Видинският митрополит Даниил: „Един човек се опитва да наложи властта си на цялата Църква за лични цели“

Православният свят в последно време формира своята позиция във връзка с настъпилата криза след нахлуването на Константинополската патриаршия на каноничната територия на Украинската православна църква, което предизвика разрив в общението между Московския и Константинополския патриарх. В ексклузивно интервю за РИА Новости по тези въпроси се изказа един от водещите архиереи на Българската православна църква, член на Светия Синод на БПЦ – Видинският митрополит Даниил.

Ваше Високопреосвещенство, как бихте окачествили действията на държавните власти и на Константинополската патриаршия в Украйна?

През април миналата година Константинополската патриаршия съобщи, че приема за разглеждане обръщението на църковници и политици от Украйна с молба за разрешаване на въпроса с „автокефалията” на Църквата в страната.

След това, когато поместните православни църкви очакваха да се започне някакво общоправославно обсъждане на този въпрос, пратениците на Константинополската патриаршия в поместните църкви изрично заявиха, че намерението на Константинополската патриаршия е да го реши едностранно. Тогава вече стана ясно, че действията на Константинопол не отговарят на установения в Православната църква каноничен ред.

През септември миналата година Константинополският патриарх назначи свои екзарси в Украйна. Това вече е налагане на собствена юрисдикция, упражняване на власт на територията на друга Църква – самостоятелна автокефална църква! Това вече е нарушение.

В продължение на много столетия за всички православни църкви Украйна е територия на Руската православна църква. На какво основание една поместна църква се опитва едностранно да реши вътрешен въпрос на друга автокефална църква?

Ние знаем, че каноните категорично забраняват намеса в работите на поместните православни църкви от страна на други поместни църкви. Например, второто правило на II Вселенски събор или осмото правило на III Вселенски събор. Последното всъщност е прието във връзка с аналогичен случай. Тогава са разгледани действията на предстоятеля на Антиохийската църква, който е искал да извършва епископски хиротонии за Кипърската църква и да я подчини на своята юрисдикция. И това е било строго забранено от този Вселенски събор.

Впоследствие патриарх Вартоломей прие и жалбата на низвергнатия Филарет Денисенко, бившият Киевски митрополит, и на т. нар. „митрополит” Макарий Малетич (лидерите на двете разколнически структури – т. нар. „Киевска патриаршия” и „Украинска автокефална православна църква” – бел. ред.). Той се опитва да обоснове своите действия, позовавайки се на 9 и 17 правила на IV Вселенски събор. Но самите византийски канонисти, при това толкова авторитетни, като Йоан Зонара, казват, че тези правила не предоставят право на Констатинополския патриарх да разглежда и да се произнася по жалби на епископи и на клирици на други поместни православни църкви.

Въпреки това в исторически аспект от константинополска страна се позовават на подобни прецеденти на обжалване…

Ако подобни случаи е имало във Византийската империя или по-късно, когато територията ѝ е била завладяна от Османската империя, то трябва да се има предвид конкретната ситуация, при която клирици на други патриаршии – Александрийската, Антиохийската, Йерусалимската – са подавали жалби пред Константинополския патриарх. Много от тези прецеденти са инициирани от еретици – например по време на византийския император Анастасий (491-518) в Константинопол се появяват клирици от Маюмския манастир, които са еретици-монофизити. Те се оплакват на тогавашния Константинополски патриарх Македоний II (496-511) от Йерусалимския патриарх Илий, който е православен. Константинополският патриарх уважава жалбата им. По-късно обаче, след кончината на императора-монофизит, справедливостта е възстановена.

След превземането на Константинопол от турците всичко се променя. Както е известно, след 1620 г. Александрийските патриарси се избират от Константинопол. Защо? Това се случва във време, когато в Александрийската църква има само един епископ – предстоятелят. И ако неговото решение предизвиква недоволство у някого от духовенството, то към кого би могъл да се обърне засегнатият? Но жалбата му се е разглеждала на специален събор, на който заедно с Константинополския са присъствали и другите патриарси и представители на поместните Църкви (съборът на Източните патриарси или в отделни случаи така нареченият „синодос ендимуса” — събор на всички епископи, пребиваващи в тези дни в столицата). По-късно св. Никодим Светогорец – съставителят на единия от двата официални, признати от Константинополската патриаршия сборници от свещени канони на Православната църква – обяснява 9 и 17 правила на IV Вселенски събор, като потвърждава, че те не дават каквото и да било право на Константинополския патриарх да разглежда жалби на епископи и клирици на други православни Църкви.

Картагенският събор категорично забранява на епископите и клириците на Картагенската (Африканската) Църква да подават жалби „от другата страна на морето” – в Рим. Неговите постановления са включени от второто правило на VI Вселенски събор в сборника от канонични правила, получил всеправославно признание.

Ето защо действията на Константинополския патриарх явно противоречат на каноничния ред.

А може ли да се приеме за съответстваща на каноничния ред това, че Константинопол едностранно отмени историческия документ от 1686 г. – акта за преминаването на Киевска митрополия в юрисдикцията на Московската патриаршия?

Отменен е документ, действащ повече от 300 години! През цялото това време всички православни църкви възприемат Украинската православна църква като част от Руската православна църква. Ние имаме традиция, общоприет обичай в междуправославните отношения, да приемаме тази територия именно като канонична територия на Руската църква. Това се потвърждава и от многобройните документи и съглашения между Църквите.

Следователно, на какво основание можеш просто да отмениш съществуващото положение, да си присвоиш нещо и да кажеш, че това е територия на Константинополската патриаршия? Това е просто безпрецедентно! И неприемливо. И не може да бъде наречено по друг начин освен като нахлуване на чужда територия.

Легитимен ли е за православния свят томосът на автокефалията, който патриарх Вартоломей предостави на новосъздадената „православна църква на Украйна”?

Абсолютното пренебрегване на каноничния ред в Църквата се демонстрира и от документа, който Константинополската патриаршия издаде на 6 януари — тъй наречения „томос за автокефалия на църквата в Украйна”. Там например се казва, че новосъздадената структура смята за свой глава Константинополския патриарх. На какво основание? Как е възможно една поместна църква да признава за свой глава предстоятел, който изобщо не е епископ в тази Църква?

Това ясно показва, че става дума за опит на един човек да наложи своята еднолична власт над Църквата за свои собствени цели, да преразгледа каноничния ред, който съществува в Православната църква от хиляди години. Това е опасно, това не трябва да се допуска. И поради това е особено важно поместните църкви да не признаят за каноничен този документ. Той ни натрапва ново учение за Църквата.

А как намирате другите решения на Константинополската патриаршия, които се приемат в последните години? Например, разрешаването на свещенослужителите да встъпят повторно в брак?

Това също показва, че в Константинопол не намират за необходимо да се придържат към каноничния ред. Има свещени правила на Вселенските събори, които забраняват на свещениците да се женят след хиротонията.

Този въпрос е бил повдиган нееднократно. Но какво решава Църквата? Тя определя, че след ръкоположението не може да се встъпва в брак. Обсъждането на този въпрос беше включено и в програмата на подготовката на Критския събор през 2016 година. И в приетите на предсъборните съвещания документи бе категорично посочено, че каноничната традиция разглежда свещенството като препятствие за встъпване в брак. Този документ е подписан и от самата Константинополска патриаршия!

Така че това е показателен пример, потвърждаващ, че там не се съобразяват нито с каноничните правила, нито със съборния разум на Църквата. Освен това тези действия разстройват и прекъсват взаимоотношенията между поместните православни църкви.

Какво трябва да се направи днес, за да се запази единството на Православната църква?

Трябва другите поместни църкви да не се съобразяват с политическата конюнктура.

И тук въпросът не стои така, както го представя голяма част от медиите: кого да подкрепим в украинския църковен въпрос: Константинополската или Московската патриаршия. Тук става въпрос за нещо съвсем друго: за запазването на Православната църква такава, каквато тя е всъщност – Една и Съборна, както са я определили Вселенските събори и както самата тя се осъзнава.

Животът в Църквата винаги се е основавал върху Господните заповеди, върху учението на светите апостоли, върху правилата, приети на вселенските събори. Промяната в тези основополагащи въпроси води до разстройство в живота в Православната църква. Поради това днес е особено важно да защитим каноничния ред и църковното единство.

Какви са пътищата за изход от кризата, настъпила в световното Православие в резултат на действията на Константинопол в Украйна?

Пред всички православни църкви днес стои остро въпросът за отношението към действията на Константинопол в Украйна. Това, което трябва да се направи, е да се прояви пастирска съвест. Всички поместни православни църкви трябва да проявят съборно съзнание.

Тъй като действията на Константинопол нарушават пряко каноните и създават опасност от нови опасни прецеденти в живота на Православната църква, тези действия трябва да се определят като антиканонични.

Това ще запази православното единство и мисля, че ще доведе до преодоляване на кризата, която съществува днес между Московската и Константинополската патриаршия.

Тоест, ако другите православни църкви кажат ясно: „Не, ние не приемаме тази т. нар. автокефалия”, и „томосът” на Константинопол не получи общоправославно одобрение, а украинските разколници не бъдат приети в общение от православните църкви – това ще бъде пътят към преодоляването на сегашната криза, към запазването на каноничния ред и единството на Църквата.

Има ли разколнически общности в Българската църква? Доколко актуален е при вас проблемът с разкола?

Проблемът с разкола беше сериозен, но вече е в миналото. През 1992 г., след падането на тоталитарния режим, държавната власт отново нахлу в църковния живот. Тогавашният министър-председател на България се срещна с няколко митрополити и им гарантира, че правителството ще ги подкрепи, ако те се обединят и се противопоставят на тогавашния патриарх Максим. Тези архиереи се съгласиха и заявиха, че патриарх Максим е „комунистически патриарх”, тъй като е избран от комунистическите власти и поради това „не е техен патриарх”. Получава се така, че 20 години той е бил „техен патриарх”, а след това вече не е „техен”. Започна разкол.

Тогава Църквата се оказа в изключително тежко положение: отнеха ни храмовете, някои от предприятията, произвеждащи църковна утвар и т.н. Но най-важното бе, че разколът се подкрепяше от държавната власт. Той бе провокиран след вдигането на забраната за участие на Църквата в обществения живот, когато в страната започна истинско църковно възраждане, усети се духовен подем…

За преодоляването на разкола през 1998 г. в София бе свикан Всеправославен събор, чийто председател беше Константинополския патриарх Вартоломей.

Интересно е: помни ли той сега как беше преодолян този разкол? И защо да не постави този въпрос отново на всеправославно обсъждане – чрез свикването на събор? Като пръв между равни, той може да направи това, за да намери решение на ситуацията в Украйна и да запази единството на Православието. Защо не свика събор? В предишните времена в трудни ситуации винаги са били свиквани общоцърковни събори. Такава е практиката в Православната църква!

Като цяло, разколът е болезнено познат на Българската православна църква. И ние сме убедени, че единственият способ за неговото преодоляване е всеправославното обсъждане и търсене на съгласие.

Според Вас Константинополската патриаршия търси ли това съгласие?

Настояването на Константинополската патриаршия, че притежава някакви привилегии по отношение на „надтериториалното решение на всички църковни въпроси” и едностранните до този момент действия на тази патриаршия по украинския въпрос, влизащи в директно противоречие с каноните на Православната църква (което се вижда особено добре от текста на така наречения „томос” от 6 януари тази година), дават основание да се смята, че целта на Константинополската патриаршия е по-скоро налагането на своята власт над Православната църква, отколкото съгласието и единството. Това се вижда не само от действията, свързани с кризата в Украйна.

На конференциите преди Критския събор съществуването на паралелни юрисдикции на поместните църкви в така наречената „диаспора” бе определено като „канонична аномалия”, тъй като според апостолското правило в един град и на едно място може да има само един епископ, само една поместна Църква. И за решаването на тази ситуация бе решено да се създадат епископски събрания.

Аз съм служил седем години в епархията на Българската православна църква в САЩ и Австралия, и епископското събрание в САЩ обсъждаше няколко варианта за преодоляването на този каноничен проблем. Дискусиите се водеха няколко години. На едно от заседанията през 2015 г., в навечерието на Критския събор, патриарх Вартоломей записа специално видеообръщение към това епископско събрание, призовавайки към спазване на каноничния ред. Той заяви: „Вие като епископи знаете каноничните правила и просто прилагайте тези правила на практика”. Това означаваше, че там – на територията на САЩ, трябваше да се създаде единна администрация, при това всички проекти предвиждаха нейната подчиненост на Константинополската патриаршия.

Тогава това ми направи голямо впечатление. Там е работата, че няколко дни преди това патриарх Вартоломей направи изявление, в което поздрави митрополитите на Северна Гърция, които подкрепиха правата му в така наречените нови земи (присъединени към Гърция и съответно към Гръцката църква след освобождението на тези земи от османско робство през 1912 г. – бел. ред.). И понастоящем в Константинополската патриаршия има „ставропигии” на територията на Гърция, т.е. юрисдикцията на предстоятеля на една поместна църква се намира на територията на друга поместна църква.

Поради това видеообръщението на патриарх Вартоломей предизвика у мен противоречиви чувства. Как е възможно веднъж да се говори, че смесването на юрисдикциите на една територия е канонична аномалия, а в друг случай, на други територии, тази аномалия да се налага като норма? Какви двойни стандарти! Защо искаме да защитим каноните с такава убеденост на едни територии, а на други – когато става дума за юрисдикцията на Константинополската патриаршия – се получава така, че тези канони вече не са валидни?!

При това този двоен стандарт се налага не заради благото на Църквата, не от любов, не от загриженост да се разрешат възникнали някъде проблеми. Той свидетелства изключително за лични амбиции за налагане на своята власт. Това е очевидно и в действията на Константинопол в Украйна. Учредява се „поместна църква”, говори се за автокефалия, но в действителност там няма никаква автокефалия! И това не е самостоятелна църква, защото в учредителния документ директно се утвърждава първенството на предстоятеля на друга Църква.

Поради всичко това трябва да сме изключително внимателни към тези действия. Трябва да защитим каноничното право, за да съхраним единствето на Православната църква. Както казват отците от III Вселенски събор в 8-то си правило: „никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия, която по-преди и от самото начало не е била в негови или на предшествениците му ръце” та „под вид на свещенослужение да несе промъква надменността на мирската власт”. В противен случай ние ще загубим свободата, коята ни е дарил със Своята свещена кръв нашият Господ. Да не дава Бог! | ria.ru

 

Превод: Андрей Романов