Най-голямата жажда



БЛИЗКИ ТЕМИ:

11 коментара

  1. Стефан Чурешки каза:

    Когато човек чете Писанията, той вижда, че жаждата на човека освен за плътски храни и течности е жажда за слово. Ние виждаме най-голямата проява на Духа в дарбата за словесност и за обяснение на тайнствата и живота по Христа, защото всички доказателства за истинността на Христос пропадат ако ние не владеем словото и не сме дарени от дара на Духа, с който се свързва говоренето на езици, способността за текстово пресъздаване на действителността и убеждението в правотата на вярата. затова българите, които по техните си текстове се свързват със Светия Дух като народ са ценели много словесността За жалост днешната БПЦ не цени словесността, която е създадена от държавни и частни образователни и културни средища и разчита на мистическия акт, на сложили се културологични и култови нагласи у българите и от страха от Бога и интереса към свръхестественото у българите А умението за словесност освен дарба иска много труд и средства за да може да се прослави Бога
    http://chureshki.wordpress.com/

  2. Стефан Чурешки каза:

    Нека обърнем внимание на понятието „подвиг“. Човек полага усилия – първо върху себе си, било то физически, било то интелектуални, било то духовни за да се пребори със затрудненията в живота, които злите сили, статуса му в обществото и грижата за насъщния изискват После полага труд за да си осигури пребиваването на земята, като този труд го изцежда, носи му травми и го ограничава във времето и така не може да се занимава с любимите си неща. После настъпват мигове на напрежение и на жертва – човек дава от придобитото си, било то дете, било то материални блага, било то време и труд за дадена кауза, която се осигурява от идеологическия институт на общността или от Църквата. Идва дори момент на жертване на живота и понасяне на телесни рани и страдания от събитието – било то военно, било то трудово. Така през войните от ХХ век и през комунизма българите извършиха много подвизи, усвоени от хората, които претендират да представляват народа по линия на святото народно дело. Днес това е БПЦ

  3. Стефан Чурешки каза:

    След като комунизмът рухна, хората на властта обърнаха поглед към вярата и Църквата и ги посочиха като извор на надежда и гарант за успешното бъдещо развитие на нацията. Не знам обаче доколко такива надежди и очаквания са оправдани като се знаят погромите в Църквата и във вярата, снижаването на качеството на религиозните дейци и занижените критерии на народното образование след 1878г. В едно предаване по една телевизия казах, че има сериозен въпрос пред битността и същината на БПЦ – дали Тя пази духа и истината на православието, или пази параметрите на една отминала историческа епоха – Средновековието и феодализма – когато властта на Църквата е била все и вся в живота на хората. В публикации в медиите това опасение беше потвърдено – една авторка беше нарекла хората от клира „феодали“ и наистина – никакъв нюанс на модерността и особено постановките за движение на капитали и средства и тяхната обществено полезна експлоатация в битността на БПЦ днес.
    http://chureshki.wordpress.com/

  4. Ана-Мария Ангелова Димитрова-Попова каза:

    Да, да и хиляди пъти да! Абсолютно всеки човек страда от „комплекса за божественост“
    , който само Господ може да „избие“ … като ни направи богове по блаогсдат.

  5. Стефан Чурешки каза:

    Днес в България има жажда за истина и за истинско познание на нещата – в това следва да се заключи битността и същината на Църквата, защото от верова гледна точка в приемствеността от миналото в българската народопсихология и официална култова нагласа има прекъсване – след 1878г. ценен става култа към силата – вж.девиза на сградата на Народното събрание, съчетано с нормите на българската народна мистична конспирация, където проблемът не е самата конспирация, а провинциалността и ниската критериалност на нейната философия и действие в обществото, а през комунизма култови станаха историческите паметници сами по себе си по „законите на историята“ величаещи комунисти и техните предтечи от Революцията след 187Ог. и материята на грандиозните строежи. Така че днешният българин е жаден за истина и знание – изконния български верови култ и БПЦ следа да утоли тази жажда
    http://www.bg-history.info/5349/Za-religioznata-i-filosofska-predopredeelnost-na-istoricheskiia-proces-v-Bulgariia.html

  6. Траянка Георгиева каза:

    Виждаме колко много хора се самоубиват напоследък. Никога не е било така. Но скоро се самоуби и един столетник. Човек на 103 години мисля, че беше /Бог да го прости/. Значи жаждата по Бога може да продължи толкова дълго…
    И неутолимостта и да победи дори и един човек умеещ да живее!
    103 години. Може ли някой да си представи колко много е това?
    103 години жажда…

  7. Наскоо каза:

    „Йоан 37:7)“

    Здравейте. Този стих е от най-горе. Евангелието на Йоан има около 20 глави.

    Приятелска забележка

  8. Аркадия каза:

    ДА!

  9. Гошо каза:

    Разменили са местата на главата и стиха. Странно, това подреждане дори протестантите го спазват (то те са го измислили, де), какви ли стандарти спазват на този сайт?!

  1. 05/05/2015
  2. 05/05/2015

    […] източник: http://pbfvt.pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&view=article&id=275%3A2014-06-21-11… […]

Споделете в социалните мрежи