В столичния храм „Св. София“ бе отслужено опелото на Главиницкия епископ Йоан
Снимка: Ангел Карадаков, Българска патриаршия
На 22 февруари, след продължило боледуване, почина Главиницкият епископ Йоан. Днес в столичния храм „Св. София“ бе отслужено неговото опело от Неврокопския митрополит Серафим в съслужение с членове на Св. Синод и други архиереи и духовници на БПЦ. Негово Светейшество патриарх Неофит е взел молитвено участие в заупокойната служба, съобщава официалният патриаршески сайт.
Слово в памет на покойния епископ Йоан произнесе Тивериополският епископ Тихон. В него той каза:
„Бях в четвърти клас в семинарията, когато дядо Йоан дойде с един доста силен клас. Още от тогава си личеше, че той не е като нас буен младеж, а един дълбоко вярващ и дълбоко смирен човек. Няма да ми се обиждат моите събратя архиереи, но измежду нас той беше и остана най-скромният. Неговият баща се беше погрижил, щото неговите деца да бъдат възпитани в тези добродетели. Той е едно от доказателствата, че много е важно и много е съществено действително още от семейството да обръщаме внимание на децата си как ги възпитаваме и какъв път ще им отворим в бъдещето. Дядо Йоан беше духовен син на епископ Герасим, който беше по онова време наш учител, възпитател и ефимерий и докато беше жив дядо Герасим винаги наставляваше дядо Йоан и което е по-важното – дядо Йоан винаги следваше наставленията на дядо Герасим.
Бог беше определил тъй щото да го запази от бурните години, когато чрез разкола се опитваха да разделят и унищожат църквата ни. Той беше по това време специализант в Германия и по наш общ съвет тогава продължи по-дълго време тази специализация. Така че му беше спестено изкушението да бъде грабнат от онези сили, които искаха това – този разкол. Неговият духовен брат блаженопочиналият Варненски и Великопреславски митрополит Кирил настоя в онези времена дядо Йоан да бъде негов викарий. Не толкова може би защото имаше нужда от викарий, колкото искаше да награди неговото благочестие, неговата всеотдайност към Бога и към църквата ни. Защото аз съм свидетел как дядо Йоан всяка Божа седмица, всяка събота и неделя взимаше своят недотам нов куфар и тръгваше от Фрайбруг, Германия на 200, 300, 400 км да пътува някъде, за да служи в някоя българска енория. Там той лично насади усещането у нашите християни, че е необходимо да имат духовна връзка със своя пастир чрез изповедта.
Няма какво да ви убеждавам, че ние малко мъчно ходим с голямо желание и трепет на изповед. Но той беше направил така, че хората го чакаха, за да отидат при него да се изповядат и да чуят блага дума от него. Проповедите му бяха винаги умерени, леки, вдъхновяващи. Може би неговата прекалена скромност го остави да бъде използван само, бих казал, като ефимерий в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и след като почина Варненският и Великопреславски митрополит Кирил той от викариен епископ беше приведен към епископ на разположение. По негово желание отиде в Рилската св. обител, където беше до последно.
Скъпи братя и сестри,
Лично аз, сега в момента, много осъждам себе си, че пропуснах толкова време да поддържам връзката с него. Сигурно и много от вас ще изпитат същото. Затова нека в негова памет да бъдем по-постоянни в желанието си да се се свързваме един с друг, а не когато дойде това време да казваме: „Ех, защо аз не направих повече? Защо не му се обаждах? Защо не взимах неговото благословение?“.
Нека не се забравяме един друг! Нека не живеем разделено! Нека поддържаме връзка един с друг, защото по този начин укрепваме църковния дух – Духа на Господа Иисуса Христа в нашата църква. Дядо Йоан, Бог да те прости! Бог със сигурност те очаква в Неговите селения. А твоята памет ще бъде вечна в сърцата на всички нас. Бог да го прости!“.
Източник: www.bg-patriarshia.bg
