Католикосът на всички арменци, Карекин II: Главното идва от Духа и минава през сърцето

В края на 3 век сл. Хр. арменският цар Тиридат приема християнството и под ръководството на Св. Григорий Просветител скоро цялата страна се обръща в Христовата вяра, ставайки първата държава, официално възприела християнството. Григорий приема епископски сан в Кесария и става първият от 131 последователно избрани католикоси (първоепископи на всички арменци) от онези времена до наши дни.

Поради сложни исторически и богословски причини Арменската църква приема за Вселенски само първите три от признатите от Православната църква седем Вселенски събора. От православна гледна точка Арменската църква се определя като „дохалкидонска” (по името на вселенския събор, на който за пръв път не е имало арменски представители) или „монофизитска” (от „една природа” – възглед за природата на Христа, произтичащ от неприемането на някои догмати на последвалите вселенски събори).

В много отношения Арменската апостолическа църква е запазила древни богослужебни традиции на ранната църква и в повечето случаи отношенията между нея и православните църкви са дружески.

С Негово Светейшество Католикоса на всички арменци Карекин II разговаря Пламен Сивов.

Ваше Светейшество, имах възможност да посетя няколко социални проекта на Арменската апостолическа църква и бях силно впечатлен от мащабите на дяконическата работа у вас и от огромното желание на свещенството да служи на най-онеправданите.

Може ли да споделите за читателите на Православие България за актуалната ситуация във вашата църква – религиозното образование, монашеството, богословското образование…

Както и други църкви в пост-съветските страни, и ние изпитваме тежки времена. Църквата може би не беше подготвена достатъчно за промяната. Липсваха ни достатъчно брой храмове. 70 години ни беше отнето правото да строим храмове, както и всякаква мисионерска дейност; немислимо беше и да се занимаваме с каквато и да било социална дейност. В последните години на Съветския съюз имахме около 30 храма – и повечето от тях бяха в ужасно състояние, занемарени. При тези условия църквата се опитва да направи каквото може, за да възстанови църковния живот.

Първата ни задача беше да увеличим броя на учениците в семинариите, както и да обучим учители по вероучение. Постепенно започнахме да строим нови и да възстановяваме храмовете си и да навлизаме в социалната сфера. Армения преживя едно разрушително земетресение през 1988 г. и един тежък военен конфликт с Азърбейджан по повод Нагорно Карабах. В такива условия църквата ни се опитваше да се въстановява и мисля, че беше постигнато много. В същия период загубихме един след друг и двама Католикоса.

Днес църквата ни разполага с 2 семинарии, в които се обучават 240 ученици. Имаме и отделни интензивни курсове за подготовка на свещеници, в които имат право да участват хора, завършили друго висше образование. В края на обучението много от тях биват ръкополагани и изпращани в съответните епархии. Радостно е, че вече имаме достатъчно семинаристи; от друга страна, не достигат църквите – затова и активно възстановяваме занемарените храмове. В малките градчета и селата, където изпращаме свещеници, трябва също така да му осигурим подходящи условия за живот. Финансовото ни положение не е цветущо; около 80% от приходите ни идват от дарения от чужбина. Не се оплакваме; това не е трагедия. Успели сме да построим или да възобновим доста храмове, около 140 свещеника са били ръкоположени само за последните 6 години и около 60 църкви са били или възобновени или построени наново.

В училищата се въведе задължителен предмет „История на арменската църква”. Имаме добра мрежа от младежки центрове, в които се обучават около 6000 деца и младежи. Около църквите работят младежки клубове и много други форми на организирана дейност; кухни за социално слаби, болница, сиропиталище (скоро ще имаме още две сиропиталище), и дом за стари хора. В близките 2-3 години във всички главни градове на Армения ще имаме функциониращи църкви, при това големи – повече от 1000 кв. м. площ всяка.

Църквата ни разполага с църковен телевизионен канал и телевизионно студио. Оптимисти сме за бъдещето на църквата си. В нашата Конституция Арменската църква е призната за национална църква и беше посочена ролята й в образователната, културната и социалната сфери. Скоро ще бъде приет специален закон, уреждащ изцяло отношенията между църквата и арменската държава, отделен от Закона за свободата на вероизповеданията.

Най-важното е, че изпращаме десетки наши свещеници да се обучават в чужбина, да събират опит и да усвоят последните постижения в социалните и точните науки – за да не ни се налага с усилие да стигаме до неща, които вече са измислени.

Ние сътрудничим с неправителствените организации, така също и с религиозните организации на други деноминации в Армения. Опитваме се да развиваме социални проекти, образователни, така и проекти в областта на земеделието. Това сътрудничество е от голяма полза за Арменската апостолическа църква, като се има предвид тежкото икономическо състояние на нашата страна. Нашата съвместна работа с неапостолическите църкви в Армения задава една позитивна атмосфера на взаимно разбиране и солидарност – пример за цялото ни общество, който е особено актуален днес. Ръководството на нашата църква се опитва да създаде необходимите условия за организации, работещи за благото на църквата – предоставяме помещения и се опитваме да им помагаме по всякакъв начин.

Как се отразиха 70-те години атеизъм върху душата на народа? Загубиха ли вярата си арменците и намират ли я отново сега?

Днес църквите ни са пълни с хора. Понякога дори не сме в състояние да отговорим на всички потребности на хората – не само в духовната сфера, но и в социалната сфера – защото хората сега искат много неща от нас. Нашите държавници разбират важността на църковната мисия и в рамките на съществуващия закон се опитват да ни помагат.

За нас сега е времето, в което най-активно трябва да образоваме както собствените си свещеници, така и арменците като цяло.

В един доклад на Световната банка се цитираше мнение на арменец, който казва: „Правителството ни изостави, но ние се обръщаме за спасение към църквата” – имаше се предвид най-вече материално спасение. Как виждате ролята си в социалната работа, в гражданското общество; как виждате мястото на църквата за в бъдеще в контекста на това общество?

Първо бихме искали да видим ролята си на сеячи на моралните устои на обществото – това за нас е най-важното. Върху тази основа ще построим всичко останало. Виждаме огромно поле за сътрудничество с най-различни неправителствени организации, както и с правителството.

А организациите и правителството проявяват ли желание за сътрудничество?

Те просто нямат друг шанс (смее се). Желанието за съвместна дейност всъщност наистина съществува. Тази морална основа, от която има нужда обществото, може да се изгради само от църквата. И ако моралните ценности не са достатъчно силни в обществото, държавата просто няма бъдеще – и затова сме длъжни да си сътрудничим. Развитие без здрави връзки с нравствеността, дори и това е да много интензивно развитие, няма бъдеще. Затова и държавата е силно заинтересувана да подпомогне църквата да изпълни тази своя мисия.

Когато погледнем назад към историята на църквата ни, намираме много подобни примери. Основната причина днес изобщо да имаме държава, е църквата. И това разбиране за ролята на църквата съществува в съзнанието на всеки арменец, включително и в правителството.

Църквата осъществява и една много важнa социалнa функция – тя осигурява връзката между отечеството и диаспората, емиграцията. Църквата е една от най-добрите връзки на арменците извън Армения с родината и с християнството. Разбира се, хората не са винаги 100% доволни от църквата; критикуват ни, искат да видят църквата по-ангажирана с политиката; искат една още по-авторитетна църква, която да регулира и проблемните области в политиката.

Какви са отношенията ви с другите християнски общности?

Прекрасни. Имам чудесни отношения и с православните, и с католическата, и с евангелските църкви. Веднага след като ме избраха за католикос, посетих много от главите на поместните православни църкви; бях и в България. Точно по това време Българската църква за жалост все още беше разделена. Тогава ми направи силно впечатление ревността за Православието на вашите йерарси. Радвам се, че в България беше възстановено единството на църквата и днес навлизате в един нов стадий на развитие на вашата църква. Сигурен съм и се надявам, че отношенията между нашите църкви ще продължат плодотворно занапред; между нашите два народа има вековна традиция на близост – благодарение на тази традиция и на добрите отношения между нашите страни. Църквата трябва да има водеща роля в тези приятелски отношения.

Чрез вас и чрез вашата медиа бих искал да изпратя топлите си поздрави и към държавните институции в България. По време на моето посещение преди няколко години имах много ползотворни срещи с различни министри от тогавашното правителство (на НДСВ, бел. П.С.), с Президента и други официални лица.

Споменавам това, защото често забравяме колко трудно работят държавните институции в страни като Армения например. Често природата на работата на държавниците не се разбира от хората; очакванията от тях са нереалистични, а те самите срещат много трудности при прилагане на исканата от тях политика. Не мога да си представя един президент например да не иска искрено да спомогне за развитието на страната си – дори и от егоистични мотиви. Но понякога нещата просто са извън техните възможности и власт. Ето, аз например също бих искал да съм колкото може по-близо до хората си, до техните проблеми. Но не винаги това е възможно – и сигурно мнозина си казват за мен „Този католикос за нищо не става”… Може би най-добрият съдник за нашите успехи и възможности ще бъде историята.

Българите имат дълъг опит от съвместно съжителство с арменци и мисля, че нашите два народа винаги са поддържали едно силно духовно родство. Какво бихте пожелали на арменците в България и на читателите на Православие България?

Искам да изпратя рождественските си благопожелания на Вашите и моите сънародници в България. Великата традиция на приятелство между нашите два народа трябва да продължи. Главното между нас идва от Духа и минава през сърцето. Ние имаме подобни спомени от едно чуждо потисничество и сме страдали по един и същ начин. История и традицията са най-добрите основи за нашите бъдещи отношения.