На Рождество получихме шанса да бъдем част от едно ново човечество



Посрещаме великото събитие на Въплъщението на Сина, на Словото Божие: Рождество Христово. За да можем да разберем значението на този празник, трябва да започнем отначало. От началото на Историята. Началото на Историята е любовта на Отца и Сина и Светия Дух. Това е светата Троица, Която е смисълът, причината и краят на всичко. Той е Онзи, Който рече и всичко стана; Онзи, Който заповяда и всичко бе сътворено.

Призив и отхвърляне

Свети евангелист Йоан ни открива, че Бог е любов. Той не ни казва, че Бог има любов, а че е любов. Тоест Той е общение между Личности. И именно затова Той иска да призове към любящо общение и други личности – да бъдат съучастници в тази любов. Както двама души в брака, които се обичат, искат в това красиво общение на тяхната любов да бъдат съучастници и техните деца, точно така Бог, Който е любов, създава в началото ангелите, а след това и хората. Ето как причината за нашето сътворение е Божията любов. Любовта на Отца и Сина и Светия Дух. И тъй като Троичният Бог ни призовава да живеем заедно с Него в общение, от самото начало Той ни поставя в рая. Раят не е толкова конкретно място, колкото начин на живот – означава да живееш заедно с Бога и да общуваш с Него. Едновременно с това Бог, Който е любов, показва на човека границите на живота, отвъд които го очаква смърт, ако реши да ги пристъпи. Ако се опита да се автономизира от Бога, да се отдели от Него… Смъртта е именно това състояние на отчуждение. Както ако отрежем клона от дървото, той ще изсъхне, така и човекът не може да съществува без Бога, защото Той е „структурен” елемент на човека.

Кога човекът е станал жива душа? Когато Бог вдъхнал в лицето му дихание за живот. Затова Бог известява човека, че в деня, в който се опита да се отдели от Него, ще се погуби. Бог не заплашва човека, а просто му открива, че не съществува живот извън Него. Когато казвате на малкото дете да не се приближава до парапета на терасата, защото може да падне, когато го предупреждавате, че ако скочи отвисоко, ще се убие, вие не го заплашвате, а го осведомявате за естествения ред на нещата. И както онзи, който пренебрегва тази истина, скача отвисоко в желанието си да се издигне, но пада и се убива, така и човекът се опитал да се автономизира от Бога. Той се опитал да стане бог – но без Бога. Това бил капанът, който дяволът му заложил. Важно е да осъзнаем този капан, защото това не е капан само за първия човек, а за всеки човек. Какво казва дяволът на човека? В деня, в който отхапеш от плода на това дърво, тоест пренебрегнеш Божията воля, ще ти се отворят очите и ще станеш бог. Човекът отхапва от плода и вместо да се спаси, вместо да се обожи, той изпада от равнището на божествения живот до равнището на болката, тлението, болестта и накрая – до смъртта. С право Църквата нарича греха на първия човек падение, защото това било падане от равнището на божествения живот до равнището на смъртта.

Търсенето

Така започва голямото премеждие на човека. Той не пожелал да се довери на Бога, да се обожи чрез Него и затова се провалил. В него обаче останали копнежът и жаждата по Бога. И той – в едно много дълго пътуване – се опитва отново да Го открие. Така човекът създал религии, философии и устроил различни системи в опита да стане бог. Но този опит се оказал безплоден. Колкото повече времето минавало, толкова повече той виждал колко суетен е неговият опит. Макар и да стигнал в близост до Истината, той не могъл се докосне до сърцевината на тази Истина. Въпреки цялата мъдрост, която натрупал в своя опит, той не успявал да познае и да придобие живо общение с Бога. Ето че дошъл момент, когато целият древен свят осъзнал безсилието на опитите си за самоспасение.

В гръцката традиция съществува една антична трагедия, която по удивителен начин изобразява състоянието на безсилие за себеспасение. Това е прочутата трагедия на Есхил „Прикованият Прометей”. Историята ни разкрива как Прометей откраднал свещения огън от боговете и бил осъден да бъде прикован в Кавказ, където един орел кълвал черния му дроб. Той трябвало да оздравее, за да може сам да разкъса веригите. Но всеки ден орелът отново идвал и кълвал черния му дроб – мъките на Прометей продължавали години наред. Веднъж през мястото на неговото мъчение минал Хермес. Той видял Прометей в това състояние и пророчески му казал: „Твоите мъки никога няма да имат край… Освен ако Бог не те съжали и изпрати някой свой да те спаси!“. Или както е казал един друг древен мъдрец: „Освен ако Бог не яви възприемник на твоите болки”. Какво изразяват думите на Хермес? Съзнанието на древните, че спасението на човека няма да дойде от самия човек, както и че спасението на човека ще дойде само от Бога. Когато светът узрее, тогава ще дойде изпълнението на времето. В апостолското четиво на Рождество Христово ще чуете да се казва: „…когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от жена и се подчини на закона ” (Гал. 4:4). Какво означава изпълнението на времето? Идването на подходящото време. Времето, в което човеците са осъзнали своето безсилие, че не могат сами да се спасят.

Възприемането на човешката природа

Какво се случва, когато времето се е изпълнило? Бог накланя небесата и слиза на земята. Бог огъва небесата и идва сред хората. Така стигаме до Рождество Христово. Тогава, когато Божият Син става Син Човечески. Тогава, когато Бог влиза в историята на света, във времето на човека.

Какво е Рождество Христово? „Словото стана плът”. Синът, Слово Божие, второто лице на Светата Троица възприема човешката природа. Защо обаче Бог става Човек? Отговорът на отците на Църквата е: „За да направи Адам бог”. За да направи човека бог.

Но как Той влиза в историята? Като Младенец. Като едно безпомощно бебе. Защо Той избира този начин да влезе в историята? От уважение към свободата на човека. Бог ни е създал свободни. Той ни е дал власт да Му кажем „Не!“, и Той уважи нашата власт. Свети евангелист Йоан Богослов казва, че „на всички ония, които Го приеха, – на вярващите в Неговото име, даде възможност („ἐ­ξου­σί­αν” означава и „власт“ – бел. ред.) да станат чеда Божии“. Той не казва „направи ни чеда на Бога“, а „даде ни възможност да станем чеда на Бога“ – тоест „даде ни власт“. Сега (след Въплъщението), ако искаме, можем да станем чеда Божии. И съответно наследници на Иисус Христос, които да наследим приготвеното нам Царство.

Боговъплъщението е тъкмо обратното на това да получим наказание от Бога за нашия провал. Той можеше да ни каже: „Сътворих ви, дадох ви предназначение и смисъл, но вие се провалихте! Затова ви унищожавам. Нека изчезне този човешки род – ще създам нов човек!“. Не. Вместо това Той дойде да обнови човешката природа. Така получихме възможността да станем членове на едно ново човечество. Христос е новият Адам. Родоначалникът на новото човечество. Сега човекът, всеки човек, може да премине от смъртта към живота, може да стане член на това ново човечество – Царството Божие. Чрез Боговъплъщението човекът придобива възможност да бъде неподвластен за смъртта и страховит в очите на дявола.

Радостта на празника

Какво е нашето отношение към празника на Христовото Рождество? В началото на тази година, след празниците, ме поканиха да участвам в едно радиопредаване в Халкида. Водещата ми каза: „Бях в компанията на мои приятелки и всички усещахме една тъга – чувствахме едно следпразнично чувство на празнота – и материално (защото похарчихме доста), но и духовно, защото някак минахме покрай смисъла на празника, не го разбрахме. Отвърнах й: „Разбирам това, което казвате, защото просто не сте празнували или да го кажа по друг начин – празнувахте Рождество Христово, но без Христос“. Дадох й примера с някои хора, които решават да празнуват Рождество в някое модно заведение. Лудост е да мислиш, че можеш да празнуваш по този начин Рождество – пирувайки в неговото навечерие. На Рождество Христово се ражда Христос. Ако Го искаш, ще отидеш там, където е Той. Ще правиш това, което пастирите са си казали помежду си: „да идем до Витлеем, и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ. ”(Лука 2:15). Не всеки от нас може да потегли към географския Витлеем, но може да тръгне към онзи Витлеем, който и днес пребъдва във всеки град. Това е Църквата! И кой е ангелът днес? Камбанният звън, който възвестява в нощта: „…ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци; защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ“ (Лука 2:10-11)

И ние, съвременните хора, имаме пред себе си изкушението, което е имал първият човек. Кой не иска да да бъде щастлив? Кой не иска да успее? Кой иска да избере смъртта пред живота? Всички искаме да бъдем щастливи, да успеем, да живеем вечно. Тоест искаме да се обожим. Защото това е истинското щастие за човека. Но как да постигнем това? Подобно на Адам, и ние сме изправени пред същата дилема: заедно с Бога и чрез Бога, или без Бога и против Бога. Първият човек се опитал да живее и да се обожи без Бога и против Бога. Вместо да се обожи, той паднал и въвлякъл целия човешки род в своето падение. Новият Адам, Христос, идва и чрез послушанието към волята на Отца приема човешката природа, „присажда” я с божествената „присадка”. Чрез Кръста Той ще стигне до смъртта, ще я победи, ще възкръсне и ще седне отдясно на Отца. „Христос воскресе!“означава „Човекът воскресе!“, „Христос се възнесе!“ означава „Човекът се възнесе“. Затова и в тропарите на Възнесение Господне се пее „Удивили се ангелските чинове, виждайки на престола на Отца да се възкачва отпадналото човешко естество ”. Човекът бил създаден като по-низш от ангелите. Тъй като след неговото падение човешката природа била възприета от Христос, сега, бидейки ипостазирана в личността на Христос, тя стои отдясно на Отца, и ангелите се дивят, защото виждат стоящия по-ниско от тях човек да стои над тях. Тази велика възможност ни е дадена на Рождество Христово. Въпросът е дали ще я използваме. Дали ще разберем, че само чрез Бога и посредством Бога можем да станем богове по благодат?!…

Празни времена

Ангелът ни каза, че Този, Който идва, е Спасител. От какво ни спасява? Глаголът „спасявам” на гръцки означава „ставам цял“, „целокупен“. Тогава какво търсим в нашата връзка с Бога? Нашата загубена цялост. Бог от самото начало е „основата” на човешкото съществуване. Бог стана Човек и влезе в света като Младенец, за да покаже достойнството, което носи в себе си всеки човек, още от най-ранното си детство. В определен момент от историята обаче ние се отрекохме от Бога. И какво спечелихме? Така се отрекохме и от човека. В края на този век човекът е най-незачитаното от всички създания, така че се стигна до неговото пълно окарикатуряване. Защото това е същинско окарикатуряване: да отхвърлиш Бога в името на логиката и на науката – личния Бог, Онзи, Който влезе в историята, Бога, Който вършеше добрини и изцеряваше всички – да смяташ за абсурд вярата в този Бог и да смяташ за логично да служиш на окултни сили. Но така прави и дяволът: осмива човеците.

Рождество Христово само тогава има стойност за нас, когато стане повод въплътилият се Бог да влезе в пространството на личния ни живот. И когато Му позволим да влезе във времето на нашия живот,Той го разсича на две: преди и след Христос. Това събитие засяга не само хронологията на човечеството, но хронологията на жизнения път на всеки от нас. Щом усещаме това, значи празнуваме истински. И тази празнична радост не преминава за една вечер или за един ден, а остава в нас завинаги. След празника мнозина усещат една празнота, чувстват се потиснати, всичко им е „наопаки“. Защо е така? Защото са празнували Рождество, но без Христос; защото оставят времето на живота да се търкулва в злочестието и смъртта, а не в радостта и славата на Царството Божие.

Как Рождество Христово ще стане нашият празник? Предпоставката ни я дава Христос в Проповедта на планината, когато ни казва „блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога”. Кога ще разпознаеш Христос? Когато си с чисто сърце. За това ни говорят и отците на Църквата: очистването на нашето сърце от страстите е основна предпоставка, за да последва просветлението на ума ни от Светия Дух и да можем да осъзнаем и да изживеем празника на Христовото Рождество като събитие на нашия личен живот и история. Вместо това какво правят мнозина днес? Както споменах, търсят празничната радост в някое заведение. Това е помрачение на ума – от „люспите“, които са повредили „зрителните ни нерви”. Люспите на нашите страсти. Егоизмът скрива от нас гледката към Бога, той е преградата, която трябва да преодолеем, защото „егоизъм” и „любов” са две пълни противоположности. И ако днес има хора, неспособни да обикнат дори своите деца, това е така, защото водят противоестествен живот, живота на егоизма. Егоизмът винаги е убийствен – той унищожава душите ни, а понякога и телата ни. Ето защо увещанието на Църквата е да се приближим с чисти души и неосквернени уста към Бога. Ако вървим по този път на Църквата, който ще ни помогне да очистим душата си от страстите, реално ще живеем в празничната радост от Божието присъствие.

Превод: Константин Константинов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...