Благословен двоен юбилей на Видинския митрополит
от
· Ангел Петков
·
10/11/2007
.jpg)
На 2 август т.г. Негово Високпреосвещенство Видинският митрополит Дометиан навърши двадесет години митрополитско служение, а на 11 ноември празнува 75-тата си годишнина.
Роден е в китното смолянско село Хасовица в свещеническо семейство – о. Василий и Руска Топозлиеви. Израснал в християнска среда, завършва с отличие Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски” и Духовната академия в София. Възпитан е в православната вяра от блаженопочиналия патриарх Кирил и Старозагорския митрополит Панкратий – негов духовен старец. От 14 януари 1959 г. тогавашният Димитър Топозлиев е постриган в Мъглишката света обител с името Дометиан.
Преминава всички йерархически степени – бил е протосингел на Старозагорска, по-късно – и на Великотърновска и на Софийска (1969 г.) епархии. Продължава образованието си в Англия като стипендиант на БПЦ. На 15 декември 1974 г. е хиротонисан за Знеполски епископ – по това време изпълнява длъжността Главен секретар на Светия синод при първосветителското служение на Българския патриарх Максим.
В продължение на 4 години дядо Дометиан управлява и задграничната Американска епархия на БПЦ. След завръщането си от САЩ през 1983 г. е назначен за първи викариен епископ на Софийския митрополит и Български патриарх Максим – до избирането му за Видински митрополит на 2 август 1987 г.
На многая лета, владико!
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Коментари
коментара
Етикети: видинвидинскавидинскивладикадометиандометиянепархияепископкатедрамитрополитправославиеХристиянствоцърковните
Може да харесате още...
Защо не съм…?
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!
Защо не съм и аз поет,
като Сапунова трети!
Че запял бих, че възпял бих
на владиката конете!
Но защо не съм Владикин,
да напиша чудна драма –
за жабите, за мишките,
и боят им с цар Радана?
Защо не съм и Войников,
плодовит, прочут списател,
да съставя и молитви
на нашия цар създател?
Защо не съм и Пърличев,
да преведа Илиада;
но с такъв превод, за който
и лобут да ми се пада?
Но защо не съм Славейков,
да заплача, да запея:
„Не пей ми се, не смей ми се,
от днес вече ще да блея“?
Но защо не съм и Вазов,
„вярата“ си да възпея:
че ще стане вълк овцата,
а певците като нея?!
Христо Ботьов
Предполагам автора е чувал и знае за всички онези негативи, в общ и личен план, с които визираните митропорлити са ощетили БПЦ? В този контекст патетичните похвали едвали са уместни!
Това не означава, че БПЦ не е имала архиерей за похвала, но различни от горепоменатите.