Натанаил и смоковницата. Как да се подготвим за срещата с Бога?
Може ли човек да планира срещата си с Бога и какво да правим, ако ни се струва, че Бог не ни отговаря? Протойерей Павел Великанов обяснява смисъла на евангелското четиво (Йоан 1:43-51), което се чете на днешната Литургия.
Евангелието, което току-що слушахме, е пълно със загадки. Апостол Йоан с едри щрихи описва пред нас това, което се случило между апостолите и Спасителя Христос.
Наскоро повикан да следва Христос, Филип призовава своя приятел Натанаил да стане един от Неговите ученици. Но като чул, че този Месия е от Галилея, от Назарет, Натанаил пренебрежително отговорил: „От този град може ли да излезе нещо добро?“
Никой не знае защо Назарет си е спечелил такава лоша слава. И никой не знае какво всъщност се е случило под смоковницата и защо само споменаването й коренно променя отношението на Натанаил към Спасителя Христос.
Всеки от нас търси определени божествени отговори в своя живот. Често ние буквално провокираме Бога да ни даде тези отговори, опитваме се да ги търсим на различни места, стремим се да ги получим по различни начини.
Но Божиите отговори, като правило, идват съвсем не там, не тогава и не така, където, когато и както ги очакваме. Когато седял под смоковницата, Натанаил не мислел, че именно този момент ще се окаже решителен, че ще преобърне целия му досегашен живот.
Защо става така? Главна задача на нашия живот е нашата среща с Бога. И тази среща трябва да стане не тогава, когато ние самите се смятаме за подготвени и достойни за нея. Тази среща е съединяване на две воли, на два стремежа – човешкия и божествения.
Много от нас се опитват да търсят и да намерят Царството Небесно ту там, ту тук, но Спасителят неслучайно е казал: Царството Божие няма да дойде забелязано. Понеже ето, царството Божие вътре във вас е.
Това царство се намира вътре в нас, но ключът, който отваря вратите на това царство, се намира в Божиите ръце. И той се превърта само тогава, когато сме способни да видим божествената светлина, произлизаща от това царство, и да не се окажем заслепени от нея, да не се окажем смутени от нея, да не се окажем разтопени от тази вълна на божествена любов, божествена доброта, красота и сила.
Ето защо не бива да се смущаваме от това, че не получаваме онези божествени отговори, които смятаме, че трябва да получим. Ние може и да не ги получим в храма, може и да не изпитваме особено вдъхновение по време на участието си в богослужението, в Божествените Тайнства. Всичко това в действителност е много полезно за нашето смиреномъдрие, за това да не мислим, че вече сме подготвени и достойни за среща с Небесния Отец.
Но в същото време трябва да помним, че тази желана среща може да ни завари там, където съвсем не я очакваме. В нашата среща с Бога трябва да се пазим от две много опасни грешки.
Първата е да се опитваме да имитираме тази среща със свои, човешки усилия. Защото всеки от нас може да намери такова сърдечно разположение, такива молитвени думи, такова стечение на външни обстоятелства, които да спомагат за появата на възторг в душата, но този възторг е наш, земен, човешки, а не божествен.
Втората опасност произлиза от очакването, от твърде дългото мълчание на Бога, което може да се възприеме като знак, че Той ни е оставил, че не ни чува, че ние вече сме осъдени да бъдем извън пределите на Неговото Царство.
Трябва да избягваме и първата, и втората крайност, трябва да се стремим да живеем така, че целият ни живот да се устройва не около нашите пожелания и стремежи, а около Този, Който е единственият истински Господар на целия ни живот; Който не по-малко от нас жадува за среща с нас, но за такава среща, която ще бъде спасителна и радостна за нас. | www.pravmir.ru
Превод: Татяна Филева
