Митрополит Йоан излезе с обръщение по повод предстоящия Събор на богомилите

По повод предстоящото провеждане на т.нар. Събор на богомилите, Варненският и Великопреславски митрополит Йоан  се обърна в отворено писмо към духовенството и миряните на Варненската и Великопреславската епархия. Ето и пълния текст на обръщението:

„Възлюбени в Господа чеда на светата Христова Църква,

Христос воскресе!

Възкресението е нашият мир, защото Сам Христос е нашият мир (Еф. 2:14). Понеже ние изповядваме, че Иисус е мир за нашите души и за цялото човечество, обръщаме сърцата си към Възкръсналия с молитва да осени с мир нашите сърца и домове, нашата страна, цялото човечество, за да се изпълнят думите на благословението в нощта на Неговото раждане: Да бъде на земята мир, и между човеците благоволение!

С благословението на мира дойде Иисус, благословението на мира завеща на всички хора и утвърди мира с възкресението Си!

Поводът да се обърна към всички вас е провеждането за втори път в пределите на Варненската и Великопреславска Епархия т.нар. „Събор на богомилите“ в периода 28 април-1 май 2017 г. в гр. Велики Преслав.

Като се въздържам от коментар относно „приноса”, който една отдавна осъдена от Църквата и изучена от науката ерес може да има към духовното развитие на което и да било общество и на когото и да било в личен план, в това мое пастирско обръщение ще си позволя две неща.

На първо място – отново да изразя своето и християнско, и човешко огорчение и възмущение от факта, че приносите на моя народ, – който иначе с гордост обича да се определя като православен, – продължават да се свързват със съмнителни и откровено пагубни „духовни” учения, само едно от които е богомилското, но които, уви, и днес, в началото на третото хилядолетие, продължават своята агресивна битка за погубването на нови и нови човешки души. Тъжно и обезсърчително е нехайството и понякога дори неприкритото любопитство, с което все повече хора сред нас са готови да прегърнат не само богомилската, но и която и да било друга екзотична „духовност”, обръщайки гръб на здравото и спасително „Христово учение, което вече две хилядолетия се проповядва в света и в което и нашият народ бе откърмен и възпитан в зората на своята европейска и християнска цивилизована история. Тъжно и обезсърчително е, че все повече са онези наши съвременници, които търсят своите духовни авторитети в лицето на съмнителни „учители” като поп Богомил, Петър Дънов и Вангелия Гущерова, забравяйки за всички онези колоси на духа, които същият този наш православен народ е дал на Църквата и на целия свят – личности като светите братя Константин-Кирил и Методий, като княза Покръстител Борис І Михаил, като всебългарския покровител свети Йоан Рилски, като Търновския патриарх свети Евтимий, като свети Теодосий Търновски, свети Киприан и Григорий Цамблак и много много други, чиито имена наистина украсяват българския род във вечността, за разлика от всички еретици и духовни шарлатани, които днес се радват на такъв голям успех и на такова щедро медийно внимание. Тъжно и пагубно е всичко това, но ние добре знаем, че силата на Христовото учение не е в агресията и не е в атрактивността, че Христос предоставя свобода на всеки и на всички – да следват или не спасителното Му учение.

Затова и второто, което бих желал с това мое пастирско обръщение към вас, е, – вярно следвайки завета Христов – като православни християни, и ние да не проявяваме агресия към никого, но да си спомним за съвета на нашия Господ Иисус Христос: „Ако пък някой не ви приеме и не послуша думите ви, като излизате от къщата или от оня град, отърсете праха от нозете си” (Мат. 10:14). Към това сме призвани особено сега, в светлите дни след Възкресение Христово. Ето защо, като отърсим и ние праха от нозете си, нека се помолим на Господа за вразумление и спасение на всички наши братя и сестри.

Божият Син дойде, когато се изпълни времето. Изпълнено ли е времето за нас, за да дойде и за нас Иисус, за да се родим и ние в Него, да се родим за спасение? Времето ни ще се изпълни, когато и ние като древните човеци осъзнаем, колко зле ни пленява грехът, как трагично угнетява сърцето ни и го лишава от своето истинско виждане и изживяване; когато се отвърнем от мрачния образ на греха, както се открива в богоотстъпни дела; когато се ужасим от проявите на греха, които понякога лекомислено приемаме като постижение на човешката култура; когато силно закопнеем за нов живот, който ще бъде за нас и за всички човеци по света радост.

Като постъпваме така, ще изпълним добре завета Христов, а на онези, които все още не са стигнали до Неговата свята истина и вечна правда, ще дадем добър пример и ще посочим верен път към Божия храм, а оттам и към спасението, Царството Божие и вечния живот в лоното на нашия единствен и любящ Небесен Отец.

Бог на мира и любовта и общението в Светия Дух да бъдат с всички нас! Амин!

Христос воскресе!“