Доц. Димитър Попмаринов: Създаването на Духовна академия би било добра идея само ако се постави на правилна основа

Сред невъобразимия поток от новини, свързани с Българската православна църква през изминалата година, предколедно дойде и вестта, че инициативата на Пловдивския митрополит Николай за откриването на Православна духовна академия е получила благословението на Св. Синод. Вече е посочен и ректор – ставр. ик. Добромир Костов, който до края на януари тази година ще трябва да изготви учебен план, правилник и бюджет на бъдещото висше училище, а за духовен наставник на академията е определен Пловдивският митрополит Николай.

За потенциалните ползи и възможните рискове от това решение своята позиция пред Православие.БГ споделя доц. д-р Димитър Попмаринов – декан на Православния богословски факултет към Великотърновския университет…

Какъв е Вашият коментар относно предложението на Пловдивския митрополит Николай за създаване на Духовна академия в Пловдив към Българската православна църква (БПЦ)?

Първо бих казал, че това би било добра идея, ако се постави на правилна основа. Отдавна има нужда да се развие отделна образователна програма на БПЦ, която да работи за кадри изключително и само за самата нея. Същевременно обаче си задавам два въпроса: 1) защо тази академия трябва да е в Пловдив, а не в София, където пребивава Светият Синод и 2) защо тя, още неродена, трябва да бъде противопоставяна на богословските факултети и катедри в българските университети.
За мен по-проблемен е вторият въпрос. Аз виждам изграждането на такава академия преди всичко като профилираща, а не като заместваща. Какво имам предвид? Това, което предлагам не е нещо ново. Такава практика съществува в различни страни както сред православни, така и сред инославни. Става дума за това, че може да се създаде такова учебно звено, което да е специализирано тясно за клирици и служители на БПЦ. То няма да е зависимо от държавата и да е принуждавано да спазва изискванията на Болонската конвенция. Само който не се е занимавал с тези неща, не знае за какво става дума. Богословското образование, което се дава в момента, не е тясно клерикално, както често се мисли. То е широко по своя обхват и представлява мост между църковната и държавната институции. Завършилите студенти при нас се реализират в различни сфери на обществото и по такъв начин му помагат то да получи определена образованост и грамотност по въпросите на вярата като цяло и на БПЦ в частност. Този вид образование подпомага изграждането на гражданското общество в страната, което, както смятам, все още няма своя ясна физиономия. Вливайки се в средите на обществените отношения, тези кадри помагат за изграждане на по-правилен образ по отношение на БПЦ и вярващите. Разбира се, това е бавен, труден и дълъг процес – и често неблагодарен, ако погледнем нещата в личен план.

Моето разбиране е, че преди да се предприемат тези стъпки и да се вземе такова решение, би било добре то да се обмисли добре, т. е. да се подходи професионално, а не импулсивно, емоционално. Това означава да се направи предварителен анализ, което предполага да се направи обща комисия, която да включва представители на Св. Синод, на богословските школи и на всички заинтересовани страни – да се поставят нещата на по-широко поле на разискване. Като продължение на това предложение мятам, че може да се мисли и да се действа както от страна на Св. Синод, така и на отделните, може би по-богати епархии, каквато е Пловдивската например, да се създават отделни колежи с професионално направление, които да образоват и възпитават децата в православен дух. Какво имам предвид: заедно с професионалните умения, в такъв колеж ще се изучават и дисциплини, свързани с Православието.

В писмото на Пловдивския митрополит до Патриарх Неофит се посочват някои критики към богословските факултети в страната. Там се казва, че през последните десетилетия „отношенията между висшите богословски училища и Св. Синод са сведени до минимум“, че нивото на висшето богословско образование като цяло е ниско, че кандидат-студентите застрашително намаляват. Както и някои конкретни критики, например за Православния богословски факултет във Велико Търново се посочва, че е изключил дисциплината „Апологетика“ от бакалавърския курс и тя присъства само в магистърския. Какъв е Вашият коментар?

Най-лесно е да се критикува. Думата „критика“ обаче, ако се приеме в нейния изконен, изначален смисъл няма нищо общо с разговорното й значение. Тя означава преди всичко аргументация, анализ, боравене с факти. За да се стигне до тях, е нужно дори минимално усилие. Мога да Ви уверя, че досега никой не е искал от нас (имам предвид висшите богословски школи) мнение по въпроса за образователния процес, не е проявявал дори микроскопичен интерес. Ние винаги сме готови, отворени за всякакъв вид разговор по отношение на богословското образование и на богословието като цяло. Така че когато се поставя въпроса, че „отношенията между висшите богословски училища и Св. Синод са сведени до минимум“, трябва да се има предвид, че той има две страни. В Св. Синод има комися/ии, които би трябвало да се занимават с тези въпроси. Аз поне не знам някоя от тях да е поставяла въпроса за богословското образование, за неговото качество, за проблемите, нуждите, които изникват, за възможните пътища на развитие. Бих се радвал на една добре аргументирана критика по отношение на богословското образование от страна на Св. Синод или на съответната комисия, а не на недобронамерени обвинения. Поне на местно равнище, във Велико Търново, смятам че се поддържат много добри отношения между Православния богословски факултет и Великотърновската митрополия. Имаме преподаватели духовници, докторанти, които са насърчавани в своите усилия от Негово Високопреосвещенство Великотърновския митрополит Григорий. За съжаление, в нашето общество и в БПЦ в частност сме специалисти по лесните обвинения. Думите днес така са изгубили своето съдържание, че вече не могат да ни кажат нищо. Жалко е, че така се подхожда и в основната институция на БПЦ.

По отношение нивото на богословското образование тенденцията е такава, каквато е в цялата сфера на висшето образование. Известно е, че най-добре подготвените ученици напускат страната, а тези, които остават, имат по-скоро чисто прагматични цели и затова се насочват към такива специалности. Същевременно може да се каже, че същото е положението и със специализираните училища. Например за специалността „Църковни изкуства“ не е така лесно да се намерят добре подготвени кандидат-студенти, защото много от художествените училища бяха затворени. Същото е положението и със специалността „Теология“. Завършилите семинария са далеч от подготовката, която се е давала в миналото. Само единици от тях идват добре подготвени. Тоест въпросът не е в самите факултети и образованието само по себе си – корените на проблема лежат по-дълбоко, – а в обществото като нагласа и интереси.

И ако по отношение качеството на обучаваните студенти има какво да се желае още, то по отношение на богословската и научна продукция нашият факултет си е извоювал висок авторитет. Наши преподаватели имат дълъг списък с научни публикации, както в страната, така и в чужбина. Много наши преподаватели от специалност „Църковни изкуства“ заедно със свои студенти са изписвали и изписват много храмове в страната и по света. Признание за авторитета на факултета са организираните различни научни симпозиуми, конференции, иконографски изложби, биеналета, участия на известни православни учени-професори, духовници, между които и професори-епископи от различни православни църкви. В нашия факултет са канени и високопреосвещени митрополити на БПЦ, които са представяли свои книги, изнасяли са лекции, правени са срещи със студенти. Така например са се отзовали и са представяли свои книги Негово Високопреосвещенство Ловчанският митрополит Гавриил, блаженопочившият митрополит Кирил.

Относно конкретните бележки по отношение на нашия факултет. Да, вярно е, че имаме проблем с приема! Но не е вярно, че имаме само един студент редовно обучение (както се споменава в писмото на Пловдивския митрополит – бел. ред.). Кой би ни държал при такава ситуация?!… Същевременно проблемът не е само наш – поради демографската криза, а и поради други фактори приемът в много специалности е намален. При нас обаче влияят и други фактори, основният от които е скандалите в църковната институция. Поради това много кандидат-студенти, които не са наясно за какво става дума, се колебаят да записват богословие. Въпреки това ние сме много по-добре от някои други специалности – на пръв поглед по-престижни!

Ако беше направена връзка с нашия факултет, щеше да стане ясно, че дисциплината „Апологетика“ не е премахната, а преподавателят, който беше специалист и бе подготвян по нея дори със специализация в чужбина, напусна поради лични причини. Сега в момента е привлечен нов млад колега, който ще продължи в тази област след съответната промяна в учебния план. В тази връзка е важно е да се отбележи, че не бива всички висши богословски школи да се слагат под един знаменател. Всяка една от тях си има своите особености, свои учебни специалности, учебни планове и гради свой авторитет. Би било много добре ако Св. Синод беше запознат с тях – ако не като цяло, то поне чрез ресорните комисии.

Какъв резултат, ефект, може да се очаква от откриването на Духовна академия към БПЦ за висшето богословско образование в България?

Връщам се към това, което казах отначало – ако тази духовна академия е профилираща, специализираща структура, тя би била много полезна. Тя би се фокусирала изключително и изцяло върху подготовката, допълнителната квалификация, която е необходима за пастирско служение, за специфични административни функции, от които се нуждае БПЦ. Ако се приеме обаче, че така предложеният от Св. Синод проект има за цел да е паралелна структура на богословските факултети и катедри, или, не дай Боже, ги разглежда като вредни за нея образователни школи, цели да ги унищожи, то тогава ще изникнат, според мен, следните проблеми:

1. БПЦ ще се лиши от учебни и научни звена, които са изцяло на държавна издръжка с цялото предимство, което тя предлага.

1.1. Какво следва, ако се случи това? Вакуум няма. Факултетите и катедрите могат да бъдат преформатирани в нещо друго, например в по-светското направление религиознание. Чисто църковните преподаватели и учени ще се разпилеят.

1.2. Опразненото място ще бъде заето от инославни школи, които засега предпочитат да образоват своите кадри в богословските факултети. Между впрочем такава беше и практиката по време на Духовната академия. Голяма част от протестантските пастори от по-старото поколение са завършили именно нея.

1.3. Богословското образование ще загуби своя обществен характер и ще бъде сведено изцяло и изключително до клерикално. То ще обслужва една много тясна област на интереси.

1.4. На мястото на богословите специалисти ще се настанят учени от други области, които ще започнат да говорят от името на богословието и да прокарват свои политики, виждания и разбирания. И днес доста хора говорят от името на богословието и то често доста некомпетентно.

1.5. БПЦ ще загуби механизма, чрез който ще се вливат в обществото кадри, които са образовани и възпитавани в духа на Православието и които винаги могат да й бъдат от полза.

2. Положителен ефект ще има, ако ресурсите, които дават висшите богословски школи, бъдат използвани разумно. Какво имам предвид?

2.1. Ако се открие духовна академия, тя би могла да избира от завършилите висше богословско образование най-добрите, да ги привлича и им дава практическа подготовка за нуждите на БПЦ.

2.2. БПЦ би изградила свой образован елит, който напълно би отговарял на непосредствените й нужди.

2.3. С такъв вид духовна академия на БПЦ отношението между нея и висшите богословски школи няма да е в антагонизъм, взаимна подозрителност, а в градивно сътрудничество в полза на Църквата и обществото.

Каква е ситуацията в други православни страни и правилно ли е в конкретния случай да правим аналогии?

Разбира се, че могат да се правят аналогии и ние не сме тези, които ще открият топлата вода. От другите страни може да се извлече много положителен опит, разбира се, без да се пренася механично. Ето какво се случва например в Сърбия. Техният богословски факултет, отделен от Белградския университет след идването на комунистите на власт, преди десетина години отново бе възстановен към университета. Там преподават поне петима епископи професори, има също така доценти и т. н. Подобно е положението в Румъния, където има, ако не се лъжа, осемнайсет факултета. В Русия, която е много консервативна в това отношение, освен двете духовни академии, се създават различни звена в държавните университети. Църквата подкрепя този процес, защото по такъв начин тя навлиза в обществото и може да му влияе отвътре. Разбира се, това е внимателна и умна политика. От друга страна в руските духовни академии повечето студенти са завършили преди това светско висше училище, т. е. те надграждат. По-друго е положението в Гърция. Там Църквата не е отделена от държавата и имат два факултета в държавни университети. Същевременно Църквата има много местни епархийски академии и школи, които също дават тясна специализация, когато става дума за образование на духовенството.

Един от много важните според мен въпроси, който обуславя донякъде това чувство за отдалеченост на висшите богословски школи от БПЦ като институция, е обстоятелството, че в тях не преподават хабилитирани преподаватели от висшия клир. Както споменах и по-горе, в другите църкви не е така. Там тези епископи, които преподават в богословските факултети, обикновено имат и най-добре структурираните епархии, ако са митрополити. Това е така, защото те имат пряк поглед върху студентите и могат да си отберат най-добрите за служение в Църквата. Там симбиозата между академична среда и висш клир не е нарушена. Много големи имена в православното богословие са епископи със сериозни богословски трудове, признати както в техните страни, така и в целия православен и инославен свят. Могат да бъдат изредени много имена, но смятам, че не е необходимо.

Коментари

коментара