Обръщение на Светия Синод по повод решението на съда в Страсбург
Обръщение на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия
Драги съотечественици, братя и сестри,
Българската православна църква посреща с недоумение и крайно неудовлетворение решението на Европейския съд по правата на човека в Страсбург по повод необоснованите и несправедливи претенции на лица, които са се отделили от единството на църквата.
Българската православна църква изразява категоричното си несъгласие с несправедливите, едностранни, пристрастни мотиви на решението, без да бъдат зачетени каноническите и юридически аргументи, представени от Българската православна църква и Правителството на Р. България.
Българската православна църква категорично заявява, че не може да се сключва споразумение, както препоръчва Съдът, относно канонични въпроси, засягащи единството на Църквата, за които да се налагат евентуални обезщетения в последваща съдебна процедура.
Този акт на Съда в Страсбург по съществото си може да се разглежда като намеса в делата на самоуправляемата се Българската православна църква. Светият Синод изразява категорично несъгласие с подобно незачитане на вътрешния живот и каноничното устройство и единство на Църквата. Трябва да се подчертае, че нито този съд, нито който и да е друг държавен или международен орган може да се произнася по каноничните въпроси на едно вероизповедание. Това е погазване на правата на православните християни в България, които милеят за единството и авторитета на каноничната Българска православна църква, съкровищница на благодатните Христови тайнства.
Българската православна църква, както и всички Поместни православни църкви, има едно единно канонично ръководство в лицето на Светия Синод и се представлява от Българския патриарх.
Светият Синод за пореден път изразява своето удовлетворение и подкрепа за всички действия на българската държава, свързани с приемането и прилагането на Закона на вероизповеданията от 2002 г. Този закон реално гарантира свободата на всички религии у нас и допринесе за отстраняването на тежките последствия от политическата и държавна намеса във вътрешните дела на Българската православна църква през периода 1992-2001 г.
Изразяваме нашето удовлетворение от продължилата в три сесии работа на VІ Църковно-народен събор в Рилската св. обител под покрова на всебългарския покровител преп. Йоан Рилски и приемането на 11 декември 2008 г. на нов Устав на БПЦ – Българска Патриаршия – основен устройствен акт на Църквата.
Припомняме на родолюбивата българска общественост, че болезненият въпрос с разкола в Църквата беше решен по каноничен ред още през 1998 г. на Разширения Всеправославен надюрисдикционен събор на главите на Православните църкви. Нещо повече, Поместните православни църкви подчертаха това, изразявайки своята подкрепа за Българската православна църква и пред Съда в Страсбург, като потвърждение на нейното канонично единство.
Въпреки крайното църковно снизхождение, проявено към изпадналите в тежкия грях на разкола, ние скърбим, че не всички от тях се възползваха от дадената им възможност да се завърнат в спасителното лоно на Българската православна църква. Затова за пореден път призоваваме отделилите се да сторят това.
Светият Синод заявява непоколебимата си воля да не допусне намеса от страна на международни или национални институции в полза на неканонични действия и амбиции. Винаги ще отстояваме и няма да допуснем никакъв натиск срещу Православието и Светата ни Църква, да ерозира единството на Църквата и нашата вяра и упование в Господа Нашето Иисуса Христа. Ще използваме целия международен авторитет на БПЦ и ще се обърнем към всички сестри Православни църкви за подкрепа. Никакъв съд с никакво решение по света не може да направи отделилите се от единството на Вселенското православие – канонична Православна църква, а единствено тяхното покаяние и завръщане в лоното на Майката църква.
Българският Патриарх не разреши, когато през 90-те години бяха незаконно отнемани църковни имоти с помощна на държавата, тя да бъде съдена в Страсбург с думите: „Българската православна църква не може да съди своя народ”.
Призоваваме българските власти да проявят висока държавническа и национална отговорност в защита на единството на Българската православна църква, включително като се преценят необходимите стъпки за обжалване на посоченото решение!
Обръщаме се към христолюбивия български народ с молитвено благопожелание да устоим заедно на тези изпитания, за да пребъде Българската православна църква – вековен крепител на устоите на българската нация.
„Българският Патриарх не разреши, когато през 90-те години бяха незаконно отнемани църковни имоти с помощна на държавата, тя да бъде съдена в Страсбург с думите: „Българската православна църква не може да съди своя народ”.“
.
Точно в това ви беше грешката. Онзи благочестив български народ от ектениите измря преди половин век. Зад вас няма почти никого. Тези 83% от преброяванията са маркер на хора, които не знаят в какво вярват и дали изобщо вярват.
.
„крайното църковно снизхождение, проявено към изпадналите в тежкия грях на разкола…“ Неприлагането на пълната тежест на каноните пък беше още по-голяма грешка и тя тепърва ще се усеща. Когато трима митрополити отказват да участват в работата на Св. Синод, това не е ли на практика разкол?
от зори до късен час. Хем решението на Страсбург било в ущърб на „разколниците“ и всичко е по каноничному, а в същото време плачем като вдовица за пред сестрица.
Веча на една сбирка в едно дружество, свещеник -разколник в задоворната си реч, че са спечелили делото в Страсбург, споменава, че сред настоящите митрополити на БПЦ,/ и като пример споменава Старозагорския Г./ са били в готовност да се отцепят веднага от ядрото на БПЦ с цялото си подведомствено свещенство. И макар да се подписвам анонимно, това което е казал разколникът е съвсем вярно. От него излиза, че в БПЦ си отглеждаме „разколническа бомба със закъснител“, която не се знае при какви обстоятелства и в кое време, може да гръмне по силно от първата. Е, мили митрополити, до кога ще газите каноните и допускате компромисите. Май с вашите камъни по вашите глави и по главите на почтените християни в България.
Към горния коментар : поправка на първото изречение:“ Вчера на една сбирка в едно дружество, свещеник-разколник в задоволителната си реч…“