Отворени писма до Патриарх Максим и Митрополит Йоаникий
По повод продължаващите неясноти около избора на нов игумен на Троянския манастир, публикуваме пълния текст на две писма – до Негово Светейшество Патриарх Максим и до Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Йоаникий.
ДО
НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО
БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ
МАКСИМ – ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА СВ. СИНОД НА БПЦ
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,
Пред очите ми е писмото на моите братя-монаси от Троянска св. Обител от 21.01.2011 г., с което те остро се обявяват против избора на Ваше Светейшество и Св. Синод да бъда назначен за игумен на обителта. На пръв поглед писмото въздейства тягостно и подвеждащо, но при по-внимателен прочит съвършено ясно се вижда, че е „съшито с бели конци”. Веднага ще се аргументирам с отбелязването на факта, че в писмото не са отразени каквито и да било обективни причини за възникването на подобни отрицателни настроения от страна на манастирското братство към мене – по простата причина, че такива не съществуват. Но се набива на очи една наистина осъдителна характеристика на моята личност – имал съм „психически отклонения” и черти в характера, „граничещи с психопатия”. Не зная как да окачествя тези определения, но си спомням словата на Господ Иисус Христос в Евангелието: „Който каже на брата си рака, става виновен за геената огнена”. Ако все пак у някого възникнат и най-малки съмнения в моята психическа адекватност, то нека припомня, че в академичните кръгове на авторитетна православна Духовна академия, където отсяват студентите през най-ситното сито и анализират най-тънките умове от елита на интелигентна нация, каквато е руската, докторски степени не се присъждат на хора с психически отклонения. Освен това е известно, че от 18 месеца живея и служа в България, което е основание да призова за свидетели духовните си изповедници – Сливенския митрополит Йоаникий и ставрофорния иконом Делчо Минкин (Тетевенска духовна околия), за да потвърдят адекватното състояние на психиката ми.
Ваше Светейшество, целта на настоящето писмо е една единствена – опит да се характеризират тези нападки и злословия, които са разтърсващи, задавайки си въпроса: Що за човек би съчинил такава клевета и би се разписал под нея? За мене е изумителна безотговорността, с която са поставени тези „етикети”, целящи да се превърнат в емблематични характеристики на личността. С други думи, колко бързо може да излезе „име”, „прякор” на духовник, особено сред невъцърковените хора, при преобладаващото подозрително отношение към църковния клир. Смело бих определил, че това е една чудовищна постъпка, тъй като засяга най-святото, най-съкровеното у човека – неговия разум, това, чрез което човек познава Бога, за да спаси душата си, това, което християнинът най-ревностно охранява – своя ум. Откакто станах монах, аз живея с чувството, че повече от всекиго съм призван да върша смирено този подвиг, тъй като името Григорий на великия светител-богослов, което нося, означава тъкмо това: Бодърстващ, Бдящ (от старогр. гл. grigoreo – бодърствам).
Позволявам си смирено да посоча, че обръщенията „психопат” и „психически отклонения”, отнесени към моята личност, както и други клевети бяха разпространявани от авторите на въпросното „братско” писмо по медиите, включително и електронните – сайтовете и форумите на интернет-пространството, изключително енергично и бързо. Ще си позволя да назова имената на братята, извършвали това, разполагащи със съответния технически ресурс – йеромонах Кирил и монах Филарет от братството на Троянска св. Обител. Аз лично бях уведомен от ръководител на екип „Информационни предавания” на известно българско радио, че чрез средствата за масова информация (масмедиите) в родния ми град Стара Загора е заявено по данни на споменатите по-горе монаси, че съм бил психопат. По същия начин и в Ловеч, Троян, София, в социалната мрежа Facebook и т. н.
Синовно и покорно моля Ваше Светейшество като Предстоятел на Българската православна църква и висш канонически авторитет сред клира да потърсите отговорност от творците и разпространителите на тази клевета. Единствена причина за този апел е основателната според мене тревога, че самият факт – клирик да извърши такова деяние – е резултат от сериозно увредено духовно здраве.
По Вашите свети молитви Бог да прости миналото и да изправи бъдещето.
Целувам първосветителската Ви десница и оставам на Ваше Светейшество предан духовен син.
Архимандрит Григорий (Лозев)
31.01.2011 г.
Троянска св. Обител
***
ДО
НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО
СЛИВЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ
Г-Н Г-Н ЙОАНИКИЙ
ОТВОРЕНО ПИСМО
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
Настоящето писмо е продължение на Подписката от 26.01.2011 година, с която жителите на с. Орешак подкрепят Решението на Св. Синод на БПЦ да бъде избран за игумен на Троянския манастир Негово Високопреподобие архимандрит Григорий. Както и в писмото си до Негово Светейшество Българския Патриарх Максим заявихме, причината да изявим публично нашия вот на доверие е дръзкото противопоставяне на клирици в светата Троянска Обител и на анонимен автор. Целта на настоящето отворено писмо е да опровергае анонимния автор на отвореното писмо до вас от 22.01.2011 г., в което същият се противопоставя с клевети и заплахи срещу избора на Негово Светейшество и Св. Синод и подписал се от името на „Жители на село Орешак”. В качеството си на Инициативен Комитет на Подписката от 26.01.2011 г., за която стана дума по-горе, заявяваме, че никой от жителите на с. Орешак не се е разписвал в споменатото Отворено писмо от 22.01.2011 г. на анонимния автор и разписал се от наше име. Както стана явно, същият е бивш троянски монах, който явно има претенции към игуменското място. В подкрепа на това становище ще отбележим, че и в двете писма нападащи новия игумен стилът и терминилогията са идентични, т. е., авторите са клирици. Нека не звучи преднамерено, самоуверено или прибързано това твърдение, защото съществуват и други източници и свидетелства, потвърждаващи тази теза, които от деликатност няма да споменем тука. Инициативният Комитет подкрепя Вашия духовен син и е в молитвено очакване на предстоящите решения на Св. Синод на 7 и 8 Февруари 2011 г.
Целуваме благословената Ви десница и пожелаваме на Ваше Високопреосвещенство здраве и дълголетие.
1. Петър Коцев Лачев
2. Милко Илиев Никифоров
3. Нина Николова Петрова – Стойчева
30.01.2011 г. / с. Орешак
Шедьоврите на Ермитажа на диск, обем 1,94 гигабайта!
http://depositfiles.com/en/folders/XSMFRNFK0
В религиозното мислене има две крайности, които дефинират понятието ни за Бог и Божественост. Едната кранйост казва, че дяволът може да ни хване по стотинката на греховния ни дълг към Бога, другата казва,че заради една подарена коричка хляб на гладния Бог може да ни помилва. Преценката на религиозния живот на човека минава между тези две крайности, като се иска страхотен ценз, много знания, праведност, способност за словесност и тълкувание и висока грамотност за да можеш да разпознаваш явленията от живота и да прецениш по кое ще те хване дявола и по кое ще те помилва Господ. Защото прошката не е безпринципност, а Църквата не е инструмент за мъчение и наказание, както често пъти грамотни хора без милост и понятие за справедливост са я превръщали. Затова от качествата на духовника,но истинския духовник,не расоносния исторически материалист зависи много в живота на вярата
http://lovechtoday.com/index.php?s=%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD+%D1%87%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8