Дни в памет на архиепископ Серафим (Соболев)
От 1 до 4 декември тази година в Подворието на Руската Православна Църква в София ще се проведат дни в памет на архиепископ Серафим (Соболев). Събитието е посветено на 130-ата годишнина от рождението на светителя и се провежда с благословията на Светия Патриарх на Москва и Цяла Русия Кирил.
В празничните мероприятия ще вземат участие Негово Високопреосвещенство архиепископ Костромски и Галически Алексий.
В празничната програма са включени:
1 декември (четвъртък): 9:00 ч. Божествена литургия (денят на рождението на архиепископ Серафим (Соболев).
Място: Подворие на Руската Православна Църква в София – Руската църква.
2 декември (петък): 18:00 ч. Среща-разговор с Видинския Митрополит Дометиан за участието му в тържествата по случай 65-годишнината на Патриарха на Москва и Цяла Русия Кирил.
Място: Киносалон на Руския културно-информационен център.
(ул. Шипка 34)
3 декември (събота): 16:00 ч. Презентация на книгата „Жизнеописание архиепископа Серафима (Соболева)”.
Място: конферентна зала на Дома на Москва в София.
(ул. Раковски 92)
4 декември (неделя): 13:00 ч. Тържествен акт, посветен на закриването на Дните в памет на архиепископ Серафим (Соболев) – Голяма зала.
Концерт на хора на духовенството на Софийската митрополия под диригентството на протойерей Кирил Попов – Голямата зала.
Тържествен прием – Мраморна зала.
Място: Руския културно-информационен център (ул. Шипка 34)
От май 1921 г. до деня на своето престояние (смърт) на 26 февруари 1950 г. архиепископ Серафим (Соболев) е настоятел на Руския храм „Свети Николай Мирликийски” в София. Владиката е известен като богослов, радетел и защитник на чистотата на православната вяра. Архипастирът е почитан отдавна като подвижник на благочестието, а името му е причислено към светците на Руската задгранична църква.
Владика Серафим е погребан в криптата на Руската църква в София.
Подкрепете православните книги
20
Много интересна статия за конфликта на архиепископ Серафим с Българската църква –
http://www.sedmitza.ru/text/2641816.html
Всеки, който се е занимавал документално с историята на религията в България през миналите десетилетия знае, че руснаците и русофилите в България бяха толерирани от комунистите по линия на дружба със СССР и славянството, докато завършилите в Европа, националистите и независимите български духовници бяха репресирани и отлъчени от обществена комуникация. Оттам идва запазването на старостилието с архимандритите Серафим (Алексиев) и Сергий(Язаджиев), които първоначално са били към Руската църква в България. Не искам да оспорвам светостта на владиката Серафим, пред чийто саркофаг съм се кланял, но искам от историческа гледна точка да се знае, че имаме български светци и мъченици от комунизма, които следва да бъдат реабилитирани и да им се знаят лобните места за поклонение. А съдейки от политиката руснаците ще искат канонизация на жертвите на комунизма в България от страна на БПЦ.
http://www.bg-history.info/5434/Niakoi-vuzmozhni-predpostvaki-za-razbiraneto-na-bulgarskata-istoriia.html
Още не е дошъл удобният политически момент за канонизацията на жертвите на комунизма. Както личи, БПЦ е изключително политическа структура, чудно ми е на кой Бог служи? То ние да сме тактични и смирени, ама като гледам какво става и няма смисъл да говорим, който може да мисли, ще мисли, който не може, ще разправя, че трябва да се смиряваме и да бъдем послушни на „майката Църква“ и бащата на лъжата.
Винаги съм поддържал, че следва да се спасяваме въпреки БПЦ, без да я хуля, просто знам някои факти от битието й през изминалите периоди и знам, че политиката у нас има измерения на религия, според проф.Тончо Жечев за състоянието на религиозния въпрос у нас след борбите за Екзархията. Не вярвам БПЦ да е сатанинска структура, но има много неща, които не отговарят на известните ми определения за Църква. Най-големия проблем пред БПЦ, а и пред българите това е проява на благодарност и признателност, особено за слова и дела извършени и изречени от хора в нужда Ако искаме да видим християнството следва да познаваме БПЦ за справка, но да търсим божественото сред хората, защото има много българи, които са добри и които запазват християнските ценностти, ако те са ни нужни изобщо в модерния свят. А за удобния момент на политиката – доколкото гледам има тенденция да бъдат забравени репресиите и смегчени, без да съдя кой е бил прав и кой е бил крив-има историци
http://chureshki.wordpress.com/
Църквата отвътре е милиционерка институция и не искам да обиждам или осъждам. Бог ни е дал Църквата и сега ние или по-точно избрани хора решават каква да е Тя. Какъвто е светът, такава е и Църквата. Закономерност, life style, живот над животите, както искаш го наречи. Всички хора сме подвластни на незнанието и страстите, въпросът е Учителите на какво ще ни научат и дали сме достойни за тяхната Любов.