Канонизацията на баташките и новоселските мъченици

Патриаршеско и синодално послание

„Твоите мъченици, Господи,
в страданията си приеха от Тебе,
нашия Бог, нетленни венци,
защото, като имаха Твоята сила,
повалиха мъчителите и съкрушиха
на демоните безсилната дързост:
по техните молитви спаси душите ни”

Тропар, гл. 4

До боголюбивия клир, всечестното монашество и всички верни чeда на Българската православна църква – Българска Патриаршия

ПАТРИАРШЕСКО И СИНОДАЛНО ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД КАНОНИЗАЦИЯТА НА БАТАШКИТЕ И НОВОСЕЛСКИТЕ МЪЧЕНИЦИ

Възлюбени в Господа чеда на светата ни Църква,

Със сърца, преизпълнени с духовна радост, съобщаваме, че в изпълнение на своя свещен дълг пред Бога, Църквата и Отечеството и като взе под внимание всичко, известно за живота и подвига на пострадалите заради вярата си в Христа Спасителя Баташки и Новоселски мъченици, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия определи всички те да бъдат провъзгласени в лика на просиялите Божии угодници, заедно с произтичащите от това действие последствия – църковна прослава, общоцърковно отслужване на нарочно съставените за тях богослужебни последования, поклонение пред светите им мощи и пред свещените им изображения и отправяне на молитви за тяхното небесно застъпничество.

Подвигът на Баташките и Новоселските мъченици, претърпените от тях мъчения са засвидетелствани в многобройни исторически източници от епохата и са познати на всяко христолюбиво и родолюбиво българско сърце. Свидетелите на епохата сравняват претърпяното от тях с онова, което ни е известно за първите столетия от историята на Църквата. Истина е, че ужасите и поруганията, които Баташките и Новоселските мъченици са били принудени да претърпят, за да завършат живота си като християни, могат да се сравнят единствено със зверствата, вършени в последния етап от гоненията срещу Църквата в Римската империя. Жестокостта на изтезанията, нечовешките страдания и разтърсващите съвестта изпитания пред най-съкровените човешки чувства на жертвите на кланетата от тази, така драматична за народа ни, епоха са могли да бъдат понесени само от твърди във вярата си и в своето упование християни. От хора, които са знаели, че „който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието – както Сам Господ казва, – той ще я спаси” (Марк. 8:35).

Христовата Църква е Църква мъченическа. Още в дните на земното Си служение Господ беше казал: „Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Йоан. 15:20). „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан. 16:33). Принадлежността към Църквата на Христос е принадлежност към обществото на онези, които – по думите на св. апостол Павел – доброволно са приели да бъдат погребани чрез акта на кръщението си в смъртта. „Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението” (Рим. 6:5). „Защото – добавя на друго място апостолът на народите – за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21). Именно придобивка се оказва смъртта и за прославяните днес Баташки и Новоселски мъченици. Защото и те, уповавайки се на Господа, изпълниха християнското си и църковно послушание и опазиха „дори до смърт” (Филип. 2:8) даденото в св. Кръщение обещание. Защото и те – подобно на свещеномъченика Игнатий Богоносец – не само се наричаха християни, но и се оказаха такива (Послание до римляни, 3, 2). Защото и те „не милееха за душата си” (Откр. 12:11), „имайки в себе си словото на живота” (Филип. 2:16) и с мъченическата си кръв се сподобиха да доукрасят Църквата „на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв” (Деян. 20:28).

За нито един от мъчениците на Църквата смъртта не е била единственият изход. Всеки от тях е можел лесно да спаси живота си и земното си добруване. Така е било и в римско време, така е било и в столетията на Османската империя – винаги и навсякъде. Изисквало се е едно единствено нещо – отричане от Христос и от принадлежността към Неговата Църква. Тъкмо това обаче се оказва най-скъпото за всеки Христов мъченик, за което той е готов, ако и когато се наложи, да заплати дори с живота си. „Защото каква полза за човека – пита Спасителят, – ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Мат. 16:26). И още говори на учениците Си така: „Който слуша словото Ми и вярва в Оногова, Който Ме е пратил, има живот вечен, и на съд не дохожда, а е минал от смърт към живот” (Йоан. 5:24). Верни на Божието обещание, от смърт към живот преминаха и Баташките и Новоселските мъченици. А извършваната днес тяхна земна прослава идва само за да потвърди принадлежността им към сонма на Божиите угодници – на онези, които, заради верността им дори до смърт, Всеведецът Бог отдавна е приел като свидни Свои чеда – свидетели и подражатели на спасителните страдания на Неговия възлюбен Син, Господа нашего Иисуса Христа.

Братя и сестри в Господа,

Христолюбивият български народ винаги с особено благоговение е почитал и се е вдъхновявал от паметта на всички свои светци и особено от мъчениците за вяра и род. Светлият им лик винаги е бил безценен бисер в съкровищницата на нашата духовност и упование в дните на изпитания. Като провъзгласява в лика на светците просиялите в жертвения си подвиг Баташки и Новоселски мъченици, Светият Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия не само оповестява тяхното увенчаване с венците на мъченичеството, но и санкционира отдавна отдаваната им почит от техните приемници – христолюбивото изпълнение на Българската православна църква – вчера, днес и утре. Светият Синод ще продължи с процеса по проучването и канонизирането на просиялите по българските земи – в мъченичеството или с други подвизи – Божии угодници. Към това ни призовава и ни задължава не само тяхната памет, но и нашата отговорност към повереното ни от Господа Бога паство – всички верни чеда на светата и мъченическа Българска православна църква.

По молитвите на Баташките и Новоселските свети мъченици всемилостивият Бог да дарува на благочестивия православен български народ изобилно здраве и духовни сили, та всички достойно да се изправим пред Божия престол, като верни свидетели на Господа и сънаследници на вечния живот в Царството Божие!

+ Максим
Патриарх Български и Митрополит Софийски
и членовете на Св. Синод

Коментари

коментара