Постът преди Богоявление
Обикновено хората си мислят, че постът в навечерието на празника Богоявление има отношение към употребяването на светената вода от Великия богоявленски водосвет и следователно, че предпоставката да се пие от водата му е именно този еднодневен пост. По този въпрос е редно да си кажат няколко неща, защото е един от най-обсъжданите въпроси в дните около Богоявление, по който миряните често търсят съвета на свещеника.
Фактът, че Великият водосвет е „вторият след светите Тайни“ (Молитвеник, Ватопедски кодекс 134 [745] от 1538г.), т.е. че след св. Дарове той е (да употребим тук схоластична терминология) вторият по реда си свещен „мистичен образ“, никой не се съмнява. Той е „водата на възраждането“ на светото Кръщение, която чрез епикалезата (теолог., призоваването, б.пр.) и слизането на Светия Дух „се преобразува“ (или „пренарежда„), според свети Кирил Александрийски (По 2Йоан.1) и става „нетленен източник, аязмо на дарове, очистителна баня от грехове, избавител от болести“ за вярващите, които я приемат и се ползват от нея, и предава освещение и благословение на цялото творение.
Това, че водата на Великия водосвет е една и съща с водата на светото Кръщение е ясно и от тъждествеността на освещаващите молитви, както от древната, така и от по-новата практика на Църквата, която е кръщавала и кръщава в нея катехизираните (наставените, оглашените в православната вяра, б.пр.) И, както пише св. Симеон Солунски, която вода на св. Кръщение той съответно счита за „по нищо неразличаваща се от тази на св. Богоявление“ (Диалог, гл.70). И като такава тя се дава вместо св. Причастие на тези вярващи, които по някаква причина са възпрепятствани да пристъпят към него.
Именно този факт е предизвикал две благочестиви недоразумения: първо – че богоявленската вода замества светото Причастие, бидейки по някакъв начин равно на него, и второ – че аналогично на него следва да се предшества от пост.
Първото недоразумение дори не следва да се обсъжда, защото е ясно, че Великият водосвет, от една страна по причините, които споменахме по-горе, е най-свещеният материален образ (на Божието тайнство и живот, б.пр.) едва след светото Причастие и той в никакъв случай не е общение с Тялото и Кръвта Господни, нито пък може по някакъв начин да ги замести. Въпреки това битува народно поверие, че по Богоявление не се причастяваме, защото приемеме осветена йорданска вода, а: „тя е същото“.
Колкото до второто – еднодневния пост преди Великия водосвет и той се е утвърдил по-скоро в съответствие на развилия се с времето обичай да се пости задължително преди св. Причастие. Този пост обаче не е могъл да се развие в тридневен по причина на това, че празничният Додекаимерон (празничните дванадесет дни преди Богоявление, б.пр.) са дни, в които „всичко се употребява“, без разбира се това да важи за навечерието на самия празник.
А относно поста в самото навечерие на Богоявление, което болшинството приема, че е поради освещаването на водите, а всъщност няма връзка с него, той следва да се спазва от всеки един вярващ, независимо дали той ще пие от водата на Великия водосвет или не. Затова и той не отпада, ако в навечерието на празника си приел йорданска вода. Защото
този пост води своето начало преди всичко от древния обичай големите празници на Църквата да се предхождат от еднодневен пост и още поради предстоящото кръщаване на катехумените (оглашените) в деня на Кръщението Господне.
Както и защото, но по-малко вероятно, е бил един от начините, по който да се отличи висотата на богоявленския празник и подготовката за него чрез пост, въздържание и молитва. Това, че този пост нямал връзка с употребата на богоявленската вода е видно и от факта, че Велик водосвет се извършва и се употребява и в самото навечерие на празника Богоявление. А според утвърдилия се напоследък обичай преди самите навечерия на големи празници никога няма пост, дори често се случва и самото навечерие да е в непостен ден, когато е събота или неделя.
– В такъв случай, Великият водосвет не се ли предшества от пост?
Разбира се, че да. Но
този пост не е разбираемо, ако е по-строг или по-дълъг от предвидения пост за пристъпване към свето Причастие, т.нар. „евхаристиен пост“. А евхаристийният пост, както вече и преди сме писали, е ясен и неприкосновен, с едно единствено изключение – при опасност от смърт. Тоест, при него има пълно отказване от храна и питие от вечерта или полунощ на деня преди причастяването, по което и време да се извърши то – сутринта ли било в непостните дните или пък вечерта в постните.
Както видяхме, извършването на Великия водосвет и употребата на богоявленска вода църковният ред и традиция предвижда да бъде след св. Причастие и преди приемането на антидор (нафора). Тоест, литургически, повтаряме пак, трябва да е между възгласа на евхаристийната молитва, след „Защото ти си нашето освещение…“, според по-древния обичай, или след задамвонната молитва, според по-новия и „Да бъде благословено името Господне…“, и последващото отдаване на антидор и отпуст.
Постът, според св. отци и църковното предание, е „велико добро“. Но той се движи вътре в определено и предписано от църковната традиция време и качество, които ние сме приканени да извършваме и остойностяваме.
Удължаването на поста извън тези определени граници може да има отрицателни последици и да се окаже в противовес на волята Божия и целта на Църквата, която е освещаването на вярващите и на цялото творение чрез св. Причастие и поръсването с вода от Великия водосвет на Богоявление. Добро съчетаване на древната с по-новата традиция може да бъде вечерята със суха храна в навечерието на Богоявление, когато то се пада събота или неделя. Тоест, проектирането на евхаристийния пост в разумни рамки.Iwww.bg-patriarshia.bg
Из „Отговори на литургически недоумения“, 5,
Синодално издателство на Гръцката църква, с. 235-237
Превод от гръцки: Анула Христова
