, на половината от тях, както помните, светилниците изгаснали, защото в тях нямало масло. И щом дошъл младоженецът, те вече не можели да го посрещнат, отишли да купят масло, върнали се, но дверите били затворени. Те чукали, а женихът, оскърбен от тяхната небрежност, не ги пуснал в къщата*.

Какво именно означава осветеното масло, какво означава „светилник“ и неговата светлина за всички нас? Свещеното Писание оприличава Христовата Църква на светилник. В Откровението на апостол Йоан Богослов се говори за седем светилници, горящи пред Божия престол, и се обяснява, че това са Христови църкви. Защо те се наричат светилници? Те светят, те изливат наоколо светлината на истината и Божествената любов, която им дава Господ.

И ние с вас, бидейки членове на Църквата, трябва да носим тази светлина в живота, да не дремем, да не спим. Винаги да бъдем готови, държейки светилника пълен с елей!

А елеят? Той означава много неща: и нашето търпение, и нашата вярност, и нашия труд, в това число и духовния, желанието да се съсредоточим за молитва, да се задълбочим в Божието слово, в Свещеното Писание, желанието да преборим своя грях, да се обновим и действително да бъдем бодри в очакване на Небесния Жених. И Той ще дойде! Ще дойде, за да ни осветли.

Той идва винаги. Когато ние с вас се сблъскваме с болест и се оказваме смутени и жалки, Бог ни посещава и проверява: готови ли сме да Го срещнем?!

Когато пред нас се открива възможността да постъпим по един или друг начин, да изберем път, по който да тръгнем – това значи, че Господ е редом с нас и очаква нашия избор.

Когато пред нас се изправи нуждаещ се, когато пред нас е човек, който очаква нашата помощ и подкрепа, когато пред нас стои възможността да вършим Божието дело в живота, това винаги означава близостта на Христос. Той е тук, в нашия живот, Той ни осветлява, Той ни посещава в радости и в скърби.

И накрая, когато свършат отпуснатите ни години, трябва да бъдем готови да посрещнем Господа, да Го посрещнем, държейки в ръце своите светилници. А в тях ще има елей – всичко онова, което сме събрали през своя живот. Тогава наистина ще възкръснем от мъртвите, умирайки, ще се върнем при Господа.

Тогава наистина и окончателно, ако бъдем достойни за това, ще ни осветли Христос. Само да положим всички свои усилия да Му служим през целия си живот – винаги, навсякъде, във всичко.

 * Срв. Мат. 25:1-13

(Из книгата с проповеди „О вечном и временном“, Издательский дом „Жизнь с Богом“, Москва 2007, с. 166-169.)

 

Превод: Радостина Ангелова

 

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: