Епископ Иларион за срещата в Равена

Източник: OrthodoxNews

Интервю с епископ Иларион (Алфеев) за католическото издание Inside the Vatican

Inside the Vatican: Епископ Иларион, всички искат да знаят защо напуснахте срещата в Равена (на 9 октомври). Как беше възможно да се случи това в последната минута? Присъствието на естонската делегация беше ли нещо, за което не знаехте преди да пристигнете?

Епископ Иларион Алфеев: Първо, не само аз напуснах срещата. Това направи цялата делегация, която се състоеше от мен и отец Игор Вижанов. Решението да напуснем не беше мое. Това бе решение на Епископския събор на Руската православна църква през 2000 г., на което аз не мога да не се подчиня. Освен това по молба на Митрополит Йоан (Зизюлас) аз проведох телефонен разговор с митрополит Кирил, за да попитам какво се очаква да направя, и отговорът беше, че аз и отец Игор трябва да напуснем. Така че това не беше мое решение – това беше решение на Руската православна църква. Много е важно това да се заяви ясно. Аз не мисля, че по някакъв начин съм отговорен за решението, което не беше мое. Но всеки един от нас представлява своята Църква.

Второ, не, списъкът с участниците не беше известен преди да пристигнем. В действителност от самото начало на официалния католико-православен диалог през 1980 г. до 2007 г. списъкът с участниците оставаше непроменен и срещата в Равена беше първият път, когато Константинополската патриаршия едностранно взе решение да покани представители на така наречената Естонска автономна църква. Това дойде като една неприятна изненада, особено като се има предвид, че Константинополската патриаршия е наясно с позицията на Руската православна църква, прието на нейния Епископски събор през 2000 г. Този събор реши, че ние не можем да участваме в официална среща, на която присъстват представители на така наречената Естонска православна църква.

Има много автономни и автокефални църкви, които по различни причини не са всеобщо признати в православния свят. Например това са автокефалната Православна църква в Америка и автономната Японска православна църква: те никога не са били канени на такива диалози, тъй като Константинополската патриаршия не признава техния настоящ статут. Ако така наречената Естонска църква, която е автономна структура на Константинополската патриаршия, трябва да бъде поканена, защо да не поканим и тези църкви? Защо тогава да не поканим и Украинската православна църква, която има автономен статут под омофора на Московската патриаршия? А автономната Латвийска православна църква? А Естонската православна църква, която принадлежи към Московската патриаршия и също има автономен статут?

Ако съставът на православната половина от Смесената комисия трябва да бъде променен, това трябва да стане със съгласието на всички православни църкви. Ако обаче няма такова съгласие, тогава е по-безопасно да запазим състава на православната група такъв, какъвто е бил той от начало – докато въпросът не се реши на всеправославен събор.

[…]

ITV: Какво следва оттук нататък? Ще има ли друга среща? Има ли някаква вероятност християните да бъдат в общение едни с други или разделенията ще продължат – може би още хиляда години, а може би завинаги?

Епископ Иларион: Надявам се, че до следващата среща на Смесената комисия, която вероятно ще се състои след две години, някакво решение ще бъде намерено, което да позволи на Православните църкви да работят заедно в съгласие и единомислие, както беше преди Равена. Междувременно Руската православна църква ще изследва целия въпрос за главенството във Вселенската църква от богословско гледище. По решение на Светия Синод Богословската комисия на Московската патриаршия е получила мандат да изследва този въпрос и да изготви съответен документ. Този документ ще бъде основата, върху която ще стъпи позицията на Московската патриаршия в бъдещата дискусия по въпроса за главенството в рамките на Смесената комисия, ако се върнем към нея. Казвам “ако”, тъй като нашата възможност да се присъединим към Комисията ще зависи до голяма степен от позицията на Константинополската патриаршия.

Само Бог знае дали или кога ще бъде преодоляно разделението между Католическата и Православната църква. Но аз вярвам, че ние трябва да работим за това. И аз съм дълбоко натъжен, че “църковната политика” подкопава нашата работа. Във време, когато спешно трябва да намерим нови пътища за приближаване един към друг, ние показване разединение и несъгласие.

Аз съм щастлив обаче, че освен Смесената комисия има и други механизми за католико-православно сътрудничество и съм уверен, че в бъдеще ще бъдат създадени още такива механизми. Има го, например, целият спектър от двустранни отношения между Римокатолическата църква и Руската православна църква. Съществува културен обмен, има обмен на академично ниво, както и много други примери за сътрудничество. Това ни дава надежда за един голям пробив в нашите отношения в близко бъдеще. Такъв пробив би бил изключително навременен и особено желан.

ITV: Каква е ролята на “ап. Петровата служба” в православното богословие и практика?

Епископ Иларион: Ние нямаме богословие на ап. Петровата служба на нивото на Вселенската църква. В нашата еклисиология няма място за такова понятие. Ето защо Православната църква в продължение на векове се е противопоставяла на идеята за вселенска юрисдикция на който и да било епископ, включително Римския епископ.

Ние признаваме, че има определен ред, в който следва да бъдат споменавани предстоятелите на поместните църкви. В този ред Римският епископ е заемал първо място до 1054 г., а след това първенството по ред в Православната църква се прехвърля върху Константинополския патриарх, който до схизмата е бил втори по ред. Но ние вярваме, че всички предстоятели на поместни църкви са равни един на друг и никой от тях няма юрисдикция над някой друг.

ITV: Седмицата на обсъждане, която продължи без вас, донесе ли нещо интересно или полезно?

Епископ Иларион: Аз не знам до какво заключение е достигнало събранието, тъй като документът все още не е публикуван. След като бъде публикуван, Московската патриаршия ще го разгледа внимателно.

ITV: Имаше ли нещо, което възнамерявахте или планирахте да кажете в Равена?

Епископ Иларион: Моето намерение беше да работя усилено в Равена като член както на Смесената комисия, така и на нейния Редакционен комитет. През пролетта на тази година Редакционният комитет се събра в Рим и ние успешно разрешихме проблемите, които се създадоха по време на пленарната среща на Комисията в Белград през 2006 г. Аз имах всички основания да вярвам, че, ако нашите предложения се приемеха в Равена, ние бихме се придвижили напред и бихме завършили документа. Очевидно документът е вече завършен, но след като не участвах в обсъжданията, аз не съм компетентен да кажа дали нейните заключения ще бъдат приемливи за моята Църква.

Отсъствието на Московската патриаршия от този етап на работата на Смесената комисия, по мое мнение, прави проблематична цялата работа на Комисията. Знам, че Константинополската патриаршия не споделя това мнение. Митрополит Йоан (Зизюлас) ми каза много ясно пред всички останали православни делегати: “Ако една Православна църква напусне, останалите ще продължат диалога”. Но Московската патриаршия представлява повече от половината от православното християнство на света. Без нея католико-православният диалог ще бъде всъщност диалог на Католическата църква с по-малко от половината от Православната църква.

Разбирам, че католиците разглеждат цялата ситуация като “вътрешноправославен проблем”. Това е удобна позиция. Аз смятам обаче, че ситуацията би трябвало да интересува и нашите католически партньори, ако те желаят този диалог да бъде наистина легитимен и включващ всички. Трябва да бъдат положени някои общи усилия, за да се избегнат подобни ситуации в бъдеще.