Православен богослов призова на открит дебат пастор Георги Бакалов
Богословът Валентин Велчев, автор на книгата "Кратък исторически и библейски анализ на адвентизма", се обърна към пастор Георги Бакалов, ръководител на Християнски център "Прелом" и известен в протестантските среди проповедник, с отворено писмо – покана за публичен дебат, която поместваме в Православие.БГ.
Уважаеми п-р Бакалов,
Казвам се Валентин Велчев и преди време посещавах някои харизматични общности, но след като започнах да следвам богословие във ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, се обърнах към Православната Църква. (Моята изповед е качена в личния ми сайт , виж раздел “Филми” – “Не всяка вяра…”). През протестантския си период бях увлечен от т. нар. “Движение на вярата”, към което принадлежат “Апостолска Реформирана Църква”, АХЦ – “Ново Поколение”, ОБЦ – “Алфа и Омега” и др. Но и всички по-стари харизматични деноминации (ЕПЦ, ББЦ, ОБЦ и пр.) също са в значителна степен повлияни от неговите идеи. Причината да напусна “Движение на вярата”, беше една книга на американския теолог Д. Р. Макконъл, озаглавена “Друго благовестие”. Въз основа на задълбочен исторически и библейски анализ, авторът доказва, че това движение не се корени в петдесятничеството, а произлиза от метафизичните култове “Християнска наука”, “Нова мисъл” и др., като ученията му са окултни и гностични. Той упреква апостолите, пророците и учителите на “Движение на вярата”, че носят “друго благовестие”, а чудесата и знаменията, които стават между вас, определено смята за дело на измамителен дух. Накрая призовава всички петдесятни общности, към които принадлежи и самият той, да се разграничат от него и да го заклеймят като еретично.
С разрешение на българския издател на книгата, публикуваме в интернет нейния текст (виж тук). Тъй като “Апостолска реформирана църква” (АРЦ), на която сте главен апостол за България, популяризира идеите на “Движение на вярата”, се обръщам към Вас, п-р Бакалов, със следното запитване: Смятате ли, че изложената информация в книгата не отговаря на истината и можете ли да я опровергаете? Ако се окаже обаче, че нейното съдържание е достоверно, какви мерки ще вземете, за да спрете разпространението на тези гибелни ереси в християнското духовно пространство?
При условие, че решите да защитавате заблудителните учения на “Движение на вярата”, ще бъда принуден да Ви предизвикам на открит богословски дебат. Понеже знам в какво ще ме обвинят Вашите поддръжници, ще кажа още отсега, че никога не съм участвал в кампанията "Aнти-секти", в структурите на ДС, нито пък обслужвам ничии интереси. Според моите лични наблюдения, лидерите на АРЦ в България са се подвели по тези лъжливи доктрини, не защото са “корумпирани” и “злонамерени”, както твърдят всички, а понеже не познават добре базисните догмати на християнската вяра. Затова желая да проведем един откровен и честен диалог по тези въпроси, като обещавам, от моя страна, тонът да бъде интелигентен, конструктивен, без компромати, лични нападки и удари под пояса.
Валентин Велчев
P.S. Ако не притежавате достатъчно добра богословска подготовка, може да сформирате екип от теолози, които да Ви помагат. (В случай, че сте много зает, ще проведем дебата с тях.) Бихме могли да открием специален интернет-форум за целта. Когато прочетете книгата, ще се уверите, че обвиненията за разпространение на окултизъм и гностицизъм, съвсем не са безпочвени и не могат да бъдат подминати с лека ръка. Очаквам Вашият отговор да не се основава на общи приказки за заслугите на църквите и лидерите ви, а да бъде конкретен, по съществото на темата, която предлагам да обсъдим!
но не се ли измества по този начин центъра на конфликта между д-р Панайотова и п-р Бакалов върху по-широки кръгове от обществото? Каква би била рефлексията?
Всъщност има немалка опасност в рамките на един подобен дебат много от вярващите да се настроят едни срещу други. Дали това изобщо е необходимо? Какво би решил един подобен дебат?
Въпреки това би било разбира се изключително интересно!
Хорът, в който и Вие пяхте (г-н Беров) предварително очерта кръговете, които пожела да сплаши в лицето на д-р Панайотова.
Не е ли малко късно да се замисляте за рефлексията.
С уважение и болка, задето се включихте в това.
На Ваше място бих се въздържал от подобни лични нападки, прощавам Ви забележката най-уважително и братолюбиво. От подобни коментари само се самонавивате.
Информирайте се малко по-добре за позицията, която изразявам и за участието ми в БПЦ въобще. Тогава ще разберете малко повече.
Относно рефлексията: На конфронтация ли учи Христос?
Знаете ли кое ми се вижда много странно и жалко – проблъмът се „разпалва“ от хора, които са бивши членове на евангелски общности? За мен това напр. е странно! Не ми се иска думите на проф. Желев за неофитството да излязат верни… Не са ли тези конфликти личностни…
Уважително!
Защо ми се струва, че за разлика от Вас, аз съм чел и „Друго благовестие“, и „Игра с огъня“ и „Благословението от Торонто“.
А вие сте „информиран“, относно философската подплата на толерантността и икуменизма. Затова ви предлагам да си изтеглите предложената по-горе книга, за да се информирате истински, относно това що за „апостол“ защитавате.
Даже много съм уважителен. Нарекох Глутницата хор. Не е ли това елегантно и уважително.
Почтително…
P.S. Не подобава да се връщате пак към Пулиева. Темата надхвърли нейната личност отдавна. Да поговорим за ученията на апостол Бакалов.
Какво за участията в БПЦ, г-нe? Аз съм извън всяка реална или въображаема йерархия. В реалната са клириците, във въображаемата разни хора, които имерват власт, според приближеността до владиците.
Но, знаете ли, последните са много непостоянни и не разчитайте на трайна обвързаност от тях като ангажимент – повечето не смятат, че дължат някому нещо подобно (под секрет – донякъде са прави в това, просто, защото Църквата не е институция, както забеляза в друга тема glory).
Аз ви предлагам да се информирате пък относно моята непредвидимост, дължаща се на факта, че съм почти извън всякаква система и далече от йерархия.
Г-н Ангелов, това че сте по-емоционален едвам ли ще интересува Праведния Съдия – отговорността си е Ваша. На мен лично не ми направи добро впечатление да видя клипче от блога Ви на което яростно преследвате някаква Божия твар…
В определени енории на БПЦ миряните Слава Богу все още имат думата и участват активно.
Израстнал съм православно, убеден съм във вярата и в свободата, дадена от Бога, че другите също имат право да вярват в каквото си искат – разбира се като си носят отговорността. Агресивното тълкуване на чуждата вяра в обществото и публичното окачествяване на доктриналните различия води до примитивност и отклоняване от Евангелието най-точен пример е времето на инкфизицията.
„Авторитети“, различни от Св. Отци или доклади на Всеправославни заседания не ме интересуват особено. Така че когато аз имам вяра и съм убеден в нея, не търся да чета позиции на др. автори.
Но агресията, която усещам в коментара Ви не е особено християнска, дано да се лъжа. Простетете, ако съм Ви обидил.
Ще се свържа с Вас допълнително, за да не занимаваме читателя с ненужно. Отвореното писмо е по-важно от това, какво смятам аз или Вие, нали?
Каквото и който каквото да смята, Бог е премъдър и е промислил кое как да става…
В крайна сметка обаче е ясно, че във времето в което живеем, че и атеистите и еретиците имат право да бъдат атеисти и еретици, било то с протестентски или православен или католически произход, и не бива да бъдат ограничавани и гонени от държавните органи, или агресивните от жажда за сензации медии, а от благата и ненасилствена проповед на Истината, която ни прави свободни.
При това в условия на сестролюбие и братолюбие, което е в основата на толерантността. Иначе вярата става халтура…
Ако имате нещо друго да ми кажете, знаете как да ме намерите. От мен засега толкова!
Подвели са ви, според мен, г-н Беров. Никой не призовава към държавно гонение. Това е груба манипулация от страна на Костов и Бакалов. Защо вие сте се вързал, е друг въпрос и повод за ваш размисъл.
Божията твар от клипчето я гоня с нож! 🙂 Представяте ли си. 🙂 Изяде ми любимите чехли. А това е престъпно, помоему : : 🙂
Цитат:
Знаете ли кое ми се вижда много странно и жалко – проблъмът се „разпалва“ от хора, които са бивши членове на евангелски общности? … Не са ли тези конфликти личностни…
В случая не става дума за конфликт между нас. Не познавам лично п-р Бакалов и той не ми е направил нищо –нито добро, нито лошо. Аз дори харесвам неговата енергия за разпространение на евангелието, както и борбата му за защита на религиозните права и свободи. Когато прочетох книгата „Друго благовестие“, започнах да я обсъждам с мои приятели и познати от харизматичните общности, в резултат на което няколко десетки от тях изоставиха тези окултни учения и практики. Един от тях, който е от неговата църква, ме посъветва да се обърна директно към п-р Бакалов и да го предупредя за опасността от заблудителните доктрини, разпространявани от учителите на „Движение на вярата“. (Последното става най-вече чрез техните книги и проповеди, които непрекъснато се превеждат у нас.) Когато разбрах, че п-р Бакалов тази есен се завръща в България, имах намерение веднага да го предизвикам на този дебат, но точно тогава избухна конфликтът му с д-р Пулиева. Затова реших да изчакам нещата да се поуталожат, за да не бъдат свързвани помежду си. Този конфликт дори сериозно ми навреди, защото сега по-недобросъвестните лидери от неговата църква, ще уверяват последователите си, че дебатът, на който го каня, е продължение на кампанията анти-секти, само че с други средства.
Цитат:
Относно рефлексията: На конфронтация ли учи Христос?
Христос се е конфронтирал с превратната интерпретация на Писанието, в ученията на фарисейте и садукейте. Ако разгърнете посланията на апостолите Петър, Йоан, Яков и Павел, ще се уверите, че и те непрестанно са се конфронтирали с лъжливите апостоли и пророци, шестващи по тяхно време. (А какво да кажем за битката с ересиарсите в последващата история на Църквата.) Ап. Павел обаче уточнява: „… нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ (Ефес. 6:12). Затова и аз не воювам срещу хора, а само срещу ересите, съчинявани от „поднебесните духове на злобата „, защото те са в състояние да погубят мнозина.
Когато отворих книгата „Друго благовестие“, качена в интернет, видях, че страниците след 83-та са разбъркани. Тази вечер ще ги подредя и утре, надявам се, че всичко ще е наред.
Още веднъж се извинявам за неудобството!
Не съм сигурен, че в предложения диспут ще се достигне до истината. Бакалов ще направи всичко възможно да го избегне, но ако не успее, ще се позовава на лични „откровения“ като истина от последна инстанция. Знаете ли новината, че Улф Екман от „Слово на живот“, който пълнеше стадиони в България в началото на 90-те години, твърди, че получил откровения, в които Бог му рекъл да признае главенството на папата?!?!?
.
Петдесятничеството, въпреки някои прилики, не е гностицизъм, а по-скоро монтанизъм като българското добросамарянство между двете световни войни.
Радостен факт е, доколкото виждам от написаното, че разполагате с качества, които са необходими за осугуряването на нормален диалог и дискусия, за разлика от някои други.
Аз не се занимавам с доктринално-вероизповедни проблеми на по-нови религиозни общности, защото засега смятам че познавам това което ми е неохбодимо в тази насока, особено касаещо каноническото право и германското право на лутеранските провинции.
Много е важно при такива диспути да има смисъл и да се спазват правила за добролюбие и безагресивност, защото съществува и известна възможност нещата да излязат извън контрол и да се доведе до излишна конфронтация.
Доколкото виждам можете да носите отговорност, основана на вяра, което е най-важното!
„Борбата против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата.“ (Ефес. 6:12) е доста универсално определение и напомня да помислим и за предстоящата трета сесия на 6. ЦНС.
Би било интересно да осъществим контакт извън това писане под отвореното Ви писмо.
До скоро!
Познахте! Бакалов с всички сили се старае да избегне диспута, но аз ще се опитам да го върна в играта. Книгата Ви за гностицизма е чудесна, когато ми остане малко повече време ще гледам да я прочета, още повече, че има връзка с вярванията, които разпространяват някои протестанти от неговите среди.
Петдесятничеството може да е монтанизъм, но „Движение на вярата“ си е чист гностицизъм и окултизъм – погледнете книгата „Друго благовестие“. Ще се радвам да науча и Вашето мнение, като специалист по въпроса, за нея.