В София обявиха старта на мащабна дарителска кампания за Желязната църква
На 1 септември т. г. в София фондация „Български православен храм Св. Стефан" обяви началото на мащабна дарителска кампания под надслов „Да съхраним българската църква „Св. Стефан” в Цариград”.
Кампанията цели да набере средства за цялостното възстановяване на иконостаса и олтара на българския православен храм на брега на Златния рог в Истанбул. Реставрацията включва полагането на нов златен варак, прецизна реконструкция на повредени сегменти от иконостаса и цялостно обновяване на олтара на църковния комплекс.
Жени Лазарова от фондацията сподели „Длъжни сме да запазим и поддържаме за бъдещите поколения този безценен исторически паметник, за да съхраним частица от световното културно наследство и важен символ на българщината.”, като подчерта, че иконостасът не е реставриран от освещаването на храма през 1898 г. (вече 113 г.).
Проектът ще бъде осъществен от турски специалисти в областта на реставрацията на исторически паметници, а от страна на българската държава ще присъства специалист в областта. За качествената и трайна реконструкция, благодарение на която Желязната църква ще може да посреща християни от цял свят, ще бъдат използвани най-добрите материали и опит в областта. Според първоначална оценка на специалистите, сумата, необходима за осъществяване на всички етапи по реставрацията на иконостаса и олтара, възлиза на 75 000 евро.
За набирането на необходимите средства фондацията разчита на широка обществена подкрепа и добрата воля за дарение на всички граждани, институции и фирми. Затова днес фондация „Български православен храм Св. Стефан в Цариград” стартира тримесечна национална дарителска DMS кампания за набиране на средства за реставрация на иконостаса. Средства ще се набират с дартелски SMS на номер 17 777 с текст DMS SVSTEFAN.
Г-жа Лазарова се обърна към българските медии, като ги призова да подпомогнат инициативата, като популяризират дарителската кампания: „Българската църква „Свети Стефан” е единствената желязна църква в източноправославния свят. Необходима е спешната ни намеса, за да съхраним този уникален исторически паметник, където през 1860 г. се полага началото на църковно-народните борби за свобода и независима българска църква. Без вашата незаменима помощ, кампанията не би имала желания резултат.”
Елица Баракова, изпълнителен директор на Фондация „Помощ за благотворителността в България” коментира, че кампанията за реставрацията на иконостаса и олтара на църквата „Свети Стефан” в Истанбул съвпада с идеалния образ за благотворителна кампания. „Мисията на фондацията ни е да подкрепя национални каузи, които променят живота на хората и популяризират значими национални въпроси”, заяви тя.
Архитект Васил Китов, методически ръководител и консултант на проекта от страна на българската държава, подчерта, че църквата „Свети Стефан” е обявена за най-красивата църква измежду всичките около 90 църкви в Истанбул и е част от турския регистър на паметници на културата от национално значение. Иконостасът на храма е изключително ценен, изящен, пластичен и декоративен, но е в много тежко състояние. Реставрацията на олтара, най-важното място в християнския храм, изисква подробна експертиза, изготвяне на художествен проект, съгласуване с турските органи за опазване на културното наследство и прецизна работа. За целта той ще замине за Истанбул, за да направи детайлна експертна оценка на място и да съдейства за старта на реставрационните дейности.
Църковният комплекс "Свети Стефан" в Истанбул е свято място за християнската вяра и за всеки българин. Инициативата за запазване на този ценен исторически паметник – символ на българщината се очаква да приключи след 8 месеца, когато храмът „Свети Стефан” ще отвори врати отново, за да посрещне християнските поклонници за Великденска Света литургия.
***
По инициатива на Екзарх Йосиф I започнал строеж на нов храм, чиито основен камък бил положен на 27 април 1892 г. Понеже мястото било насип, архитектът Ховсеп Азнавур предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 г. Възникнал малък проблем около формата на иконостаса, понеже бил изработен по католически образец. Изпратили в Москва главния секретар на Екзархията Атанас Шопов и архитекта Азнавур, за да преговарят по изработката на нов иконостас в източноправославен стил. Планът на иконостаса бил изработен от Ховсеп Азнавур, а прегледан и одобрен от проф. Покровски от Духовната академия в Санкт Петербург и от архитекта Котев от С. Петербургската академия на изкуствата За направата му бил сключен договор с московския придворен фабрикант Николай Алексиевич Ахапкин. Иконостасът, без иконите, щял да струва 20 000 рубли. Изписването на иконите било възложено на московския живописец-передвижник Клавдий Лебедев, като те щели да бъдат копия на известни икони на знаменити руски живописци. В края на октомври 1897 г. Н. А. Ахапкин бил готов с изработването на иконостаса. Тържественото освещаване на новата църква „Св. Стефан”, наричана още Желязната църква, било извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 г.
Фондация “Български православен храм „Св. Стефан’ в Цариград” е учредена през 2005 г. с цел да съхранява историческото, културното и църковното наследство, като подпомага и поддържа българския православен храм “Св. Стефан” в Истанбул, Турция. Фондацията финансира програми за реконструкция, запазване и модернизиране, поема разходи на храма, свързани с дейността, издръжката, поддържането и популяризирането му. През 2005 г. започва национална дарителска кампания за окончателното възстановяване на “Български православен храм „Св. Стефан” в Цариград”. През юли 2007 г. Фондацията получава статуетка и грамота за “Най-много набрани средства” на официалната церемония в Гранд-хотел „София” за наградите “Заедно”, връчени от Фондация “Работилница за граждански инициативи”.
Следвайте ни
— А бес есть?
— Как нет беса? Один направляет на добро, другой соблазняет на плохое.
— А ты кому подчиняешься?
— Ангелу, а ты кому?
— Я ни тому, ни другому не подчиняюсь.
http://krotov.info/history/20/iz_istori/osipova_002.htm
Не мога да разбера св.Стефан в Цариград като исторически паметник ли се реставрира или като действащ православен храм. В България има един пиетет към историческото, което се мисли като основен момент на националната идентичност, особено култа към героите и дейците от Възраждането, който култ към историческото, който е с религиозни измерения е бетониран философски от учението на историческия материализъм, религиозна догма на комунистите. Така например комунистите не разрушаваха храмове през своето управление, а ги превръщаха в музеи на революционното движение, обекти на проучвания върху изкуството, средища за съхранение на националното чувство, доколкото интернационалният комунизъм позволява националното. Хората, които вярваха през комунизма обаче бяха подлагани на жестоки и интегрални репресии и така вярата отслабна, а в постройката на храма влизаха и влизат лица които са пълни профани и нищо не разбират от вяра. Тази обстановка продължава и сега, като за материя се дават луди пари
Целта на християнството е спасението на душата на човека, заради което Христос е основал Църквата. С оглед историческото развитие на света днешната мисия на Църквата освен върху традицията на тайнството и ритуала следва да бъде базирана и върху грамотността на религиозния деец и неговата духовна връзка с Бога.Св.Ириней Лионски казва, че славата на Бога това е живеещият човек. в този смисъл инвестицията на религията следва да бъде насочена към знанието и изграждането на понятие за свещеност, богопочитание и респект към духовното. Това става след много работа в областта на грамотността, културата, знанието, възпитанието и одухотворяването на човека – тук се искат огромни ресурси, защото виждащите очи на човека създават свещеното пространство на постройки и материални форми на култа, а не материята сама по себе си. Затова работата пред БПЦ, ако е заинтересована от спасението на душите на българите и от въздаването на слава на Бога, ако вярва в Него е огромна и много тежка – но има мързел
От генетичните проучвания се доказа, че българите са славяни и антични хора. Това сме го доказали още преди 16 години в книгата си Именника на българските князе, публикувана за първи път на свободен достъп в интернет в портала православие.бг. Макара и да живея в мизерия съм доволен, че моите текстови проучвания се потвърдиха с данните на точните науки. Този факт показва колко силна, надеждна и полезна за хората може да бъде обективната и честна текстова интерпретация и как точна наука и хуманитаристика могат да работят заедно. А БПЦ само усвоява без да дава и няма никакво разбиране за отношението между религия и наука, за да строи полезен перспективен познавателен мост на бъдещето на нацията. Мистика и ритуал ООД и никакво познание от класата на светските ни специалисти. Паразитна организация ли е БПЦ, като се имат предвид светските алтернативи и връзката на хора с Бога, които не са в йерахията и къде е боговдъхновеността на БПЦ?
http://forum.tisitova.com/viewtopic.php?f=27&t=259