„Господ не е пречупвал волята на Своите ученици, и никой духовник не може да прави това”
Кои са истинските задачи и грешките на духовенството; труден ли е изборът на свещеник, способен да стане духовен наставник на този, който прави първите си стъпки в Църквата – едва ли има по-сложни въпроси от тези, на които предлага своите отговори един от най-известните и авторитетни духовници на нашето време, оптинският старец Илий (Ноздрин).
Защо е необходимо духовно ръководство на човека, идващ в Църквата, и в какво трябва да се състои то?
Духовният живот е нещо, на което трябва да се учим, и може би това е най-важната наука в нашия живот, без която обществото ни е обречено. Погледнете докъде ни е довело безбожието, отказът да живеем според заповедите. Не случайно в средата на миналия век нашият свят се намираше на ръба на гибелта, на атомната катастрофа – именно в онези години, когато по телевизията обещаваха в най-скоро време „да покажат последния поп“. И днес тероризмът, сатанинската ненавист, деградацията на нашето село – всичко това има един общ корен, стигащ до разрушаването на тази приемственост в духовния опит, без която не можем да живеем нормално. Това не само отклонява човека от спасението във вечния живот, но и разрушава нашия земен, социален живот.
А задачата на духовното наставничество се състои именно в това – да възстанови и укрепи традицията на предаването, съхраняването и преумножаването на духовния опит. За важността на това служение говори дори и това, че в Евангелието Самият Господ е наречен Учител. Защото Самият Той ни е дал пример, Спасителят е ходел от място на място из Палестина с учениците Си, правел е същото, каквото и другите учители от онова време не само в Израил, но и в Атина, и на Изток. С това Христос ни е показал, че за духовното учение не е задължително да разполагаме с комфортен кабинет – можем да се учим и като сме на голите скали. Важното е на какво и как ще се учим.
Християнството дава ясен отговор на това. Вярата ни, богатството на нашия духовен живот се заработва на първо място чрез непосредственото общуване с Бога, тоест чрез молитвата, посредством която човек укрепява своята вяра, и без която, по думите на св. Теофан Затворник (който впрочем е бил ректор на Петербургската духовна академия), теоретичните знания и образование нямат особена стойност. Но в същото време това не отхвърля значимостта на знанието, което също е неотменна част от духовния живот, и което човек в никакъв случай не бива да пренебрегва. Защо днес имаме толкова много проблеми, включително и в духовния живот, в търсенето на духовник? Цялата беда се свежда до липсата на православно възпитание, на знания в областта на богословието. Ако детето от ранна възраст имаше поне известна представа за това какво е духовен живот, какво е вяра, то би успяло да избегне много грешки в живота си на възрастен.
Да се учим на духовен живот, значи да съчетаваме молитвата и образованието. И разбира се, най-важното е да разбираме, че духовникът не може за пет-десет минути да даде на човека онова, което той при нормален духовен живот би трябвало да получава с години. Нерядко, идвайки в Църквата, човек мисли, че веднага ще стане свят, ще получи от Бога особени духовни дарове. Но това не става.
Молитвата и обръщането към Бога трябва да се съчетават с получаване на знания и с промяна във всекидневния живот на човека. И именно тази промяна трябва да ръководи духовникът, но сам по себе си той няма да даде много на човека, ако самият човек не е готов да го приеме. Духовникът може да обясни нещо, но както се казва в евангелската притча, сеячът сее, а после идват врабците и гаргите, изкълвават зърната и човекът пак остава празен. Християнинът и неговият духовник трябва да си сътрудничат, да действат като съработници. Само тогава ще можем да говорим за духовно израстване.
Смята се, че духовникът трябва да научи вярващия да мисли самостоятелно, самостоятелно да израства духовно. Но някои предпочитат изцяло да поверят себе си на свещеника, съветвайки се с него дори и за най-дребни неща от бита. Мнозина осъждат такъв отказ на мирянина от своята воля. Това действително ли е неправилно?
Човек трябва да запазва своята воля и сам да взема решения. Защото само той може да направи окончателния избор в душата си. Нима Господ не е могъл да избави Юда от предателството? Разбира се, че е могъл. Но тогава защо не го е направил? Защото да направи това е било възможно само с насилие. А за Бога е недопустимо да принуждава човека. Принудителното добро не може да е добро. Защо се е разпнал Спасителят? Той е можел да направи целия свят идеален и без това, така че на Земята да няма никакви пороци и човек да не се нуждае от никакви армии и институции. Но Господ е можел да направи това само принудително, пречупвайки свободната воля на хората. И Той не се е заел да прави това, оставяйки на хората възможността сами да избират между доброто и злото.
Нашият социален живот дава на човека готови знания и култура, готов опит, но човек сам решава как да се ползва от всичко това. Така е и в духовния живот. Господ чрез Своята изкупителна мисия и чрез кръста ни дава възможност да побеждаваме своите немощи, да се борим с дявола. Но да се възползваме от тази възможност можем само по собствена воля. Господ е сътворил за нас мирозданието, създал е законите, по които да живеем, дал ни е водата, храната, всичко, което ни е необходимо. Но това как да живеем в този свят е обусловено, на първо място, от нашата воля, от нашия труд и знания. И затова е важно животът да се гради и върху спазването на Божиите правила, и върху свободния избор на човека.
А ако духовникът очевидно пречупва волята на човека, опитва се не да учи, а да заповядва и налага?
Тогава той не е духовник. Тук няма какво да говорим, всичко е казано в Евангелието. Вижте как е постъпвал Спасителят, как са постъпвали апостолите. Така трябва да постъпва и духовникът. А ако той не постъпва според Писанието, не следва евангелските заповеди и се опитва да принуждава… тогава как може да бъде духовен учител на християнина?!…
Разбира се, духовникът трябва да подтиква човека към това да се измени, трябва да го изправя и насочва, но в същото време в никакъв случай не бива да потиска личността.
Някои хора по принцип търсят духовник в манастир и дори не поглеждат в храма, който е най-близо до техния дом…
Това също е неправилно, когато човек търси някъде отвъд морето, мислейки, че там ще бъде по-добре. Св. Силуан казва, че ако човек вярва на духовника, то Господ чрез духовника ще му открие мъдростта, независимо от това колко мъдър, учен или опитен е духовникът. Тук питащият трябва повече да се доверява на Господа. Ако има доверие на Бога, тогава Божията благодат открива на питащия това, което му е необходимо.
До голяма степен стремежът на новообърнатия човек към манастира е свързан с това, че монашеският път се смята за по-спасителен, а животът на мирянина изглежда като някаква „полумярка“…
Животът на монаха и мирянина, разбира се, съществено се различават. Това са два различни пътя, но те в еднаква степен водят към главната цел на човешкия живот: спасението на душата и съединяването с Бога.
Ако човек отива в манастир, той изцяло посвещава своя живот на спасението на душата си. Неговият живот се състои от молитва и послушание, което трябва да бъде неотменна част от живота на всеки монах. И тук, между другото, ролята на духовния наставник и степента на подчинение трябва да бъде значително по-голяма.
Но и животът на мирянина е подчинен на същата цел на спасението. Разликата е единствено в това, че при миряните тя е свързана и с други задължения: осигуряване на семейството, възпитаване на децата и много други важни, богоугодни грижи. Освен това човекът, който не се е отдалечил от света, се сблъсква с един куп светски изкушения, но това е не само една опасност в повече, но и една възможност в повече, защото, преодолявайки тези изкушения, човек придобива безценен духовен опит.
Важното е да помним, че Господ знае на кого какви изпитания да изпрати. Няма човек, който да не може да се спаси. Затова, избирайки своя път, трябва да помним, че както пътят на монаха, така и пътят на мирянина са еднакво спасителни; и изборът трябва да се направи осмислено, без бързане, като изхождаме от своите вътрешни приоритети. И да постъпим в съответствие със своята съвест, според Божията правда.
Какво да прави човекът, който неотдавна се е въцърковил и търси своя духовник? Как да направи правилен избор?
Важното е да помним, че нашият свят лежи в злото, всички ние сме грешни след грехопадението на Адам, и следователно всеки човек и всеки духовник има своите грехове. Никой не е идеален. Действително, има хора с много знания и голям духовен опит, при които може да се отиде за духовно ръководство. Но трябва да се избира внимателно, със съзнанието, че дори и много добрият духовник може по някакви причини да не е подходящ лично за вас. Дори много ерудираният и опитен духовник може да не ни подхожда по някакви чисто човешки критерии, и тогава ще ни бъде трудно да устроим отношенията си с него. Затова е важно да оценим всичко, включително и човешката съвместимост.
Освен това бих искал да напомня какво казва св. Теофан Затворник за началото на духовния живот на човека. Какво е Небесното Царство? То е общуване с Бога, чистота на душата, Божия благодат. Да се очистим от своите грехове и лично да се обърнем към Бога е основното, за което човек идва в Църквата. И ако човекът се е научил на покаяние, на изменение в душата и молитва, той ще може да живее край всеки духовник, сам да действа, самостоятелно да прави избор в полза на доброто, да се стреми към него. А ако не се е научил – тогава никой духовник няма да му помогне.
Също така е важно в своето доверие към човека да не забравяме самостоятелно да оценяваме това, което се случва. Необходимо е да съотнасяме думите на духовника със словото на Евангелието, с учението на отците на Църквата, с нейните съборни решения, които е важно да изучаваме и разбираме. Никакъв авторитет на духовника не може да ги засенчва. И разбира се, човекът, който е дошъл в Църквата, трябва непрестанно да се моли – нали общуването с Бога е главното, към което се стреми всеки християнин. I www.foma.ru.
Превод: Татяна Филева
