Митрополит Николай призова за преразглеждане на решението за отстраняването на митрополит Симеон



БЛИЗКИ ТЕМИ:

11 коментара

  1. Ioan Jelkov каза:

    Само можем да благодарим на дядо Николай, че прояви архипастирска мъдрост и си спечели мноого братя в западаната епархия.
    Тука искам да се обърна и към хората от Двери.бг, моля ви братя и сестри, ако сте православни християни, недейте с шамари гали, този, който се обръща на ваша страна. Вас вашите изповедници, така ли ви учат?

  2. В това писмо има няколко точки, които будят у мен първоначално гняв, после тревога, а после смях, изпадайки в положението на човек с измъчено сърце и наскърбен ум, което е свойствено за грамотността в България, видно от съдбата на интелигенцията и на дейците на културата и словесността. Първо, известният на всички пловдивски митрополит Николай, който се изживява като Великия инквизитор на православието казва, че се учи от хората в Синода. Тази реплика доказва моето твърдение, изказано по други поводи, че през модерността ние се проваляме, защото сме отлични ученици на слаби уроци. Второ, когато говориш за православие, ти или се уповаваш на Господа и на силата на вярата у хората, или правиш рационални схеми и научни методи на анализ и породени от това действия. Православният Николай прави механична смесица от двете в писмото си, което поставя въпроса за двойния стандарт в ноухауто на претендиращата БПЦ. И накрая – БКП и ДС 50 г. са правили намеси в Църквата – това Светия Дух ли е?

  3. Мартин Митов каза:

    Поздравления за митрополит Николай! Много доблестна постъпка. Дано го последват и другите владици…

  4. John J. Smith каза:

    Даже за хора далечни на Църквата, но със запазено чувство за реалност, беше ясно от самото начало в колко абсурдна и невероятно безнадеждна позиция Светият Синод успя да се заклещи. Реакцията на митр. Николай не е съвсем неочаквана, но мотивите й са конюнктурни: „братска любов” или не, но краят на играта стана безжалостно ясен и лагерът на безумните шестима (подкрепени от Първия между равните) позорно вдига бял флаг… Обидно е, че лагерът на „разумните” не пое инициативата по-рано, което може би щеше да спести на БПЦ големия срам и международен резил. Митр. Йосиф (виж в http://www.dveri.bg) ни уверява в искрените страдания на „мъдрите” шестима, но единственият сред тях който заслужава нашето уважение е Неврокопският митрополит Натанаил, чието „особено мнение по казуса” си остана единственият искрен вопъл на йерарх запазил съвестта си чиста. Всички следващи ходове ще доведат до логична развръзка, но не изключвайте трагикомедия.

  5. Иванка Бонева каза:

    Поздравления на митрополит Николай за така изразената позиция! От изявленията му личи, че наистина е човек, който има любов към Бога, достойно Му служи и във всичките си дела в Църквата е воден от ревност към вярата и любов към Господа. Съгласна съм с тук изразеното мнение за митрополит Симеон. Но, разбира се, не всичко, което върши Западноевропейският епископ е правилно и приемливо – за да се стигне до сегашната ситуация и той е допуснал своите грешки. От поредицата писма публикувани в различните сайтове напоследък, за последно четох това, което е публикувано в двери и което по тяхно мнение е автентичното, писано от митрополит Симеон. В него ми прави впечатление, че той нарича римския папа „Светия Отец Папата“, като това обръщение отправено от православен митрополит към папата буди у мен, меко казано, недоумение.

  6. Митко каза:

    Отче Йоане, предполагам си давате добре сметка, че ако не бяха Двери да търсят и да налагат истината, казуса с митрополит отдавна щеше да бъде претупан и „мъдро“ решен с отстраняването му. Ако не сте разбрали, пак благодарение на Двери митрополит Николай излезе с писмото си вчера – консултирайте се с вашите събратя в Европа и ще разберете. Мисля, че Двери единствено показват, че знаят кога и как да галят, както и да щамаросват. Това, независимо дали се харесва на някои или не.

  7. ivan ivanov ivanov каза:

    Москва си оставя вратичка за заден ход и обходни маневр.Осъзнаха , че ходът със Симеон е грешен. В тази епархия имат европейци , на които не можеш да пратиш за „временен“ настоятел агент на три управления и да очакваш да гледат като балканските телета . Има уплаха , че могат да изгубят цялата епархия и търсят обходни маневри. Като лексика нищо ново – обичайната антизападна пропаганда , която изпълва дейността на това човече: Западноевропейската епархия е „преден пост“ и трябва да ни брани от „враждебната пропаганда“ , от „светските тактици на Рим“ , от „набезите на вълците“ , от „западноевропейските полу-светски организации“ и т.н. Никаква разлика от агитацията на партиен палячо от 50 -те години. Издава се на кого служи: в т.7 се твърди , че при ново решение няма да има нужда от обяснения на останалия православен свят,тъй като той е убеден в позицията на този свят ,а терминът „меката периферия“ издава, че е ангажимента му е от гледната точка на Москва

  8. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Музыкант Оззи Осборн подарил бездомному золотое распятие. – http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=77405

  9. Donka Ilieva каза:

    Така трябва да се постъпва, с ясното съзнание, че не ние решаваме някои неща на този свят.

  10. Климент Йорданов Буренков каза:

    [quote name=“Митко“]Мисля, че Двери единствено показват, че знаят кога и как да галят, както и да щамаросват. Това, независимо дали се харесва на някои или не.[/quote]

    Предраги ми Митко,

    Шамаросването е санкционирано от православното канонично право. Внимавайте с възхвалите си за да не станете благовестник на поведение, което е чуждо на същинското християнство и още повече на православното благочестие. „Двери“-те, силещи се ежедневно да водят към „преизподняя земли“ , ставащи трибуна на безпардонно интриганство, единствени се опитаха да унижат достойнството на новоизбрания канонично митрополит Амвросий и да се самопровъзгласят за съдници на епархийските избиратели. Такова поведение би трябвало да се придружи с извинение, според елементарнтата човешка етика, а по силата на църковното разбиране, да се признае, че порталът по-скоро вреди с вманячеността на семейната претенциозност да бъде над всички и всичко.

  11. Много църковници у нас не разбраха, какво се случи с българите и Църквата през модерността. Политиката на БКП беше да се създаде алтернатива на всичката църковна дейност, като на свещеника се остави позоваването на минали национални заслуги на Църквата и служенето на храмови дейности. Българите се научиха да раздават присъди и оценки от името на хода на историческия процес, който еманципира човека от всяка власт, в това число и църковната и създава условия за реализация на дарбите, културата и възпитанието на българина без за това да се иска мнението на духовенството. Заедно с това се превеждат и пишат антиклерикални, антирелигиозни и алтернативни произведения, като се набляга на далекоизточната мистика, енергийното поле на човека и феномени като „лечителите“. При това положение Църквата трябва да се смири и да търси път на сближение и възнаграждение на хората, които все пай й симпатизират, а не да ги гони с амбиция за тотална доминация над личността, както е било в миналото.

Споделете в социалните мрежи