Патриарх Кирил и патриарх Неофит отслужиха съборна св. Литургия в „Св. Александър Невски“
Днес, в Неделя на св. Григорий Палама, Руският патриарх Кирил и Българският патриарх Неофит отслужиха съборна света Литургия в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“. В съслужение с двамата патриарси бяха архиереи от руската църковна делегация, български митрополити, епископи и свещеници.
Храмът бе огласен от песнопенията на Хора при патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” и на Хора на Московската патриаршия.
След края на богослужението патриарсите си размениха слова на взаимна почит и дарове. Патриарх Неофит се обърна към своя руски събрат с думите: „Ваше Светейшество, приемете още веднъж нашата дълбока благодарност за радостта от това да бъдем заедно в тези паметни дни. Вашето, и на всички наши скъпи гости от братска Русия, присъствие сред нас днес е още едно свидетелство за здравите и непрекъсваеми духовни връзки между нашите православни народи и Православните ни Църкви, и за неоскъдяващата любов на оглавяваната от Вас Московска патриаршия към всички нас. Свидетелство за нашето единство и залог за нашето общо бъдеще, в следване на евангелския път и в благодатното наше общение в Христа Спасителя… Днес, когато Българската православна църква празнува началото на своето историческо съществуване, всички ние отново обръщаме нашия духовен взор назад във времето – когато са се полагали основите на християнството сред славянските народи и когато равноапостолните наши владетели, подпомагани от велики духовници, са утвърждавали християнската идентичност на нашите братски народи.
Ето защо в този ден ние отново се прекланяме пред тях, пред величието на тяхното дело и пред техния чутовен подвиг, като още повече се вдъхновяваме да подражаваме на техния пример и вярно да изпълняваме техните завети към поколенията. А най-важният от тези завети е свято да пазим спасителната православна вяра и нашето богозаповядано единство, защото така подобава на истински и верни Христови ученици и следовници – „да бъдат всички едно” (Иоан 17:21).
Светът, в който живеем днес – секурализиран и все повече обезверен, изправя нашите Православни Църкви и православната ни съвест пред още по-нови и по-опасни предизвикателства и изпитания, в условията на които всички ние сме призовани да бъдем верни пастири на Христовото словесно стадо, за което сме поели отговорността не пред човеци, а пред Самия Христа, нашия Господ – да го пазим в духовно здраве и да го направляваме неизменно в спасителните истини на нашата божествена и спасителна вяра.“
В словото си Руският патриарх изказа радостта си от възможността да е в България именно в тези
тържествени дни и говори за чудото на Освобождението преди 140 години: „Виждам особено Божие благоволение за това, че споделихме днес тази молитва тук, с архипастирите, духовенството и вярващите в православна България, в радостните за всички нас дни, когато се отбелязва петгодишнината от Вашето патриаршеско служение и 140-годишнината от Освобождението на България от чуждо иго.
В днешното Евангелско четиво ние слушахме за това как Господ Иисус Христос изцелява разслабения (Марк 2:1-12 ). Според християнското разбиране чудото не доказва Истината. Господ върши чудеса не за това да удиви някого или да докаже нещо. Всички чудеса, описани от евангелистите, се извършват там, където има нужда, като голяма част от тях са изцеления на болни хора.
Ние помним как Спасителят, пребивавайки в Назарет, не може да извърши чудо, поради неверието на местните жители (Мат. 13:58; Марк 6:5-6). А на тези, които изцелява, Той казва: „Иди си, твоята вяра те спаси“ (Марк 10:52; Лука 17:19). Чудото може да укрепи вярата, но то не може да служи като задължително условие за вяра в Христа.
Има чудеса човешки, ръкотворни и като че ли ненуждаещи се нито от вяра, нито от Божията помощ. В наше време е прието да се изполва думата „чудо“ за обозначаване на различни изключителни достижения на човечеството: „научно чудо“, „икономическо чудо“ и т.н. Но християнинът знае, че без Божията помощ всяко, дори най-невероятното човешко усилие се оказва напразно. Първото такова чудо, за което се споменава в Библията, е Вавилонската кула. И ние помним как безславно завършва този проект: „Ако Господ не съзида къщата, напразно ще се трудят строителите й“ (Пс. 126:1).
Истинското чудо понякога идва именно тогава, когато вече всички човешки сили са изчерпани – в отговор на последното усилие на човешката воля. То се появява там, където действително е необходимо в живота на човека, за неговото спасение. То изисква насрещно действие от човека, неговата усилена молитва и устременост към Бога, готовност да предаде себе си на Божията воля.
В памет на края на войната, която преди 140 години донесе Освобождението на българския народ, на руските медали е издълбан стих от псалома: „Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава“ (Пс. 113:9). Това смирено призоваване на Божията воля, постигнато във военните събития, извиква Божията помощ и запълва немощта на човешките сили.
Историците говорят за това, че нито Русия, нито българският народ са били готови за тази война. България е обезкръвена жестоко в потушеното въстание. Русия още не е възстановена от неблагополучния конфликт с европейските държави в предшестващите години. Войната заплашва да легне като тежко бреме върху цялото Руско население, да изостри отношенията й с Европа. Но Русия е потресена от страданията на единоверния й народ и решава да го защити, презирайки собственото си благополучие.
Свещената българска земя е напоена с кръвта на много хиляди български опълченци. Тук проливат кръвта си в името на свободата на своите единоверци хиляди руски войници, паднали в битките за Плевен, Пловдив, при Шейново, на Шипка преди 140 години, когато нашите народи, рамо до рамо се сражават за независимостта на България.
Тази победа носи и духовния смисъл на победата над земното зло и несправедливост. Тя е дадена заради вярата на нашите народи: като награда за беззаветното мъжество на руските войници и в отговор на молитвите и страданията на безчислените български новомъченици, свети ходатаи за своето Отечество. И този дивен храм в чест на светия княз Александър Невски, създаден с общи усилия от нашите предци, е сегашният зрим символ за това, че техните трудове и подвизи в тежкото за България време не са останали безплодни и са принесли плодовете на Христовата вяра за потомците.
Сърдечно Ви поздравявам, Ваше Светейшество, с петата годишнина от Вашата интронизация и молитвено Ви пожелавам Господ да Ви дарява с крепко здраве и с всесилната си помощ във Вашето високо служение. Господ да благослови святата Българска Църква и да не оставя народа й без Своите милости!“.
Днешната неделя бе последният ден от официалното посещение на Руския патриарх у нас. Преди да отпътува от България, руската църковна делегация, начело с патриарх Кирил, ще посети храма на Руското подворие „Св. Николай Чудотворец“.
Снимки: БТА
