Писмата на Екзарх Стефан I

Започвайки да уча “Закон Божи” в отделенията, а по-късно вероучение и богослужение в прогимназията, аз бях вече така подготвена, че моите съученици ме наричаха “попадийката” и за всеки религиозен въпрос се обръщаха към мене.

Голяма беше борбата, когато го избираха за Софийски Митрополит и той беше избран с голямо мнозинство през 1921 г. Дядо Стефан много ме обичаше и винаги ме наричаше “мое духовно дете”. Междувременно аз растях и вече ученичка в гимназията, той имаш голямо желание да ме омъжи за един от племенниците си, към когото имаше голяма слабост. А племенникът му беше се завърнал наскоро от Германия, където беше завършил инженерство. Така, че той беше вече зрял човек, а аз още хлапачка и помежду ни нямаше нищо повече от другарски отношения.

Когато завърших гимназия, Дядо Стефан, като швейцарски възпитаник, държеше да замина за Швейцария – Ньо Шател, където беше във връзка с пансион за млади девици. Но аз предпочетох да замина за Франция и да усъвършенствам френския език там. При завръщането ми от Гренобъл, се запознах с моя бъдещ съпруг и връзката ни стана доста сериозна. Дойде време за сватба и когато моят баща го покани да даде благословията си и да извърши венчалния обряд, той отговори, че не му дава сърце да даде благословия за друг и в деня на сватбата замина за един манастир. Когато, обаче, по-късно се роди нашият син, той сам изяви желание да вземе участие в кръщенето му. Така отношенията ни бяха възобновени. По – късно той свикна със съпруга ми и го обикна. Годините минаваха и отношенията оставаха все така топли и на всеки Архангелов ден той идваше да посети специално мъжа ми, защото твърдеше – и името му е от “сонма на ангелите”.

През 1943 г. ние заминахме за Германия за научна работа на мъжа ми, а успяхме да върнем едва в края на 1945 година, тъй като новото българско правителство ни обяви за фашисти и отказа да ни пусне в България. През 1945 г. Дядо Стефан е бил избран за Екзарх на България с 84 гласа от общо 90. По – късно се получава някакъв разрив в Св. Синод и всички митрополити се обявяват срещу него, като го изпращат на “заточение” в село Баня, Карловско, във вилата на Багарови.

През тия години баща ми беше тежко болен и нямахме връзка с Дядо Стефан. На 06.05.1949 г. баща ми почина, което изживях много тежко. Съпругът ми и майка ми решиха да ме изпратят в Хисаря с моя братовчедка, за да променя обстановката. С нея решихме да отидем да посетим Екзарха. Срещата беше много трогателна и дълго време прегърнати оплаквахме баща ми. От тогава редовно, всяка година, отивайки в Хисаря, ходехме в с. Баня с г-жа професор Цоневска и с моя съпруг. Дядо Стефан ни посрещаше най – радушно и ни изпращаше с тъга. Спомням си как стоеше до прозореца на спалнята си и гледаше към автобуса, който ни отвеждаше.

По време на изгнанието му се завърза кореспонденция, която предлагам на читателите. Липсва една малка част от писмата, взети от един свещенник от провинцията, които не ми върна, но мисля, че повечето са запазени. Тази преписка продължи до края на живота му.

Когато Дядо Стефан почина, г-жа Цоневска и аз отидохме в Бачковския манастир и намерихме ковчега съвсем неподготвен за един такъв велик човек като Екзарх Стефан I. Веднага убедихме тогавашния игумен Дядо Йона и сестрата на Дядо Стефан – леля Славка, че не подобава Екзархът на България да бъде в такова състояние в последния си път. Те отговориха, че очакват нареждания на Светия Синод как да бъде подреден ковчега и какво да се извърши. По наше настояване намериха коприна, с която украсихме ковчега наоколо, направихме хубава възглавничка, окичихме го с първите цветя и подредихме подобаващо последния Български Екзарх. Това беше последното, което неговото “духовно дете” можа да направи за него.

Ако днес, представяйки тези писма, бих могла да допринеса по някакъв начин за овековечаване на паметта му, вярвам, че на небето моят “духовен баща” би бил щастлив, че винаги го помня.

P.S.: Когато Светият Синод го реабилитира, Негово Високопреосвещенство Митрополит Пимен е държал много прочуствена реч, която прочетох в “Църковен вестник” късно една вечер. Написах писмо още същата нощ на Дядо Пимен, който също така развълнуван ми отговори с трогателно писмо, че знаейки за нашите отношения с Екзарха, е очаквал да получи подобни редове от мене.

Йорданка Д-р Христова

+

Баня – Карловско

25.05.51.

Прекрасно добро дете,

Мило Данче!

Христос Воскресе!

Току-що получих писмото ти и бързам да отговоря. Идването ти с твоята добра другарка беше слънчев лъч в атмосферата на моето узничество и изгнаничество. Колко бих бил радостен ако с любимия ми Д-р – отличен твой другар-съпруг, бихте ме навестили…

С тия редове ти благодаря за две неща: най първо за писмото, а после за подаръка, който очаквам в утрешния ден да го получа. За писмото, което ми дава да разбера, че въпреки противния дъжд (хак ви е,че не ме послушахте да си услужите с чадъра ми, или да изчакате да премине бурята), все пак, сте стигнали, макар измокрени, бодри!

Много ви съжалих, ала нямаше как да ви помогна и постоянно мислех за вас да не ви споходи някоя простуда. Слава Богу, твоето писмо внесе в душата ми спокойствие.

Досежно подаръка, знай, че го приемам с най голяма радост, а най важното е там, че съм дълбоко трогнат от твоето благородно, мило, синовно внимание.

Хилядократно Бог да те възнагради! Пожеланието ти, моля Господа, да намери благодат пред Него и да се изпълни и ще се изпълни, защото за Бога няма нищо невъзможно. Не ме забравяй в молитвите си и ти, както и аз не забравям всички ви, а сега пред матурата и великолепният твой син, когото без да познавам от близо много го обикнах.

Мило и прекрасно добро Данче, предай на мама в София най благословените ми поздрави и пожелания, а тебе с Ерофима и Венчето отечески целува и архипастирски благославя всепреданият богомолец

подпис

+ Е. Б.

***

Баня – Карловско

01.07. 51.

Добросърдечно

и мило Данче,

бъди благословено!

Писмото ти своевремено получих, но не можах тутакси да ти отговоря, защото не бях добре. Прекарах голяма криза от отравяне и простуда, катастрофална криза, както се изразиха лекарите, и, мило дете, ако сега съм жив и здрав то това дължа изключително на Божията милост, на Божията помощ. И лекарите признават, че по чудо съм жив. Аз затуй винаги съм учил, винаги изповядвал великата истина: “Когато Бог е с тебе, нямай страх от нищо и от никого; вярвай в Него, старай се да изпълняваш заповедите Му, обичай Го от все сърдце и не се бой, Той промишлява и бди над тебе и в минути на беди, неволи и изпитания Той е твоя всесилен Помощник, Покровител и Спасител!”

И тъй, слава и благодарение на Господа Бога, както виждаш, жив и здрав съм.

Прекрасно и мило мое духовно дете, добродушно и сърдечно Данче! Как да ти благодаря за полаганите грижи досежно1 ръкописа ми за Раковски? Ще съм ти крайно благодарен, ако успееш да го намериш. Мисля, че тоя ми ръкопис трябва да е в книжата на Комитета по издигане паметника на Раковски в Котел, въобще по прославата на Котел.

Колкото и да държа за тоя си ръкопис, моля те, не си давай много грижи и труд. Ако не е загинал по бомбардировката на София, вярвам, че все един ден ще се намери.

Много зарадван останах от успеха на Венко, когото най горещо благославям до най дълбока старост в живота си да жъне успехи и да крепне в силата и красотата на духа!

Съжалявам, че скромността на добрия Д-р е възпрепятствовала идването му да ме види; дано Бог щедро ни помилва, та в София, както ти често пожелаваш това, да се видим и съберем.

Поздрав и благословение на мама, Доктора и чаровния Венко и на тебе, мило и прекрасно дете от всепредания ви смирен молитствувател

Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

Забравил съм номера на дома ви, дано да стигне и без номер писмото ми.

***

Баня – Карловско

03.09.51.

Мило и добро дете,

Чистосърдечно Данче,

Благодат и мир от Господа на всички в къщи!

Писмото ти от 05.08. т. г. своевременно получих и бях много натъжен от преживяните недъзи, както от великодушната майка, така и от тебе и горещо благодарих на Всемилостивия Бог, че всичко е минало благополучно. И двата недъга познавам, защото съм ги изпитал, както се казва на гърба си. Болките от възпалението на жлъчния мехур са страхотни, но и челюстното възпаление и раздразнение е непоносимо. Слава Богу, че не са последвали усложнения и сега, според писмото ти се чуствате добре. И аз прекарах остра криза от отряване, която засегна жлъчния мехур, черния дроб, дебелото черво, хемороидалната система, с ужаса на простатното възпаление. Лекарите, които грижливо ме гледаха, казват, че по истинско чудо съм останал жив, а сега, благодаря на Бога, здрав и читав!

Дълбоко съм трогнат от пожеланието ти да се въоръжа с благоразумие за повече внимание и грижа върху здравето си, защото, не е лъжа, доста немарлив съм по отношение дълга ми да бдя над своето разклатено здравие. Унесен, увлечен и с цели седмици погълнат от въпроса на въпросите за духовното битие, често пъти се забравям до там, че наистина рискувам да бъда атакуван от преумора и простуда. Това ти съобщавам не за похвала, а за укор и като едно указание, че си взех добра бележка от твоето синовно пожелание да бъда малко по внимателен върху здравето си.

Добросърдечно Данче, аз зная, че си прекрасна майка, както си и прекрасен човек, достойно чадо на своите идеални родители, ала тоя път прекланям се пред твоята величественна майчинска грижа и любов, прочитайки в писмото ти редовете, с които ми съобщаваш с какво усилие най после, при многото препятствия, си успяла да вредиш милото Венче за предстоящия му конкурсен изпит, за резултата на който и аз заедно с вас живо се интересувам, усърдно молейки Всеподателя Бога да му дарува желания успех. Спирайки мисълта си над тая твоя възвишена грижа, над положения ти труд, неволно в паметта ми нахлуха думите на френския философ Берсо (1816 – 1881 г.): “Има много чудеса в вселената, но най – хубавото дело на създанието е майчиното сърдце”. Затова добрата майка отхвърля ненужните украшения и най старателно гледа винаги да бъде слънцето в семейното огнище. Без да ти правя похвален отзив, имам впечатлението, че ти имаш това съзнание и проявяваш тая ревност, факт, който усилва моята духовна обич и отеческа привързаност към тебе. Смятам, мило Данче, ти ще споделиш възгледа, че детето няма нужда само от хляб и облекло, то трябва всестранно да се подкрепя, за да се възпита и образова неговата млада душа, възмъжавана с нежност и калявана с дисциплина. Кой ще стои при него да му вдъхва всички добри чуства и възвишени настроения? Майката. Кой ще го приучи към опасностите и борбите в живота да ги посреща и победоносно изпраща с воля и добродетел? Бащата. Детето, догде почне да хвърка с своите си криле, ще се обляга на двата добри гения – майката и бащата и живота му, въпреки всичко, ще бъде в сила на благословен успех. Дори и в зрелите си години, детето – вече мъж, ще черпи своите най мощни и най мили в красота и сила спомени от домашното огнище… Защото, вън от всяко съмнение, първият признак на домашното щастие е любовта към семейното огнище.

Впуснах се малко в разсъждения, но виновна си ти, защото за мене си била и си оставаш модел на любовта и привързаността към домашния кът, домашната стряха, домашното огнище. Най теплото ми благословение покрива житейския път на любимото ви чадо – прекрасния Венко да расте, цъвти и благоденствува в свещенната атмосфера на щастливото семейно огнище, като до най дълбока старост сее и жъне успехи от сила в сила, от слава в слава!

На милия ти съпруг, ако продължават още кризите от болната му жлъчка, си позволявам внушението да отскочи към Хисаря, та белким ще се излъже да погледне насам. Но, по искренно е желанието ми вече да е здрав и бодър.

Като призовавам над всички ви в къщи Божието благословение, оставам с отеческо целование всепредан ваш во Христе молитствовател:

+Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

16.01.52.

Мило и прекрасно мое духовно чадо,

Добросърдечно Данче,

бъди благословена!

Тоя път аз трябва да се извинявам за продължителното ми, по неволя, мълчание на своевременно получените от тебе отговори, честитки и пожелания за Р. Хр., Н. Г. и именния ми ден. Едно обаче, знай, че в мислите и молитвите ми всички от благословения ви дом бяхте на първа линия. Съдържателните редове на писмата ти освежаваха носталгията за великите празници и укрепяваха борбата ми с капризната атмосфера на налегналата ме инфлуенца2 с мъчителната си кашлица. Слава Богу, сега съм по добре и в предверието на именния ти ден взимам перото да наруша наложеното мълчание.

Най първо, усърдно моля Бога новият 1952 годишен кръг да ви донесе всичко по желанието на сърдцето ви, преди всичко, крепко здраве и бодър дух!

Праздникът на твоя имен ден да осени душата ти с оная благодатна сила, която да устрои живота ти тъй, както го бленува възвишения устрем на благородното ти сърдце: Щаслива съпруга, идеална майка, достойна дъщеря, примерна христианка и разумно – прогресивна гражданка!

Мило Данче, от роднините си в София узнавам за образцовите ти отношения към твоя син: Майка – приятел, приятел – майка! Често те виждали с мъдрия Венко, било на разходка, било в Църква, било на работа из града, и двамата погълнати от дружеска и сърдечна беседа. Каква величествена картина; какво възхитително и свято общуване между майка и син! Слушайки описанието на тая красива картина, моето възхищение от тебе се в по големи размери се шири и въздига, защото напълно се оправдават впечатленията ми още от твоето прекрасно детинство, впечатления от една издигната, добре възпитана и морално дисциплинирана душа, пълна с енергия и воля за мъдро строителство на живота. Само, че както сама ми пишеш в последното писмо, напоследък го прекаляваш с разходите на време и сили по пътя на днешната съвременност. Не намалявай приходите си от вътрешна самосъбраност, четене и домашни дискусии! И най главното, мило и добро дете, духа не угасявайте! Чета писмата ти и се радвам на хубавия ти стил и тон. Не се прахосвай по стъгди и мегдани и продължавай с дивно добрия си син да работиш над себе си! Ти имаш задатъци от съкровишницата на историческия Котел; не само ги пази, но и всестранно ги разработи… Какво би казала, ако почнеш да отбелязваш спомени от чуто и видено из житие – битието на легендарния Котел?

Мило Данче,

В свежия ден на праздника ти ще моля Господа Бога да излее благословението Иорданово над тебе и дома ви, за да се изпълнят желанията ти, в които влиза и моето окончателно завръщане в престолния ми град, за да мога не с писма, а устно да общувам с твоето ценно и свято любознание върху забравената, а и от мнозина изоставена днес книга на Живота – Евангелието. Бъди уверена, въпреки всичко, най прогресивната, най изчерпателната и най насъщната книга, както е било в миналото, тъй е и сега, си остава Библията. Въвеждай в нея, които са около тебе, най много Венко!

Като призовавам Божието благословение над всички ви, със светоотеческо целование оставам винаги ваш усърден в Христа молитствовател

+ Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

25.02.52.

Добросърдечно, мило духовно чадо,

бъди благословено!

Писмото ти своевременно получих и седнах веднага да ти отговоря, ала досадливата кашлица ми отне охотата и затова закъснях, без, обаче, да престана с умиление да изживявам светлото настроение, с което това ти мило писмо изпълни душата ми. Спомваш ми красотата и нежността на детските ти години, заобиколена с любовта на прекрасните си родители и с вниманието и обичта на близките, към които смятах и смятам, бях най пръв. Особено бях грижлив в деня на твоя имен ден. Малка, спретната, пъргава и любознателна гимназистка, ти ни радваше с твоята засмяна доброта и с редица запитвания идещи от живота и насочени към живота. И сега в паметта ми звучат с кръшен глас въпросите из библейската история, които тъй живо и непринудено те вълнуваха и над които неведнаж спираше вниманието, за да получиш задоволителен отговор! А когато, при хубавите дружески трапези, трябваше по отрано да се оттеглиш, ти неохотно напущаше трапезата с тихия протест: не ми се още спи!

За мене, както тогава, така и сега си еднакво мила и прекрасно разумна. Останала си доброто дете, чистосърдечно и великодушно и радостта ми се удвоява, колчем слушам за образцовото ти поведение на съпруга и майка, на дъщеря и гражданка, на християнка и човек!

Мъчно ми стана, че тая жлъчка е повалила на страдания майка ти и доктора и че ти си вече в ролята на милосърдна сестра!

Драго ми стана, че ако е рекъл Бог, ще навестите Хисаря и при това навестяване ще ме споходите, но вече не като метеор, а като любимо и предано духовно чадо за по дълго време посветено, между другото, и за историята на легендарния Котел! Аз държа за внушенията, които ти отправих в по старите си писма. Припомваш ли си думите на татка ти: “Данчето ми е едновременно момиче и момче”? Илюзията му беше и за скъпия Венко3. Благословен Господ, че имаш син Венко, а ти, Данчето, си оставаш прекрасна дъщеря, вече съпруга и идеална майка, надарена от Бога с богат ум, прекрасен разум и великолепно чисто и непорочно сърдце!

Съдбата на милото наследие на Божилова много ме огорчи. Нещастно дете, невинна жертва! Бочко е морален юноша, честен гражданин, доблестен котленец. Просълзи ме неговата участ. И неволно си спомних свещените слова на св. Александър Невский: “Не в силе Бог, а в правде”. И с благодатта на вярата се утеших.

Мило и прекрасно добро Данче,

Ето ни пред входа на света четиридесятница. От все сърдце пожелавам на всички ви в къщи леки и спасителни пости, възторжено влизане в неизтощимата пасхална радост: Христос Воскресе! И под могъществените криле на Пасхалната победа да си кажем до скоро виждане!

Божията благодат да бъде над всички ви!

С архипастирско благословение и със затъжено отеческо целование, всепреданно любящият ви

подпис

***

Баня – Карловско

05.03.52.

Мило, добросърдечно Данче,

Ей сега току – що получих писмото ти и сядам да ти пиша за две неща: благодарност за пролетните поздрави и навикване на твоята упоритост, проявявана в безгрижие за здравето ти.

С чуство на радост и умиление приех детските ти настроения за настъпващата пролет. Те са няколко реда, но в тях, наистина, се отражава огнената стихия на родния ти град пред красотата и величието на природата, когато се измъква от зимните пелени към лъчистите зари на тихата, мълчаливо мечтателна и сияйна в обсега си от свежест и зеленина пролет!

Нека нейният възродителен порив обхване в сили на бодрост и възторг всички ви, а най вече тебе, упоритата моя духовна дъщеря, която трябва да знае, че не всякога упоритостта е за похвала и насърдчение.

Мило дете, решението ти да тримериш, щом изхожда от вътре, от настроението на душата ти, не заслужава порицание, а одобрение, защото душата е, която командува самочуствието, силата на волята и триумфа на желанието. Представям си радостта, с която днес (сряда) излизаш от храма Св. Св. Седмочисленици и горещо, горещо те благославям винаги да пребъдваш в красотата и могъществото на духа си непобедима и несломима!

В случая, за който казах ти горе, че не всякога упоритостта е за похвала и насърдчение, имам предвид при пристъпи на инфлуенца не бива да се рискува с излагане на вятър, студ и пр., както и при умора да не си даваш почивка и да не взимаш предпазни мерки, защото и в миналото си писмо ми съобщи за неспазване правилата на здравето, поради грижи и залисии на ежедневието. Слава Богу, ти си млада и здрава, ала не си в положение да претоварваш младостта и да злоупотребяваш с здравето си, защото си съпруга и майка, при това и дъщеря на майка, която има нужда от тебе.

Есента направих глупост, като късно взех банното лечение тук. И до сега не мога да дойда на себе си, както се казва: “вместо да опише вежди, изважда очи…!”

Милият доктор и той е като тебе упорит. Нима с такива болки отива на работа и продължава да работи?

От писмото ти си правя заключението, че ще ви имам по близо или в Хисаря, или тук в санаториума… По добре е да сте здрави, а гладната кокошка не си сънува просото.

Убеден, че ще ме разбереш правилно досежно навикването, дължа да ти кажа, че не си виновата дето си прекъснала писмото и дето с малко закъснение идва твоя пролетен привет, а си виновна пред себе си със своята припряност и с желанието ти винаги да си точна и изправна, та макар и боледуваща!

На всички в къщи архипастирско благословение и отеческо целование, по специално за Венко и тебе – прекрасните издънки на легендарния Котел!

подпис

***

Баня – Карловско

06.06.52.

Добросърдечно мое духовно чадо,

бъди бллагословено!

Получих на време писмото ти, което прочетох с грижливо внимание и радостно приех съдържанието му, което извика в душата ми светло настроение среди бурливото време на нашите дни. Не подозирах твоя поетичен дар! Прекрасно, в няколко щрихи, предаваш нестихващият дъжд, пъплящият студ, досадната влага и монотонността на банеоложката атмосфера… Представлявах си те в неприветливата обстановка, с подпряна главица към мрачния прозорец, замислена за мечтаните слънчеви дни… Да, няма какво да се каже, дъждовен Май!

И наистина, т. г. Май протече с вълнението на Мартенския студ и с дъждовните струи на есента. Доволен бях, че поне при идването ви тук, дъжда ни пощади и не ни помрачи хубавият ден на народната ни просвета – Св. Св. Кирил и Медодий, който мина под знака на нежната обич към идеала му и в пламъка на ревността към завета му. Може би, когато ти с другарката си реши на тоя именит ден да ме споходиш, не си подозирала неговото обаяние да се вести със школски жар и да ни достави възторга на онова минало, което протичаше в светлината на историческия химн: “Тоя праздник нам дарява нова сила, нов живот, към наука ободрява, наши български народ!” Затова, крайно благодарен и признателен останах от посещението ти, което още по силно внедри в душата ми отдавнашната привързаност към някогашната мила и добросърдечна ученичка, гальовното Данче! Оставай си и до дълбока старост в добротата и красотата на твоите детски години, вълшебно окриляна от чистота и нежност, от любознание и устрем към живота на мечтата, която се именува съвършенство по линията на поетическата доброта и красота. Не съм се лъгал, че ти носиш в тихото си и добро сърдце поетичен жар и затова пак настоявам перото ти да не раждясва и душата ти да се излее в спомени за чутовния Котел и чрез него за легендарния Балкан.

Много бях загрижен за завръщането ви, поради променчивото време, ала писмото ти ме успокои.

Моята сестра – лекарка преди три дни си замина. Разделихме се сговорно, остава сега да чакам резултата. Както ти казах, искам да напусна тоя кът, омръзна ми вече! Четири години, това не е шега, а голям къс от ценно време! Останахме съгласни да се настаня в Банки, но не и в Панчарево. За София още не мисля.

Сестра ми Славка и предобрата игумения – сестра Клавдия са вече в София. От една седмица Георги беше при мен и днес, с Божията милост, си отпътува за София, защото трябва да се работи. Аз благодаря на Бога, бодърствувам, обаче, уви, с маниера и методата на старостта! Огорченията преживявам в писане, а често пъти и в молитвен плач, който най много ме утешава и успокоява.

Мило и предобро Данче, благодаря ти за твоите детски чувства, за твоята детска привързаност, която ме връща години, години назад. Бъди бодра, благословено радостна и щастлива в своя прекрасен дом и честит семеен кръг! Поздрав и благословение на всички ви от всепреданият с отеческа обич:

подпис

***

Баня – Карловско

17.06.52.

Мило Данче,

Ей сега получих писмото ти от 8.того. Недоумявам защо тъй късно! Още по голямо е недоумението ми, че моето писмо – отговор на писмото ти от Хисаря, изпратено от мене на 6.того, не е получено от тебе. Можах ли такъво прекрасно писмо, пълно с красиви синовни чуства и здрави мисли по хубавия Котленски край, да оставя без отговор? Писах ти, дете, и ти писах много сърдечно, особено върху меланхоличната поезия от лошото време, което ви споходило в Хисаря. Ще съжалявам много, много, ако това ми писмо е пропаднало, което, надея се, няма да се случи.

Благодаря ти за уведомлението досежно моето преместване по близо до София.

Зная, че правителството е благосклонно и в края на краищата ще се наложи, защото се касае за здраве и живот.

Възмущава ме безкруполното поведение на Св. Синод! Тия маскирани фашисти, ако биха могли, в чаша кафена са готови да ме удавят… На дъното на тая подлост е приятеля на снаха ми Царева… Напоследък имам потресни сведения от кипящата му злоба, от нестихващата му завист!

Нека ме прости Господ, ала нетърпимо става поведението им и ме принуждават да греша, ей тъй на, ако щеш и с лошо писане, със изрази, които не би трябвало да излизат от устата на духовник…

Много страдам, колчем си припомня, че всички ядоха хляба ми и въз гърба ми станаха това, което имат днес и в отплата едва ли не искат смъртта ми! Те, агентите на Хитлера, днес били най правоверни комунисти… Иди им свири с бъзова пищялка!

Те, които наричаха руския народ – азиатски варвари, кръвопийци и варвари от най нов стил, днес ще си счупят краката да величаят тия, които до вчера ругаеха и отричаха… Но има история, която ще каже истината и тогава маската ще падне и подлостта ще блесне…

Аз ще потърпя още малко, както на времето се обещах на Георги Димитров, което и заявих на Вълко Червенков и ако не последва корекцията на правда и сраведливост тогава ще си помисля за онова, което е мое право и което стои над всичко!

Благодаря ти, мило и прекрасно дете, за писмото и за неговите святи и нежни чуства. Предай на всички в къщи искрените ми поздрави и най светли пожелания и тепли благословии, а себе си като поздравиш приеми и отеческото ми целование с архипастирското ми благословение.

подпис

***

Баня – Карловско

19.07.52.

Добросърдечно и мило Данче, бъди благословена!

Писмото ти от 22.06. т. г. своевремено получих и не ти отговорих веднага, защото бях много зает с моята любима теза: ”Защо няма на земята мир?” И понеже бях навлязъл в същината на въпроса, за да не прекъсвам хода на мислите си, бях отрекъл всички други занятия и свързаните с тях задължения, застанал изправен в самотата си лице в лице с деликатното питане и неговата действителност, наистина, защо няма мир на земята? И в обсъждането, в историческата и съвременна реалност, тоя път повече време отделих на Лев Толстоя. Не се съмнявам, че си припомваш неговото творение “Война и Мир”, за да разбереш защо в случая се занимавам с Толстоя, който с най голяма сериозност си задава питането и сам си отговаря: “Защо животът е тъй суров, отвратителен, често срамен и нечовешки? – Защото никой не мисли за неговото подобрение”.

Голямо множество хора, кога встъпват в живота, напрягат всичките си сили, да се наредят в живота, а не да нареждат живота. Мнозинството е по готово, да бъде паразит и готованец в живота, отколкото строител и художник.

Милиони люде – младежи свършват гимназии, университети, политехники и пр., получават учени степени и пр., но всичко това правят да си осигурят поминъка, но не и да развият в пълнота и в красота духовните си сили и да запалят нови огньове от дух и истина, за да внесат радост и социална правда в живота.

Печална, ала правдива констатация!

Ти, мило и добро дете, схващаш колко са тъжни нотите от симфонията за мира, за да разбереш защо, колчем се унасям в нея, страдам и често пъти късам и изгарям написаното и преживяваното в стотици страници скромно бдение по идеята за мира и върху проблема за социалната правда.

Великодушно и любимо мое духовно чадо! Незная от къде на къде си разбрала, че си ми причинила мъка с това, че ме уведоми какво въпроса за местенето ми срещал в синодалните среди силна опозиция? Напротив, мило Данче, аз бях ти и сега съм ти благодарен за това уведомление, което напълно отговаря на истината. То, между другото, ми даде излишното доказателство, че си истинска, а не фалшива моя драгоценна духовна дъщеря, която искрено уважава и милее за своя духовен отец. Вярно е, враговете са много, тяхният началник е любимеца на снаха ми: Врачанският владика Паисий! Но, знай едно, това е истина: Когато Бог е с нас, никой и никога не може да бъде против нас! Ето защо, винаги трябва да сме изправни пред Бога и всякога да бъдем с Него и при Него, защото “ без Бога ни до порога , а с Бога повсюду”, както вярват и изповядат благочестивите руси, чиято мъдрост ти отбелязах по горе. Моето положение е това: храни куче да те лае, обаче, то ще си лае, а кервана ще си върви!

Идването ми по близо до София, именно Банкя, е въпрос, който още се обсъжда, въпреки синодалната опозиция, очаква се завръщането в София на г. М-ра председателя, който е компетентен да го разреши.

Сестра ми е от един месец при мене, а от завчера имам и радостта да бъда почетен от жената и дъщерята на братовия ми син Георги, който има поръчението, колчем те срещне да те поздравява и от мене.

Слава на Бога, захванах редовните си разходки, освен при ветровито време. Често пъти мисля за тебе: кога ли ще те видя в ролята, която ти предлежи да играеш за историческия Котел?

От писмото ти схванах и мъката ти поради болесата на добрия Д-р и поради неопределеното положение на Венко и напълно ти съчуствувам, като моля Бога да те крепи и благослови всичко да се завърши най здраво и благополучно.

На мама, доктора, Венко и на тебе – прекрасно добро дете, най искрени привети, светли пожелания и отечески благословии.

подпис

***

Баня – Карловско

20.10.52.

Мило мое духовно чадо, добросърдечно Данче, бъди благословена!

Писмото изразител на ваканционната ти одисея получих и много останах доволен от съдържанието му.

Едно, защото за излишен път ме убеди за дарованието ти да повесвуваш без пози и преструвки и второ, че ваканцията е минала благополучно, с множество добри впечатления и почивни настроения, с малкото изключение от бургаските комари… Зарадван останах и от съобщението ти, че прекрасния Венко е вече студент и че здравословното състояние на добрия Д-р е значително поправено.

И тъй, Данче, знаеш и можеш, можеш и знаеш да пишеш разумно и художествено! Това не е комплимент, а чиста истина. Сега остава да се прояви добрата воля на хубавата Котленка в обсега на любовта й към родния кът, рудник на велики възрожденци и скрижал на светли завети!

Мило дете, в епоха, която носи противоречия и на отрицанието дава преднина, свещен дълг е да заговори историята! За Котел, за неговата челна дейност и величава епопея, достатъчна е трибуната на гениалния Сава Раковски, който, в самия акт да вземе името на вуйча си, наричайки се Георги е вече едно чаровно знаме при знамето Георги Мамарчев! А броеницата, Котленската броеница за личности и характери като Раковски, е дълга и многобройна… Светла, драгоценна броеница, която не бива и не може да биде изоставена и забравена. Тя трябва да живее в порива и мечтите, в устрема и делото, в сърдцата и душите закърмени и отгледани в чадата на Котленската генерация. Виждам по чистото ти детско лице усмивка на двоумение и съмнение, па защо ли на мене се пише това? За да осмислиш усмивката си, припомни се за нашите разговори по тоя въпрос и за мнението ми, че ти имаш дарованието с търнокопа на перото си да навлезеш в историческата нива и съвремеността на легендарния Котел и да кажеш, ако не друго, то поне това, което имаш чуто и видено през родолюбието на твоя татко и на първенците от Софийската котленска дружба, които спомвам си, гореха от желанието да стане Котел важна съставна част от патрона на българското възраждане, разбира се, с пълно право.

Моето слово за Раковски, което ти, мило мое и любимо чадо, има добрата воля да препишеш, вече коригирано и допълнено, е в папката ми и смятам, че заслужава да го имаш под ръка, за да се считам длъжен, при случай, да ти го доверя с още някои важни указания върху хартата на Котленския завет. За сега толкова, до пъти повече, много повече.

Данче, от писмото ти неразбрах да ли получи моето после ваканционно писмо? В него ти съобщих, че за мое голямо огорчение, желанието ми, по здравословни причини, да бъда по близо до София Св. Синод, по давление на приятеля на снаха ми Врачански Паисий, осуетил. Тая незакономерна опозиция внесе в душата ми смут и същевременно усили търпението ми. Смятам, че правителството, което е благосклонно към справедливото ми искане, ще си каже авторитетната дума, ако, разбира се, Пловдивски Кирил потърси, както е обещал на Георги решението на г. М-ра председателя. Зимата ме сварва тук без подготовка. Ветерничавия дом ме плаши. Но велик е Бог! Той е моята упора и сила. Благодаря Му, че ми е дал голямото и неизчетно богатство: Вярата!

Като призовавам на всички ви в къщи Божието благословение, с пълна преданост оставам с най светли пожелания любещ ви духовен отец и молитствовател

подпис

Сестра ми ви изпраща най сърдечни поздрави. Колчем говорим за тебе, тя говори с възхищение. И аз й давам право.

***

Баня – Карловско

29.11.52.

Добросърдечно Данче, бъди благословена!

Отдавна получих писмото ти и, въпреки желанието ми, не ти отговорих, защото атаките на ломбагото ми отнемат всяка охота за работа. Днес, в праздника на Св. Евангелист Матей, в който татко ти празднуваше имения си ден, добрах се до скромния си писмен стол, за да ти отправя тия си редове в спомен на прекрасно хубавите из недавнашното ни минало дни, в които радостта беше радост и надеждите възход към творчески постижения… Ти беше тогава дете, но безгрижно засмяно, приветливо мило и чаровно галено в нежната семейна атмосфера и от приятелите й. По късно, ти беше любознателна гимназистка, свенливо любопитна и вече игрива в изпитателните си очички, понякога недоволна, че трябваше, заради уроците си, да стоиш по далече от гостите, към които крадливо, за малко време, с румени бузички надникваше…

А татко ти, бодро доволен и винаги весело засмян, посрещаше и изпращаше своите многобройни гости. Този факт, доказателство за свято тачене и пазене драгоценно мили традиции, култ към великия всебългарски патриархален бит, много ясно оживява в паметта ми и неволно в него ден, повече от всякога, съм между вас; вспоминавайки покойния с “вечная памят”, а вас – неговото домочадие с най тепли благословии и с най светли пожелания за многая, многая лета!

Понеже не съм доволен от второто ти писмо, в което ми описваш одисеята си като общественичка, дори до там, че забравяш грижата си за собственото си здраве и че домакинството си сложила върху плещите на идеално добрата си майка, поставям ти два въпроса: а) Кой е най дългия път в живота на човека и б) – обратното: кой е най късия път? От отговора ти ще зависи да превъзмогна охканията си от ломбагото, за да ти разкритикувам втората одисея, както възхвалих първата ти – лятната одисея из красивата ни родина.

Като призовавам Божието благословение на всички ви в къщи, пожелавам ви леки коледни пости и щасливо посрещане Р. Хр. Преданно любящият ви

подпис

***

Баня – Карловско

25.02.53.

Мило и добросърдечно Данче!

Мълчанието ти внася в душата ми безпокойство. Горещо моля Бога да сте здрави и живи. Ето вече навлязохме в светата Четиридесетница, допущам че не сте нарушили благочестивата традиция за пост, молитва и свето причащение, а по обичая си нямам хубавите думи: леки и спасителни пости! Нямам вдъхновеното слово на великопостното прощение, а имам дългомесечно мълчание… Може би, и ти вдигна ръка против твоя немощен духовен отец?! Може би сърдиш се, че за имения ти ден с визитна картичка изпратих поздравите и пожеланията?! Това направих по липса на листове за писма, защото у нас е голяма оскъдица от листове за писма и пликове!

Незная как да си обесня мълчанието и прогонвам с молитва лошите мисли. Пак повтарям: дано да сте здрави и живи, което най горещо желая и най усърдно моля от Всемилостиваго Бога. Очаквам нетърпеливо два реда: Слава Богу, живи и здрави сме.

Много се интересувам за научните занятия на Венко. Не по малко се интересувам от професионалните работи на любезния Д-р, както и от твоите обществени грижи и трудове, без да омаловажавам бдението на мама, която все си остава опора и стълб на домакинството ти!

Поздрав и благословение на всички ви, с най светли пожелания за велики радости на Пасха Христос Избавител.

С отеческо целование и молитствуване

подпис

***

Баня – Карловско

9.04.53.

Мило и добросърдечно Данче,

Боледувах и още боледувам и затова с закъснение пиша това си писмо, с което поздравявам всички ви в къщи със Светото и Спасително Христово Възкресение:

Христос Воскресе!

Благодарен и признателен съм на Бога, че, въпреки моите слабости и немощи, дарил ми е най великата сила и най неизчетното богатство:

Вярата в Христовото Възкресение и в силата на Неговата Пасхална благодат!

За мене живота вън от светлината на вярата в Бога няма смисъл, няма съдържание. За да мисля така, имам непоклатими основания; основания научни – обективни и основания мистични – субективни.

И сега, когато в моя ветерничав дом, заточен тук от моите ученици и някогашни помощници, изпитвам невзгодите на живота ми – без вина виновен – само вярата е, която ме крепи и вдъхновява да нося спокойно, със светли надежди, бремето на даденото ми изпитание, защото зная, вярвам и изповядвам, че: ”не в силе, а в правде Бог!”

Мъката ми е, че боледуването ми спира четенето и отнима охотата на перото… Аз съм вдълбочен в размишления, често съпроводени със сълзи: защо живата е тъй суров и кораво жесток? И размишлениата си приключвам: с поглед към небето и с гореща молитва в сърдцето!

Мило дете, от все сърдце ти желая светлата пасхална сила да освети живота ти на истинска христианка, добра съпруга, отлична майка и любеща дъщеря.

С отеческо благословение и целование пасхално, преданно любящият ви

подпис

***

Баня – Карловско

25.04.53.

Мило Данче,

Безпокойството ми се потвърди от писмото ти. Щом не получих своевремено за Великия ден поздрава ти, бях смутен и обзет от чуството на тревога. И ето, тъжното ти писмо ми даде осветлението, обяснението. Повярвай ми, прекрасно мое духовно чадо, четох със сълзи писмото ти и с всичката си душа споделих и споделям мъката ти. Въздъхнах и въздигнах молитвено очи към Всевишния да ти бъде в закрила и помощ; прострях немощните си ръце към Божията Майка да вземе чадото ти под Своя Покров! Казах на сестра си теглото ти и тя се присъедини към смирената ми молитва.

Какво да ти кажа? Отдай на Бога скръбта си и Той ще я преобърне в радост. Не падай духом! Ти, отличната майка, довери материнската си печал на Майката на майките – Богородица дева Мария и Тя ще ускори свободата на чадото ти. Да бих бил близо до тебе щях да разсея изпитанието ти с увереността, че ще се яви от него нова сила и дълготрайна радост в сърдцето ти. Венко е мъдро дете и крепката Божия десница бди над него и го пази от беди и напасти, осенявайки пътя на изпитанието му във възмъжаване към доброто и мъдрото в живота. Неговата невинност ще възтържествува и в това тържество духът му ще се кали за още по голяма бодрост и мъдрост.

Мило Данче, удивляваш ме с благородството до трогателност. В това ти цялостно положение имала си добрата воля да се погрижиш за листове и пликове! Трогателно мило от твоя страна, нахално и дръзновено от моя, станал причина да влагаш грижи в най грижовното ти време за дребни мои нужди. Тоя ти жест прибавих към всички твои благородни прояви заседнали в сърдцето ми като неувяхващи благоуханни цветя, като святи и незабравими спомени.

Пакетът с листовете и пликовете получих в изправност и думата благодаря е незначителна пред чуството ми на адмирация от преданността ти към твоя немощен, сега и узник4 и изгнаник, духовен отец, старец отец!

Аз все още боледувам. Не съм се освободил от гриповите атаки. При това, поради безумието по църковните въпроси и дела, преживявам вътрешно напрежение. Не е лесно за един баща да гледа вдигнатите юмруци на синовете си… Не е радостно да те лае кучето, което си хранил… Не е поносимо да те ругаят тия, които си избавил от позор и смърт… Много е печално да изживяваш Иудината атмосфера с решение за кротост и мир! Но, по това друг път. Днес, ей в тоя момент, моята искрена молитва е: Всесилният Господ Бог да изведе в свобода и мир неволниците и родителите им да осени в мира на радостта. Помни, молитвено съм с вас! Христос Воскресе!

Затъжено благославям и отечески целувам всички ви, преданно любящият ви

подпис

***

Баня – Карловско

01.05.53.

Мило Данче,

бъди благословена!

Със горещината на сърдцето си благодарих на Бога за избавлението на твоето мило и свидно чадо, което, не се съмнявам, носи в душата си огъня на историческия Котел – класическата мина на възрожденци от класата на Раковски, Софроний Врачански, Богориди, Д-р Берон и пр. и пр. А тебе, мило дете Бог да благослови заедно със съпруга си да имате радост от възмъжаването на прекрасния юноша Венко! Аз го обикнах, повече от всякога, за спокойствието, с което е посрещнал изпитанието, стаж за неговата мъдрост и невинност. Ти не можеш да си представиш с каква радост посрещнах съобщението ти, че Венко е вече при родителите си. Сестра ми, която участвуваше в молитвите ми за избавлението му, с умиление възприе тая очаквана новина. Аз пък и в тоя ти жест да ми пишеш за идването в къщи на любимия ти син, веднага, видях, че си ми достойно, прекрасно мило, добросърдечно духовно чадо.

Не ти отговорих веднага, което много ми се искаше, ала неможах, поради следите от гриповите атаки, които продължават да ме безпокоят така, че ми отнимат охотата за работа и държат духа ми във вътрешно напрежение. Особено исках да ти пиша, да знаеш, че напълно споделям майчината ти радост и че много ме трогна твоето участие за положението ми пред състоялата се вече сбирщина, която ми нанесе видими оскърбления… Исках, казвам, още тогава да ти пиша, за да те уверя, че тия оскърбления не ме засягат. Защото, истината не се бои от лъжата. Пред нея интригите, клеветите и насилията бледнеят и изчезват, като дим… Правдата не се смущава от тиранията, ръководена от злобата и безчинието… Вътрешният мир на вярващият дух е неуязвим от завистта, дори и тогава, когато тая завист е най кипяща, най свирепа, най жестока!

Нели, добро дете, над всичко стои любовта към Бога и човека, към човека като образ и подобие Божие?

Знай, че това, което се извърши от враговете ми, от гонителите ми, довчерашни мои храненици, срещу любовта ми, е само за мое добро. Ще дойде ден, когато всеки ще се убеди, че: ”не в силата е Бог, а в правдата!” Мисля, че за мене беше нужно да видя как се отплаща за доброто със зло и колко е къса човешката памет, когато над нея работи завистта! И въпреки тоя бесноват поход, изгубил и ума и дума в светлината на истината и правдата, аз няма да престана да обичам човека, убеден, че не всички човеци са Каиновци и Иуди… В света има, слава Богу, още възвишени души, които, отвратени и погнусени от поведението на изродените човеци, от фарисеите на живота и тяхната хамовщина, могъществено носят и безбоязнено в светлина разкриват добротата и благородството на истинния човек, на човека, който не е помрачил в себе си образа и подобието Божие.

Аз едно те моля, съчуствието ти към това, което изживях и изживявам изрази в молитва към Всевишния и бъди убедена, че тя ще бъде чута от Бога на мира и любовта. Няма нищо по силно и по блаженно радостно от това да откриваш синовно душата си пред Сърдцеведеца Бога и да чакаш Неговата присъда.

Днес е великия ден на Христовото Възнесение. Колко много жадува душата ми да бъде молитвенно на Елеонската планина и, в съзерцанието на великото събитие – Възнесението, да се откъсне от тоя суетен и фалшив свят! Защото, ако ние – духовниците сме потъмнели и обезсолели, какво остава за миряните?!

Пожелавам чуствителната ти душа да възхожда все нагоре и нагоре, да се вънася и да слави Бога за неизречените Му милости, с които съпровожда живота ни.

Като призовавам Божието благословение над всички ви в къщи, със смирена и света преданост оставам винаги ваш молитствовател в Христа

Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

14.07.53.

Мило, сърдечно добро Данче,

бъди благословена!

Вчера получих колета ти, а ей сега и писмото ти. Излишно е да ти казвам, че всичко това ме тъй трогна, за да не мога дълго време да се освободя от вътрешното вълнение на душата, което няма израза да предаде дълбочината на чуството “благодаря”. Духовният ръст на отличната съпруга, идеалната майка, достойната дъщеря и верното чадо на църквата ни, в доброта и красота застана пред мене и със сълзи на очи, с всичките си немощи, благодарих на Бога, че, все пак, въпреки всичко, има още живи човеци, чисти души под небето! На тая тема има много да ти говоря, но не с писмо, а устно, за да се убедиш, че върху ти почива Божията благодат, за да си в помощ на благовестието, което тепърва ще има да развие Църквата ни, за да види света, че не в силата, а в правдата е Бог!

Когато софианци ми говорят за хубавата майка и прекрасния син отивайки в Божия храм, бурите в сърдцето ми утихват и светлия хоризонт на Христовия мир величествено застава пред духовния ми взор и тогава повече от всякога чуствувам спасителната благодат на Пасхата Христова и победната песен на Великия ден! Мисля, ако ще намеря благодат пред Господа, много от плановете ми по развоя на православно-братствените цели и задачи в твоето лице ще имат пъргава, неуморна и разумно-мъдра деятелка, за да се увеличават чистите души, живите човеци. Някои от скромните ми работи, готови вече за печат, искрено желая да чуеш от мене, преди да бъдат напечатани, защото имам усета, че ще прецениш практично тяхното отражение върху днешната сива действителност. Това не е комплимент, а констатация на твоята духовна ревност. Да вярваме, че това скоро ще бъде.

Мило и чистосърдечно Данче,

Аз познавах съпруга ти в неговата специалност с доверие и уважение. Адмирирах способностите му, просветеното му трудолюбие и добросъвестното му изпълнение на лекарския му дълг. Почитах неговия характер на културно издигнат човек и тук спирах. Сега, след като имах истинското щастие за по близко опознаване, опознаване вън от неговата лекарска стихия в огромното дело на деликатната му специалност, искрено чуство на възхищение и обич овладя сърдцето ми и трябва да ти кажа, че в паметта ми остава незабравим момента, в който видях и опознах Д-р Христов и като цялостен човек, който изпълни душата ми с възторга на жаждата й да има пред себе си и в себе си за общуване истинен човек, каквито днес, уви, ще се изразя по Диогенски, “и днем с огнем не найдеш”. Моля те, поздрави го и му предай искреното ми възхищение, отбелязано и в дневника ми като рядко изключение!

Досежно посещенито ти с Кинчето на назначения Патриарх, ще ти кажа истината: присъствували сте на фарисейска среща и видели сте крокодилски сълзи. Стореното от тебе и Кинчето е трогателно, обаче дали са е схванало, че това е дело на ваш личен почин, дело на вашите възвишено вярващи души? Лукавщината отива до там, че ще мисли да сте инспирирани в тая ви благородна мисия. Като прочетох за посещението ви, възхвалих ревността ви и помислих за обратната страна на медала и от сърдцето ми се отрони молитвата на Псалмопевеца: ”Помилуй нас, Господи, помилуй нас, защото доста сме сити на презрение; доста е сита душата ни на хули от надменни и на унижение от горделиви” (псалом 122). За твое знание ти съобщавам, че пред мене никога не е ставало дума да се преселя в Хисаря и с голямо недоумение чувам това, което ви е казал К. Макар и да съм извънредно отруден от тукашните незгоди, слава на Бога, въоръжен съм с търпение.

Нека ти кажа, че много ми беше изненадано приятно да чуя от отца Симеона добрите отзиви за духовната си дъщеря, която през пребиваването в Хисаря му е направила отлично впечатление. Характеристиката дадена от него отговаряше на истината, с което усили в мен критерия в негова полза. Този млад свещеник е, може би, изключението да не ми плаща за доброто със зло, макар че много пъти биваше като ученик мъмрен и наказван от мене, понякога доста сурово.

Най после иде ред да подчертая възторга си от доброкачествеността на колета ти. Напълно сполучливо задоволи вкуса ми от някогашния Копривщенски кашкавал! Колко много съм ти длъжен! И морално и материално. Имах софианци в гости та им предложих по едничко, и то малко, парченце, останаха очудени и се отнесоха с недоверие, че това е вземено от магазин. Ти, разбира се, не си посмяла и знам, няма да посмееш да искаш това, което ти поръчах: плащането от Георги. Ала, знай, че дълга ми е дълг, за да мога и друг път, до като съм в изгнание, да потърся твоята ценна услуга; наистина услуга на компетентен човек!

Съдържанието на колета пазя с най голяма егоистична бдителност, поради неговата доброкачественост, дело на добра загриженост и вещина.

От няколко дни тук е на банно лечение жената на Георги с дъщеря си. При завръщане в София, с Божие благословение, ще ти предаде колко много радост внесе вниманието ти в душата ми: без вина виновна… Един ден, ако види бял свет дневника ми, ясно ще ти стане как се побеждава страданието на невинността обявена във виновност и колко твоята благородна душа е допринасяла мекота и доброта, възторг и красота в мрака на върлуващото озлобление и то озлобление от средата на тия, които са призвани да бъдат “сол” и “светлина”.

На всички в къщи почвайки от тебе най тепло благословение, най добри пожелания, с молитвено и отеческо целование от преданият ви

подпис

Предай на Кинчето благословен поздрав и благодарност, че споделя твоите грижи за мене; грижи и чуства на преданно чадо!

***

Баня – Карловско

12.08.53.

Мило Данче,

бъди благословена и заедно с тебе и всички в къщи!

Надявам се да си получила благодарственото ми писмо за грижливото ти внимание да ме снабдиш с първокачествен кашкавал, който, наистина, ми достави много приятни сутрини закуски.

Надявам се, че и въпроса с милия Венко е правилно разрешен и че по обичая си ще имаш осмислена лятна ваканция, дори ще ми се да вярвам, ще надникнеш и родния Котел, където, ако това стане, ще поздравиш милата ни и незабравима страдалица кума и чрез нея драгоценния Бочко.

Добросърдечно Данче, пиша ти на бързо и кратко, ей тъй, по голямата затъженост и отеческа обич, защото тия дни съм зле атакуван от болното си сърдце, което все пак, крепне и живее в атмосферата на светлите надежди.

Искам да знаеш, че не сте забравени, а винаги сте благословени и най искрено обичани.

подпис

***

Баня – Карловско

15.08.53.

Добросърдечно Данче,

Изненадан от второто ти писмо, току – що получено сега, бързам да ти отговоря, за да пожелая и на двама ви полезно прокарана ваканция в хубавия бряг на вълшебната Варна, от където бодри и вдъхновено възродени да се завърнете в домашния си кът на работа и труд в светлите надежди на мирната и благословена бъднина. И милия Д-р и ти, неговата отлична другарка, имате нужда от разумна почивка. С голямите шепи на благодатното си сърдце вземайте красотата и добротата на богато разляната морска лирика, за да имате нежната й муза в шума и монотонността на зле атакуваната столична поезия!

От все сърдце ви пожелавам всичко, което сърдцата ви желаят да имат; преди всичко, красив отдих и крепко здраве!

Мило Данче, препоръчаното ти писмо втори път препрочитам и се възхищавам. Бъди простена и благословена за закъсняването, защото в него съзирам импулсът да пишеш не шаблонно, нито протоколно, а задушевно писмо, пълно с искреността на живия човек, на просветения дух! Ако би трябвало да пиша бележка за съдържанието и стила на писмото ти, бележката отличен не изчерпва достойнствата му. И друг път съм ти казвал: ти имаш дар на писателство; факт, който ми е давал дързостта да искам от тебе взиране и съслужване на тоя прекрасен дар, ако не за друго, то поне за фамилни и исторически спомени и бележки за легендарния Котел! Добавям: закъснявай, ала ме спохождай с писма от тоя род; с писма калейдоскоп на онова, което е житие-битие на твоя дух, на твоя дом, на твоето чуство и към близките ти люде, които те ценят, тачат и обичат. Ти пишеш естествено, без принуда, без гримаса; пишеш по вълните на сърдцето и по движението на преживяното и мечтаното. Затова мисълта ти е сочна, чиста, честна, завършена.

Мило Данче,

Съжалявам, че нямам под ръка скромните си трудове, за да ги вложиш в библиотеката си. Но, ако е рекъл Бог, това ще сторя един ден. Искам, каква дързост!, искам в светогледа ти да внеса частички от светогледа си на мистическата си вяра. Защото ти си вярваща душа, христианка не на думи, а на дело. Искам това дело да е крайъгълен камък в твоя труд, в твойта грижа на съпруга и майка и върху дадената ти от Бога дарба на книжовно творчество да следваш пътя, например на Mme de Stael5. Припомвам си на времето: убеждавах татка ти да те остави за по дълго време в Гренобл, център на литературни труженици, за да се получи нещо от даровитото и любознателно Данче повече, отколкото даваше тогава родината ни, дошла днес до пълна беднота от онова, което класикът Ламартин възпява като вечно жива сила: “по близко до тебе Господи!”

Тия дни, след Библията, лягам и ставам с Ламартина, Шатобрияна и В. Юго! Шекспира и Достоевски поизоставих, защото чрезмерно е трагично времето, в което живеем, за да споделям тревогите им, от каквито е преситена епохата ни.

Новината, че прекрасния Венко е вече в изправност, много ме зарадва. От цялата си душа му пожелавам пълни успехи. Много бях обрадван от проекта ви за разходката по Дунава и от там към Варна, ала от второто ти писмо изглежда, че тоя проект сте изоставили. Дай Боже, идната година да се състои, имайки и мое смирение под попечителство, защото, наистина, мило и добро мое духовно чадо, ти, от мнозината звани, една остана вярна и призвана.

Като моля Бога да благослови всички ви, за да имате благодатната сила и радост на живота, с най светли пожелания отечески ви целувам и всепреданно оставам винаги ваш смирен в Христа молитствовател:

Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

08.11.53.

Мило, добросърдечно Данче, бъди благословена!

В словото ми “слава Богу за всичко”, слово изречено от Великия Иоан Златоуст, – богоглаголивият Светител и Вселенски Учител, – тоя път, повече от всякога, влагам цялата си душа, защото ако съм още жив и здрав, това дължа само на Бога и Пресветата Богородица, която от детството ми покрива и пази живота ми.

Недавна, това беше завчера, 29. м.м., преживях опасен припадък. Преуморено сърдце, променчива атмосфера, ветрилник дом и отвратителната действителност – лишена от човещина, осиротяла от истина и правда, от свобода, мир и любов, всичко това в един момент се сгромоляса в съзнанието ми и, лишен от въздух, литнах в бездната на катастрофалната изнемога, но, по неведомите Си пътища, Божията милост ме покри и запази от разкрития ми път към отвъдната страна! Да, по чудо съм още жив и здрав!

Чета писмата ти, вслушвам се в тона и настроението им и се питам: това ли е Данчето, което с любопитство и любознание надникваше в разговорите ни, без да отбелязва, че от всичко чуто и видено изграждаше своя светоглед, който днес тъй мъжествено манифестира като съпруга и майка, дъщеря и гражданка! Ти стихийно днес работиш, Дане, но тая стихийност, вън от твоя дом, е суетна, истински Мартенски грижи и затова поспри малко да изразходваш силите си по безплодните пустинни събрания и извън домашни задължения! Ти си още млада и здрава, та не напълно чуствуваш как се изтощава резервуара на сърдцето ти, но помни идва, без да искаш старост…

Това ти написах лаконично, ала с перото на опита ми. И аз се хвърлях, и още как, във вихрите – бури на общественото служение, за да бъда днес всеки миг изправен пред изпитанието: здрав ли съм или не? Едно признавам, бил съм и си оставам, уви, въпреки опита ми, нехаен за своето здравие. Защо? Обществеността ме поглъщаше и в повечето случаи цялостно. И сега, след толкова много кализми за оня свят, продължавам своето нехайство. Другите учи, а себе си не мога да науча, което доказва, че съм лош учител! Да, лош, лош, лош! Зная и оставам при знанието, без оделотворяването му. Но, нека си кажа причината на това не тъй похвално поведение, особено при днешното обезверено време. Когато неведнъж се жървувах за род и родина, а, без да се хваля за това, имам много случаи доказателно отбелязани в скромната линия на живота си, вместо награда получавах мрачни физиономии, дори и публични ругатни, най вече от расоносците кариеристи, фарисеи – наемници, лъжци и подлеци! Грозно нали, печално нали, отвратително и още как, но, уви, тъжен факт!? Скърбя, че не съм надраснал себе си, което съм желал и сега горещо желая, за да бъда равнодушен към зложелателите си, към тия, които, като ядоха хляба ми и използувиха любовта на сърдцето ми, вдигнаха крак да ме ритат и отвориха уста да ме ругаят!

Скъсвам тая отвратителна верига от най лошите ми спомени, защото е много голяма, много сложна и изобилна с данни, които, наистина, огнетяват душата и стават причина да се изправя човек, без да иска, пред изненадите на изтерзаното сърдце!

Моят живот сега се движи по два радиуса: четене и писане; писане и четене. Но и това дотегва. И четенето и писането искат аудитория. Самотата е страхотна, когато е в положение сама със себе си да говори. Размишленията и разсъжденията, колкото дълбокомислени да са, колкото и плодоносни да бъдат тяхните постижения и заключения, оставени сами в себе си, без допир до други размишления и разсъждения, почват да губят своя смисъл, своя raison d’etre6 и човек се чуствува тъжно самотен!

Мило Данче,

Както виждаш, имам желание да схванеш къде се крие причината на недавна преживеният ми припадък, следите на който не са изчезнали и едвали ще изчезнат… Баща, който хранил и кутил7 синове, дал всичко за тях и в отплата да получи мерзостта им, черната неблагодарност и най противното от онова, което е очаквал, може ли да бъде равнодушен и здрав? Скъпите ми рожби, уви, излязоха ялови в христианските добродетели, тогава? Значи съм бил лош баща, защото само от лош баща излизат и лоши синове! Замислен над тая тема, за да не изпадна в пълно отчайване, идва ми в помощ Иудиното окаянство, Иудиното предателство, който, въпреки това, че беше при Спасителя, при Истината, при Вечния Светилник на любовта, сам избра най лошия път: предателството! Значи, и при най идеалния баща, при Праведника, злото може да съществува и в дадено време да се прояви. Моите храненици, почти всички днешни синодални архиереи, бяха като въглени скрити в пепел и в уречено време явиха злобата си, станаха проводници на Иудиното окаянство… Не напразно, това беше в Пазарджийския Събор на братствата, по предчуствие, публично ги нареках “змии скрити в пазвата ми”. Точният ми израз беше: “За голяма моя скръб, днес видях, че съм носил в пазвата си змии и то змии осойници…”. Тогава твоят татко, заедно с мене осъди поведението им и, повече от всякога, прояви грижи и обич, не само на съчуствие, но и на дело спокойно да изживея оскърблението от наемниците ми, водачът на който беше фамозния Врачански Паисий и любимеца му Иосиф Варненски. В оня печален момент само двама се показаха на висотата си: Видински Неофит и покойния Ловчански Митрополит Антим…

Не е ли обезсолена солта? Попитай снаха ми, приятелката на Паисия. Не е ли потъмняла светлината? Вгледай се какво става днес в Св. Ни Църква!

Защо ли ти пиша всичко това? Прости ми тая дързост, но разбери, че ти пиша, защото обичам твоята привързаност към Църквата и твоята детска привързаност към мое грешно смирение; пиша ти да ми олекне, споделяйки скръбта си със сърдце, което е истинско сърдце, а не камък! Църковните неуредици ме тревожат до степен на безсъние и най щателни, безспирни разсъждения, които отново могат да ме поставят в изживения припадък, в потока на потайните ми страдания, че станах причина на Църковното ни Кормило да застанат, вместо добри пастири, добре изпечени наемници!

Като гледам скромното, но полезно дело на изгнаническото ми размишление и бдение – труда на моето четене и писане да стои в папки и не мога да го печатам и дам в дар на вярващите, кръв капе от сърдцето ми, особено като виждам как свободно и охолно се шири безбожническата книжнина и как триумфално шествува дръзкото безверие… А в това време Св. Синод и назначения му Патриарх, феодалите на Църквата ни, спокойно си почиват, необезпокоявани от това, че в Нивата Христова врагът безпрепятствено сее ли сее плевелите си… Тогава? Пак страх от припадък! Но, мило дете, велик е Бог. Той не е в силата, а в правдата; да бъде волята Му! Само от Него чакам помоща да обичам и враговете си и за тях да се моля да бъдат вразумени. Сърдечен поздрав и тепло благословение на всички ви преданният:

подпис

***

Баня – Карловско

01.01. 54.

Ч.Р.Хр.

Ч.Н.Г.

Мило и предобро Данче, бъди благословено!

Да, слава и благодарение на Господа Бога, но по чудо съм жив и по Божията милост съвзимам се към пълно оздравяване. Сега за сега още съм под лекарско наблюдение и всяко движение с най малкото напряжение ми е запретено, в това число сериозното четене и всяко писане, дори и пощенската картичка. Преуморен съм! Всички резерви са изчерпени. Замайването не ме още изоставя. Тъгувам и, без да искам, много мисля, особено върху хаоса по църковните ни дела и върху фарисейщината… На двете ти драгоценни писма дължа обстоен отговор; те са при леглото ми, поради застъпената в тях правда! Любимо мое чадо, чрез тебе целувам и благославям всички в къщи.

подпис

***

Баня – Карловско

15.01.54.

Ч.И.Д!

Мило мое духовно чадо, добросърдечно Данче, бъди благословена!

В предверието на светлия праздник, в който чествуваш имения си ден, бързам да ти поднеса молитвеното пожелание: Всевишния да осени живота ти в благословението Иорданово, за да се радваш в крепко здраве, бодър дух и всяко благополучие за лично и семейно щастие, за мъдро строителство на живота ти, като примерна христианка и отлична гражданка – верна и предана в заветите и традициите на историческия Котел.

На многая, многая лета!

Мило Данче, как да ти благодаря за твоята загриженост, поради тежкото ми заболяване? За твоята обич и преданост към правотата на протестта ми, че бидейки без вина виновен, зле страдам от лъжебратството, което, уви, е свило коварното си гнездо под мантията на висшето духовенство, което, за велика скръб на вярващите, отдавна е престанало да бъде “сол на земята и светлина на света” ?

Твоите писма, които получих през времето на боледуването ми, поставен в строг режим на лечение под лекарски надзор, когато ми беше запретено всяко движение, никакво четене и писане, никакво говорене и пр., благодаря на Бога, бяха ми източник на утеха и обект на благотворно размишление. В тях намерих, повече от всякога, отражението на твоята доброта, красота, човечност – видях те такава, каквато си: духовно жив, нравствено силен и сърдечно мил човек! И трите ти писма пазя като документ, че има още по грешната земя добродетелни души. Намирам, че беседата ти с най големия църковен пакостник, нещастният Врачански Митрополит Паисий, е напълно уместна и правдива и нямам причини за недоволство, а, напротив, имам основания да бъда доволен и благодарен, защото си изказала достойно и доблестно горчивата истина. Той е основоположникът на моето беззаконно и жестоко изгнание. И на неговата въдица се хванаха всички, за които духовното служение е интерес за изгода, а не дълг на жертвена любов! Ти си постъпила, както постъпва честния човек, прямолинейната душа, възвишеното за правда, мир и обич сърдце. От това, което ми предаде сестра ми, възхитено те благослових и просълзено благодарих на Бога, че има свидетели и изповедници на истината. Твоето поведение е израз на високото ти чуство за справедливост и на моралната сила за обич към духовния си отец, който страда заради хамовщината добила привилегията на добродетел в царството на лъжебратията! И тъй, мило ми чадо, постъпила си повече от от доблестното добро служене на правдата и истината. Благодаря ти и за сведенията досежно доблестта на г. проф. Цоневски. Когато видиш Кинчето предай на нея, а тя на мъжа си благодарността ми, че не е скрил и не се побоял от истината!

Минават си дните, протичат си месеците и ние сме все в надежда, че лошото отлита, а доброто прелита. Добре, че има надежди. В тях Бог е вложил опората на търпението ни. И аз, който по чудо останах жив, с твърдото упование в Бога, крепна в надеждата, че Всемилостивия ще възтанови силите ми, за да поработя в светия Му Виноград – Църквата и да изпълня, както подобава, върховния си дълг. За сега времето ми се поглъща от вътрешно размишление, достигащо до пълни безсънни нощи и скърбя, че няма при мене стенографист, защото в много от размишленията ми има големи прояснявания върху живота и неговата, вън от Бога, грозна и страхотна суета.

Божието благословение да бъде с всички ви, като с двойна сила осени тебе, мила ми и скъпа именийница. С отеческо целование и пълна молитвена преданост любещият ви смирен в Христа богомолец

подпис

***

Баня – Карловско

08.03.54.

Мило Данче, любимо духовно чадо, бъди благословена!

Благодаря ти за пролетния посдрав. Макар зимата още властно да бушува, но на хоризонта се виждат животворните лъчи на идващата пролет, желаната и физически и душевно, и духовно пролет. Изпитанията, на които ни подложи студената вълна, не се съмнявам, у мнозина пробуди усетът не само за физическите беди и неволи, но за целокупния живот на човешката личност, която, без Божствената топлота, не е нищо, освен окаменело и оледенело сърдце! За нас, вярващите, от тая заран, топлотата на Божието милосърдие, изобилно дадена ни от Великия пост, силно разтопява ледените гори и планини, за да измъкне на слънцесиянието “от свише” окаменелите и оледенели сърдца, за да оживеят в силата и красотата на духа и истината, на вярата и благочестието. И тъй, заедно с честитката ми за физическата пролет, приеми и тая за духовната пролет. От все сърдце ти пожелавам леки пости и спасително влизане в радостите на Пасха Христос Избавител. Представлявам си те днес, утре и други ден в духовно веселие да бързаш към Св. Храм с крепкото усилие на тримерица! Влизам в душевното ти настроение за молитвена събраност, за благовейно богомислие, унесена в истините на Христовата скрижал: Евангелието! Обичам тихия ти и дълбок поглед издиган, като благоухания тамиян, към тайнствения иконостас, а чрез него и по високо: към небето! Едно от нетлените ти богатства, мило и любимо дете, е твоята искрена вяра; една от нетлените красоти на твоята душа е любовта на сърдцето ти към Бога и Неговата света Църква. Такава беше някога, убеден съм, такава си и сега.

Като смятам, по силата на благочестивия си обичай, че в края на седмицата – Православна Неделя или Тодоров – ден, ще пристъпиш и към Светата Чаша Господня, с всичката си немощ усърно моля Всевишния ни и Вечен Небесен Архипастир да те осени да бъдеш достойна причастница с най великата тайна на Св. Му Църква. Колко ще бъда радостен, ако чуя, че мъдрия и доблестен Венко върви по стъпките на майка си в изпълнението на христианските си обязаности.

Вчера, светата Неделя на всеопрощението, молитвено просих от клира и народа си, разбира се в това число и от вас, прощение, като духовно, със смирението на грешника, простих на всички нередностите към мое смирение, освен на тия, които посегнаха върху вярата и любовта ми към Св. Църква.

На всички ви в къщи благодат и мир от Господа. Предано любещият ви молитствовател

подпис

P.S. Не се впущам в подробности от уважение и благоговение към светостта на дните съставящи въведението на Великия пост, изискващ търпение, мълчание и молитва, както и от обстоятелството, че все съм, ето вече петия месец, ограничен в стаята си и доста обезпокояван, при сърдечната ми слабост, и от нахалните братовчеди: ломбаго и ишияс… Но, мимо всичко, благодаря на Бога, съвзимам се, макар че, сега малко чета и почти никак не пиша.

подпис

***

Баня – Карловско

31.03.54.

Не намирам сили в себе си, мило и прекрасно добро дете, да изразя онова велико чувство, което ме обзе, когато домакина ми предаде твоя великолепен дар. Затъжено се просълзих от това драгоценно внимание и пред мене застана в чаровната си любознателност ученичката Данче, която неохотно трябваше да напусне трапезарията и да върви в спалнята си, прекъсвайки своето наблюдение и вслушване в разговорите ни, засягащи много обществени въпроси, предимно тия, около живота на Църквата ни, над които, впоследствие се убедих, влагаше жив интерес. Спомваш ли си как навъсено посрещаше нареждането на добрия ти татко: “Данчето да върви да спи!”

Най радостно за мене е, че ти си остана в красотата на душата неизменна. Съдържанието на твоя нрав възрастна в голяма сила на благородство и любопитството отстъпи място на любознанието, чрез което се открояваше твоя светоглед по пътя на вярата и разума, на благочестието и родолюбието. Ти сама не можеш да прецениш как методично възхождаше към душевното си развитие, което предаваше шарм8 на младостта ти във весела и засмяна сериозност, с волеви характер. И днес, вглеждайки се в дълбочината на твоя поглед, виждам онова красиво дете, което искаше всичко да чуе, всичко да знае и в хармония на силите си да расте и крепне в стихията на житейската доброчестина за лично щастие, родителска радост и обществено служение. Мисля, въпреки всички невзгоди, които нашият век ни поднесе и продължава да ни поднася, поставил в окови ума и разума, ти намери пътя си към духовния живот, с вяра в Бога и с любов към ближния изпълняваш доблестно своя дълг на съпруга и майка, на дъщеря и христианка в общежитието, като не си престанала да работиш над себе си, в помощ на съпруга си и в изграждането характера на любимото ви чадо като китна и плодовито богата фиданка от разсадника на историческия Котел!

Но, за сега стига толкоз; а то ако бих дал воля на душата си да изрази спомените от твоето чаровно детство бих отишъл много далече.

Мило Данче, трогателен е твоя жест. Той има за мене пророческо указание, че не съм нито забравен, нито сам и че злобата на озлобените ще изчезне яко дим и заканите на Врачанския ще легнат на главата му, както и на тия, които тръгнаха по гайдата му! Аз страдам, но в страданията си съм духовно бодър, защото, по думите на св. Ап. Павел, не съм силен против истината, а за истината.

На любезния Д-р, на мама, на Венко и на тебе, драгоцнно мило мое духовно чадо, благословение от Бога и отеческо целование от предания ви

Стефан

Митрополит Софийский и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

21.04.54.

Мило Данче,

С горещината на вярата във вечно-неизтощимото Божие милосърдие, усърдно моля Воскресшаго из мертвих Христа Жизнодавца да осени всички ви в къщи с пасхалната Си благодат да видите възкръснали идеалите си и осъществени надеждите си.

Христос Воскресе!

Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

P.S. Убеден съм, краткоста на днешното ми писмо ще ти обясни, че изгнанника – узник е на легло и строго пази стаята. Но, благодаря на Бога, духом съм бодър. Трогнат остананах от писмото ти.

подпис

Нашите писма се бяха разминали.

+

Баня – Карловско

21.05.54.

Мило Данче, Любимо мне духовно чадо

бъди благословена!

Благодаря на Бога, че си решила да ме споходиш. Четох писмото ти с умиление и радост и бързам да ти отговоря, че не само е възможно, но и много желателно идването ви. Кога? Аз все още пазя стаята, така че, за мене е безразлично кога, ще кажа всякога, например на св. Кирил и Методий? Въпреки желанието ми да пренощувате в моя ветерничев дом, трябва да ти кажа, че, поради боледуването ми, при мене е игуменията от Св. Троицка Обител и мои роднини от Пловдив, та съм в незгода, но при твоето добро сърдце и тая невзгода ще се победи, ще се преодолее. Аз още от сега събирам сили да мога да обядвам заедно с вас, което ще бъде истински праздник за мене. Ако, паче чаяние9, несможете да се озовете за Св. Кирил и Методий, тогава да си пожелаем срещата да стане на 30 того – Неделя пред Възнесение, или на самото Възнесение, 3. юни.

Отечески благославям и трите сподвижници на Хисаря тебе, Кинчето и г-жа Торбова и най тепло ви пожелавам постиженията, в името на които сте дошли на лечение.

С Божие съизволение, до скоро виждане!

Стефан

Митрополит Софийский и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

23.06.54.

Мило Данче,

Дълбоко трогнат, с пълна сила на признателната си душа ти казвам: благодаря! Получих драгоценото ти писмо; драгоцено по своята сърдечна откровеност и нежна топлота, по своята възвишена настроеност. Най важното, това твое послание ми идва тъкмо на време, когато цялата ми душа беше обзета от тъжната мисъл за сегашната ми несретна съдба; идва със своята добра мисъл и благородна воля да ми каже: “не унивай! Ти добре знаеш, че човешките страдания идат свише. Те са изпитания за духа, пречистват сърцето и го правят способно да бъде хвърлена котва в небето”. Мило любимо чадо! Всеки ред от това твое писмо ми вдигаше завесата, за да видя колко е съкровено чуството на твоята привързаност, която пълни самотата ми с увереността, че не съм сам!

Когато добрия о. Симеон ми предаде писмото ти с придружаващите го дарове, аз, както жъдния се нахвърля към кристалния извор, с неуловима бързина разтворих пликът и с един дъх възприех съдържанието на това откровение дошло да ме ободри, утеши и укрепи, че има още живи човеци с благородни души и възвишени настроения под небето. Четох писмото ти с оная наслада на сърдцето, която дава мощ на духа да побеждава мизерното в живота с Христовия мир, с Христовата любов. И това ти писмо ме убеди, че обладаваш дарованието да описваш с увлечение и да владееш перото с умението да обличаш мисълта си в красотата на реалното, чрез което се достига и отражението на идеалното. Да, твоето писмо е прекрасен пътепис от Баня до Хисаря, от Хисаря – София с нейните грижи и залисии. Красивият ефект, обаче, се помрачи.

Тъжно ми стана, че мама намираш болна, както и предобрия си съпруг. Утешителното е, че Венко успешно се справя с изпитите си и че, най после, по лекарски указания, и ти ще се избавиш от множеството безплодни, ала обременителни обществени служби, за да се погрижиш за себе си и да се ограничиш в царството на вашия мил и прекрасен дом. Икономисвай силите си! Твоята доброта често пъти те кара да се раздаваш и в резултат – преумора и нежелани страдания. А дълга на общественичката ти десеторно си го изпълнила, сега малко почивка и вътрешна събраност.

Съобщавам ти, че радостта ми от писмото – лента: Баня – Хисаря – София беше констатирана и от Георги, който тия дни ми гостуваше и който, надявам се, по телефона да ти е предал поздравите и благословиите ми, прикрепени с гореща отеческа благодарност. Колко си съобразителна! На ти, строго старче, за Петровия пост и лакомството – халва. Да знаеш само какво постижение има това ти съобразително лакомство, ще се радваш двойно! Несъжалявай, че не си намерила маслини, защото, въпреки голямата ми охотност към тях, избягвам ги, понеже са солени. Тия дни пак съм принуден да пазя строга диета. Така сме ние сърдечно болните люде.

Мило Данче, не на мене се пада да чета лекции по здравеопазването на любезния Д-р – твоя идеален съпруг, ала се чуствам задължен да го замоля да бъде за известно време по малко великодушен, а повече егоист, да се вземе сериозно в грижи за предотвратяването на заболяването от каквато и да е болест. Той е войник на поста си като лекар за другите, моля го да стане войник на поста за своето здравие!

На всички в къщи поздрав от сърдце, благопожелания от душа, благословение от Бога и отеческо целование от предано любящия ви

Стефан

Митрополит Софийски и Екзарх Българский

P.S. Предай на Кинчето и на г-жа Торбова благоданост за поздравите им, както и благословението ми.

***

Баня – Карловско

17.07.54.

Мило и добро Данче, Драгоценно мое духовно чадо, бъди благословена!

Пиша ти с молба, уведоми ме как е с здравието прекрасния ти съпруг, понеже в последното си писмо беше ми съобщила, че не е бил добре, загатвайки за опасно заболяване. Не съм престанал в смирените си и скромни молитви да моля Небесния врач да му дарува здраве, та бодро да си гледа своята човеколюбива работа, винаги вършена от него с най добра съвест. Обезпокоен съм, защото чувал съм, че лекарите – ренгенолозите – често заболявали тъкмо от болестта, за която ми писа, че е споходила предобрия Ерофим. Знам,че си много заета и не очаквам дълго писмо, но очаквам добрата вест, че идеалния ти съпруг е вън от всяка опасност и ще може да си вземе банолечението в Хисаря, където да го споходя, или от където да ме споходи.

Днес, в това подло и коварно време, по точно: днес, когато светът е преизпълнен от коварни и подли люде, радост и утеха е да имаш събеседник човек с характера и културата на твоя съпруг.

Мило Данче, надявам се, че и ти си добре, както и Венко и майка ти. Аз в самотата си често се вживявам в спомените, които ми буди в паметта вашия дом и, над всичко и преди всичко, твоята детска любознателност и пламенното чувство на твоята привързаност към историческия Котел! Ще ти омръзна, може би, с припомванията за дълга ти към Котел, – тая велика рудница на достойни български синове, тая именита крепост на свободолюбивия български дух, тая свещенна люлка от родолюбие и благочестие! Само Раковски да беше от Котел, Котел има своята бележита заслуга в делото на възраждането, а Котел е богат и преди и след Раковски с българи, в душите на които живее образа, делото и завета на България от Преслав, Охрид и Търново!

Народите имат нужда от огледела. Котел е важно огледало от предосвободителната ни епоха. В него е отразена силата и красотата на великолепния блян за свобода и напредък; блян, уви, помрачен от скудоумието на лукавото време и затова историческата светлина на Котел и родния му Балкан трябва да озари и освети новодошлият мрак. Котленските и подобните на тях възрожденци живееха с болките и надеждите на народа и чрез силата на самообладанието и жертвената любов издигнаха духа му към идеала на свободата и то свобода за ред и напредък, чужда на слепия инстинкт и дивата разюзданост, изключваща невежеството и разврата на тиранията. Възрожденците добре знаеха, че свободата е несъвместима с духовната немощ и затова те бяха строги към себе си, взискателни към следовниците си и строители изключително върху принципа на справедливостта, на разумно – дисциплинираната власт от народа за народа. Възрожденците ненавиждаха демагозите и демагогията и осъждаха всеки ламтеж за власт и служеха всеотдайно на жъртваната любов: всичко за Родината, нищо за себе си, освен свободата и устройваното чрез нея народовластие. У мнозина от просветените възрожденци срещаме признанието: демагозите са люде (хора), които произвеждат безредие, смутове, въжеиграчество, лъжепатриотизъм и пр., за да добият чрез тях онова високо положение, което морала и дълга, редът и закона не им дават… Ах, Котел! Твоите възрожденци ме пленяват. Смееш ли мило Данче, да не посветиш хубавото си перо и любовта си към юначния Котел, който, по неведомите си пътища на атавизъма, живее в тебе? Благословение на всички ви в къщи с най светли пожелания и отеческо целование

подпис

***

Баня – Карловско

2.09. 54.

Мило и добросърдечно Данче, бъди благословена!

Трябваше отдавна да ти отговоря и да ти благодаря за дадените ми сведения досежно здравето на добрия Д-р – твоя прекрасен съпруг и примерен гражданин. Успокоен, че милия Ерофим не е тъй опасно болен и че взетите мерки за укрепяване на здравето му са указали благотворно влияние, отложих да ти пиша за по благоприятно време. Но благоприятното време не зависи от нас, а от множество и вън от нас причини. Няма го. Към това отсъствие, дойдоха променчивите атмосферни влияния, които понижиха самочуствието ми и отнеха охотата ми да взимам перото, отдавайки се изключително на непрекъснато размишление, което обхваща с еднаква сериозност миналото с настоящето и настоящето с бъдещето. И в това размишление изпадам в следното положение: нито съм болен, нито съм здрав. Нито съм на земята, нито съм вън от земята. Не съм между човеците, а постояно мисля за тях. Обичам истината и ненавиждам лъжата, а стоя с мълчаливи протести против ходовете и адептите на лъжата, без да се хвърля в жъртвоприношението за тържеството на истината, задоволявайки се с платонизма на перото и въздишките на сърдцето. Мерзостта на запустението, с нечуваното нахалство навлезла в светилището, силно ме угнетява и ужасява, а нямам камшика, за да гоня и прогоня чинителите на мерзостта. Дотегнаха ми карнавалните и панаирските пиршества, а немога да отговоря на недоумението: какво да се прави, щото цирковото величие да се премахне от самодоволството среди феодалите, които въздигат буквата, а убиват духа на Евангелието. За това буквоядство и фарисейско благочестие страдам. Страданието ми се изразява в мълчание. По рано се молех, а сега само въздишам. Очите ми са в небето, а сълзите в сърдцето. Безумието на лукавото време възпламенява вярата ми в доброто; ала ледената атмосфера охладнява хода й в линиите на общественото служение… Да безумието на лукавото време, което няма логика и не търси логики. Това злокобно и мракобесно време, което е омотало във владичеството на своето самозаблуждение за преустройството на живота и чрез него на света, навред по земята подчертава противоречие и въздига култа на мамона с пълното Иудино окаянство. Агентите на преизподнята неспирно плетат мрежите за пленничество на човеците без Бог, без вяра, без идеал и обръщат красивата земя в “юдол10 плачевний”…

Може ли да се живее в атмосфера, където се говори за мир, а целия строй и живот подрива условията на мира и поставя знамето на Христа в повиновение11 пред знамето на мамона? Не е ли истина, че живота става повсеместно от ден на ден все по горчив и суров? Не е ли очевидно общочовешкото безсилие? Както преди години пропадна най безславно “Обществото на народите”, така и сега “Обществото на обединените народи” ще пропадне още по безславно. Човечеството е лишено от човеци. Неговият състав е от люде и хора; истинските човеци отсътствуват, липсват, няма ги вече. Съвременната картина е тъжна, но идващата, ако не се явят вождове от истински човеци, ще бъде по тъжна, но по тоя въпрос друг път.

Сега искам да ти отбележа, че преживявам най тягостните дни от живота си; дните 1 – 6 септемврий 1948 г. са знаменателни дни, защото в тях над мен се упражни насилие и лукавщина, грубост и подлост, заплаха и предателство, за да назова черното бяло и бялото черно, да се откажа от клетвата си и да се подчиня на ново господство. И понеже останах верен на клетвата си, истината поставих над лъжата, правдата над измамата и дълга над предателството, на 6.09.48, – Понеделник към обяд, оскърбен с вдигнат юмрук за побой от Паисия Врачански, в заседанието на Св. Синод, видях се принуден да изплюя камъчето, да кажа горчивата истина: кому и как служи Св. Синод и да подам протесна оставка със следния мотив: при такава атмосфера – хаос, лишена от ред и от чуство на отговорност, атмосфера на заговорници, но не и на свещенослужители и пр. и пр., немога повече да председателствувам Св. Синод… В тая протестна оставка не става дума за предстоятелството и в никой случай за оттеглюване от Софийската катедра. Останалото се знае. Ето мое мило и любимо чадо какво преживявам тия дни! Благословение на всички в къщи. С най светли пожелания от изгнаника приемете отеческо и молитвено целование.

подпис

***

Баня – Карловско

05.12.54

Измъкнах се от болничното си легло, строго пазено от две седмици, да напомня на милото ми духовно чадо Данчето следното:

На 29. м.м. бях, по обичая си, с благословние за имения ден на татка ти в вашия дом. Оживяха спомените ми около твоето любознателно детинство и буйно гимназиално навлизане в струите на обществения живот, с пламнала душа за новаторство и с блянове за творчество…

На 4.того, Патроният празник на Гимназията ви, оживаха пъстрите кадри на младите изпълнителки на програмата за прослава и поука от великия ден на училищното тържество, в което ти умееше да даваш тон на сериозност и веселие; сериозност с много запитвания и веселие с кръшния си детински смях… Години! А сега ? Мрак. В тоя мрак, уви, гасителите на светлината, това са призваните да бъдат сол на земята и светлина на света! Бъди благословена!

Пиша на бързо, за да не получа мъмренето на болногледачката.

***

Баня – Карловско

18.01.55.

Мило, добросърдечно Данче,

Ч.И.Д.

С най молитвено светлите ми пожелания ти честитя Имения ден, за да пребъдваш в благословението Иорданово, чрез което да имаш пълната радост на съкровените си чуства и мисли, изграждайки живота си тъй, както благородството на твоето сърдце ти подсказва. Аз не се съмнявам, че цялата ти душа плува в Иорданските струи и изпитва величието им в обновата на човека, който, като вярва в Бога, става нова твар, чужда на греха и близка на светостта, за която ни благовествува Евангелието. Настроението за слънчев живот и устрема ти към идеала, който пълни в красива летопис родолюбието на историческия Котел, под мановението на Иорданската благодат да ти даруват във влязлата вече в сила Нова 1955 година пълните постижения на бленуваната бъднина за благоденствие в мир и свобода…

С други думи, желая ти и най горещо ти молитствувам от Бога онова, което сама си желаеш!

Мило мое духовно чадо!

Седнах на моята кръчмарска маса, в моята набедена за кабинет стаичка, от моето наложено ми нехигиенично жилище, да ти пиша обстойно, ала ето че, умореното и изтерзано от владишки лъжебратски отношения сърдце протестира, че го впрягам да преживява неща, които го страхотно измъчват, защото не е свикнало да бъде хладнокръвно пред зрелищата на подлостта и лъжата, пред прогресивната тартювщина, която тъй нагло се шири навред, най вече в живота на църковните феодали! И аз трябваше да капитулирам. Мисля, че ме разбираш: не съм победил недъга си – слабостта на сърдцето си, което е станало непоносимо чуствително, за да дам ход на мисълта си, че живеем в най кървавата и най жестока епоха; епоха аморална, ачовечна, напълно атеистична!

Любимо чадо!

Мило Данче, узнавам, че на отличния си съпруг станала си истински асистент. Поздравявам това ти благородно служение. Чувал съм от много болни похвални отзиви за грижливото отнасяне към нуждите им от великодушния Ерофим и от неговия приветливо добросъвестен асистент. Как бих искал да имам възможностите да бъда в грижата на съпруга ти, защото въпиюща е нуждата да бъда изследван в светлината на рентгеновия апарат! Но, новите книжници, фарисеи и садукеи решили да ме уморят, не се трогват от въпиющата ми нужда, оставяйки ме да тлея в жилището на вятъра, влагата и вонливата атмосфера. Долавяш истината: аз продължавам да боледувам и боледуването ми се усилва. Липсват ми условията за най елементарното здравеопазване.

Като призовавам Божието благословение над всички ви в къщи, по специално за именицата, с отеческа обич затъжено ви целувам.

Стефан

Митрополит Софийский и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

03.03.55.

Мило Данче, бъди благословена!

Получих получих писмото ти и останах зарадван не само от пожеланието ти за леки и спасителни пости, но и от обстоятелството, че си верна и предана на благочестивия си обичай да тримериш и повече от всякога пребъдваш събрана в себе си и да строиш светогледа си в дух и истина. Ти още от дете имаше склоност към духовни размишления и виждам, слава на Бога, че тая си склоност не си занемарила. Спомвам си редица въпроси, които и любопитно и любознателно ми задаваше върху същината на живота, очаквайки с голям интерес отговорите ми, особено колчем се касаеше до въпроса за живота отвъд – задгробния свят, както и за подвизите на всички, които Църквата е прославила като светии. Характерното в твоето любопитство и любознание беше настойчивостта да получиш задоволителен отговор. Какви безоблачни, светли моменти бяха тия чисти от сквернота и умопомрачение времена! С каква радост очаквахте праздника на Гимназията си и с каква нежна задушевност и детска обич ме посрещахте, когато идвах да благославям вашия просветен кошер и да отправя към невиния взор на душевната ви нужда за ръководско и възход Образа на Трилетната Отроковица, доведена в храма Божий за възпитание. Гиздаво външно и вътрешно красиво поколение бяхте. А сега?

Тоя мазол не искам да натискам. Натисна ли го, най много ще заболи тия, които дадоха клетва да бъдат сол на земята и светлина на света, а не изпълниха клетвата си; станахме кой повече, кой по малко наемници, а голяма част се поклониха изцяло на мамона! Имам всичкото основание да твърдя, че без вяра в Бога, без идеал ръководен и вдъхновяван от тая вяра, живота е тъмница въпреки милионите изкуствени светлини. Затова над кабинетите, в които е протичал живота на великите учени, подчертано е стояло правилото:

“C’est Dieu qui nous fait vivre;

C’est Dieu qu’il faut aimer.”12

Мило Данче, оплакваш се, че страдаш от жлъчката. Тогава, защо се преуморяваш? Помни има ревност за труд и грижи по разум, но има такава и не по разум… Общественичка! Да, но преди всичко съпруга и майка. А над всичко: жена христианка и добросъвестна родолюбка. Ще се радвам да дойдеш до Хисаря за почивка, па ако щеш и да навестиш клетия си духовен отец, който вече седем години е изгнаник и узник, защото не се поклони на мамона и осъди тия, които му се поклониха, но не и за лекуване, като ти желая от все сърдце грижи и труд по разум, за да си здрава, бодра и красива! Ти ме добре разбираш прелестно чадо на Котел, – великият кът на чутовния Балкан – исторически рудник на велики българи, герои на мисъл и воля, гении на свободата и благовестници на мира и прогреса. Та само един Раковски да беше от там, неувяхващата слава почива над Котел, а той не е сам, легионът е голям, славен и безсмъртен! Софроний – Стойко Владиславов носи знамето му. Когато беше малка, палава и добродушна, ти стоеше под това знаме и красиви слова се лееха от твоите родолюбиви детски устни, горда и твърда в съзнанието си, че си Котленка…

А propos, какво прави кумата ни13 и милия Бочко? Много съм загрижен за тях. Не съм ги забравил никога и ги благославям с най добри пожелания.

Вседушевни привети, с топли пожелания за леки и спасителни пости, при увереност че възкръсналата Правда ще ни зарадва, благославям всички ви в къщи, а най вече Венко, когото Бог благодатно пази.

С отеческо целование

подпис

***

Баня – Карловско

Великден, 1955 г.

Мило, добросърдечно Данче, Христос Воскресе!

В светлината “Пасха Христос Избавител”, пожелавам ти да видиш осъществени въжделенията на душата си за правда и свобода, за мир и любов. Аз не идеализирам, а опитно виждам пламтящият огън на твоя дух за повече човечност среди лукавщината на нашия злочест кървав век. В твоята мощна снага ти носиш трептението и екстаза на завета и легендите, съставляващи ореола на Котленския Балкан и поради това, мило и любимо чадо, твоето родолюбие излъчва добродетелната красота на любовта към Бога и човека!

Още от твоите детски години, от гимназията, от пребиваването ти в Гренобл ти следваше линията на българката, която е била и трябва да бъде идеална майка и смела носителка на добродетелите, които я правят героиня гражданка… Така ли е сега? Не си ли омотана от нелепите грижи и безсистемни претоварвания на псевдо-прогреса, които поставя страхотни препъналки по пътя на майката и гражданката? Не си ли и ти в категорията на тия, които по заповед се щурят на лево и десно и преливат от празното в пусто и хабят време и сили по беседи, срещи, конференции и пр., от които резултата е голяма нула? Аз съм за труда, но за труда по разум. Аз съм за социалната правда, но търсена и обслужвана по програма освободена от предрасъдъците на локални и партийни хрумвания. Социалната правда, какво светло знаме, уви, попаднало в нечисти, неопитни и некадърни ръце! И по рано ти писах и сега ти повтарям, Данче, икономисвай силите си, не се хвърляй да обслужваш инициативи, планове и хрумвания, които са без корен, без градивна цел и лишени от светлината на Социалната правда! Запазвам си правото, ако е рекъл Бог, през м. Май да ме посетиш, обстойно да ти развия своето, колкото идеално, толково и реално, гледище върху сложния жизнен проблем Социалната правда. В дадения момент обещай ми, че ще щадиш силите си за труд по дълг и разум и ще възпламеняваш ревността с търнокопа на мисълта да надникваш бавно, ала сигурно в историческата рудница на класическия Котел. Смятам, от тая рудница, по атавизъм, ти имаш доблестта да наричаш нещата и фактите с тяхните собствени имена. Бъди винаги правдива, смела и откровена. Това, което си казала на Врачанския Митрополит Паисий, който, уви, скверни прославеното име от гения на Хилендар, е чиста истина и е достойно за твоя героичен нрав. Той и в тоя момент, върховен момент за човечност, не можа да победи себе си и си остана в мизерията на своята дребна и отмъстителна душа… На неговата злоба и завист дължа страданията си, но не унивам, защото зная, че търпението побеждава всичко. Едно искам от тебе: не му вярвай, когато те уверява в противното. За съжаление, той погуби и моята нещастна снаха, дълго време лъга и татка ти.

Мило Данче,

И тоя път ти приятно и полезно ме изненада с твоето навреме изпратено и получено ценно колетче, на което съдържанието отговаряше тъкмо за постния режим на Светата Страстна седмица. Пък и приносителката се оказа дъщеря на много обичния ми професор Д-р Пашев, отдавна позната и добре почитана от мене. В нейното лице съзрях благородния й баща, ученият лекар – професор по очните болести и голям хуманен общественик, с когото ме свързват много мили спомени в широкото поле на обществената благотворителност. След разговора, който имах, казах си: достоен баща, достойна дъщеря. Искрено те сърадвам за тая ви драгоценна дружба. Още веднъж доказателно се потвърждава максимата: кажи ми с кого дружиш, за да ти кажа какво представляваш. Аз се възхищавам от твоя подбор на другарките си; например: трите Хисарски феи?

Трогнат съм и от вниманието на Кинчето. Поблагодари й от мое име, а когато, дай Боже това да бъде скоро, се вестите от Хисаря лично ще й поблагодаря. Много съжалявам, че о. Цанков не предостави съдбата си в грижите на предоброто Кинче, което, не се съмнявам, за вуйча си ще бъде истински Ангел Пазител.

За себе си няма да говоря, защото от лъжебратията имам само огорчения, а ми дотегна да се тъжа, да се оплаквам и да описвам мизериите, с които лъжебратията духовници ме често изненадват и в които са поставили моето изгнаничество и узничество. Но, мило дете, ако хората са лоши към мене, изповядвам: Всемилостивият Господ Бог не ме е оставил без Своята велика милост и помощ. Живея с бодър дух и с крепка вяра. Зная и това си знание благовествувам на всички: след Голгота има Възкресение, защото Бог поругаван не бива и още, защото спасението е от Господа.

На всички ви в къщи изпращам отеческо благословение с пасхалното целование:

Христос Воскресе!

Предано любящият ви

Стефан

Митрополит Софийский и Екзарх Българский.

P.S. Сестра ми Славка най сърдечно ви честити Великият ден с пожеланията на сърдцето ви.

подпис

***
Баня – Карловско

31.05.55.

Мило Данче,

Ей сега, току-що получих писмото ти от 27 того. Очуден съм от медленото му пътуване; очуден и възмутен!

Ако да нямаше срокът 5.06., в който от дружината ви някоя фея да си замине, бих предпочел идването ви да стане на 5 идущий, т.е. на Петдесетница, когато, ако ще рече Бог, възнамерявам да служа. Така че, от утре нататък, когато пожелаете, можете да ме споходите, очаквани с отеческа обич и смирено, ала сърдечно гостоприемство.

Много, много моля кумата ни – г-жа Божилова да ме посети; предай й това ми желание и направете невъзможното възможно да се видим. Затъжено ми е за тая мила и скъпа сродница и мъченица!

Прочее, благословение на всички ви и до скоро виждане, в което ще чуеш гласът на търпеливото ми страдание в светло упование, че наистина “Бог поругаван не бива!”

подпис

***
Баня – Карловско

29.11.55.

Данче!

Днес покойният ти татко празднуваше деня на Небесния си Ангел. Свято-дружески спомени, мили отношения на сърдечност! Мислено и молитвено съм при вас. Виждам те, чадо, във всичката детска наивност, невиност, доброта и красота, както и великолепното радушие на целия Котленско-Сливенски дом! Блаженно време на благочестие и човещина, на радости и възторзи в най светлите очертания на родолюбивите надежди… А сега?

Получих писмото ти, благодаря. Аз отново отивам на клиническо изследване и лечение, така че, от духовния си отец не очаквай скоро писмо. Не съм добре със сърцето си. Ей такива, като приятеля на татка ти – Паисия, го изядоха. Страдам много, обаче Бог ме крепи и духом бодърствувам.

На всички в къщи благословени поздрави с пожеланията на сърцата ви.

Мило Данче, помоли се за многострадалния изгнаник и узник, който ви обича от сърце. Слава Богу за всичко.

подпис

P.S. С най добри преживявания се вестяват в паметта ми високите настроения на Вашата Alma Mater, когато си празднувате Своя Патрон – Въведение!

С благословението леки пости, да молим Бога Р. Хр. да ни зарадва с Неговия мир на земята!

подпис

***

Баня – Карловско

Великден, 1956 г.

Мило Данче, Прекрасно и добро духовно чадо, Воистина Христос Воскресе!

Пасхалното ти писмо получих. Онова, което бях чул бледнее пред това, което ми пишеш за премеждията, които си преминала с боледуването си. Смирено, ала просълзено благодарих на Бога, че те запази жива и те подкрепя да оздравееш напълно. Ти добре си разбрала, че дължиш на Божията милост твоето избавление и поради това Нему възложи и надеждата си да станеш още по бодра и по крепка, отколкото беше до сега. Ти, бидейки отлична съпруга, майка и дъщеря, не си престанала да бъдеш активна общественичка, задължение, което, няма съмнение, много те преуморява и за което неведнъж съм те съветвал да пестиш силите и времето си, оставайки в себе си на размисъл.

Ти имаш вътрешен живот, богато съдържание от любов към родния кът – Котел и човещина в красота и сила от христианско съзнание, не ги занимарявай, не ги изоставяй! Недавай на равнодушието достъп, нито на двоедушието да те обезпокоява от безпокойствата на нашето лукаво време, а оставай там, където беше още като ученичка: палава и игрива, ала разумна и схватлива, обичана и слушана от другарките си, водач на всяка инициатива в основата, на която стои родолюбието с хуманността и благочестието с мистицизъма.

Ще ли повярваш? Без да бях уведомен, предусещах, че има нещо нередно с твоето здраве и мълчаливо, смирено и боязливо се молех да бъдеш бодра, здрава и весела. Сега, когато, както се казва, си прескочила трапът бъди внимателна към себе си, за да възстановиш и укрепиш здравието си. Досежно мене, ти винаги си била изправна и няма защо да се кахариш, че обичая си, не по твоя вина, не си изпълнила, борейки се между смърт и живот. Аз те напълно разбирам, защото неведнъж съм изпитвал и изживявал тоя двубой, та дори и сега още не съм напълно победил недъзите си и в тая минута сърцето ми казва: спирай, не се увличай, а почивай, понеже много съм изтощено от фалшивата обич на псевдо-прогреса, в който плуват и живеят феодалите на Синода! Страдам от главоболие и безсъние, от сърдечна слабост и неврастения!

Мило Данче, колчем сядам да ти пиша обстойно, толкова пъти стигам до сърдечни припадъци. И сега съм обзет от спазми, бодежи и главозамайване, поради което прекъсвам писмото си, изпращайки на всички в къщи ви пасхално благословение и целование с най святи и светли пожелани за радостно бъдеще. Да си кажем ли: до скоро виждане? Бог да ни бъде в помощ.

подпис

***

Баня – Карловско

06.06.56

Мило Данче,

От сърце зарадван, благодарих на Бога, че си тъй близо до измъчващия се още изгнаник и узник, който отечески те очаква с милото Кинче да ме посетите на 10. Того – Неделя. Слава на Бога съвзимам се, обаче още не правя разходки вън от къщи. Тия дни влагата, ветровитото време и общото неустроено положение ме хвърлиха в криза, която усили тъгата ми, за която княз Игор се провиква: “О, дайте мне свободу!” Подробностите ще узнаете лично.

С пасхалното целование “Христос Воскресе”, благославям и двете ви с най светлите ми пожелания, до скоро виждане!

Стефан

Митрополит Софийский и Екзарх Българский

P.S. Сестра ми много се зарадва за идването ви. Праща ви поздрави.

***

Баня – Карловско

04.09.56.

Мило Данче,

Като поздравявам всички ви в къщи с тепло благословение и най свели пожелания, помоли г-жа Карова да те запознае за моя хал. Искам да знаеш, че моите храненици напоследък крайно зле се отнасят към своя учител, наставник, свещеноначалник и благодетел! Аз не се чувствувам добре и много ме плаши есента. Но, велик е Бог!

подпис

***

Баня – Карловско

Въведение, 1956

Мило Данче,

С радост узнавам, че си вече добре. Слава на Бога, надделя болестта, възтановяваш силите си и сега, мила и красива Котленска Планино, вземи решение да бъдеш предпазливо внимателна за здравието си, защото, имам впечатлението, не си грижлива в здравеопазването си.

Благодаря ти за подаръка чрез г-жа Мария, която с голямо закъснение ми го предаде, за която немарливост получи мъмрене с наказанието да не вкуси от подаръка ти.

Утешен и възрадван съм, както и предполагах, че днес – Въведение, ще си в Божия храм със по специалното духовно настроение – Св. Причастие. Поздравявам те с това велико тържество на духа, на вярата, на синовната любов към Бога!

Не се съмнявам, че преживяваш в годините на твоето ученичество – забавно и ползотворно – празденството, което гимназията ви в днешния ден чествуваше. Спомвам си с умиление благодатния кошер – гимназията ви в какъв възторг кипеше, шумеше и въздигаше крилатата си младост към идейно красивото и реално родолюбивото си настроение, овладяло нежността и добротата на мечтите ви за светло и творческо бъдеще, отдавайки на праздника на гимназията ви великденска отрада на днешния ден. А ти беше важна, важна Котленска войвода… Засмяни, весело бодри и пъргави като пчели и пеперуди, първа Девическа Гимназия имаше чаровното отражение на вяра и благочестие, на ученолюбие и патриотизъм! Тъй ли е сега? Къде отидоха традициите, в които миналото се сливаше с настоящето и мечтата на бъдещето осмислюваше бъдещето не в илюзии, а в реалностите на солидното възпитание и образование за напредък в дух и истина, за тържеството на социалната правда?

Мило Данче, имах желание да ти пиша дълго с исторически сюжет писмо, ала нали съм все под лекарски надзор и лекарска възбрана да не се преуморявам! Назначеният Патриарх и помощниците му синодални феодали, както виждаш, въпреки всичко: правда, справедливост, хигиена, човещина и пр., пак ме оставиха във ветерничавия дом. Макар и да не съм добре, слава на Бога, духом съм бодър: виждам небето и живея с молитва в сърцето.

С отеческо благословение и целование към всички ви в къщи, преданият ви духовен отец

Стефан, Митрополит Софийский и Екзарх Българский

***

Баня – Карловско

18.01.57.

Мило Данче,

С благословението на Иордан, с неговите благодатни струи – животоносни сили от дух и истина, вседушевно ти честитя имения ден и най възторжено ти желая всичко, което самата ти пожелаеш да ти дарува Бог до пълнота от щастие и дълголетие от крепко здраве. Гриповните атаки, усилени от недружелюбното поведение на Патриарх и Синод, спират охотата ми да ти пиша обстойно; пазя легло и стая, разбери какъв е хала ми, но, мимо това, слава на Бога, бодърствувам.

Недавна имах радостта да бъда посетен от племенницата на татка ти, която заедно с дъщеря си ме посетиха. Идеални човеци! Достойни чеда на обичния ми Котел. Макар и неразположен приех ги за кратко време и, благодаря на Бога, останах доволен, защото виждам, че има още живи човеци по земята.

С архипастирско благословение и отеческо целование към всички ви в къщи, всеотдайно преданият ви в Христа молитствувател, който, в согуба форма, ти пожелава всичко, което, мило дете, е желание и копнеж на сърцето ти за мир и правда!

Екзарх Стефан

Бележки

1относно

2грип

3брат на г-жа Д-р Христова, починал много млад

4затворник

5френска писателка

6причина да съществува

7в смисъл угаждал

8очарование

9неочаквано

10земния живот с всички грижи и печали

11подчинение

12 Господ е този, който ни дава живот;
Господ е този, когото трябва да обичаме.

13кума на племенник на Екзарх Стефан и на Йорданка Д-р Христова