ВМРО: Унищожава се уникална средновековна църква
На територията на село Ослен Криводол, общ. Мездра се намира уникален архитектурен паметник от XVI век. Това е средновековната църква "Св. Николай". Намира се в местноста "Гробището" на 1,5 км. северо-западно от селото и е обявена за паметник на културата в ДВ бр.91/1979 г. Църквата е полуразрушена заради свлачище.
Малкото останали стенописи удивляват със свежестта на цветовете и майсторската си изработка, но за съжаление са почти унищожени от природните стихии и вандалското отношение на случайни посетители. Лицата на светците са нарочно изчегъртани и унищожени от войнстващи атеисти, а по рисунките вандали са оставили автографите си. Могат да се видят драсканици с пирон, правени още през 1906 година, но най-ужасяващ е огромен надпис, голям почти колкото иконата, издълбан с пирон на 20.09.2003 година. Тъй като вследствие на срутване почти не е останало нищо от покрива, иконите са обливани от дъжд и затрупвани със сняг. Всеки момент ще се откъснат и паднат парчета от каменната зидария. Положението е толкова трагично, че ако не се вземат спешни мерки, този изключителен паметник на културата и храм на православната вяра ще бъде унищожен и загубен напълно.
.jpg)
Това са фактите.
А къде сме ние, гражданите, твърдящи, че историята на България носи своя – наш – емоционален и значим заряд? Къде сме, че не сме показали на децата си как въпреки трудностите едни вярващи в българското хора преди повече от 400 години са построили своя храм? Храм на вярата, на православната вяра в една държава, която към онзи момент е била заличена от картата на света. А сега? Сега България е факт, факт е и като част от големия Европейски съюз. А ние къде сме?
Руините носят своята част от историята, своето очарование и своята вяра; вярата и сега е там, потънала в бурени, но е там и ни чака. Чака ни да отидем до нея, да я видим, да й се възхитим и да й помогнем. А ние трябва да й помогнем. Защото днес търсим своето бъдеще, а какво правим с миналото си?Не е ли редно да съхраним миналото, за да можем спокойно да погледнем в бъдещето си?
Ще погледнете на това и ще се изсмеете. Сега сме в икономическа криза, хората нямат работа, няма средства. Така е, всички сме свидетели на това. Но вярата ни също е в криза, а то е по-страшното, по-пагубното. България е исторически ценна, нека се опитаме да съхраним и тази частичка история и вяра, колкото можем, за да продължим делото на дедите си и да се съхраним ние самите!
Не е чак толкова много и толкова трудно, нека поне открием руините, да махнем бурените от тях. С подръчни средства и с много желание! Да започнем ние, а може би после ще се намеси и държавата със своите институции. Нека започнем от нещо, за да не изпитваме тревогата, че отиваме към нищото в душите си.
Материалът е подготвен от Галя Георгиева, член на ВМРО и Дамски клуб «Вратица». До момента тя е изпратила писма с призив за подкрепа до Министерството на културата и Общинският съвет в Мездра, чиито отговор чака.
Представители на ВМРО-БНД от Мездра и Враца, Младежката организация, Дамски клуб „Вратица” и Клуб „Родолюбие” ще организират почистване на района около църквата. Областния комитет на войводите ще проведе срещи с кмета на община Мездра, с представители на Регионалния исторически музей, на които ще се обсъдят възможните мерки за спасяването на паметника. (Снимки: К. Йовчев)
Помня, че преди 30-на години в сп. „Изкуство“ се появи кратък материал за тази църква, в който се споменаваше за същото свлачище. Никой не се погрижи оттогава досега за нея – нито НИПКИ, нито БПЦ, нито селяните. Ако се съди по стила на живопис с тези епископски полиставриони, вероятно тя е рисувана от школата на преп. Пимен Зографски в края на ХVІ или началото на ХVІІ век. Жалко!
.
Почина вдовицата на Оливие Месиан –
http://archiman.livejournal.com/
Не спете, а протестирайте:
http://www.novinar.net/news/biurokrati-sabariat-priiuta-na-otetc-ivan-_MzI3Mjs2MA==.html
Не знам как ВМРО – Въртрешна македонска революционна организация – съчетава идеята на мистичната конспирация и нехристиянски ритуали по заклеването на членовете й и идеята за Революцията с ортодоксалността на православието, каквото го познаваме от учението на Църквата и от данните на историята. Потресаващото не е разрухата на материалните форми на култа, а факта, че кадрите на БПЦ чакат от светски организации, от историята, от художественото творчество и от държавата да им вършат работата на основата на зарибяването за общонационално дело, на което трябва да се отдадеш и да станеш курбан, каквато е била мотивировката на зарибяването на българите чрез образците на културологията и експалоатацията на мистичната им метафизика, насочена към любов на абстрактната Родина, представена от земята, природата и материалния ресурс на нацията, с който зарибителите на основа на Революцията и общото дело разполагат неограничено. И това не е разработка на комунистите.
http://geom-bg.com/?p=28966
Французские католические иерархи подверглись резкой критике со стороны Братства св. Пия Х за участие в масонских мероприятиях
http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=77774
Дон Кихоте,
Честно казано много дразниш с масонската тема. От какво се бои Църквата и християнството? В едно радиопредаване се изказа и притеснение за националната идентичност на българите. От какво ви е страх? Ако представителите на православието и на нацията са по-добре подготвени в познавателно, морално-волево и физическо отношение за какви притеснения може да иде реч? Виж ако подготовката на православните и на националистите следва принципите на мистичната конспирация, където няма реализация на основата на ценза, моралните качества и физическите дадености, а на мистичното посвещение, ако Църквата и националистите зарибяват на основата на идеята на общо дело, експлоатирайки мистичната метафизика и култ към епоса и героя на бруталната физическа саморазправа, тогава можеш да се притесняваш ако конкурента ти е по-честен, по -ангажиран към съдбата на човека и ако разпознава исторически сложилите се в цивилизацията понятия за справедливост и достойно възнаграждение на труда. Това е!
Без да искам да обиждам никого и да злословя в момента ме вълнува проблема дали БПЦ пази духа и учението на православието, или се опитва да запази културните параметри на една отминала епоха, като не се съобразява с историческите промени, наложени в България през модерността. Ако се пазеше духа и нормите на православието, това означава искрено човеколюбие, откритост, финансиране на хора, които с творчеството си могат да работят за вярата, издирване на Божиите угодници и надарени хора и опити за тяхното вцърковяване и развиване на социална, здравна и образователна дейност, каквато е била дейността на Екзархията особено в териториите извън държавата. Това не става, а свещенството е една наследствена професия, където с връзки с висшестоящия клир и исторчески наложено от миналото уважение към „Божия служител“ се изкарват добри пари от треби и ритуали. Същевременно ноухауто на православието се изнася от хора, в чиято подготовка и израстване БПЦ не е положила никакво усилие и от чужденци.
Ако ВМРО беше национална организация, издържана от родолюбиви българи, то нейните лидери щяха да се занимават да спорят със световни професори и учени по гръкоримска цивилизация, защото данните от историята, а не фалшификатите след 1878 година на официално „академично“ ниво у нас показват, че проблемът на българите е запазването на вярата и идентичността на нацията чрез борба за самостоятелна Църква и създаване на българско училище – нещо, срещу което турците не са възразявали, нито са пречили, а проблемите са идвали от елинистите и от римокатолиците, които държат фундаментите на световното образование и култура. Но по-лесно е да правиш манифестации срещу сектите, да създаваш отреди за физическо „наказание“ както ВМРО нарича убийствата над българи и да участваш в мистични конспирации с бившите ченгета, отколкото водачът на ВМРО, историкът Кракачанов да надмине в класата им световните специалисти по гръкоримска цивилизация и култура.
На изток и в частност в България непрекъснато се бърка въпросът за сигурността, с въпроса за ценността; дори се приема някак изначално, метафизично, че двете неща непременно съвпадат, което е разбираемо за комунитарно-патриархални общества. Колективизмът отъждествява сигурността с истинността на нещо, например ценността на човека със сигурността на обществото, имайки за цел намаляване риска и увеличаване общностната значимост, чрез достигането на някакво утопично състояние на хармония, подчинявайки под един мироглед всеки поотделно. В стремежа си да овладее риска на непрекъснатата несигурност в живота чрез общо изравняване в мисленето, колективното съзнание създава точно обратното, още по-голям риск; чрез успокоението в „общностното“ мислене и поведение човек става най-големия индивидуалист, отсъства задължителната самооценка, страх и несигурност на всеки поотделно, на екзистенциален поглед върху себе си.
Колективът обаче не иска да допуска каквито и да е своеволия в мисленето и действията, не бива нито за секунда да разполагаш със себе си, всичко трябва да е ясно пред колектива. Мисленето съобразно принципа на емержентност, ведно с абстракцията на над-колективната реалност, заплашва, държи сметка, обвинява, за да поддържа по изкуствен начин това, което изисква усилия, борби, напрежения, несъгласия, а именно единността, общонстта схващана динамично, като непрекъснат опит за баланси между обществените напрежения. Това, че сме „единни“ стои само за себе си, поддържано от релгиозното мислене, което иска преди всичко да минимазира риска от разпад на общността, постигайки точно обратното, чрез тази квази-общностна реалност. Най-големият индивидуализъм се проявява в най-силно социализирани, „общностно сплотени“ общества. Вместо да приеме и овладее неотстранимия риск на действията пооделно, в близка или далечна перспектива, комунитарно-религиозното мислене иска да ги отстрани изобщо.
Индивидуализъм в чист вид не може да съществува, той се представя за реалност сама по себе си точно от размитото и абстрактно колективно мислене. Колективизмът обаче, съсредоточава погледа си върху близките, непосредствени последици от дадена „индивидуална“ постъпка, и така отрича възможността за каквото и да е творческо/лично отношение към действителността. За него е много важно да поддържа, чрез митове и легенди, че заварената действителност е най-добрата и тя не само, че не търпи промени, но и единствената задача на всеки е да я поддържа така както я е заварил. Първа и последна задача е възхвалата на предзададените реалности на църквата, нацията, културата и т.н., тези неща не се изграждат, за тях се пеят песни, пишат се стихотворения, леят се сълзи, коленичи се смирено. Изравненото мислене предпочита сто пъти посредствена сигурност, от качествена нестабилност и напрегната активност на актуалната оценка.
Съгласен съм с идеята за почистване и ще бъде радост за мен.Не съм съгласен с манипулирането от червени организаций,с убиването на всичко истински духовно и целенасочено зомбиране,уж в интерес на България.Членове на ВМРО смирете се и не служете на комунистите.Лъжат ви и използват родолюбието ви в неБЪЛГАРСКИ интерес.Пример е голямата манипулация за членството на Турция в ЕС.Това което ще стсне,ще стане и никой няма да пита заспали патки като нас.Пази Боже България и молете се да не бъдете манипулирани Крушата не пада по далеч от дървото.