Христос преобрази смъртта в сън. Слово за Възкресение Господне
Но ето, Христос възкръсна от мъртви, и за умрелите стана начатък.
(1 Кор. 15:20)
Христос воскресе!
Възлюбени вярващи! Днес празнуваме празника на празниците и тържеството на тържествата. Днес духовната радост възсия в християнския свят. Днес нашият Спасител Иисус Христос озари всичко със Своето Възкресение. Небето и земята трябва да се радват подобаващо, защото светлината на Възкресението Господне изпълни небето, земята и ада, и всички, които смъртта е оковала; светлината изпълни всичко с надеждата за възкресение, защото слизането на Спасителя в ада им донесе вечна радост. Днес Христос, нашият Живот, чрез Своето Възкресение постави ново начало за човешкия род, с което Той увенча всички славни чудеса, извършени от Него на земята. Днес е денят на Възкресението Господне, тържеството на помирението, гибелта на войната, свършека на смъртта и поражението на дявола. Днес с право трябва да повторим думите на пророк Осия: Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (Ос. 13:14; 1 Кор. 15:55). Днес Господ Исус Христос счупи медните врати и промени самото име на смъртта, защото тя вече не се нарича смърт, а сън. Преди Възкресението Христово и Въздвижението на Кръста самото име „смърт” бе плашещо. Защото на първия човек, създаден от Бога, бе ударен печатът на страха от смъртта: а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш (Бит. 2:17).
И пророк Давид казва чрез Светия Дух: Злото ще убие грешника, и които мразят праведника, ще загинат (Пс. 33:22). Но отделянето на душата от тялото беше наречено не само смърт, но и ад. Слушайте патриарх Яков, който казва: ще свалите седината ми с тъга в гроба (Бит. 42:38). А пророк Давид изрича още: Но Бог ще избави душата ми от преизподнята, кога ме приеме (Пс. 48:16). Но след като Христос се жертва за нас на Кръста и възкръсна от мъртвите, като Човеколюбец Той преобрази смъртта в сън. Всъщност вместо смърт нашето пренасяне оттук се нарича успение и сън. Чуйте Самия Спасител, който говори: Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя (Йоан 11:11). В края на краищата, както за нас е лесно да вдигнем спящ човек, така за Господа е лесно да възкресява мъртвите. Но словото, изречено от Него, беше ново и непонятно и учениците не го разбраха, затова Той им проговори различно: Лазар умря (Йоан 11:14).
И великият апостол Павел, учител на вселената, обръщайки се към солуняните, казва: Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда. Защото ако вярваме, че Иисус умря и възкръсна, то и починалите в Иисуса Бог ще приведе с Него. Прочее, това ви казваме чрез слово Господне, че ние живите, които останем до пришествието Господне, няма да изпреварим починалите (1 Сол. 4:13-15)
Видяхте ли, братя, че навсякъде смъртта се нарича успение и сън? Видяхте ли колко ослепителна е победата на Възкресението Христово? Възкресението Господне ни даде безчетни блага. С Възкресението бесовските мрежи са разкъсани. С Възкресението надделяваме над смъртта. С Възкресението ние не се взираме в настоящия живот, а към вечно въздаяние сме устремени. С Възкресението ние, покритите с плът, се приближаваме до нетленните, ако истински го пожелаем. Днес нашите светозарни победи се сбъднаха. Днес Христос победи смъртта и дявола-мъчител и със Своето Възкресение ни дари пътя към спасението. Нека всички да се радваме, да се радваме и да се радваме, че Спасителят победи смъртта и ада, и стори всичко за нашето спасение.
Възлюбени вярващи! След това бихме искали накратко да покажем в какво тяло светиите и праведниците Божии, също и грешниците, ще бъдат възкресени в деня на всеобщото възкресение в края на времената. Ще приведем словото от Свещеното Писание, което говори, че при предстоящото възкресение светиите и праведниците ще имат четири свойства и дарове. Тази истина е изказана от най-светлия и най-велик апостол Павел: Тъй е и възкресението на мъртвите: сее се в тление – възкръсва в нетление; сее се в безчестие – възкръсва в слава; сее се в немощ – възкръсва в сила (1 Кор. 15:42-43). Ето дара на славата! За този дар на славата казва и Господ: тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на Отца си (Мат. 13:43). Сее се в немощ, възкръсва в сила. Ето го дара на силата! Сее се тяло душевно – възкръсва тяло духовно (1 Кор. 15:43-44). Това е дарът на усъвършенстването! Възкресените ще имат леки, духовни, нетленни тела, тоест безсмъртни, подобно на ангелите. Но тъй като споменахме и телата на грешниците в деня на възкресението, знайте, че телата на нечестивите ще бъдат много различни от телата на светиите и праведниците в деня на последния съд. Телата на грешниците ще показват жестокия начин, по който са живели на земята и страшното наказание, което ги очаква, когато Господ им каже: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели (Мат. 25:41).
И телата им ще бъдат ужасни за гледане и изпълнени със страх. Вместо сияние, те ще се облекат в дълбок мрак като катраненочерната тъмнина на ада. И както славата на блажените ще се съчетае с най-чудната красота, така телата на грешниците ще внушават огромен страх и отвращение. И въпреки че ще имат нетление като праведните, те ще имат това нетление, за да страдат вечно в ада и никога да не изчезнат.
Ако искаме да имаме вечно блаженство при предстоящото възкресение, не бива да бъдем небрежни, но със страх и трепет да служим на нашия Преблаг Бог до последния си дъх. В днешните тъмни времена дори този, който е увенчан с всички добродетели трябва да бъде внимателен. Спасителят ни казва, че който претърпи докрай, ще бъде спасен (Мат. 10:22). Нека вземем примера на корабовладелците, чиито кораби са пълни с богатства и блага. Те винаги са нащрек и дори когато акостират на пристанището, правят всичко възможно корабът да не се удари на никакъв камък, за да не се случи беда и да понесат големи щети.
Чуйте какво казва за това божественият отец Йоан Златоуст: „Нека не бъдем хладни и неблагодарни за благодеянията, които получихме с Възкресението Господне. И нека не казваме: „Е, Великият пост свърши, сега можем да поживеем без притеснения“. Сега дори повече отпреди човек трябва да полага крепка грижа за душата, така че когато тялото стане по-силно, да не направи душата слаба. Когато се грижим за роба, нека не сме лениви към щастието на господаря. В края на краищата нашият духовен подвиг е за цял живот.“
Възлюбени вярващи! Свети апостол Павел изрече: Всеки, който се подвизава, от всичко се въздържа (1 Кор. 9:25). А свети Йоан Златоуст казва: „Ние снехме бремето на поста, но не се отказахме от плода на поста. Трудът на подвига завърши, но ревността към добрите дела нека не изчезва. Постът премина, но нека благоговението остане. Премина телесният пост, но не премина духовният пост, който е по-велик от него, затова и беше създаден.“
Под духовен пост разбираме да бъдем добродетелни на дело, такива трябва да сме всички ние, кръстени в името на Пресветата Троица и вярващи в Христос, Възкръснал от мъртвите. Християнската любов е начело на всички добродетели, които ни помагат най-вече за спасението на нашата душа. Без любов, без прошка и милосърдие няма спасение, няма Пасха, няма радост в душата, няма възкресение от греховната смърт, няма мир в сърцата ни.
Ето истинската история на двама християни, които се скарали и се помирили в нощта на Възкресение.
Веднъж двама приятели, добри християни, поради действието на дявола се скарали за някаква дреболия. Единият, по-сприхав по природа, започнал да проклина и грубо да ругае другия. И така станали врагове. Оскърбеният искал да съди този, който жестоко го обидил, пък и мнозина го убеждавали да го стори, но въпреки това той не го направил, а с цялото си сърце искал да върне предишния мир и приятелство. Вторият обаче не пожелал по никакъв начин да го разбере и със скверните си думи го подбудил към вражда. Така започнал Великият пост, наближавала Света Пасха, но в отношенията им не настъпила промяна, въпреки че и двамата ходели в храма всяка неделя. На Велика събота те се изповядали, като възнамерявали да приемат свето Причастие на светата Литургия в Пасхалната нощ. Свещеникът, който бил наясно какво се случва помежду им, много пъти убеждавал първия да преразгледа мислите и думите си, и да поиска прошка. Увещавал го да се покае и по време на изповедта, но онзи, въпреки че обещал, не го направил.
Към полунощ камбаните с величествения си звън призовали хората на Светото Възкресение. Единият от тях прекрачил прага на храма с дълбока скръб в душата си за това, че не получил прошка от съседа си. Вторият влязъл със страх, защото не изпълнил епитимията и все още таял гняв и вражда, към които непрекъснато го тласкал проклетият дявол. Пасхалното богослужение започнало. Красиво и повелително от клира изпели: „Ден на Възкресението е, да просияем от тържеството и един другиго да прегърнем. На тези, които ни ненавиждат, да кажем: братя! и всичко да им простим заради Възкресението и така да възкликнем: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“… Потреперила душата на онзи, който оскърбил приятеля си, горещи сълзи покапали по лицето му, а очите му потърсили съседа. Не било трудно да го намерят. В този момент той си проправял път през тълпата към него, приближил се, прегърнал го и тихо рекъл:
– Христос воскресе!
– Воистину воскресе! – отвърнал съседът с искрена любов и добавил със сълзи на очи:
– Прости ми, приятелю мой, прости ми! Никога вече няма да се отнасям така с теб. Светото Възкресение обърна душата ми и ме научи, че това, което ти сторих, не беше добро, нито според Евангелието, нито по християнски, нито по човешки. А ти търпеше и чакаше часа на помирение.
И така сатаната бил повален, Христос бил прославен чрез плода на Неговото Възкресение, враждата угаснала, мир и любов отново се възцарили между тях, и със страх от Бога, с вяра и любов, те получили свето Причастие. Господ, вечно жив и съществуващ, в Тайнството на светата Евхаристия ги благословил и укрепил тяхното помирение, което до края на живота им никога повече не било нарушено, въпреки че дяволът отново се опитал да ги изкуши.
Всеки от нас трябва да се поучи от този вълнуващ пример за искреното връщане при Христос на тези две души и истинското им пребиваване в Него чрез силата на Светото Възкресение! Колко дълбоко трябва да преразгледаме мислите, чувствата и поведението си, и с разкаяно и смирено сърце, изпълнено с вяра и любов, да пристъпим към Чашата със Светото Причастие, за да приемем Христос, нашия Господ, вечно Жив и готов във всеки миг да обитава сред нас, както Той ясно казва в Светото Си Евангелие: Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене и Аз в него (Йоан 6:56).
Имаме ли сили да се решим на това? Ще ни се отплати, ще е за благото на нашия живот, земния и небесния. Защото само в единение с нашия Господ Исус Христос ще можем да разберем по-дълбоко истинския смисъл на земното си битие. И ще вървим смело и победоносно по пътя на нравственото съвършенство към славата на вечното обитаване на небето.
Възлюбени вярващи! Днес е Възкресение Господне. Днес Христос, Живот наш, победи смъртта, ада и дявола. Днес вратите на рая и Царството Небесно се отвориха за нас. Днес всички ангели се радват и възвеличават Бога. Нека изгоним от домовете и сърцата си всяка злоба, всяка скръб и грях, и нека приемем с радост възкръсналия Христос. Нека се поклоним на Кръста, на който беше разпнат Христа. Да целунем гроба, от който Господ възкръсна. С вяра и надежда нека следваме нашия Спасител в едно с Божията майка, с апостолите, всички светии, с нашите бащи и предци. Брат брата духовно да целуне, да се помирим, да се обичаме, защото днес получихме прошка и спасение чрез Възкресението. Нека никой не тъгува, никой да не губи вяра и надежда в житейските скърби, защото Христос възкръсна с нас. Ние го носим в себе си и Той ще пребъде в нас завинаги, ако ние пребъдваме в Неговата любов, спазвайки Неговите заповеди. С тази животворна вяра, която ни дарява сила и победа, нека заедно изпеем Пасхалната песен: „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка, и на тези, които са в гробовете, живот дарува“. Амин.
Христос воскресе!
Превод: Ралица Кръстева
Източник: pravoslavie.ru
