Българите смятат, че нямало смисъл да бъдат добри
Източник: Actualno.com Българите смятат, че няма смисъл в това да бъдат добри. Това каза социологът Кольо Колев на кръгла маса на тема "Къде изчезна човещината?", която се проведе днес в София, предава агенция Фокус. Според него в българското общество се наблюдава силен разпад на идеологията. Той каза още, че обществото ни има липса на контрол на човещината.
Според директора на сдружение "Институт за социална интеграция" Ивелин Николов проблемът за липсата на човещина в българското общество не се крие в липсата на идеология, нито в липсата на контрол.
Според него причината за разрастването на проблема "добро-зло" е изцяло на човешко и емоционално ниво, на нивото на удовлетворяване на човешките потребности.
"Големият проблем в българското общество е, че образът на успелия е образът на гадния ", коментира Николов. По думите му в страната не се дава пример за добър и успял човек.
Ето защо според него трябва да се популяризират точно такива хора. От своя страна журналистът Бойко Василев подкрепи Николов, като каза, че трябва да се насърчава именно доброто публично поведение.
Според психологът Христо Монов медиите са основен фактор за личностното развитие на подрастващите.
Той бе категоричен, че средствата за масова информация формират по-силно ценностната система в сравнение с обществото, семейството или училището. Ето защо според психолога медиите трябва да осъзнаят своята отговорност.
Ваня Нушева от асоциация "Прозрачност без граници" заяви, че след 1989г свободата на избора, свободата да избереш какъв да бъдеш и как да постъпваш са станали водещи ценности в нашето общество.
По думите й в периода на преход в България са рухнали много социални механизми за контрол, а не са създадени нови такива. Според Нушева единствено семейството продължава да предава определени ценностни системи на подрастващите.
От своя страна теологът Константин Нушев заяви, че не бива да се оправдаваме с прехода, по думите му членството на България в ЕС е сложило края на този преход и оттук нататък обществото ни трябва да загърби бабаищината и тарикатлъщината си.
Въпреки всичко теологът изрази убеденост, че човещината е дълбоко във всеки един отнас, но този етап, като че ли тя била засенчена от по-повърхности модели на поведението.
Теологът каза още, че дехуманизацията на българското общество се изразява в безразличие към хората около нас. Нушев бе категоричен, че българите са неспособни да намерят баланса между трите принципа – свобода, справедливост и солидарност.
В дискусията взеха участие над 30 юристи, социолози, политолози, журналисти, психолози и представители на Неправителствени организации.
Кръглата маса е в рамките на гражданска кампания, насочваща вниманието на българското общество към непопулярния в последните години въпрос за изграждането на човешката ценностна система като основен приоритет на нашето съвремие.
Според него причината за разрастването на проблема "добро-зло" е изцяло на човешко и емоционално ниво, на нивото на удовлетворяване на човешките потребности.
"Големият проблем в българското общество е, че образът на успелия е образът на гадния ", коментира Николов. По думите му в страната не се дава пример за добър и успял човек.
Ето защо според него трябва да се популяризират точно такива хора. От своя страна журналистът Бойко Василев подкрепи Николов, като каза, че трябва да се насърчава именно доброто публично поведение.
Според психологът Христо Монов медиите са основен фактор за личностното развитие на подрастващите.
Той бе категоричен, че средствата за масова информация формират по-силно ценностната система в сравнение с обществото, семейството или училището. Ето защо според психолога медиите трябва да осъзнаят своята отговорност.
Ваня Нушева от асоциация "Прозрачност без граници" заяви, че след 1989г свободата на избора, свободата да избереш какъв да бъдеш и как да постъпваш са станали водещи ценности в нашето общество.
По думите й в периода на преход в България са рухнали много социални механизми за контрол, а не са създадени нови такива. Според Нушева единствено семейството продължава да предава определени ценностни системи на подрастващите.
От своя страна теологът Константин Нушев заяви, че не бива да се оправдаваме с прехода, по думите му членството на България в ЕС е сложило края на този преход и оттук нататък обществото ни трябва да загърби бабаищината и тарикатлъщината си.
Въпреки всичко теологът изрази убеденост, че човещината е дълбоко във всеки един отнас, но този етап, като че ли тя била засенчена от по-повърхности модели на поведението.
Теологът каза още, че дехуманизацията на българското общество се изразява в безразличие към хората около нас. Нушев бе категоричен, че българите са неспособни да намерят баланса между трите принципа – свобода, справедливост и солидарност.
В дискусията взеха участие над 30 юристи, социолози, политолози, журналисти, психолози и представители на Неправителствени организации.
Кръглата маса е в рамките на гражданска кампания, насочваща вниманието на българското общество към непопулярния в последните години въпрос за изграждането на човешката ценностна система като основен приоритет на нашето съвремие.
Следвайте ни
Цитирам:“Нушев бе категоричен, че българите са неспособни да намерят баланса между трите принципа – свобода, справедливост и солидарност.“
За какъв баланс става дума, като тези принципи изобщо не съществвуват! След като единственият Господ в годините „на демокрация, и пост демокрацията“ са парите – особено в чужда валута!
Както казва един от форумците: мафията си има държава, а държавата – мафия! Ценностнатта система, създавана с векове в българското семейство е разрушена, защото то не съществува. Старата връзка между люде и религия също е нарушена и то не от вчера, а и от днес (примери много за съжаление), независимо от старанията на много честни пастири. Основните стожери на властта – законодателство, съд, полиция, армия, са корумпирани и обвързани със забогатяващата нова класа, която не се спира пред нищо (кражби, мародерства, дори и убийства) за осъществяване на своите интереси!
За каква свобода, справедливост и солидарност да говорим тогава! Българският избирател доказва своята гражданска позиция и апатичност в последните избори за Европарламент, защото „отникъде взорът надежда не види!“