Изявление на Светия Синод на Българската Православна църква
В ранната утрин на 24-ия ден от горещия месец юли 2007 година в Либия се случи радостно и дългоочаквано събитие – българските медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинският лекар Ашраф, след продължителни страдания, душевни терзания и смъртни присъди почувстваха полъха на свободата и полетяха към родната земя.
Спомняме чудесното освобождение на св. апостол Петър, когато Църквата непрестанно се молела Богу за него и Ангел Господен се явил в тъмницата, събудил го и веригите паднали от ръцете му (Деян. 12: 5-7).
И родната ни света Православна църква непрестанно се молеше за освобождаването на медиците ни от тежкото заключение, призоваваше силата Божия и небесната помощ на Майката Божия чрез всенародно моление пред чудотворните й икони, споменаваше в молитвите си и пострадалите либийски деца и техните обезпокоени сродници и радостта не закъсня.
Слава Богу, благодетелю нашему! Слава на Спасителя, Който не ни остави сами в сполетялата ни беда!
Св. Синод изказва дълбока благодарност на всички достойни люде, допринесли със своите благородни усилия за възтържествуването на правдата и постигнатата свобода на невинно осъдените наши сънародници и на г-н Президента за помилването им.
Светата ни Църква, като възнася благодарение Богу, ще продължи да споменава имената на българските медици за укрепване на тяхната вяра, здраве, за душевно успокоение и благопреуспяване в бъдните дни.
Председател на Светия Синод: †Максим, Патриарх Български;
Членове на Светия Синод:
†Врачански митрополит Калиник,
†Сливенски митрополит Йоаникий
†Видински митрополит Дометиан
†Варненски и Великопреславски митрополит Кирил
†Митрополит на САЩ, Канада и Австралия Йосиф
†Западно и Средноевропейски митрополит Симеон
†Великотърновски митрополит Григорий
†Русенски митрополит Неофит
†Неврокопски митрополит Натанаил
†Плевенски митрополит Игнатий
†Старозагорски митрополит Галактион
†Ловчански митрополит Гавриил
†Доростолски митрополит Иларион
†Пловдивски митрополит Николай
Да е жив и здрав емира на Катар, че плати рекета за тия мъченици, да с живи и здрави и тия, които не ни казаха за какво беше тая гавра с хората, та поне не трябваше да се ядосваме допълнително. Да са живи и здрави и българските масони, че без тях едва ли Саркози щеше да си мръдне пръста. Слава Богу, неговите пътища не са нашите мисли!
коментарът ти е много неясен, особено в частта му за масоните? Може да се приеме за много смислен само ако е ирония към Изявлението и във връзка с това предлагам на всички да прочетат един лично за мен прекрасен текст: http://bulgaria.indymedia.org/newswire/display/17267/index.php
Благодаря за линка, анализът е наистина хубав, писах предния коментар, защото наистина ми е жал, за това, че всеки се опитва да вади дивиденти от тая работа, вкл.Св.Синод, не е по Бога това, не е.
за медиците, но ми е жал и за либийските дечица. Как щяхме да реагираме, ако либийски сестри бяха заразили наши деца?
Този въпрос го приемам като директно обвинение срещу медиците, че са виновни в „умишлено заразяване“. Не мисля, че точно това искаш да кажеш? Темата ни с „отца Йоана“ беше, че това Изявление е поредния, но сигурно не последен Синодален позор.
че като казвам позор нямам предвид това, че говорят за благодарност към Бога, а за вечно константните им благодарности към демоничната политическа власт – всъщност това е и вечният им позор. Но какво да се прави – роденото да пълзи не може да лети. И може всичко случващо се да е повод за такива благодарности, но причината е само една и тя е болезнено истинска – те има са й безкрайно благодарни, че не е изключила копчето на апаратурата им за изкуствено дишане, а тя не го прави не за друго, а само защото те са й нужни точно такива червеи – слепи и пълзящи. Сравни двата текста – този отгоре и онзи от Индимедия България и ми кажи откровено кой от двата казва истината. Те никога няма и да могат да се научат да я казват – те са само една ужасна, смъртоносна и бесовска измама.
Не твърдя и не обвинявам никого в нищо. Заразяването е могло да стане и поради обикновена немарливост и нехайство. Нагледал съм се на такива неща в България, не бих се учудил, ако е станало и в Либия.
Текстът в Индимедия не си заслужава времето, за което може да се прочете. Поредното псевдо-„гражданско“ бълбукане.