Възвание на Четвъртия църковно-народен събор
С Божия помощ се откри поредният Четвърти църковно-народен събор в българската престолнина на 2 юли 1997-мо лето Господне.
При спазване Устава на Българската православна църква, делегати от всички епархии в диоцеза на светата ни Църква в страната и чужбина, единни с епископата во главе с Предстоятеля на родната ни Църква Българския патриарх Максим, вложиха старания и църковно-народна преданост по обстойното разглеждане на въпроси от жизнена необходимост в нашето съвремие и благословената от Бога бъдещност. Съборното начало, при действието на Светия Дух, бе ръководният принцип на цялата плодотворна дейност на събора.
Бяха обсъдени и приети необходими изменения и допълнения в Устава на БПЦ, бе изразено становище по въпросите на взаимоотношенията между БПЦ и държавата, въвеждането на православно вероучение в българските училища, утвърждаването на църковно-просветната и издателска дейност, стабилизирането на финансово-стопанското състояние на Църквата, с което са свързани поддържането на богатото културно-историческо наследие от храмове и манастири и изграждането на нови храмове, противодействието срещу сектите, за активизирането социалната и благотворителната дейност на Църквата, за заздравяването на църковната дисциплина, за поощряване използването на съвременния български език в богослужението, за осъждането на разкола и действията на отпадналите от църковното единство, за духовното обгрижване чедата на БПЦ извън пределите на родината.
Четвъртият църковно-народен събор единодушно осъди репресивните действия на безбожния комунистически режим и се прекланя пред паметта на неговите жертви.
Четвъртият църковно-народен събор в своята пълнота става постоянно действащ орган през четиригодишния си мандат с избрани осем комисии.
Скъпи чеда на светата ни Църква,
Като живи и действени членове на Тялото Христово – Църквата, в име Господне ви призоваваме да се държим здраво в истините на светата ни православна вяра, да възгаряме "единството на духа чрез връзките на мира" (Ефес. 4:3), да не участваме в безплодните дела на тъмнината, напротив – да ги изобличаваме (Ефес. 5:11), да откликваме на призива на църковната камбана за молитвено участие в богослуженията, усъвършенстване във вярата и добродетелите чрез организиране братствени изяви. Всеки от нас да стане мисионер в своя дом и средата, в която живее, за да не секва в поколенията богознанието и благодатта Господня, тъй необходими за живот във всяко благочестие и чистота. По този начин ние ще изпълним пастирския и родолюбив дълг по примера на нашите достойни предци и учители на вярата.
Изразяваме голямата си болка поради отпадането на някои от църковното единство. Майката църква отправя горещ призив за смирение, покаяние и възвръщане в благодатното лоно на отклонилите се от единството в Църквата, за да се завърнат в нейните спасителни двори и станат наследници на вечния живот.
С отрада споделяме голямата си радост от присъствието и молитвеното участие в събора и богослужбите на представителите на поместни православни църкви, като драги гости и братя в Христа, което е свидетелство за каноничните достойнства на светата ни Църква – неотделен член на Едната света, съборна и апостолска църква.
Благодатта на Господа нашего Иисуса Христа и любовта на Бога и Отца, и общението със Светия Дух да бъдат с всички нас. Амин.
Председател на Четвъртия църковно-народен събор
+ МАКСИМ
Патриарх Български
