Пророк Иезекиил и иконата „Спас в Силах“

Дякон Павел Сержантов

В центъра на класическия православен иконостас е образът на Спасителя сред ангелските сили*. Както може да се очаква, Иисус Христос е във фокуса на вниманието на християните. Господ седи на царския трон, заобиколен от безплътни сили – светите ангели. Малцина знаят, че корените на тази икона са старозаветни. Тя ни предава през вековете онова, което някога е било разкрито на пророк Иезекиил в дивно и страшно видение. Дякон Павел Сержантов разказва за това.

Книга на пророк Иезекииля не е лесна за разбиране дори в сравнение с останалите библейски книги. Стигнала е до нашето време в много различни интерпретации, но нека специалистите се занимават с тези тънкости, аз не съм от тях.

„И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът,
за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог.“

Иез. 11:19-20

Пророк Иезекиил

Искам да подчертая, че именно с Иезекиил започва жанрът на апокалиптичната литература. Най-общоизвестната книга Апокалипсис, разбира се, принадлежи на св. Иоан Богослов – мнозина могат да потвърдят колко трудна е за четене. Целият жанр налага четящият усърдно да полага усилия, вниквайки в апокалиптичните текстове, за да признае впоследствие, че все още не ни е по силите да разберем много от тях.

Пророк Иезекиил предава своя мистичен опит като се опитва да подбере подходящите за това думи и образи от ежедневието. Но му е трудно. На нас също. При описанието на подобни образи неизменно възникват трудности.

Обърнете внимание как самият пророк разказва какво вижда, но веднага прави уговорката: „а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му“ (Иез. 1:26).

Разбира се, това не е обикновен човек, който по кралско достойнство седи на трона. Мистичният престол на Седящия е носен от висши ангелски сили. Следователно Той е по-висш от ангелите. Но кой е по-висш от ангелите? Един Бог. Значи на престола Иезекиил е видял Бога? Да.

И в същото време Този, който седи на престола, е наречен „подобие на човек“. Тоест Седящият се явява на Иезекиил едновременно като Бог и като Човек. За християнина е ясно защо това е възможно. Иезекиил вижда Богочовека и записва пророчеството за Христос. Ето защо в Църквата пророчеството на Иезекиил е изобразено върху иконите „Спас в Силах“.

Образите в пророческата книга

Голяма част от Книга на пророк Иезекииля обяснява факта, че тя се ражда докато Божият иерей е във вавилонски плен. Иезекиил бил свещеник, но във Вавилон не можел да свещенодейства – Йерусалимският храм е останал далече, някъде в родната земя. По Божие допущение в годините на плен Неговият народ страда за греховете си, но му е изпратена и утеха. Видението на Иезекиил е утехата за утежнените сърца.

Соломоновият храм в Йерусалим е построен като наследие на скинията Господня, издигната от пророк Моисей. Славата Божия, като облак, изпълвала святата скиния, която чедата на Израил носели със себе си по време на странстванията в пустинята. Така изпълвала и храма, построен в Светия град. Господнята слава се разкрива и на Иезекиил – в чуждата земя той се моли на Създателя и небесата се отварят за него.

В пророчеството на Иезекиил четем за свещеното шествие на ангели около Божия престол: „Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата “ (Иез. 1: 20). Колеса и животни обграждат Божия престол, на който седи Спасителят.

Познати библейски образи: дух, който властно действа като движеща сила, като могъщ вятър; облак низхожда от небето върху изсъхналата земя и дарява на всички прохлада и животворна влага.

Образът на колелата не е толкова познат. Ясно е, че колесницата е символ на стремителност и сила. Бойните колесници в онези времена са аналог на нашите танкове по време на Великата отечествена война. Пророк Иезекиил вижда Господа на престола, който се движи като бойна колесница. Колелата му не са бездушни механизми, а ангелски сили. Те могат да се движат във всички посоки като светкавица, наплатите им са „пълни с очи“, тоест виждат всичко. Тук в никакъв случай не става дума за сляпа сила.

Какво означава всичко това? – Господ не остава някъде далече, в Йерусалим, не се отвръща от Своя народ. И скоро Той отново ще дойде при чедата Си, близо е. Ето една великоутешителна вест!

Погледнете иконата на Спасителя, Божият престол е носен от ангели, поставен е върху безплътни колеса. Обграден е от ангелски сили. Например животните – те са живи същества, също безплътни, макар и с човешки облик, земни зверове и небесни птици. Както мнозина знаят, човекът, орелът, телецът и лъвът са символи на четиримата евангелисти. Те също са изобразени на иконата „Спас в Силах“.

„Спас в Силах“, преп. Андрей Рубльов, 1410-1415 г.

Числото четири традиционно символизира целостта на света, вселената. Действително, движейки се, можете да обходите мислено целия свят: 1) напред, 2) назад, 3) надясно, 4) наляво. Ето защо ангелите в пророчеството имат четири крила, четири лица… Това е израз на всеобхватността на тяхното ангелско служение.

Във Вавилон пророкът съзерцава Божия престол, обгърнат от Светлина, сияен пламък и светкавица. Православната икона „Спас в Силах“ искри в огненочервено и златно, към ангелите се простират Божествените лъчи.

Сферата на тварното битие, изпълнена с ангелски сили, е прорязана от „подобие на ромб“ – пространството, в което е изобразен престолът със Седящия Творец. Бог присъства в света, но го превъзхожда. Той е по-голям от света. Светът е подвластен на Неговото всемогъщество.

Пророкът видя великата Божия слава, чу „като че глас на Всемогъщия“ (Иез. 1:24). Той падна ничком и се поклони на Създателя. Гласът на Говорещия му повели да се изправи и да приеме тежката и благословена мисия да бъде пророк сред людете.

Бог изпрати Иезекиил да помага на хората – да намерят изход от духовната безизходица, да не бъдат повече пленници. Да се върнат към свободата.

*Тук е зползван преводът на „Спас в Силах“ на Свилен Тутеков и Даниел Йорданов от книгата „Въведение в съвременното православно богословие“ от Карл Кристтиян Фелми, София, Омофор, 2007 г.

Източник: pravmir.ru

Превод: Ралица Кръстева