Русенски митрополит Неофит: Стоим до Вас в тези дни на траур и молитвено Ви подкрепяме
Негово Високопреосвещенство Русенски митрополит Неофит изпрати до кмета на община Бяла, г-н Кольо Келерджиев, съболезнователно писмо по повод трагичната катастрофа на 7 декември, в която загинаха 18 души.
В писмото се казва
:
Тежка скръб е обхванала сърцата ни в този момент, когато преживяваме трагичната автомобилна катастрофа при гр. Бяла на 07.12. т.г. където загинаха невинни хора и мнозина бяха ранени.
Човешкият живот е изпълнен с трудности и изпитания, които трябва да понесем с висок дух и крепка воля, за да бъдем полезни и организирани при оказването на необходимата помощ и грижа както за пострадалите, така и за утеха на техните близки. Вие изпълнихте с достойнство своя дълг и молим да приемете нашата дълбока благодарност. Стоим до Вас в тези дни на траур и молитвено Ви подкрепяме. Пред безжизнените тела на починалите се молим за упокоение на душите им, за удостояването им с Царството небесно, за ранените – скорошно оздравяване, за близките тиха скръб и блага утеха с вяра във вечния живот.
† Русенски митрополит Неофит
08.12.2006 г., гр. Русе
-520x245.gif)
Коментар за писмото на митрополит Неофит няма да правя.
Но какво да кажа за Нова телевизия? В 18.30 часа ня 8.ХІІ.2006 г. в Сделка или не, доволни и ухилени мъже и жени и един водещ – според мен, слуга на Мамона, се кефеха и не се виждаше да съжаляват за тежката загуба, сполетяла България. Върхът на всичко беше, когато онази жена спечели 100-те хиляди лева, но тя не каза, че с част от тези пари ще подпомогне роднините на загиналите наши сънародници. После следваха от всички прегръдки и целувки, викане, ахкане, охкане – сякаш нещо голямо се е случило!
Ръководството на тази телевизия не каза нито дума, когато Коритаров призна принадлежността си към ДС и сега виждаме, че няма ценностна система, изградена при тях. Над всичко стои и те се кланят във всичките му форми, на Мамона.
Интересно е да разберем не какво каза, а какво направи Русенската митрополия след тази трагедия и направи ли нещо изобщо? Освен това, това писмо е толкова закъсняло, че няма накъде. По-добре от PR гледна точка, ако това са целили от митрополията, щеше да бъде изобщо да не се бяха обаждали.
а какво би направил ти, никола, ако беше „митрополия“, та да промениш реално ситуацията към по-добро?
въобще бия натам, че в подобни моменти подобни коментари са неуместни и дори неприлични. и си позволявам простодушието да допусна, че може да се помисли и за нещо друго, освен за пиар.
Нямам амбиция да ставам нито митрополия, нито митрополит, така че отговарянето на подобни въпроси считам за абсолютно безполезно занимание. Просто писането на писма не е действие.
не че държа да ми отговаряш на въпроса; той не беше за отговаряне, а за подсещане.
а писането на писма е действие, както и писането на коментари. работата е в това, дали винаги е оправдано чопленето (или оценяването) на чуждото действие.
ако греша, ще ме поправиш – знам, но си мисля, че по-хрстиянският въпрос е „какво направих аз и защо“ (или бих, или трябваше…). „какво направи той и защо“ е по-страничен.
особено когато не ни питат; и когато няма как да знаем защо някой прави нещо, а можем само да предполагаме. и когато това предположение може да се прочете от един човек, който страда, който например е загубил дете или друг близък в катастрофата до бяла. и който ще трябва да почувства от такова предположение, че хората са лицемери в показаното състрадание, а епископът прави пиар от неговата болка.
нито мисля, че това е така, нито мисля че е приемливо да се коментира по такъв начин.