Църквата – Тялото Христово
Църквата е събрание на народа Божий, чийто Глава е Христос и никой друг, дори и папата. Всички членове на Църквата приемат Тялото Христово и са тяло Христово. Главата на Църквата охристовява Своите членове чрез благодатта Си, чрез любовта Си, чрез Тялото и Кръвта Си. Той ни възлюби и предаде Себе Си за всички нас.
Всички в Църквата са ученици на Едничкия Велик Учител, Пастиря на овците – Господ Иисус Христос. Отците и учителите на Църквата са такива само по благодат, дарена им от Едничкия Бог Отец и от Едничкия Учител – Неговия Единороден Син Иисус Христос. По времето на Литургията всички членове на Църквата приемат Тялото и Кръвта Христови и са абсолютно равноправни, независимо дали са папи, патриарси, архиепископи, свещеници, дякони, монаси или християни.
Христос е причастил с Тялото и Кръвта Си дори Юда – Своя предател, понеже дойде да спаси всички, а мнозина духовници лишават от причастие християни и деца само защото не е постен период или поради някоя още по-идиотска причина. Те си въобразяват, че само те са Църквата, а християните са някакви си сателити, клиенти, спонсори, но не и равноправни членове на тялото Христово.
Боже, опази ни от тази клерикалистка горделивост и ни научи на непостижимото Си смирение в Христовия кръст. Хляба наш насъщен – Тялото Христово – дай нам днес!
В протестантизма понятието Църква е твърде относително главно поради факта, че повечето протестанти смятат, че на тяхните Господни вечери те не приемат Тялото и Кръвта Христови, а само техните символи – обикновени хляб и вино, а адвентистите от седмия ден дори вместо вино употребяват гроздов сок. Тъй наречените пък свидетели на Йехова се гнусят дори от понятието Църква като сатанинско и си въобразяват, че са единствената Божия организация на Земята.
Изкупителната Христова жертва на кръста за всички хора най-пълно се проявява в Православната Църква, в която всички приемат тялото и кръвта Христови. В Католическата Църква и днес само клириците приемат тялото и кръвта Христови, макар отскоро и на миряните, които пожелаят, да се дава и кръвта Христова.
Протестантите също се лишават от вечния живот, отричайки жертвата – Тялото и Кръвта Христови в Литургията. Символическото им тълкуване на Христовата заповед – "Това е Моето Тяло… Това е Моята Кръв, Която за вас и за мнозина се пролива за прошка на греховете…Това правете за Мой спомен" – превръща цялата им вяра само в символическа теория, лишена от Самата Разпната Любов и ги уподобява на юдеите, които избягали от Христос, когато им казал, че за да имат вечен живот, трябва да ядат плътта Му и да пият от кръвта Му. Те горделиво смятат, че се придържат само о словото Божие, а изобщо не вярват на Христа и не приемат Самото Му Тяло и самата Му кръв, т.е. Самия Него. А ние имаме жертвеник, от който нямат право да ядат както древните, така и сегашните лъжебратя, които с неверието си в тялото и кръвта Христови се лишават от Христа – Вечния Живот!
Като става на въпрос за Причастие, някой може ли да ми обясни, Иисус христос казвал ли е да постим, изповядваме и други такива преди да правим това за Негов спомен? И казал ли е колко често да го правим за Негов спомен?