Осем любими великопостни четива
Сам Господ Иисус Христос, преди да започне общественото Си служение, е постел в пустинята 40 дни. Като спомен за това събитие от свещената история и в подражание на Спасителя християните спазват светата Четиредесетница – Великия пост.
Ще напомним накратко на читателите, че Великият пост е не толкова диета, колкото време за усилено покаяние и завръщане при Бога, нашия Отец. Горчивото разкаяние за досегашния ни лош, порочен живот, твърдата решеност да се променим, готовността да служим топло и самоотвержено, а не както досега – вяло и студено, на Бога и нашия страдащ брат – другия човек: тъкмо тези неща разрушават онази ужасна преграда между нас и Бога, която самите ние сме издигнали с нашия егоизъм, студенина, гордост и жестокост. И топлото молитвено общуване със Създателя ни носи вътрешен мир и истинска сладост, изпълва ума и сърцето ни с Божията благодат.
Всички останали правила на поста: отказът от забавления, зрелища и увеселения, ограниченията в храната, особените църковни и домашни молитви, препоръчвани от Църквата, само ни подпомагат на този път на духовна борба и самоусъвършенстване в Бога. Помагат ни да подчиним тялото на духа. Те обаче не трябва да подменят самата същина на поста, за която казахме по-горе.
Същевременно интензивното обуздаване на плътта съдържа опасност от униние. Тялото се страхува от слабост и смърт и предава тези свои опасения на ума и духа. Затова по време на пост често се усещаме потиснати и тъжни.
Хубаво лекарство и утешение в това състояние може да стане четенето на подходяща литература. Интересна, но не страстна. Поучителна, но не скучна. Вдъхваща бодрост и надежда и подкрепяща по този начин волята ни да продължим по пътя на поста и духовната борба.
Досетихте се вече, нали? Става дума за чудесните старинни християнски четива – патериците и разказите за подвижниците на благочестието. Идеална храна за душата и ума по време на Великия пост! Да оставим настрана глупавите електронни игри, съмнителните и пошли съвременни филми, музика, сериали, и да посегнем към вечните, истинските неща – Библията и християнската литература. Тук ви предлагаме една малка подборка от такива четива.
“Животът на пустинните отци”
Римският църковен писател от VI-V в. Руфин бил презвитер в град Аквилея. Своя монашески път той започнал в една обител заедно с блажения Йероним Стридонски и до голяма степен повторил жизнения му път.
И двамата били големи ерудити. И двамата искали да черпят от съкровищницата на духовния опит на преподобните отци на Изтока – Йероним в Палестина, Руфин в Египет. И двамата се прославили с литературните си трудове. Из-под перото на Руфин Аквилейски излезли “Животът на пустинните отци”и “Църковната история”.
Благодарение на “Живота на пустинните отци” днес ние знаем много неща за преп. Макарий Египетски, за аввите Амон, Бен, Ор, Аполоний и другите отшелници на Египетската пустиня, а също и за главата на християнската школа на Александрия – Ориген.
Животът на отците е изложен с прост и достъпен език и съдържа не само биографични сведения за светите египетски отци, но и разкази за чудесата, извършени от тях, а също и много техни слова и поучения.
“Духовната ливада”
В средата на VI в. в Дамаск се родило дете, на което било съдено да стане един най-любимите духовни писатели на православните християни. Познаваме го като св. Йоан Мосх.
Йоан се подстригал за монах в манастира на св. Теодосий в Йорданската пустиня (недалеч от Йерусалим). След като живял известно време в тази обител, Йоан заедно с ученика си Софроний (впоследствие Йерусалимски патриарх) започнал да пътешества по манастирите на Светата Земя, Синайския полуостров, Сирия, Египет, Кипър, Константинопол и Рим, за да черпи от богатството на подвижническия опит.
В резултат на тези пътувания се появила “Духовната ливада”, известна още като “Синайски патерик”или “Лимонарий” (в българското издание – “Духовни полета”, СИ, София, 1993 г., бел. прев.). Тази чудесна книга е била винаги едно от най-любимите четива на православните християни, особено в славянския свят.
Самият Йоан Мосх обяснява заглавието и целта на своя труд по следния начин: “Подбирайки от цветята на нетленната ливада най-хубавите, аз изплетох за теб този венец и ти го поднасям на теб, вярно чедо, а чрез теб и на всички. Ето защо съм нарекъл този труд “Ливада”: всеки ще може да намери в него духовна наслада, благоухание и полза”.
“Киево-Печерският патерик”
През XIII в. Владимирско-Суздалският епископ Симеон написал две послания, които впоследствие легнали в основата на “Киево-Печерския патерик”.
Първото от тях владиката адресирал до своя приятел и ученик Поликарп, монах от Киево-Печерската обител. Спомняйки си живота си в този манастир, епископ Симеон наставлява своя събрат, разказвайки му за живелите по-рано в обителта свети отци.
Второто било изпратено до игумена на Киево-Печерската обител Акиндин. С него авторът също споделя онова, което знае за подвижниците от тази първа в историята руска обител.
По-късно към тези текстове били добавени и други повествувания за основаването и развоя на обителта, истории за първите ѝ обитатели, слова и послания на някои нейни игумени и известни монаси. През XIV в. съдържанието на патерика се оформило окончателно.
Заедно с древните патерици, “Киево-Печерският патерик”, наричан също “Отечник”, е бил и остава една от най-любимите книги на благочестивите православни християни.
“Египетският патерик”
Родина и люлка на християнското монашество е Египет. Именно в египетската пустиня след III в. започнали да се оттеглят хиляди християни, за да обуздаят тялото си и да укрепят духа си за борба с пороците и страстите.
Някои от тях избрали пътя на отшелничеството, подражавайки на Антоний Велики, а други търсели да се подслонят под крилото на мъдрите наставници на общежителните манастири – такива като преподобния Пахомий.
Между III и IV в. пустинята на Египет можела да се състезава по гъстонаселеност с големите мегаполиси от онова време: броят на обитателите ѝ стигал до 300 хиляди монаси. Неслучайно именно по тези места бил създаден най-популярният в християнската история патерик.
Наричат “Египетския патерик” също и “История на египетските монаси” (Historia Monachorum in Aegypto). Книгата, която съдържа не само разкази за египетските отшелници, но и техни собствени притчи и афоризми, е написана от няколко автори.
Тъй, “Словата за иноческото житие” се приписват на св. Василий Велики, “За отците” – на Теодорит Кирски, като част от неговата “Църковна история”, “Лавсаик” – на Еленополския епископ Паладий, “Изреченията на светите старци” (Αποφθέγματα των άγίων γερόντων) – на пустинниците Антоний и Арсений.
С “Египетския патерик” славяните са се запознали по-късно, отколкото с другите творби от същия жанр, тъй като той бил преведен на старобългарски едва през X в. Много бързо след това той станал любимо четиво за православните славянски народи.
“Лавсаик”
Съществува и като самостоятелна творба, и като една от частите на “Египетския патерик”. “Лавсаик” е написан от Еленополския епископ Паладий през първата четвърт на V в. по молба на Лавс, византийския префект на Кападокия, и съдържа разкази за подвижниците на Египет, живели в епархията на самия владика Паладий и нейните околности, а също и на други места в Близкия Изток.
Ето какво пише на Лавс авторът в началото на своето произведение: “Душата, която се подвизава в Христа, трябва или сама вярно да изучи онова, което не знае, или да учи ясно другите на онова, което е узнала. Ако тя не прави нито едното, нито другото, значи боледува от неразумие. Началото на падението е преситеността от поуката и зарязването на учението, за което винаги жадува душата на боголюбивия. Да ти дари Бог познанието Христово”.
Тази книга е влязла в златния фонд на църковната литература. Обичат я и монасите, и миряните, тя се чете по време на трапезата в манастирите и православните семинарии. На книгата “Лавсаик” е отредено място и в богослужението, и то тъкмо по време на утрените на Великия пост.
“Душеполезните поучения”
“Авва Доротей” – така е познат авторът на “Душеполезните поучения” преп. Доротей Газки.
Родното място на светеца е град Аскалон. Бъдещият подвижник се родил в началото на VI в. в заможно християнско семейство и получил добро образование.
Целия си съзнателен живот аввата прекарал в Светата Земя. Тук той постъпил в манастира на авва Серид. Около 10 години бил послушник и служител на преп. Йоан Пророк. Основното му послушание било грижата за странниците.
Малкото свободно време, което му оставало, авва Доротей използвал, за да записва своя опит в духовния живот. Въпреки че “Душеполезните поучения” са адресирани най-вече към монасите, те са написани на толкова прост, достъпен език, че могат да бъдат полезни на всеки християнин.
Например, за кого от нас не е валиден следният съвет на аввата за времето: “Загубиш ли злато или сребро – какво пък, ще идеш при златаря и ще си купиш друго; но ако загубиш времето, дадено ти от Бога, прекарвайки го в нехайство и леност, то с никакви пари няма да можеш да си купиш ново в замяна на изгубеното. Истина, ще търсим един ден поне час от него и няма да го намерим!”
Петнадесетото поучение на преподобния е посветено специално на Великия пост. От другите слова на авва Доротей ще научите за смирението, за съвестта, за страха Божи, за неосъждането, за злопаметността и т.н.
“Римският патерик”
В края на VI – началото на VII в. катедрата на римските първосвещеници заемал папа Григорий Велики. На православните християни той е познат като св. Григорий Двоеслов.
Прозвището на светителя “Двоеслов” (гр. Диалогос) се дължи тъкмо на написания от него патерик, наричан накратко “Диалози”, а пълното му заглавие е “Беседи за живота и чудесата на италийските отци и за безсмъртието на душата” (Dialogi de vita et miraculis patrum Italicorum et de aeternitate animarum). В тях св. Григорий разказва на своя архидякон Петър, а заедно с него и на нас, читателите, за живота и делата на светите отци и подвижници на Италия.
През VIII в. “Диалозите” били преведени на гръцки от папа Захарий, а през X в. в България учениците на светите братя Кирил и Методий ги превели на старобългарски. В Русия “Диалозите” на св. Григорий Велики са известни и под името “Римски патерик”.
Втората от четирите книги на “Диалозите” е посветена изцяло на св. Бенедикт Нурсийски, а в първата и третата книги от сборника светителят разказва и за мнозина други подвижници от Италия и мъченици за вярата. Четвъртата книга от цикъла е посветена на свършека на света и бъдещия живот.
“Прологът”
През Средновековието на голяма популярност се радвали сборниците, съдържащи жития на светии, проповеди и изречения на светите отци. Сред най-обичаните бил сборникът с текстове за всеки ден през годината, който византийците наричали “Синаксар”.
На старобългарски “Синаксарът” бил преведен някъде през IX в. Вероятно поради грешка на преводача славянският текст бил наречен по първото подзаглавие в книгата “Пролог” (т.е. “Предговор”).
И все пак “Прологът”, както го познаваме днес, не повтаря изцяло “Синаксара”, а е самостоятелна творба, тъй като още в най-първите си редакции той бил допълнен с много истории за светци от славянския свят. С течение на времето житията и поученията на славянските светци в “Пролога”ставали все повече. Нови разкази били добавяни към към “Пролога” до XVIII в. включително.
Четивата от “Пролога” също са разпределени за всеки ден от годината, но в действителност те могат да се четат във всякакъв ред. По съдържание те могат да се разделят на три групи: жития на светци, поучения на свети отци и поучителни повести и разкази, събрани от различни сборници и патерици.
| pravoslavie.fm
Превод: Андрей Романов
(със съкращения)
