Русенски храм спечели проект пред Агенцията за хора с увреждания

Църковното настоятелство при катедралния храма “Света Троица” в Русе спечели проект пред Агенцията за хора с увреждания за изграждане на асансьор за хора с увреждания. Проектът е изготвен от отдел “Социални дейности” при Русенската св. митрополия с благословението на Негово Високопреосвещенство Русенския митрополит Неофит.

На 10.11.2008 г. църковното настоятелство подписа договор с Агенцията за хора с увреждания – София, към Министерството на труда и социалната политика, за изграждането на асансьора, който ще бъде монтиран и ще въвежда хората с увреждания безпрепятствено в храм „Света Троица”, което беше немислимо до сега поради архитектурните особености на църквата, изградена по време на османското владичество дълбоко под земята през 1632 г.

Отпуснатата сума е на стойност 44 205,60 лв., като църковното настоятелство при катедралния храм „Света Троица” ще осигури сумата от 8 000 лв.

Архитектурният проект е изготвен като дарение от русенските архитекти Венцислав Илиев и Миглена Витанова, с помощта на инж. Снежка Станева и строителния техник Румяна Димитрова и е получил одобрението на Националния институт за паметници на културата (НИПК).

Катедралният храм „Св. Троица” е паметник на културата с национално значение и в него се съхранява чудотворната икона на Св. Богородица "Умиление".

Това е първият проект в Русенска епархия за достъп на хора с увреждания до храмовете на епархията. Чрез него инвалиди и хора със затруднено предвижване ще имат възможност да участват в богослуженията, да се помолят в храма и да получат духовен съвет и подкрепа. Желанието на Русенска митрополия е в кратък срок да се осигури такъв достъп и до другите главни храмове на епархията със затруднен достъп за инвалиди, за да могат всички нуждаещи се от духовна грижа да я получат.

***
Катедралният храм “Св. Троица” в град Русе е построен през 1632 година. Годината е написана върху ръкописно българско евангелие от ХVІІ век в приписка. В югозападния ъгъл на храма се намира помещение – “катакомба”. Строителната й история е доста неясна. Предполага се, че е катакомба от V век или средновековна църква, включена по-късно в днешната църква. По време на османското робство по-лесно било издавано разрешение за строеж на нов храм, когато преди това е имало друг, като се възстанови старият. Русенските християни вероятно са използвали старата катакомба, за да си построят църквата.

Храмът е вкопан четири метра и половина под нивото на двора, поради изискванията на турската власт. Сегашният си вид храмът е добил след Освобождението. Доростолският и Червенски митрополит Григорий убедил своя приятел Зафир Сароглу да направи дарение за разширение на храма. Дарителят, свързан с Русе чрез своите родители, дарил 40 000 лева. Построени са два параклиса. Единият е посветен на св. Александър Невски и е осветен на 5 август 1884 г. Днес в него е поместена музейна експозиция за църковна утвар, икони и старопечатни книги.

Вторият параклис е посветен на светите братя Кирил и Методий. Осветен е на 16 март 1886 г.

Дървените стълби от които се влизало в храма и били тогава разделени с парапет, били заменени с каменни. Над тях се изправило красиво кубе в руски стил. Вероятно по същото време е построена и камбанарията. Камъните за градежа й са от укрепителните съоръжения около русчушката крепост, съборени по решение на Берлинския конгрес от юли 1878 г.

Най-колоритен е иконостасът на храма. Все още не е изяснен неговият произход. Някъде се отбелязва, че е единственият иконостас в Северна България от Самоковската школа и че иконите са рисувани от бащата на Захари Зограф – Христо Димитров през 1807 г. На друго място се споменава, че е изработен от марангозите Марин и Васил от прочутата Тревненска школа, а иконите са рисувани от тревненските майстори Витановци. Съществува и мнение, че е изработен от неизвестен влашки майстор резбар. Сегашният иконостас е изработен през 1805 – 1807 г. Тогава са изографисани иконите. Сега всеки посетител на храма може да се възхити на позлатените и оцветени дърворезби, на съчетанието на цветовете и на реставрираните икони с дарителски надписи на български и гръцки. Големите (царски) икони са десет. Над тях има два реда – апостолски и празничен с по двадесет и пет икони.

Стените на храма са изографисани през 1934 г. от проф. Стефан Иванов и Господин Желязков.

През 1870 г. е създаден църковният хор по идея на учителя Тодор х. Станчев. Хорът е бил единствения в България след 1900 г. на ежегодна държавна субсидия.

Много събития от историята на Русе са свързани с катедралния храм. Първи наченки на килийното обучение в Русе се срещат през периода 1720 – 1735 г. Хаджи поп Драгни, наричан Данаил, пръв започва да събира децата в една от стаите на метоха при църквата.

Епископската хиротония на архимандрит Климент (писателят Васил Друмев) е извършена в храма на 21 април 1874 г. Той получил титула “Браницки епископ” и бил назначен за викарий в Силистра и Тулча.

На 8/20 февруари 1878 г., сряда сутринта, генерал Тотлебен с щаба си и 138-ми Болховски полк влезли тържествено в Русе. Пред църквата “Св. Троица” им поднесли хляб и сол. В храма, при стечение на множество народ, били отслужени благодарствен молебен и водосвет. Пламенно слово произнесъл Браницкия епископ Климент, в което изразил дълбоката благодарност на освободеното население.

През 2000 година на храмовите прозорци бяха поставени витражи от цветни стъкла. От двете на страни на входа са образите на св. св. Кирил и Методий, на барабана на кубето на Св. Богородица, а над олтарната абсида на Св. Троица. Автор на витражите е русенецът Лъчезар Дочев, завършил Художествена академия в гр. Рига, Латвия.

Катедралният храм “Св. Троица” е обявен за паметник на културата от национално значение през 1983 г. Непрестанно се полагат грижи за съхранението и обновлението му, за да бъде запазен за идните поколения, като една от най-старите сгради в Русе.