Кратко слово в Първата неделя от Великия пост, Тържество на православието

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Скъпи мои, приятели наши, чеда Божии, деца на светата Православна църква! Днес е особен ден – денят на Тържеството на православието, денят на тържеството на Светата Православна, Съборна и Апостолска Църква. Църквата Тържествуваща – Небесна, и Църквата войнстваща – земна. И това е ден на радост за въплъщението на Божия Син, за пълнотата на Божеството на земята в Него и за пълнотата на Божеството и в Неговото тяло – в Църквата Христова.

А тялото Му – това са всички онези, които вървят чрез подвига на живота във вярата и истината, в лоното на Църквата, това са всички, като започнем от светите апостоли: самите апостоли и учители на Църквата, нейните патриарси, светители, свети отци и Божият народ – миряните, които се държат за истината на вярата, които са я живели, които я живеят и сега. Това сме всички ние, събрали се след първата седмица на постни подвизи в храма и облечени сега в бялата одежда на оправданието, вкусвайки божествения живот, съединявайки се с Господа в тайнството свето Причастие.

Ние с вас днес чухме в евангелското четиво високата оценка и похвала от изпитващия сърцето Господ към бъдещия апостол Натанаил: „… ето истински израилтянин, у когото няма лукавство” (Йоан 1:47). И това е похвала към християнин, това е похвала към онази Църква, за която Господ каза: ето я Църквата, в която няма лукавство, няма суетни човешки измислици, която цялата е истина в нейното учение, тайнства, богослужение, управление, устройство.

Именно тази Църква, наречена от апостол Павел „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15), е славната Църква, непритежаваща сквернота или порок. Чрез какви кървави подвизи, чрез каква борба с враговете на истината, чрез какви и колко смърти на ревнители на чистотата, светостта на вярата и Църквата, е придобито, запазено и ни е предадено православието!

Днес ние виждаме земната Църква угнетена от многообразни беди и скърби (а това е почти постоянното състояние на Православната църква от дните на нейното основаване), и си мислим: има ли за какво да се радваме? Но знайте, скъпи мои, Тържеството на православието в Църквата ще бъде празнувано винаги, защото това е тържество не за видимата слава на православието, но за онова единственото, което дава живот на света и което не могат да отнемат никакви външни беди и никакви врагове – това е тържеството на божествената любов към света и вечния живот на света в тази и чрез тази любов.

А за нас, за всекиго от нас остава само частния въпрос – ще бъдем ли ние участници в тази божествена любов? Ще съхраним ли себе си и ще съхраним ли за своето потомство онова, което ни е дал Сам Христос и което са ни предали в чистота Неговите верни последователи в Църквата?

Нека да помним, скъпи наши, че за да бъдем наистина православни християни, трябва да имаме живо и постоянно общение с Православната църква в нейните молитви, учение, тайнства, трябва да познаваме своята вяра, да я изучаваме, да се вглъбяваме в нея и да живеем в нейния дух, да се ръководим от нейните правила, заповеди и устави. И главното – необходимо е непрестанно да възстановяваме в себе си чрез дълбоко покаяние образа на истинския православен християнин по примера на светите Божии люде, живели във всички времена.

Първото Тържество на православието беше установено, когато в борбата с иконоборчеството Църквата отстоя своето право и дълг да се покланя на иконите на Христос, на Божията майка и светците, и чрез това тя отстоя и истината на Боговъплъщението. А сега Църквата продължава да празнува и ще празнува до края на дните на света явяването в него на образите на Живия Бог. Защото и днес Бог разкрива Себе Си в хората, придобили и изявили в личността си това безценно съкровище, този единствен бисер, който е по-скъп от целия свят – богоподобието на човека в светостта на живота.

И така, да се помолим сега, скъпи мои, на онези, които чрез своята святост са освещавали и освещават и за нас пътя към истината.

Да се помолим и за онези, които чрез своите трудове и болести запазват в наши дни верността към Божията истина.

Да помолим Господа и ние да не бъдем чужди на тази вярност и тези трудове. Амин.                                                                                                                                               |www.pravoslavie.ru

 

Превод: Радостина Ангелова

Близки теми: