Стената на самолюбието



Вие сте светлината на света (Мат. 5:14)

Защо светът се нуждае от светлина? Този свят не е светът, за който Бог е изрекъл думите: „Ето, всичко беше твърде добро“. Това не е нашият свят. Светът, какъвто ние сме го направили, този свят се нуждае от светлина. Този свят, който е в нашия ум, с нашите объркани критерии за живота, с незнанието ни какво реално искаме. И това е нашият свят – дори и на тези, които се наричат вярващи.

Това е светът на средностатистическия човек, който гледа сериалите, слуша новините, веднъж се ужасява от чутото и видяното, а друг път му се радва, търси „облекчение“ и забрава, отдавайки се на своя грях. Това е светът, който се намира в криза. Нямам предвид икономическата криза, а кризата на ценности и приоритети в живота. В историята на живота на св. Нифон Константиийски е описано едно негово видение. Той видял море и потъващи в него човеци, които носели огромни товари, но въпреки че потъвали, те искали да ги натоварят с още по-голям товар. Сложи още, дай това, дай и онова! Но ти потъваш! Да, но ще потъна щастлив! Ще потъна, носейки максимално голям товар върху себе си! Коя е целта на това морско пътуване? Онова, което аз искам, да съвпада с това, което Бог иска за мен? Да застана пред Бога и да кажа: „Дължа моето битие на Теб, искам да придам логика на този живот, който по дефиниция е паралогичен и затова се обръщам към Тебе, Който ме зовеш по име и ми даваш това име в Кръщението. Моля Те да ми дадеш конкретна цел, да служа на нея и този живот да получи смисъл!“. И този смисъл да бъде спасителен, да бъде смисъл, който в мига на смъртта няма да създаде чувството, че съм пропилял живота си, а смисъл, който напротив – ще ми даде усещането за вечността още през този живот.

И така, това е състояние на щастие и е единственото щастие, защото всичко друго прилича на това да потеглиш към един град, а реално да пристигнеш в друг. Така са повечето хора и ако ги попиташ защо са направили това, отговарят, както казва поетът: „Знаех и не знаех, исках и не исках“. Липсата на духовно щастие е причина за много психични разстройства, и за физически болести. Въпросът не е в това, че ми се случват нещастия в живота, а че не зная как да ги преодолея, което означава, че може да се случва нещо, някаква беда, която е незначителна, но за мен тя може да е ужасяваща, защото не зная как да се справя с нея. В миналото хората умирали, защото нямало лекарства за лесно лечими, незначителни болести, днес хората умират от незначителни притеснения, защото не знаят как да ги преодолеят. Не знаят начина как да се справят с тях. Идва някоя съпруга при духовника и му казва: „Той ми забрави рождения ден! Защо на мен ми се случва това?!„, или: „Яде пред мене това, което не трябва да ям, а добре знае, че съм диета!„… Идва съпругът и казва: „ Тя затвори прозореца, а на мене ми беше горещо!“, и след няколко години се развеждаме. „Явно не си пасваме!„, си казваме успокоително. Въпросът обаче е дали изобщо си пасваш с някого. Защото всъщност не си се научил с никого да си пасваш. Вероятно родителите са те отгледали така, сякаш си единствената „звезда“ на света и един ден се оказваш в невъзможност да понесеш кръста на брачната връзка. Така пропускаш шанса да научиш нещо за себе си, но и за другите хора. Единственото, което правиш, е да се взираш в собствения си образ в огледалото и така не успяваш да придобиеш духовно знание.

Тогава от каква светлина се нуждае човекът? От светлината на божествената логика! Тя поставя живота ти в определен порядък и ти казва откъде си, кой си, накъде отиваш, коя е първата цел, и втората, и третата, как трябва да работиш за тази цел. На един мой приятел – много известен университетски преподавател и лекар, му се случи така, че изненадващо бе отстранен от управлението на клиника към университетската болница и на негово място назначиха друг. Той много се огорчи, тъй като беше уверен, че има повече качества от новоназначения и наистина ги имаше. Тогава отиде при стареца Паисий и му каза: „Геронда, онеправдаха ме! Имам ей-толкова голяма биография, а другият, който далеч не е постигнал колкото аз съм постигнал, ми отне управлението на клиниката и сега се чувствам онеправдан!„. И старецът какво мислите му каза? „И защо не се радваш с неговата радост, че е поел управлението?!“. „Такъв отговор въобще не очаквах!“, ми каза моят приятел. И докато осмислял отговора на стареца и вътрешно приел настройката да се зарадва за назначението на другия лекар, след няколко седмици поканили новоназначения преподавател на друга работа, той подаде оставка и моят приятел пак се върна на предишното си работно място. Тогава отново отишъл при стареца, който му казал: „Видя ли как станаха нещата?„…

На друг мой приятел, духовник, един ден епископът му съобщил, че от догодина ще го пенсионират и че ще дойдат нови свещеници. Моят приятел, притеснен, споделил тревогата си: „Заплатата ми ще намалее, имам две деца, искам да им помогна още малко, ако решат да следват…“, но епископът бил неумолим. Свещеникът отишъл при стареца Паисий и му казал за този разговор. Старецът отвърнал: „Виж, той е епископ, изразява Божията воля, не се противи, само се моли!„. И така, духовникът не се скарал, а си казал: „Да бъде благословено!„. След няколко дни епископът го извикал и му казал: „За разговора ни от онзи ден… Виж, не знам защо ти казах онези неща… Ще служиш още пет години!“. Както пише св. ап. Петър: „…кога страдаше, не заплашваше, а предоставяше това на Праведния Съдия… „ (1 Петр. 2:23). Докато страдаше, Той не заплашваше и не казваше: „Ще ви покажа Аз!“, а предаде съда на Този, Който съди справедливо. Гледайте да не отвръщате на злото със зло, казва св. ап. Павел. Ако врагът ти е гладен, нахрани го. Направи му добро и ако правиш така, сякаш струпваш жар върху неговата глава. Ако не се покае, Бог ще се намеси. Ние задължаваме Бога да се намеси в живота ни, проявявайки това търпение. Кой днес се основава на този принцип в семейните и в съпружеските отношения?… Вместо това именно вкъщи се разиграва „битката при Ватерло“. Защото „всички имат право“ и въпросът е дали ще се намери някой, който да приеме да изгуби своето право и да каже: „Моля за прошка!“. И оттам Божията благодат да спаси и него самия, и другия, да внесе светлината в семейството. Но какво се случва в действителност? Всички браним своето право и накрая всеки от нас си остава само с правото – губим Бога, губим и хората. Имам право! Ами вземи си правото и живей, това твое право е твоят ад! „Другият да се покае!“. Дяволът така казва на Бога: „Ти да се покаеш, не аз!“.

Затова този свят се нуждае от светлина. Това е светлината на Кръста, на Христос; светлина, която преобръща тази адска логика, която сме създали, в рай. Патерикът е пълен с примери, които показват другата, божествената логика. Например бащата на св. Силуан Атонски бил простодушен руски селянин. На младини св. Силуан веднъж седнал и изял цяла кошница яйца, друг път, докато двамата с баща му били на нивата, той добре си похапнал свинско месо, а баща му само го гледал и нищо не му казал. Когато се нахранил, той му казал: „Запази останалото за утре, че е събота.“. „Днес петък ли беше?„, попитал тогава св. Силуан. „Петък„, отвърнал той. „Защо не ми каза нищо, татко?„. „Не исках да те наскърбя!„, бил отговорът на бащата.

Един монах заспал по време на бдение в общежитиен манастир. Друг монах отишъл при него, сръчкал го и го събудил, а после старецът му казал: „Зле постъпи! Трябваше да му сложиш възглавница, за да спи по-добре! Защо го събуди? Изморен е.“. Каква нежност само! А монахът, който тръгнал да буди своя събрат, действал според земната логика: „Аз съм буден, ще събудя и теб!“…

Щом чуваш и лично станеш свидетел на такива истории, знаеш, че Бог съществува, че има Бог, за да може този човек да постъпва така. Това е Божията логика и тя дава резултат. Резултатът обаче не винаги се вижда веднага. Този, който постъпва според божествената логика, може да изглежда безумен, глупав – че ето, той сам се отказва от правото си. А старецът Паисий казваше, че духовен човек е този, който взема решение да загуби своите права… За онези, които са успели да преобърнат земната в божествена логика, в Евангелието се казва: „Вие сте светлината на света… Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Мат. 5:14-16).

„Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно. „ (Мат. 5: 17-19).

Думите „който изпълни и поучи“ са много важни. Внимавайте, защото всичко това, за което говорихме досега, може да ви е харесало, но ще дойде час да го приложим на дело и това именно ще покаже дали наистина ги приемаме, защото от малки сме се научили да приемаме лесното решение на себелюбието. С едно почти автоматично движение, точно както си вдигам ръката, така правим и с душата си. Много лесно и бързо издигаме стената на нарцисизма, веднага щом другият се приближи. Лесно е да кажа тези неща, но по-трудно е да ги изпълня; само когато ги изпълниш, ще разбереш тяхната ценност. В противен случай ще си кажеш: „Това звучи добре, но в действителност нещата не се получават така, не стават в реалния живот„, и бързо ще забравиш за чутото. Днес чувам някои да казват на децата си: „Не върви напред с кръста, с кръста никой не е спечелил нищо!„. Но те не знаят, че всъщност единствената възможност някой да спечели нещо е чрез кръста! Без него всички юмруци, които раздаваш, ще ги изядеш обратно, а с кръста няма да удариш юмрук, защото кръстът означава да кажеш: „Да бъде Божията воля!“; означава, че не претендираш, че не отнемаш нито правото на другия,, нито своето собствено, а оставаш да видиш как Бог ще говори. Там е твоята голяма печалба и никой няма да вземе от това, което получаваш. По някакъв начин всички ти го дават; всички обичат смирения човек и му помагат – безкористно, а не с някаква цел. В този смисъл това, което изглежда като безсилие, е Божията сила. За мнозина кръстът е безсилие, но това е Божията сила и премъдрост. Думи на св. ап. Павел. И след повече от 2000 години това е най-мощното нещо в света. При свършека на света това ще надделее. Накрая всички ще изповядаме, че така е трябвало да постъпваме, независимо дали сме го направили или не. Божието безумство, учението за Кръста е това, което е много по-мъдро от човешката мъдрост, защото тя означава воля за мощ, за управление, за очарование, за грабеж, за завист, за надмощие, аз да бъда по-хубав, по-умен, по-силен, по-богат… по, по, по. И защо да си по-по? За да останеш сам? За да бъдат всички срещу теб? За да не може Бог да те разпознае? Какво печелиш от всичко това?…

Св. ап. Павел казва: „Не мислете за себе си високо, а носете се смирено“ (Рим. 12:16). Затова всички би трябвало да живеем скромно, да купуваме най-евтините автомобили, за да не обидим другия, който не може да си го позволи. Кой мисли за подобно нещо днес? Малцина. Но тези малцина са блажени. Защото, претендирайки за нашите права, губим Бога, губим божествената логика на любовта, на общението. И това, което ни остава, е едно жестоко желание за надбягване, за надмощие, в което властва конкуренцията. Защо немските автомобили са най-продаваните? Защото немското общество е такова. Общество с жестока конкуренция, в което всеки иска да е над всички останали. Това е страната, в която се зародила философията на волята за мощ. Затова и най-мощните автомобили са немските. Ако искате да впечатлите другите, купувате си немски автомобил. И клетият грък, който се е научил на лайфстайл, се впуска в играта на конкуренция, иска да впечатли другите, а след това говорим за криза в икономиката… Докато други народи търсят господството, гърците, като малко по-лекомислен народ, си оставаме в сферата на консуматорството, нас ни интересува най-вече привидното благоденствие…

Превод: Константин Константинов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...