Постът – време на радост

Много хора възприемат поста като време на тягостни, макар и необходими ограничения. А при това Църквата нарича поста ”приятен”. Как да се настроим така, че постът да ни носи радост?

В една църковна стихира намираме следните думи: ”Постимся постом приятним” (”Постим се с пост приятен”). Много важно е да разберем какво място заема постът в домостроителството на нашето спасение.

В православния светоглед спасението на човека е свързано с тайнствата на Църквата. Интересно е, че още светите отци са обърнали внимание на това, че когато в Светото Писание се говори за взаимоотношенията на Христос и Църквата, много често се използва образът на жениха и невестата (Еф. 5: 25). За Църквата се казва също, че тя е «Тяло Христово» (1 Кор. 12: 27) и главата на това Тяло е Самият Христос (Еф. 5: 23).

И всички тайнства на Църквата по един удивителен начин са свързани с материални явления. Например, невъзможно е Кръщение без вода («ето вода; какво ми пречи да се кръстя?» – Деян.8:36); за извършването на Проскомидията се донасят хляб и вино; за тайнството Миропомазване е необходимо осветено миро, тоест масло, което се освещава от патриарха.

И постът не е просто диета, това е участие на някаква сдържана от нас физиологична функция в домостроителството на нашето спасение. Защото телесното и духовното са свързани по определен начин. Блаженият Августин пише: «Откъде се взима във водата такава сила, че, докосвайки се до тялото, тя очиства сърцето, ако не от силата на словото? Но не дотолкова, доколкото го произнасят, а доколкото му вярват» (Tract. LXX in Joan).

На пръв поглед постът е въздържане от храна, но цел на поста е именно покаянието, тоест промяната в мисленето на човека.

От християнска гледна точка всяко тайнство отговаря на някакъв физиологичен цикъл или процес в живота на човека. Ето, човекът се ражда. В духовен план на физическото раждане отговаря тайнството Кръщение («Чрез банята на възраждането…» и тъй нататък – Тит. 3: 5).

Но роденият трябва да расте. И растежът на човека съответства на тайнството Миропомазване, което дава необходимите сили и тласък за духовния ръст, започва и подкрепя този процес («докато не се облечете със сила свише» – Лк.24:49).

Организмът не може да се развива без храна – затова съществува тайнството Евхаристия. Казано е, че Христовата Плът «…е наистина храна, и Кръвта Ми е наистина питие» (Йоан. 6: 55). Ако след Кръщението човекът не съгрешаваше, то може би щеше да е достатъчно тайнството Кръщение. Но реалността е такава, че хората изпадат в грехове и затова съществува тайнството Покаяние, което се славослови литургически като «второ кръщение». Прибягвайки към изповедта, роденият човек може да се пречиства от извършените грехове и да изживява радостта от чистотата, която човекът изпитва след Кръщението. И тъй като всеки организъм е подложен на едни или други заболявания, ние приемаме покаянието като лекуващо тайнство («Изцели душата ми — защото съгреших пред Тебе» – Пс. 40:5).

Тайнството Кръщение е раждането, а Покаянието – лечението на вече родения свише човек. Има и друго лекуващо тайнство – Елеосвещението. Казано е в посланието на апостол Яков: «Болен ли е някой между вас, нека повика презвитерите църковни, и те да се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне. И молитвата, произлизаща от вярата, ще изцери болния, и Господ ще го дигне; и ако грехове е сторил, ще му се простят» (Иак. 5: 14–15). А тъй като не съществува излекуване без изкуството на лекар, съществува тайнството Хиротония – ръкополагане на свещеник (Деян. 14: 23). Чрез това тайнство на пастирите се дава мъдрост да се грижат за народа Божи и тайнството Хиротония има обществено значение («да разпаляш Божия дар, който е в тебе чрез моето ръковъзлагане» – 2 Тим. 1: 6).

Както и тайнството Венчание, което също има обществено и сакрално значение (Марк.10:9). Защо? Защото в това тайнство се изпълнява Божията заръка: «Плодете се и се множете, и напълнете земята» (Бит. 1: 28). А някои свети отци са казвали тъй: Бог е създал хората, за да попълни бройката на падналите ангели.

Когато организмът е болен, на него му е абсолютно необходима диета. И всеки лекар винаги казва на болния како може да яде, а какво не. По отношение на седемте Тайнства постът заема особено място. Постът е онази необходима диета, придържайки се към която ние се връщаме в райското състояние. Защо в райско състояние? Знаем от Библията, че в рая хората са вкусвали само растителна храна (Бит. 1:29), разрешение за месна храна е било дадено едва след потопа в законите на Ной (Бит. 9:3). И за човека, който иска да преодолее падналото състояние, ограничавайки насищането на своята плът, е необходимо да пости.

И така ние си изясняваме твърде важната роля на поста в домостроителството на нашето спасение чрез светите тайнства. А всички тайнства на Църквата се извършват от Светия Дух. Без Светия Дух ние можем да преминем и през поста. Великото предназначение на поста е покаянието.

Няма покаяние без молитва, но ако молитвата не е съединена с четене на Словото Божие, то е възможно тази молитва да е монолог, който не се издига по-горе от тавана. А когато съединяваме молитвата с четенето на Словото Божие, молитвата става неизбежно пълноценен диалог: молейки се, ние се обръщаме към Бога, а четейки Писанието получаваме отговори от Него на нашите въпроси (Нав.1:8; Еф.6:18).

В старо време в православния свят е имало благочестив обичай: след прочитането на утринните молитви хората се прочитали Евангелието на деня и Апостола на деня. Навярно всеки православен човек притежава календарче, в което се посочва евангелското и апостолското четене за всеки ден. А тъй като постът е истинска пролет за душата, то по време на поста ние трябва да изследваме интензивно Светото Писание. Както е казано: «Внимавай на себе си и на учението; постоянствувай в тия неща, защото, като постъпваш тъй, и себе си ще спасиш, и ония, които те слушат» (1 Тим. 4:16). Знаем: «Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божиите уста» (Мат. 4:4). Понякога вярващите хора се оплакват, че оскъднява вярата им. Но източникът на вярата е един. Казано е: «Вярата иде от слушане, а слушането – от Словото Божие» (Рим. 10: 17).

Постът може да стане «приятно време», ако знаем високото предназначение на поста. Неговата цел е покаянието, промяната на начина на мислене. Това е време, когато не просто ще се придържаме към някаква диета, а ще пребиваваме в молитва и в общуване със Словото Божие. Тогава нашият пост ще заеме своето важно място в домостроителството на нашето спасение. И тъй, да повторим: в тайнството Кръщение човекът се ражда; няма порастване без тайнството Миропомазване, което дава на човека даровете и плодовете на Светия Дух; храна за родения свише човек е Божествената Евхаристия; а го лекуват Покаянието и Елеосвещенето, които не могат да минат без пост, както и пристъпването към Евхаристия предполага съответния евхаристиен пост. И под ръководството на свещеник, под неговите духовни грижи, в рамките на семейния живот човекът с помощта на тайнствата на Църквата, извършвани от Светия Дух, израства от благодат в благодат, от сила в сила. И постът е онази духовна диета, която ни връща в райското състояние. Това е много важен компонент в делото на нашето спасение. | pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов