Уникален археологически резерват в Искърското дефиле е изоставен на произвола на иманярите

Уникален археологически резерват в Искърското дефиле край врачанското село Люти брод е изоставен на произвола на иманярите и природните стихии. Разруха и бурени са превзели ценни исторически паметници от времето на Римската импeрия и Второто българско царство.
На площ от 50 декара археолозите са открили останките на 14 църкви. Преди 3 десетилетия са реставрирани най-добре запазените старинни сгради – римската базилика от 4 век и църквата “Свети Георги” от 12 век.
“Моята тревога идва от това, че когато посетихме с колеги археолози обекта установихме, че той е в плачевно състояние. Църквата, която е средновековна, е направена с покривна конструкция като реставрация, която всеки момент може да рухне. Базиликата е в окаяно състояние, защото е необходимо да се изсече израслата растителност и да се приберат част от археологическите паметници, потрошени от иманярите”, каза д-р на историческите науки Нарцис Торбов – археолог.
Лазар Тошев от село Люти брод навремето е участвал във възстановителните работи. “Църквата е покрита заради иконите, които се намират по стените, от времето и дъжд да не се изгубят”, каза Лазар Тошев от село Люти брод.
Днес нищо не е останало – нито стенописите, нито каменните колони и мраморните капители, нито оградата от железобетонни стълбове. През последните 10 години държавата не е дала нито лев за поддържането и опазването на обекта.
“Трагично е състоянието, с една дума. Грозни сцени и гледки, които уронват авторитета на държавата”, изтъкна кметът на село Люти брод Иван Коцев.
През 1871 година австрийският пътешественик Феликс Каниц минава по тези места и възкликва: “А тук природата е най-романтична”. Но и тя не може да скрие разрухата на историческите паметници, които пустеят в забрава, вместо да се превърнат в туристическа атракция.
„гледки, които уронват авторитета на държавата”, изтъкна кметът на село Люти брод Иван Коцев.“ Абе др. кмет, сигурен съм, че ако оборът ти беше пред срутване, щеше да направиш всичко, за да го укрепиш. Тук църквата се събаря пред очите ти, но ти чакаш държавата да се сети за нея.