Георги Бакалов: Титлата архонт е напълно измислена и невалидна

Титлата е от гръцки произход. Тя тръгва от глагола “архо”, което означава “стоя отпред, водя, предвождам”. Оттам идва и думата “архон” (без “т”) – владетел, началник на област, лице, което е оторизирано с власт. Това не е благородническа титла, или даваща някакъв сан, а означава длъжност. В този смисъл Свети Методий е бил архонт като управител на едно малко княжество накъде по долината на река Струма. Но това е длъжност, която той изпълнява. В Атина е имало петима архонти, които са били смятани за най-висши държавни чиновници. Във Византия архонтът е нарицателно за власт – така са наречени в надписите и българските ханове от езическия период. Крум, Омуртаг, Пресиян и Маламир са наречени архонти. В практиката обаче на българската църква няма такава офикия, която да дава някакъв сан за заслуги, още по-малко да бъде смятана за благородническа титла. Няма такава практика – никой никога не е давал подобна титла в историята на българската църква. Дали я има в практиката на другите православни църкви ми е трудно да кажа, защото всяка една от тях има свои традиции, а в българската църква категорично няма подобно нещо.

Как ще коментирате в такъв случай даването на титлата?

Цялата тази церемония, която е напълно измислена, няма канонични основания, няма никаква догматическа санкция и е невалидна. Не може да има такава титла. Църквата може да дава титлата ктитор. Но това е лице, което да дарило с движим или недвижим имот църквата, записано е в кондиките, получило е удостоверение, че е ктитор и в такъв случай титлата е напълно действителна. Няма обаче титла архонт.

Появиха се коментари, според които през 1393 г. в църквата “Свети 40 мъченици” в Търново са били убити последните български архонти.

Били са убити 110 боляри по заповед на турския управник, който управлява Търново след превземането му, но те не са с титла архонт, а са боляри. Това, че на гръцки могат така да се нарекат – да. Ако следим гръцкия текст – там са били затворени и убити архонти, т. е. хора, оторизирани с власт, но като самостоятелна титла, която да се дава от църквата – такава практика няма. Просто има едно некомпетентно виждане за някои неща. Вероятно много хора са подведени от неясните информации, които изтекоха.

Подчертавам – такава титла няма, това е нарицателно за лице, което притежава власт. Ако това лице е княз, например княз Борис, той може да бъде наречен на гръцки архонт. Ако е крал, цар – по същия начин. Във Византия се прави много ясна разлика между длъжностна титла и титла, която изразява почтително отношение. Например титла, която изразява почтителност за заслуги, е титлата севастократор. Или титлата севаст. Но архонт – такава титла прост няма. Това е в общия смисъл човек, който е овластен. Но това не е благородническа титла и е много нелепо и некомпетентно да се пише, че архонт е била равна на херцог. Това е абсолютно невярно.

Не е ли малко странно това, че се иска разрешение от служител на Ватикана да се отслужи молебен в “Санта Мария Маджоре” и отслужвайки молебена, митрополит Галактион извършва една церемония, за която няма разрешение и която не е в духа на отношенията между българската и католическата църква? Затова и нунцият в София – монсеньор Леанца специално попита с каква санкция се прави това нещо – дали Светият синод е упълномощил Галактион да прави това. Реакцията на Синода беше еднозначна – никой не го е упълномощавал, защото такава титла в практиката на църквата няма.

Как може да се определи в такъв случай едно такова деяние?

Това е самоуправство и злоупотреба, която Синодът на своето заседание не одобри и правилно постъпи. Този скандал не създава добро лице на църквата, защото един от нейните висши клирици си позволява действия, които не са санкционирани. Имайте предвид, че църквата не е монархичен институт и тя се е управлявала винаги и по канон само колективно. Патриархът е просто председател на Светия синод. Той сам не може да вземе абсолютно никакво решение, без Светия синод. Т. е. в църквата винаги е доминирал принципът на колективното ръководство. В случая това е напълно пренебрегнато и митрополит Галактион на своя глава е извършил този акт.