Проповед на празника на св. Спиридон

Хората си имат свои избраници. Затова и в църковната йерархия са се промъквали личности не непременно заради вярата си, а поради други свои достойнства, например изключителни ораторски способности, големи богословски познания, поради това, че внимават във всичко, което казват, за всяка чертица или йота, изричайки само духовни слова. И винаги те лесно се утвърждават пред хората, дори и понякога да не са духовни хора. Те лесно се утвърждават в обществото, но също толкова добре се утвърждават и в Църквата като често пъти се изкачват по стълбицата до най-високото стъпало, а те са и тези, които взимат решения. Когато техните решения не са добри или мъдри, Господ винаги по-късно ги изправя, но това може да направи и по време на техния тукашен живот.

Освен тях обаче, винаги е имало и истински Божии избраници. Тяхното издигане е нещо повече от човешка воля, какъвто е случаят със св. Амвросий Медиолански, св. Николай Мириклийски и св. Спиридон Тримитунтски. Те всъщност са много на брой – онези, които са получили голяма благодат и Божии дарби, макар и често да са изглеждали като плявата на обществото. Маргинални, незабелязани от хората, неизвестни, чужденци из местата, които са обхождали. Сред тях е имало такива, които са били дори неграмотни, неуки, в църковната йерархия някои от тях дори не били дякони, и въпреки това те са били Божии избраници. Какъвто е бил например св. Андрей Юродиви, който крепял целия Константинопол въпреки че мнозина го смятали за безумец, който безцелно обикаля улиците. А представете си, че по онова време в Константинопол живеел патриархът с десетки епископи, всеки епископ с десетки дякони, кой от кой по-умен, мъдър и вещ в догматиката, в литургиката, добре познаващ канона, изключителен във всичко. Освен това, в Константинопол се намирала и прочутата Духовна академия, в която се обучавали славни духовници и учители. Хиляди служели в стотиците константинополски църкви, хиляди свещеници, архимандрити, все Божии хора, но заради никого от тях Господ не е съхранил Константинопол, а заради Андрей Юродивия.

Точно това са Божиите избраници, които със своята простота, чисто сърце, истинско благочестие са по-велики пред лицето на Господа, или както казваше Петре Цуця: „Една баба с мръсни крака, която се моли пред иконата на Св. Богородица в църквата в сравнение с нобеловия лауреат е истински човек, а лауреатът е само един хитрец…“.

Както св. Андрей със своето юродство е един от тези велики Божии избраници, такъв е и св. Спиридон – който остава едновременно епископ и обикновен пастир до края на земните си дни.

Сред историите от неговото житие пред нас се разкрива следната картина, запечатала се в спомените на неговите съвременници: как в Кипър, в един много горещ юлски ден, той се изкачва по един хълм заедно с хората, които отиват да жънат. За него било най-естественото нещо да жъне заедно с другите. Следобедите го срещали да пасе овцете на епископството. Преди тези овце били негови, но той ги дал на епископството, въпреки това продължавал да поема задължението да ги пасе.

Когато император Констанций – син на св. Константин Велики, се разболял тежко в Антиохия, след силна молитва му се присънил сън – ангел му казал, че чрез двама епископи ще получи своето изцеление. В съня му ясно било казано: „Докато не дойдат тези двамата, няма да оздравееш”. Това били св. Спиридон и неговият образован ученик Трифилий. Св. Спиридон получил знак свише да отиде при император Констанций. Щом пристигнал от Кипър в Антиохия, влязъл в двореца на императора, началникът на стражата обаче го помислил за просяк, спрял го и му ударил един шамар като му казал: „Ти какво търсиш тук, негоднико, как така обикаляш насам-натам!?”. Той бил с неизменната си шапка от ракита, както днес го виждаме изобразен на иконите, с просто облекло на пастир, а на врата си носел според тогавашния обичай осветено масло, стекло се от светия Кръст в Йерусалим, който все още не е бил разделен на парчета от поклонниците. И вярващите в Йерусалим носели такова глинено шишенце на врата си, което Спиридон никога не свалял и помазвал с маслото от него болните за изцеление. Така Спиридон си получил шамара, без дори да го попитат какво иска. Не Трифилий, а Спиридон бил шамаросан, защото изглеждал по-окаян. След като разбрал, че е епископ, началникът на стражата съжалил за действията си и го пуснал да влезе, а Спиридон излекувал императора.

Той е бил от незабележимите на вид хора, също като Симеон Нови Богослов, един от отците на Църквата, независимо от факта, че е роден в знатно семейство. Всички умеели добре да говорят за Господа. Но единствено св. Симеон Го преживявал истински и хората усещали това.

Въпреки скромността на тези Божии избраници, при тях идвали хиляди духовници и вярващи, което предизвиквало завист в някои хора, които са се опитвали да ги набедят за заблудени.

Подобно на стареца Йосиф Исихаст, днес – почитан от всички, но някои от светогорските монаси по време на жизнения му път го смятали за заблуден човек. Той е преживявал толкова велики неща, че другите само се учудвали и казвали: „Не може да бъде, той е изпаднал в прелест!“ Също както и св. Паисий Величковски преживявал сърдечната молитва и е говорил за нея, всички около него, та дори и на Атон, а по-късно и в Молдова, всички протопрезвитери от Полтава до Бакъу го считали за заблуден човек и казвали: „Какви са тези глупости, защо непрекъснато повтаряш за сърдечната молитва? Трябва да правиш това, което трябва – да си изнасяш службите, и след края им да си закачиш епитрахила на закачалката и да си гледаш работата!”. Неговата усърдна и гореща молитва, неговите усилия изглеждали за другите като глупост и заблуда.

* *  *
Искам да ви припомня едно чудо от живота на св. Спиридон Тримитунтски, което не е много известно. Хората познавали свети Спиридон като безкрайно благ и търпелив човек. Веднъж един местен търговец, от Кипър, отишъл при Спиридон да го моли за помощ:

–  Отче, имам неприятности, ще ми заемеш ли малко от парите на епископството?

Светецът откликнал на молбата му и му заръчал да отиде да си вземе необходимата сума от едно сандъче, където се пазели църковните пари.

Човекът взел парите, които му били необходими, и след време дошъл при светеца да върне дълга си. Но когато застанал пред сандъчето, изведнъж в ума му дошла друга мисъл: „Защо да ги връщам, след като той дори не погледна в сандъчето да види колко пари съм взел и дали изобщо съм взел? Това изобщо не го интересува, това за него няма никакво значение, пък и той има такова голямо доверие в мен“.

И той не оставил нищо обратно в сандъчето. Да, но след време отново закъсал и пак отишъл при светеца с молба: 

– Отче, можеш ли пак да ми заемеш пари?

– Да, как да не мога, отиди и си вземи, ти знаеш откъде…

Търговецът отишъл, взел си пари, а когато след време се върнал пак при св. Спиридон, казал:

– Дойдох да ти върна заема.

– Добре, отиди и ги остави на мястото им.

Търговецът видял, че сандъчето било празно, но си казал: „Защо да ги връщам, та аз съм в затруднено положение. Та той не обръща внимание дали съм ги оставил обратно или не”.

Поставил обратно парите в джоба си и си тръгнал, казвайки си: „Тези пари ще ги вложа обратно и така ще се отърва от бедите си”.

Но в този миг парите пламнали, огънят се разпространил и изгоряло цялото му имущество, а след това каквото и да правел, парите секнали. Така че той загубил не само тези пари, а и целия си имот,  затова отчаян отново отишъл при св. Спиридон и му казал:

– Отче, ще ми разрешиш ли отново да заема някакви пари, защото много съм закъсал!

Светията му казал:

– Отиди и вземи откъдето знаеш!

Той отишъл, но бързо се върнал и казал:

– Но там няма нищо!

Св. Спиридон отговорил:

– Братко, ти последен бръкна в сандъчето. Ти последен отиде да оставиш там пари. Знам, че ти за това дойде тогава. След като там няма пари, значи ти миналия път не си ги оставил. Защо не остави парите?

След като с благост бил изобличен, търговецът си признал и се покаял за греха си.

Мисля, че това е поука, която трябва да помним, но и не само крадените материални неща изгарят или изчезват измежду пръстите ни, а и когато отнемаме работата на някой друг и се хвалим с нея;  когато отнемаме славата и почестите, които се полагат на другиго, а ние считаме, че ни се полагат на нас и пред хората се хвалим сякаш наистина сме ги  заслужили.

Поуката, към която ни води св. Спиридон Тримитунтски, се отнася за всички ни, не само за тези, които си присвояват пари, имущество или каквото и да било чуждо нещо, самоубеждавайки се, че то им се полага, но и за тези, които се хвалят с нещо, а Господ ще покаже в последствие, че за постигнатото не само наша е била заслугата. И тогава ще проумеем колко празно е самохвалството и ще осъзнаем, че колкото повече искаме да се издигнем в очите на другите, толкова повече удари ще понесем заради желанието си по лесен начин да изградим добра представа за себе си. И ще стане тъкмо обратното, ще създадем по-лоша представа за себе си. И доброто, което правим, няма да се зачете за добро, и добрите мисли, които имаме, няма да се зачетат за добри. Господ да ни е на помощ и да ни дава сила по молитвите на св. Спиридон!” | www.cuvantul-ortodox.ro

 

Беседата е публикувана със съкращения

 

Превод: Сандра Керелезова