Бил ли е антисемит св. Козма Етолийски?
По повод честването на паметта на св. Козма Етолийски на 24 август разговаряме с проф. Василиос Калиакманис от Богословския факултет на Солунския университет за отношенията на светеца с евреите от неговото време. Напоследък се случва да попадаме на мнения за наличието на антисемитско отношение у св. Козма спрямо евреите. Но съществуват ли реално свидетелства за подобно твърдение? В какъв контекст са се изграждали взаимоотношенията между различните етноси по времето на отец Козма?
Вярно ли е, че е съществувало известно противопоставяне между отец Козма и евреите по отношение въпросите, засягани в неговите проповеди?
Основният пастирски проблем, с който светецът се е сблъсквал в Йоанина*, а така също и в други райони, е засягал преместването на деня на общото юдейско тържище, за да бъде провеждано то в неделя. Това на практика е имало своето икономическо влияние върху гърците, но най-вече се е явявало удар по православната вяра и самосъзнанието на верните, тъй като довело до опразване на храмовете вследствие на факта, че в неделен ден всички се отдавали на купуване и разпродажба на стоки. Като вземете предвид и това, че неделята е денят, в който си припомняме Христовото Възкресение, също така и почивен ден за християните, а пък освен всичко единственото място, където те са имали възможност да слушат възвишени проповеди, това е била Църквата, особено на неделните богослужения и големите празници, не е трудно да разберете откъде тази загриженост у светеца и желанието му да се бори за промяна на тази практика.
Неговите проповеди за потребността неделята да бъде ден за почивка и стремежът му да подчертава, че това е празничен ден именно заради Възкресението, са оказали силно влияние и в крайна сметка денят на общото тържище станал съботният ден. Очевидно юдеите са претърпели значими щети от това. Навярно тъкмо поради тази причина те са изпитвали омраза към него и сигурно са имали известна роля в извършването на неговото убийство.
Съществува ли действително някаква връзка между неговата смърт и техните дела?
Има известни доказателства в тази посока. Най-напред знаем, че след една от своите проповеди, докато хората се тълпели около него да целунат дланта му и да получат благословение, той редом с това им препоръчвал да се молят за него, за да се съхрани животът му от юдейските съзаклятия срещу него. В допълнение имаме негово писмо до брат му, Хрисантос, директор на училище в Наксос, и в същото това писмо той споменава, че е забелязал наличието на всеобща враждебност на юдеите спрямо собствената му личност. И накрая, един негов ученик, Зикос Бистрекис, който го е следвал до последните мигове от живота му и е оставил описание на неговото мъченичество, заявява, че зад неговото убийство стоят юдеите.
Какво е било като цяло неговото отношение към тях?
Той самият е изпитвал изключителна любов към Христос и Божията майка, а сърцето му е пламтяло от привързаност към евангелското учение, към което юдеите проявявали нескрито презрение. В своите проповеди той изразявал дълбоката си загриженост от пренебрежителното им отношение към свещените образи на християнската вяра. Трябва да отбележим, че е имало немалък брой християни, които въпреки че са слушали неговите проповеди, не се отказвали от лошия си навик да богохулстват и да клеветят името на Божията майка. Отричането на Христос и Евангелието е можело да се наблюдава дори в средите на самите християни. Всеки човек, отричащ Христос, безусловно спада към числото на враждебните на вярата. Друг пример за стила на неговите поучения виждаме, да речем, в използването на разказа за Юда като илюстрация на съществената роля, която трябва да отдаваме на подготовката за приемане на Свето Причастие. При все че Юда приел пречистите Тайни, той на практика извършил това с нечисти намерения и така попаднал в плен на главния враг на човечеството.
Смятате ли, че тези позиции са част от общия контекст на неговото време?
Да, по всяка вероятност е така. Вижте, векове наред понятието „юдеин“ е било свързвано с множество предразсъдъци. Съзнанието на европейските народи е било изпълнено най-вече с антипатия към тях и те са виждали в тях виновниците за многобройни престъпления – от убиването на деца до разпространяването на епидемии и т.н. Пряко последствие от това се явява фактът, че те са били преследвани, изолирани в гета и подлагани на ред други подобни мерки. От друга страна, макар да са били прогонвани от европейските страни, те намирали радушен прием в Османската империя. И именно там придобивали професионални и други видове правомощия. Според съществуващите източници на информация те са били освободени от определени данъци и задължения, децата им не са били принуждавани да стават еничари и т. н. Ето защо в икономическо и социално отношение те са имали по-висок статут в сравнение с гърците. Съществуват също така твърдения, че предвид факта, че са се занимавали активно с лихварство, те са докарали множество хора до ръба на отчаянието.
Отец Козма проявявал ли е някакъв стремеж да бъдат преодолявани тези стереотипи?
Да не забравяме, че св. Козма неотклонно е проповядвал за поддържане на любовта и заклеймяване на тесногръдието. Освен това е вярвал и е призовавал да бъде постигнато единство сред хората. Той е считал всеки човек за дете на Бога. Естествено, съществуват различия във вярата. Но това при никакви обстоятелства не може да бъде причина за презрение или омраза към други хора. Всички хора, както поучава той, имат един Отец, ето защо те са братя и сестри помежду си.
Съхранени са сведения за един забележителен диалог между светеца и един ром и този диалог до ден днешен предоставя обилен материал за размисъл. В разговора помежду им светецът подканя рома да му разкаже нещо за себе си, а той му се оплакал, че макар да е потомък на Адам и Ева като всички останали, другите хора се отнасят високомерно спрямо него дори и в храма. В своята опитност на духовен наставник светецът утешил човека и му напомнил, че независимо от потеклото му, стига да спазва Божиите заповеди, той може да спечели вечната награда на небесата за разлика и от самия светец, който може да има „по-висше“ потекло, но всяко недобро поведение допуснато от негова страна може да го докара до гибел: „Слушай, синко, без значение, че си ром, щом си приел кръщение в името на Светата Троица и щом спазваш Божиите заповеди, ти ще стигнеш до рая. Докато аз, макар да не съм ром, тръгна ли да върша зло, ще отида право в пламъците на ада и ще бъда обречен на вечни мъки.“ Така че за отец Козма всяка разлика се проявявала според съблюдаването на етичния закон, или по-точно – на Божията воля, а не според етническия произход на човека.
И накрая, трябва да отбележим още нещо: при все че е говорил против юдеите, християнското му съзнание не е допускало да проявява несправедливо отношение към когото и да било, без значение от раса и произход. Именно поради тази причина той е бил изключително строг в изказванията си по отношение на жестокосърдието у слушателите си. Поучавал е, че тези, които проявят несправедливост, поемат върху себе си тежко проклятие: „Ето защо, братя и сестри, ако сте постъпили несправедливо спрямо някого, бил той християнин, турчин, юдеин или западен гражданин, покайте се, защото си навличате проклятие и това е единственият начин да се избавите от него.“ Виждаме, че светецът е вярвал, че социалните проблеми са плод на лошите настроения у членовете на обществото, а не на самия им произход. Това негово заключение може да бъде изключително значимо днес предвид съвременните социални проблеми. | pemptousia.com
* Град в Северозападна Гърция, център на административната област Епир, известен още и като Янина – б. пр.
Превод: Анжела Петрова
