Фестивалът в Поморие приключи с 15 награди
15 награди бяха връчени на ІV Международен фестивал на православната музика "Св. Богородица – Достойно есть" в Поморие
Фестивалният секретариат отличи с плакет хоровете, показали прецизност и изпълнителско старание.
“Положителното тази година е участието на повече детски и младежки хорове. Много добро впечатление с доброто си звучене и ансамбловост направи руският младежки и студентски хор на университета “Дубна”, посочи Елица Христова. Един от особено очакваните хорове тази година на фестивала бе гръцката формация от град Комотини, представляваща Асоциацията на приятелите на византийската музика “Св. Йоан Дамаскин” към Маронийска епархия. Българите по традиция имат положително отношение към византийската музика и очакваха с нетърпение едно такова участие. Хорът представи интересни песнопения с отношение към текста. „Радващото е, че тази година участниците в категорията “Източно пеене” представиха интересни песнопения, както и че самата категория се развива. Такава е и нашата цел – тези две традиции в православните песнопения да не се конкурират, а да заемат поравно място, живеейки съвместен живот“, подчерта Елица Христова. Това бе много ярко изразено по време на неделната литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит. Дядо Йоаникий служи на български, гръцки, руски и румънски езици, заедно с хорове от България, Русия, Гърция, Румъния, Беларус.
Сълзи в очите на слушателите предизвика софийският хор на слепите “Академик Петко Стайнов”. Тези хора в неравностойно положение представиха изключително въздействащо песнопенията си и аплодисментите на публиката бяха заслужени. Сред отличените хорове бяха още хор “Вдъхновение” от Москва, украйнският камерен хор “Ренесанс” от Южноукраинск, както и румънския хор “Саунд” от Букурещ. Основната цел на фестивала е да покаже различните черти на Православието, без да има конкуренция между тях.
За юбилейното пето издание през 2008 година организаторите обмислят интересни изненади и участие на висши духовни лица от братските поместни православни църкви.
„тези две традиции в православните песнопения да не се конкурират, а да заемат поравно място, живеейки съвместен живот.“
западното пение не е традиционно за Православието. по този въпрос вече мога глави да режа 🙂
Е, като отрежем няколко глави от любов към източното „пение“ (това на какъв език ще да е?), сигурно голяма полза ще принесем. Само си мисля, че с тия вкусове и „православни“ мнения, освен да отблъснем хората от Църква и православие, друго няма да постигнем. Дали св. Герман Аляски е учил ескимосите на източно „пение“, или напротив – изучи езика им и вплете Православието в собствената им култура? И ако някой негър от Амазония приеме Православието, и него ли трябва да мъчим с невмите, щото православие без невми не може? До това ли ще сведем вярата – до някакви песенни традиции? Че то и византийското (най-„православното“) пеене има предхристиянски корени. Просто гърците са приспособили собствената си традиция (локална) към истините на православието. Оставете и другите народи да направят същото, иначе изпадате в някакъв музикален вариант на триезичната ерес.
А дали трябва да бъдем чак толкова отворени, че да служим и рап-литургия?
Проблем е, че някои хорове пеят толкова хубаво, че християните не могат да разберат дали са на литургия или на концерт.
Друг проблем е, че някои певци са атеисти.
Ако по някоя историческа приумица рапът беше традиционната гръцка музика, можехте да сте сигурни, че сега щяхме да рапираме литургично и да имаме пространно богословско обяснение за тази практика. Ясно е, че профанизация не бива да се допуска в литургичната музика. Но и прилепянето ни към една единствено възможна форма на православно музициране също профанира православието. В богослужението народът трябва да изрази себе си, собствената си „колективна душа“, а не душата на някой друг, макар и православен народ. Гърците са пели монодийно и в дорийски лад много преди да чуят за православие. Славяните обаче имат друга песенна традиция. Какво правим с тези факти? Само защото Константинопол е възприел гръцката песенна традиция за храмовото си богослужение (че коя друга би могъл да възприеме?), трябва да се откажем да изразяваме истините на вярата си чрез хармонично пеене – само защото е характерно за западните народи!? Губи ми се икономията тука. На етнофилетизъм ми замирисва подозрително.
не съм и не мога да бъда най-големия музикален критик, но това, което ме възмущава в западното пеене е липсата на молитвено настроение в него.
повечето мелодии, които се пеят в нашите храмове са си чиста проба пошла опера и създават всичко друго, но не и молитвена атмосфера.
като говорим за песенни традиции, ами то първи глас във византийското пение си е чиста проба родопска песен (за справка – „иже херувими“ – седмична). много от македонските песни са в шести глас. не забравяй, че св. Йоан Дамаскин, когато е компилирал Осмогласника, е съчетал мелодии, характерни за ЦЕЛИЯ християнски свят (тогава): така например в осми и четвърти глас няма полутонове, което е характерно за западните напеви.
Не може да не сте чували валаамските монаси. Няма нищо византийско в пеенето им, но самите мелодии са пропити от молитвеност.
Та има ли други фенове на неделните безплатни оперни концерти? 🙂
Че то настроението не зависи ли от човека, не от нотите? По този повод, нека ти кажа, че грам молитвено настроение не ме обхваща, като чуя някой на клира да подмрънква носово във възантийски ключ. Източното пеене на гарантира молитвеност, тя е до човека.
А за безплатните неделни оперни концерти – неправилно си ме разбрал. Не понасям операта.
като не я понасяш, не я защитавай, аз говоря именно за оперното пеене в нашите църкви.
влиянията от русия също не ми понасят.