Православието и Интернет (интервю)

Интервю на Саратовския епископ Лонгин за второто издание на справочника-пътеводител "Православният Интернет". Справочникът се готви за печат от Издателския съвет на Руската православна църква (автор-съставител Ксения Лученко).
Присъствието в Мрежата е действително уникална възможност да се обърнем към постоянно нарастващата и най-активна част от нашето общество — та нали според всички проучвания две трети от ползвателите на Интернет са млади, работещи хора с висше образование. Интернет в прекия смисъл на думата ни дава безгранични възможности за проповед: 40% от посетителите на нашия портал живеят зад граница, 60% са от различните региони на Русия.
Каква е концепцията на Вашия портал?
Създавайки нашия сайт (през първата година от своето съществуване той функционираше просто като официален сайт на Саратовската епархия), ние знаехме само, че той трябва да бъде: а) интересен; б) информативен.
Преди всичко ние разчитахме на хората, които живеят в нашия регион. Искахме да им дадем възможността почти в реално време да научават за всичко, което се случва в епархията.
Но заедно с това ние винаги сме съзнавали, че не по-малко важно е да дадем на хората представа за църковния живот като цяло. Та нали на днешния човек поради много причини му е трудно да се приобщи към Църквата. Често първата му крачка към храма е въпросът, зададен по Интернет. Рубриката "Въпроси към свещеника" беше сред първите в нашия сайт. Днес всеки ден на електронната ни поща пристигат до трийсет въпроса, често зададени от хора, оказали се в крайно тежки жизнени ситуации. Всеки месец регистрираме не по-малко от 110 000 прегледи на страниците от тази рубрика. Това показва, че хората изпитват "информационен глад": опитвайки се да осмислят някак своя живот, те търсят отговорите на своите въпроси в Църквата, и ние нямаме право да се отнесем студено, формално към тях.
Освен това ние винаги сме се старали в нашия сайт да присъстват аналитични материали, публицистика, прегледи на печата — всичко, което кара човека да мисли, да сравнява и да избира съзнателно пътя на църковността, православния път. В крайна сметка тъкмо това ни помогна да надраснем рамките на епархийски сайт и да го превърнем в информационно-аналитически портал "Православие и современность".
Интернет влияе сериозно върху начина на общуване между хората. Заплашва ли той да промени и религиозната им идентичност?
Когато в Интернет влиза човек с вече изградено светоусещане, заплахата за него не е толкова голяма. Но ако млад човек с неустойчиви представи за себе си и за света черпи информация за всичко наоколо – от битовите стоки до онтологическите въпроси – от Интернет, тогава той може да изпадне в опасността да загуби не само своята религиозна идентичност, но и всяка друга — културна, национална и т. н. Това е много опасно. Разбира се, Интернет не трябва да се превръща в свят, в който човекът пребъдва постоянно.
За повечето хора Интернет е преди всичко начин да научават новините в реално време. Постоянното присъствие на вярващия човек в пространството на електронните медии, огромният поток от новини, разпространявани ежедневно — не е ли това заплаха за личния живот, в това число и за духовния?
Смятам, че за вярващия човек, както впрочем и за всеки друг, постоянното присъствие в пространството на електронните медии съвсем не е насъщна необходимост. Повтарям: безусловно, това е заплаха — и за личния живот, и още повече за духовния живот, който изисква съсредоточеност.
И потапянето във "виртуалната реалност", и постоянно работещият телевизор — това са различни форми на една и съща зависимост. Информацията се е превърнала в стока, в "потребителски продукт", а знае се, че колкото по-ненужна е стоката, толкова повече сили и средства се хвърлят за налагането й. Да, това е една от заплахите на т. нар. информационна цивилизация. Но днес има твърде, твърде много такива заплахи и съвременният човек трябва да се научи как да им противодейства.
Появиха се изрази като "виртуален свят", "виртуална реалност". Приемливи ли са те от богословска гледна точка?
Ролята на Църквата е да свидетелства за единствената и най-реална реалност — Божието битие. Всяко отдалечаване от нея е гибелно.
Възможна ли е изповед по Интернет?
Еднозначно не. Както и "дистанционното" причастие или венчаване. Но за много наши съвременници, дори за тези, които се интересуват искрено от църковния живот, е характерно желанието да получават, без да дават нищо в замяна. В Църквата им се иска да "получат благодат", но не са готови за духовна работа, за трудене върху себе си. Иска им се да си "разтоварят съвестта", но заедно с това и да избягнат срама за извършените постъпки, без което е невъзможно истинското покаяние.
Как оценявате бъдещето на православния сектор в Интернет?
Няма съмнение, че той ще се развива. Църквата трябва да присъства в Интернет максимално активно, толкова, колкото й стигат силите. Това е абсолютен императив на нашето време.
Кога ще просветне на нашия Синод, че БПЦ трябва да има своя интернетна страница? И знаят ли повечето наши владици що е туй интернет и каква е ползата от него или изобщо не ги интересува?
http://bulch.tripod.com/boc/contentsbg.htm