Българският патриарх Максим на 93 години

Предстоятелят на БПЦ днес отбеляза 93 годишнината си с отбрани гости в Троянската света обител "Успение на Пресвета Богородица". Екипът на Православие БГ желае крепко здраве на дядо Максим.
По повод рождения ден на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим бе присъдено почетното звание Доктор хонорис кауза на Специализираното висше училище по библиотекознание и информационни технологии. Това почетно звание се присъжда на Българския патриарх за неговите заслуги към народ и Църква, към науката и висшето образование. Председателят на Народното събрание Георги Пирински изпрати поздравителен адрес до Негово Светейшество Максим, Патриарх Български и Митрополит Софийски, а Министърът на културата проф. Стефан Данаилов изпрати цветя на главата на Българската православна църква с пожелания за здраве и дълголетие.

Българският патриарх и Софийски митрополит Максим е роден на 29 октомври 1914 година. Светското му име е Марин Найденов Минков. Той е роден в село Орешак, Троянско. От 1929 до 1935 г. учи в Софийската Духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма "Успение Богородично" в Русе. От есента на 1938 г. до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет "Св. Климент Охридски", като през ваканциите е певец, библиотекар и проповедник в Троянската света обител. На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески подстрижение с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария "Св. Йоан Рилски" е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския Митрополит Паисий. След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години – от 1942 г. до лятото на 1947 г. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир "Успение Богородично" о. Максим е ръкоположен в йеромонашески чин от Врачанския Митрополит Паисий. На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил. От 1 септември 1947 г. до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св. Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на БПЦ (от 1957 до 1960 г.). Хиротонисан е в епископски сан с титлата "Браницки" на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил, митрополит Максим е наместник-председател на Св. Синод от 13 март до 4 юли 1971 г. На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София провъзгласява митрополит Максим за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит.